Решение по дело №2590/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 156
Дата: 7 февруари 2019 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20185300502590
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    156

 

гр. Пловдив 07.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Румяна Андреева

                                                                                          Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                          Бранимир Василев

                   

при секретаря Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 2590/18г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Обжалвано е решение №417/11.10.2018г. на Асеновградския районен съд І-ви гр. с. постановено по гр. д. №1540/18г. в частта, с която се  признава за незаконно уволнението на Е.П.И., ЕГН ********** ***, извършено от Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Боянско шосе“ №4, представлявано от А. Н., със Заповед №18-МК-02614 от 28.06.2018г. и го отменя; възстановява Е.П.И., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност “***” в Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Боянско шосе“ №4, представлявано от А. Н.и се осъжда Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Боянско шосе“ №4, представлявано от А. Н., да заплати на Е.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 3002,88 лева (три хиляди и два лева и осемдесет и осем стотинки), обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за периода от 29,06,2018г. до 02,10,2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02,07,2018г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 500 лева (петстотин лева), направени по производството разноски.

Жалбоподателят Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград моли съда да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

            Въззиваемата страна Е. П. И. счита че обжалваното решение е правилно и моли съда да го остави в сила.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

От представения и не оспорен препис от Заповед №18-МК-02614/28.06.2018г. се установява, че Е.П. е заемала длъжността „*** в Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, гр. Асеновград като с посочената заповед трудовите правоотношения между страните са прекратени по реда на чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата.

Основното оплакване във въззивната жалба е против извода на районния съд за незаконосъобразност на Решение № 1386 взето с протокол № 40/25.04.18г. на Общински съвет Асеновград, с което се приемат измененията в Правилника за организацията и дейността в ОП „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, гр. Асеновград приет с Решение № 716/30.01.13г. на ОС – Асеновград.

С оглед на така изложеното в жалбата и с оглед основния мотив, с който е отхвърлен иска, съдът намира, че проверката на законосъобразността на посоченото решение следва да започне именно с обсъждане на акта на собственика на капитала на общинското дружество. Тук следва направи уточнението, че съдът не проверява целесъобразността на взетото решение, нито подлага на преценка правомощието му да го извърши, а само валидността на това решение, доколкото в случая Общинският съвет не действа като орган на власт (административен орган), а като работодател, т.е. страна по трудово правоотношение. Ето защо това обстоятелство подлежи на съдебен контрол.

От представения препис от извадка от протокола на 40-то редовно заседание на ОС гр. Асеновград проведено на 25.04.18г. се установява, че на посочената дата по предложение на директора на ОП „ТДБСО” гр. Асеновград за промяна в организационната структура на предприятието е проведено гласуване за посочената промяна според която длъжността „***” става „*** – ***”. На това заседание са присъствали 29 общински съветници, от които на първоначалното гласуване за предложената промяна са гласували 15 души, но е било поискано прегласуване и в подкрепа на предложението са дадени 16 гласа. Те са достатъчни, за се приеме направеното предложение за промяна в организационната структура. Това е така, защото съгласно чл. 43, ал.2 и ал.3 от Правилника заседанията на общинския съвет са законни ако на тях присъстват повече от половината от общия брой на общинските съветници, а решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, освен ако не е предвидено друго в правилника или в закон. В ал.4 от чл. 43 е предвидено квалифицирано мнозинство за конкретно посочени случаи. Настоящият обаче не попада в хипотезата на посочената алинея. Неправилно районният съд е приел, че обсъжданото решение такова по чл. 21,ал.1, т. 8 от ЗМСМА. С обсъжданото решение очевидно не се придобива или разпорежда с общинско имущество. Ако първоинстанционният съд  е има предвид т.9, то решението на ОбСА също не е такова, защото в тази точка е посочено преобразуването или прекратяването на търговско дружество с общинско имущество, които означава вземане на решения за действия по реда на глава шестнадесета от Търговския закон, а не промяна във вътрешната организация на общинско предприятие.

Следователно решението за изменение на щатното разписание е взето по надлежния ред от компетентния орган.

По същество:

В исковата молба Е. П. твърди, че няма реално съкращаване на щата, не е извършен подбор по реда на чл. 329 КТ; не ѝ е била предложена нова длъжностна характеристика; в заповед №18-МК-02614/28.06.2018г. не са изписани имената на работодателя, а има само един подпис; липсва и дата на връчване.

Основният спорен въпрос по делото е фиктивно ли е съкращаването на щата.

 

-стр.3 от Решение по в. гр. д. № 2590/18г. на ПдОС-

По делото са представени длъжностните характеристики на предишната длъжност „***“ и на новосъздадената „*** – ***“. При тяхното сравнение се установява, че в раздел пети – преки задължения при новата длъжност са запазени по – голямата част от трудовите функции от същия раздел на длъжността „***“, но са премахнати други – като например участието му в периодични и годишни финансови отчети и изготвянето на удостоверения и служебни бележки по изплатените от касата възнаграждения, но към тях са прибавени и нови задължения – да присъства при приемането на дизеловото гориво, да го раздава, както и смазочните материали; да съставя лимитни карти; съставяне на списъци с предложение за брак на имущество и инструменти; да води дневник за входяща и изходяща кореспонденция. Изложеното налага извода, че длъжността „***“ е трансформирана в „*** – ***“, която не възпроизвежда същите трудови функции на предишната длъжност „***“, а създава нова длъжност, запазвайки част от трудовите задължения на ***а прибавя и нови задължения, като общия облик на тази нова функция съществено се различава от длъжността на ***. Ето защо, съкращаването на щата не е фиктивно.

Налице е последователна съдебна практика (Р. 404/06.01.14г. по гр. . № 1968/13г. ІV г.о., Р. 153/24.07.17г. по гр. д. № 4092/16г., ІVг., Р. 38/23.03.18г. по гр. д. № 2098/17г. ІІІ г.о. и др.), според която когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля към друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция за работодателя възниква само правото, но не и задължението за подбор по чл. 329 КТ.

Останалите възражения на въззиваемата – че не ѝ е била предложена нова длъжностна характеристика; в заповед №18-МК-02614/28.06.2018г. не са изписани имената на работодателя, а има само един подпис и липсва и дата на връчване също са неоснователни. След като въззиваемата не е преназначена на нова длъжност за работодателя няма задължение да връчва длъжностна характеристика за нова длъжност.

Вярно, че в Заповед №18-МК-02614/28.06.2018г. няма дата на връчване, но самата ищца, тук въззиваема, в исковата молба заявява, че на 28.06.18г. ú е била връчена тази заповед и няма други отбелязвания по заповедта, което обосновава извода, че заповедта е връчена в деня на издаването ú.

Върху валидността на посочената заповед не влияе и обстоятелството, че не е изписано името на директора, защото върху неговия подпис е положен печата на предприятието и не е задължителен реквизит, а и не било спорно, че лицето положило подписа за работодател не е надлежен представител на работодателя.

Всичко изложено дотук налага, че прекратяването на трудовите правоотношения между страните е законосъобразно и затова исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на въззиваемата на предишната ú работа и заплащане на обезщетение за оставането ú без работа, поради уволнението са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е уважил исковете Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови, друго, с което се отхвърлят предявените искове.

Жалбоподателят не претендира разноски и затова такива не се присъждат.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ОТМЕНЯ решение №417/11.10.2018г. на Асеновградския районен съд І-ви гр. с. постановено по гр. д. №1540/18г. в частта, с която се  признава за незаконно уволнението на Е.П.И., ЕГН ********** ***, извършено от Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Боянско шосе“ №4, представлявано от А. Н., със Заповед №18-МК-02614 от 28.06.2018г. и го отменя; възстановява Е.П.И., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност “***” в Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Боянско шосе“ №4, представлявано от А. Н.и се осъжда Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Боянско шосе“ №4, представлявано от А. Н., да заплати на Е.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 3002,88 лева (три хиляди и два лева и осемдесет и осем стотинки), обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за периода от 29,06,2018г. до 02,10,2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02,07,2018г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 500 лева (петстотин лева), направени по производството разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Е.П.И., ЕГН ********** *** против Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Боянско шосе“ №4 за признаване на уволнението ú наложено със Заповед №18-МК-02614 от 28.06.2018г. на директора на Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, ЕИК 0004710590408 на основание съкращаване на щата за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната ú работа - “***” в Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“ и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за периода от 29.06.2018г. до 02.10.2018г.

Решението  може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от 07.02.2019г.

 

 

Председател:                                        Членове:1.     

 

 

 

                                                                              2.