РЕШЕНИЕ
№IV-172
06.08.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
открито заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 285 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 90 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 277/2018 г.
на Районен съд – Царево е ОБЯВЯВЕН ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор от
02.04.2013 год. за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който „Цам Балкан Инвест” ООД, със седалище и
адрес на управление: Област Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, к-с. ”Лазур” бл.
№ 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Андрей
Ромилов Ангелов, продава на В.Л.А.,
с ЕГН: ********** ***, следния недвижим имот: апартамент № *** в апартаментен комплекс „Mojito Club“ (Мохито Клуб),
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /***/ по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Лозенец, Община Царево, Област
Бургас, с адрес на имота: с. Лозенец, п.к.8277, м. Чакърова каба, сграда № 3
/три/, ет. 4 /четири/, ап. ***
/двадесет и шест/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3 /три/,
разположена в поземлен имот с идентификатор *** /***/, е предназначение на самостоятелния обект - Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 43.20 кв. м. /четиридесет
и три цяло и двадесет стотни квадратни метра/, при следните съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СО с идентификатор ***; под обекта - СО с идентификатор ***; и над обекта - няма, ведно е прилежащите 10.92 кв. м.
ид. ч. /десет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра идеални части/ от
общите части на сградата в която се намира самостоятелния обект, както и със
съответният процент идеални части от правото на строеж върху горепосоченият
поземлен имот, върху който е построена сградата, за сумата от 26 560 EUR с
включено ДДС в размер на 20%, и В.Л.А., с ЕГН: **********, е ОСЪДЕНА на основание точка 1.3.2. от обявения за окончателен
Договор от 02.04.2013г. да заплати на „Цам
Балкан Инвест” ООД сумата в размер на €
500 (петстотин евро) с включен ДДС в размер на 20%, представляваща втора и
окончателна вноска от продажната цена на процесното жилище. Решението е
постановено при участието на А.Р.М., гражданин на ***, роден
на *** г., в качеството му на трето лице
– помагач на страната на ответника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ” ООД.
Срещу постановеното решение са постъпили две въззивни жалби.
Въззивна
жалба с вх. № 5497 от 14.11.2019 г. е подадена от ответника „Цам Балкан Инвест” ООД чрез адвокат
Соня Скъпиева-Тодорова, назначена като особен представител на дружеството на
основание чл. 29, ал. 4 ГПК с Определение № 321 от 23.10.2018 г. по гр. д. №
277/2018 г. на Районен съд – Царево (т. 1, л. 143). Изложени са оплаквания, че
обжалваното съдебно решение е необосновано, неправилно, постановено в
противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Оспорва се
изводът на съда, че процесният предварителен договор за продажба на недвижим
имот не е нищожен, като се навеждат доводи за нарушение на разпоредбата на чл.
38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с посочване на съдебна практика. Отбелязва се още, че
съдът не е отчел обстоятелствата, че ищцата и съпругът й А.А. не са разполагали с парични средства, за да заплатят
уговорената с предварителен договор цена, която е била заплатена със средства
на дружеството-продавач. Счита, че управителят на дружеството и съпругата му са
договаряли при заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
привидност, което от своя страна води до нищожност на процесния предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имот съгласно разпоредбите на ЗЗД.
Въззивното
дружество моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения от
ищцата иск.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.Л.А. чрез пълномощника адвокат Мирослав Ангелов
(с пълномощно от първата инстанция – т. 3, л. 919), който оспорва подадената от
„ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ” ООД въззивна жалба като неоснователна. Изложени са доводи в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. По отношение на наведените от
въззивното дружество възражения за нищожност на предварителния договор се
излагат съображения, че приемането на сделката, чрез подписването на
протоколите за одобряването на ГФО за съответните години, сочи за липсата на
интерес и за преклудиране на посочените възражения, защото ответното дружество
и неговия помагач вече са одобрили сделката и плащанията на продажната цена,
възползвали са се от същите и са се съгласили с тях. Навеждат се доводи, че
подписването на предварителен договор не прехвърля права, поради което не може
да се твърди, че със сключването му се нарушавала забраната за договаряне сам
със себе си, още повече в процесния случай изобщо не е налице хипотезата на забраната
по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, защото страна-купувач по процесния предварителен
договор е ищцата В.А., а не управителят на дружеството-продавач Андрей Ангелов като
физическо лице, независимо от обстоятелството, че последният е съпруг на ищцата.
Твърди се, че ищцата има изключителен личен принос при придобиването на имота с
оглед настъпила трансформация на нейни лични средства, като оборването на
презумпцията за съвместен принос може да бъде сторено едва след настъпване на
вещно - транслативния ефект на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Оспорват се като неверни и неоснователни твърденията на въззивника, че по
делото е установено, че средствата, с които е платена цената по предварителния
договор, не са били на семейство А., а на
дружеството. Твърди се, че предвид липсата на въведени аргументи и твърдения за
нищожност на договора поради заобикаляне
на закона, накърняване
на добрите нрави и привидност, за въззиваемата страна се прегражда
възможността адекватно да се защити и да наведе насрещни аргументи и защитни
възражения.
Въззиваемата
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на
направените във въззивното производство разноски, в това число и заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Въззивна
жалба с вх. № 5753 от 28.11.2019 г. е подадена от А.Р.М. в качеството му на трето лице – помагач на „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ” ООД, чрез адвокат Пламен Ченголов – с пълномощно по делото от първата
инстанция (т. 1, л. 54). Съгласява се с аргументите, наведените във въззивната
жалба на ответника, като допълва следното. Счита, че съдът неправилно е
отхвърлил аргументите за нищожност по чл. 38, ал. 1, чл. 40 и чл. 42 ЗЗД вр.
чл. 145 от ТЗ с позоваване на ТР 3/2013 г., което е не намира приложение в конкретния случай, тъй
като касае хипотезата на чл. 38, ал. 1 пр. 2 ЗЗД, а в процесния казус от
страната на продавача участва ответното дружество чрез своя органен представител, а от страната
на купувача участва съпругата на органния представител и косвено самия той в
режим на СИО, като и двамата са физически лица, поради което приложение намира
чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Отбелязано е още, че не са трети лица по смисъла на
цитираното ТР на ВКС управителят на дружеството-продавач, който придобива в режим
на СИО, и неговата съпруга, която е главен счетоводител на
дружеството-продавач, като двамата са свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ. Поддържа се, че
ищцата и съпруга й са сключили процесния предварителен договор в заобикаляне на
закона - „заобиколени“ са забраната по чл. 38, респ. нормата на чл. 40 от ЗЗД,
който порок е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Твърди се, че доводи за наличие на
основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД са развити в писмения
отговор на ответника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, но съдът не ги е обсъдил, с което
е допуснал съществено процесуално нарушение.
По отношение на позоваването от съда на т. 1 от цитираното ТР, касаещо
доводи по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ, се посочва, че това разрешение касае
неопорочена воля на органния представител, а в случая волята на органния
представител е формирана при заобикаляне на закона, а освен това не са трети лица по смисъла на ТР
управителят, който придобива за себе си в условията на СИО и при заобикаляне на
закона, и жена му, която е главен счетоводител, като и двамата придобиват
активи, собствени на дружеството, в условията на СИО. Намира също, че
тълкувателното решение не намира приложение и по наведените аргументи по чл. 40
и чл. 42 ЗЗД, като посочва съдебна практика. Поддържа се, че предявеният иск е
погасен по давност, като същата следва да тече и да се брои от сключване на
предварителния договор на 02.04.2013 г.,
респективно от предаване на владението на имота на 30.04.2013 г. Счита, че
съдът превратно е разтълкувал наведените доводи, че ищцата не е разполагала с
парични средства за заплащане на цената по предварителния договор, и поради
това неправилно е отхвърлил възражението, че тази цена всъщност не е изплатена
на дружеството, тъй като е покрита със средства, които съпругът на ищцата е
отклонил от банковата сметка на дружеството и от предназначението им и ги е
внесъл на каса „в изпълнение“ на задълженията на съпругата му по процесния
предварителен договор. Намира за некореспондиращ със събраните по делото
доказателства извода на съда, че
съществуват и други източници на доходи и средства, които не са предмет на деклариране
в ГДД на ФЛ и които биха могли да послужат за заплащане на процесната цена.
Оспорва се изводът на съда относно действителната продажна цена на процесния
апартамент. Отбелязва се още, че в нарушение на т. 3 от ТР 5/2014 г. на ОСГТК
съдът е приел, че единствено възможната вреда е тази от занижаване стойността на продадения апартамент,
но не и това, че са налице и множество други вреди.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.Л.А. чрез
пълномощника адвокат Мирослав Ангелов (с пълномощно от първата инстанция – л.
919), който оспорва подадената от А.Р.М. въззивна жалба като неоснователна.
Поддържат се аргументите, изложени в отговора на въззивната жалба на „ЦАМ
БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД. Счита, че извършеното от съда тълкуване и позоваване на
Тълкувателно решение № 3/2013 г. е правилно и законосъобразно, противно на
твърденията на въззивника. Намира, че съдът правилно е приел за недоказани
твърденията на въззивниците, че цената по предварителния договор била заплатена
със средства на ответното дружество, респективно че не била заплатена със
средства на ищцата или съпруга й. Счита за несъстоятелни аргументите на
въззивника - помагач, че съдът не е разгледал възраженията на особения
представител на ответника за нищожност на сделката поради заобикаляне на
закона. Поддържа се, че твърдяното от
въззивника-помагач „заобикаляне на забраната на чл. 38, респ. чл. 40 от ЗЗД“ се навежда за първи път във въззивната му жалба, а възраженията на
особения представител на ответника са неразвити и неконкретизирани. Намира за
превратно тълкуването, което въззивникът дава на понятието трето лице,
приравнявайки личността на едно физическо лице с личността на неговия съпруг.
Счита възражението по чл. 40 ЗЗД за недоказано, а освен това и за неприложимо
към процесните правоотношения. Изложени са съображения в подкрепа на изводите
на съда, че искът не е погасен по давност, както и че липсата на решение по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е основание за недействителност на процесния
предварителен договор.
Въззиваемата моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира за присъждане на направените във въззивното разноски, в това число и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
При извършване на служебната проверка по реда на чл. 267 ГПК съдът констатира, че въззивните
жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок,
от надлежно оправомощени представители на легитимирани лица, които имат правен
интерес от обжалване, и съдържат необходимите реквизити, поради което са
процесуално допустими.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивното
дружество „Цам Балкан Инвест“ ООД се представлява от особения представител адвокат
Скъпиева, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът М. се представлява от пълномощника адвокат Ченголов, който поддържа
въззивната жалба и навежда твърдения за неправилно разпределена от
първоинстанционния съд доказателствена тежест. Подобни доводи обаче не са
наведени своевременно с въззивната жалба, а и не сдържат обосновано оплакване
за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка доклада, поради което
не може да се приеме, че е налице хипотезата на т. 2 от Тълкувателно решение №
3 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В съдебно заседание въззиваемата се представлява от
пълномощника адвокат Ангелов, който поддържа отговора на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
По валидността и допустимостта на решението:
След
извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно
т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,
чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да
обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. В
тази насока съдът счита за неоснователно искането за конституиране на А.Р.А. като
необходим другар на ищцата В.Л.А. в качеството му на неин съпруг, като споделя
съображенията на първоинстанционния съд, изложени в Определение № 88 от
19.03.2019 г. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3 от
29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК на ВКС по предявен от или срещу
съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. При
това настоящият иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е вещен, а
облигационен, като страна по процесния предварителен договор е ищцата А.., като
съпругът на приемателя по предварителния договор не е страна по договора и не е
легитимиран да предявява иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от свое име, т.е. не е
необходим другар, тъй като не разполага със свое право на иск (Решение № 449 от
04.02.2014 г. по гр. д. № 5784/2013 г., IV г. о.
на ВКС). С оглед на това съдът намира, че А.А. няма
качеството на задължителен необходим другар на ищцата В.А., поради което неучастието
му в процеса не представлява абсолютна процесуална пречка, която да обуславя
недопустимост на първоинстанционното решение.
По наведените с въззивните жалби оплаквания за
неправилност на решението:
Основателни
са оплакванията на въззивниците, че съдът не е обсъдил доводите за наличието на
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. В отговора на исковата
молба, подаден от третото лице-помагач на страната на ответника, са изложени
съображения, че при сключване на процесния предварителен договор управителят Ангелов
де факто е договарял от името на „Цам Балкан Инвест“ ООД сам със себе си – без
дадено съгласие по чл. 38 ЗЗД, придобивайки процесния имот в условията на СИО
чрез съпругата си. В отговора на исковата молба, подаден от особения
представител на ответника „Цам Балкан Инвест“ ООД, също е наведено възражение
за нищожност на процесния предварителен договор поради това, че ищцата и
управителят на „Цам Балкан Инвест“ ООД са съпрузи и имотът ще бъде придобит в
режим на СИО, което неминуемо води до противоречие с чл. 38 ЗЗД, доколкото на
управителя не е предоставено правото на договаря сам със себе си. В тази насока
съдът намира за неоснователни доводите на въззиваемата, че твърдяното от
въззивниците „заобикаляне на забраната на чл. 38 ЗЗД“ се навежда за първи път
пред въззивната инстанция.
Несъстоятелни
са доводите на въззиваемата, че възраженията за нищожност на предварителния
договор са наведени при липса на правен интерес и са преклудирани поради това,
че ответното дружество и неговият помагач вече са одобрили сделката и
плащанията на продажната цена, възползвали са се от същите и са се съгласили с
тях чрез подписването на протоколите за одобряването на ГФО за съответните
години. Възраженията за нищожност на процесния предварителен договор на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са наведени като
средство за защита против предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чиято
основателност е обусловена от наличието на действителен предварителен договор.
Доводите на въззиваемата са относими към хипотезата на чл. 301 ТЗ, когато едно
лице извършва действия от името на търговец без представителна власт, но
настоящият случай не е такъв. Заобикалянето на закона е основание за нищожност,
която е изначална, абсолютна и не подлежи на саниране чрез последващо одобрение
или други действия на страните.
Основателни
са доводите на въззивниците, че съдът неправилно е отхвърлил аргументите за
нищожност по чл. 38, ал. 1 ЗЗД с позоваване на ТР 3/2013 г., което не намира
приложение в конкретния случай, тъй като касае хипотезата на чл. 38, ал. 1 пр.
2 ЗЗД, а в процесния казус е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй
като продавач е ответното дружество чрез своя органен представител, а на
страната на купувача участват съпругата на органния представител, която е и
главен счетоводител на дружеството-продавач, и косвено самият управител, който
придобива дружествен имот в режим на СИО, поради което процесният предварителен
договор е сключен при заобикаляне на забраната по чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД –
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. В тази насока съдът
намира за неоснователно оплакването на въззиваемата, че доводите на
въззивниците за „заобикаляне на забраната на чл. 38 ЗЗД“ са неразвити и
неконкретизирани.
Установява
се по делото, че съдружници в ответното дружество „Цам Балкан Инвест“ ООД са
Айвар Ринатович Мухтаров с 90 % участие в капитала и Андрей Ромилов Ангелов с
10 % участие в капитала. Видно от дружествения договор на „Цам Балкан Инвест“
ООД от 10.03.2010 г., Андрей Ромилов Ангелов е избран за управител на
дружеството. Видно от представения по
делото протокол, на 07.06.2018 г. е проведено извънредно общо събрание на
съдружниците в „Цам Балкан Инвест“ ООД, на което е взето решение за
освобождаване на Андрей Ромилов Ангелов като управител на дружеството поради
оттегляне на доверието от него в резултат на съмнение за извършена от
управителя злоупотреба с власт, съмнения за нецелево разходване на средства на
дружеството, съмнения за използване на активи на дружеството (материални и
нематериални активи) за лични цели на управителя, както и решение за
назначаване на Евгений Иванович Матусевич за управител на дружеството.
Установява се още, че Андрей Ромилов Ангелов е предявил иск с правно основание
чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения, по който е образувано търговско дело №
295/2018 г. на Окръжен съд – Бургас (висящо и към момента). С Определение № 532
от 14.06.2018 г. по търг. д. № 295/2018 г. на Окръжен съд – Бургас е
постановено спиране на производството по вписване в Търговския регистър по
партидата на „Цам Балкан Инвест“ ООД, образувано по заявление за заличаване на
управителя и вписване на нов управител на дружеството, до приключване на
производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
По
делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 02.04.2013 г. между „Цам Балкан Инвест” ООД, представлявано от
управителя Андрей Ромилов Ангелов, като продавач и ищцата В.Л.А. като купувач.
По силата на този договор продавачът се е задължил да сключи окончателен
договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент № *** в апартаментен комплекс „Mojito Club“ (Мохито Клуб),
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Лозенец,
Община Царево, Област Бургас, с адрес на имота: с. Лозенец, п.к.8277, м. Чакърова
Каба, сграда 3, ет. 4, ап. ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
43.20 кв. м., при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - СО с идентификатор ***; под
обекта - СО с идентификатор ***; и над
обекта - няма, ведно е прилежащите 10.92 кв. м. ид. ч. от общите части на
сградата в която се намира самостоятелния обект, както и със съответният
процент идеални части от правото на строеж върху горепосоченият поземлен имот,
върху който е построена сградата, срещу цена в размер на 26 560 евро, от
които 26 060 евро в срок до 30.04.2013 г. и 500 евро – в тридневен срок от
сключването на окончателния договор. В т. 1.3.3 от договора е посочено, че плащането
на продажната цена, дължима от купувача В.Л.А., следва да се извърши от нея или
от третото задължено лице А.Р.А..
Не се
спори между страните, а и се установява от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, че ищцата В.Л.А. е съпруга на
управителя на дружеството Андрей Ромилов Ангелов от
17.10.2009 г. и към момента.
Безспорно
е също обстоятелството, установено и от вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза, че за периода от 2010 г. до момента счетоводната
отчетност на ответното дружество се извършва от ищцата В.Л.А..
Установява
се по делото, че първата вноска по договора, уговорена в размер на 26 060
евро с падеж 30.04.2013 г., е заплатена в срок изцяло от А.Р.А.,
както следва: с вносна бележка от 04.04.2013 г. за сумата от 6105 евро, с нареждане
за валутен превод от 11.04.2013 г. за сумата от 9970 евро и с нареждане за
валутен превод от 26.04.2013 г. за сумата от
10 000, 32 евро, като посочените суми са постъпили по банковата сметка
на дружеството в „Райфайзенбанк“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят
не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с
друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал
съгласието си за това. С т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по
тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС се прие, че към органното представителство
на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице,
като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се
прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Тези задължителни постановки са относими
единствено към хипотезата на чл. 38, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, която не е предмет на
разглеждане по настоящото дело. По друг начин стои въпросът за приложението на
чл. 38, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на пр. 1, когато управителят договаря сам със
себе в качеството си на физическо лице. Сключвайки с представляваното от него
дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в
тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект,
воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите
граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1 предл. 1 ЗЗД да
договаря в лично качество с представляваното от него лице (Решение № 217 от
10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г., I т. о. на ВКС, Решение № 14 от
27.01.2017 г. по т. д. № 1453/2014 г., II т. о. на ВКС, Решение № 91 от
16.04.2018 г. по гр. д. № 3513/2017 г., IV г. о.
на ВКС, Решение № 149 от 10.03.2020 г. по т. д. № 260/2019 г., II т. о. на ВКС).
В съдебната практика (в това число и горепосочената) се приема, че сделката,
сключена в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, е нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона.
Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно
основание за нищожност на договорите по чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на
посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се
осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона
поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна
норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката
следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона
резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по
себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки
не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да
постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би
противоречало на закона. При заобикалянето на закона участниците в сделката
трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат
цел, която законът не позволява. Изследването и установяването на субективния елемент
от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за
всеки конкретен случай зависи от фактите по делото (в посочения смисъл са
мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г.,
ОСГК на ВКС). Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена
– недопустима е нейната по-далечна цел (Решение № 475 от 14.07.2010 г. по гр.
д. № 621/2009 г., IV г. о.).
С оглед
на изложеното и въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът намира,
че процесният предварителен договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради заобикаляне на забраната за договаряне
сам със себе си. Не се твърди и не се установява по делото представляваното
дружество да е формирало съгласие управителят да сключва договори със самия
себе си. В качеството си на органен представител на „Цам Балкан Инвест“ ООД Андрей
Ангелов е сключил процесния предварителен договор за
продажба недвижим имот – собственост на дружеството, договаряйки със съпругата
си В.А., като по този начин е заобиколена забраната на чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
с постигане на същия правен резултат, какъвто би бил налице, ако самият управител
участваше като страна по сделката. Така съпругата на управителя на дружеството
е придобила потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а при надлежното му упражняване
(каквато е целта на настоящото производство) дружественият имот би бил придобит
от двамата съпрузи при режим на съпружеска имуществена общност, т. е. върху
имота би възникнала бездялова съсобственост между съпрузите на основание чл. 21 СК. При това положение съдът намира, че е налице заобикаляне на забраната по
чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като от обективна страна се постига забранен от
закона резултат (придобиване на дружествен имот от управителя на дружеството
без формирано съгласие за това от страна на дружеството), чрез извършването на
една сделка (сключен със съпругата на управителя предварителен договор за
покупко-продажба на дружествен имот), която сама по себе си не противоречи на
повелителните правила на закона, а от субективна страна участниците в сделката (органният
представител и съпругата му), са съзнавали, че чрез нея постигат цел, която законът
не позволява.
Неоснователни
са доводите на въззиваемата, че със сключването на предварителния договор не се
нарушава забраната за договаряне сам със себе си, тъй като с подписването му не
се прехвърлят права. Липсва основание за ограничаване на приложното поле на чл.
38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по отношение на определен кръг сделки – било то с вещно,
или с облигационно действие, каквото има процесният предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. В този смисъл е и горецитираната съдебна практика,
която приема, че управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен
субект, воден от собствен интерес, в тези отношения, произтичащи от
облигационна или вещно-прехвърлителна сделка, сключена с представляваното от
него дружество и самия него като физическо лице.
Несъстоятелни
са и възраженията на въззиваемата, че тя има изключителен личен принос при
придобиването на имота с оглед настъпила трансформация на нейни лични средства,
като оборването на презумпцията за съвместен принос може да бъде сторено едва
след настъпване на вещно-транслативния ефект на съдебното решение по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД. Нищожността на процесния предварителен договор е изначална и не
може да се преценява през призмата на последващи обстоятелства, включително и
предявяването на установителен иск за трансформация на лично имущество с правно
основание чл. 23 СК. Освен това съдът намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод, че подобен съдебен процес
между съпрузите би се водил при условията на привидност (чл. 299, ал. 3 ГПК) с
цел увреждане кредиторите на съпруга А..
По
изложените съображения съдът намира, че процесният предварителен договор е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради
заобикаляне на забраната за договаряне със себе си. Недействителността на
предварителния договор е абсолютна пречка за обявяването му за окончателен,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на делото въззивниците имат право да им бъдат присъдени сторените
пред двете инстанции разноски.
Въззивното
дружество не е направило искане за присъждане на разноски пред първата и пред
настоящата инстанция, съответно не е представило доказателства за извършването
на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Съобразно
постановките на т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС особеният представител на въззивното дружество,
назначен при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК, не е внесъл дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, тъй като тя следва да се присъди от съда с
решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на
делото. Поради това въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Окръжен съд – Бургас сумата от 35, 87 лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
Въззивникът
М. е направил искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски,
но не е представил доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение за
осъщественото от адвокат Ч. процесуално представителство пред двете инстанции,
поради което и на основание т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС не следва да му се присъждат разноски за
това. Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника М. сумата от
35, 87 лева, представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване. Пред
първата инстанция помагачът М. е сторил разноски в размер на 1300 лева за
депозити за експертизи (том 2, л. 437 – л. 439), които също следва да му бъдат
присъдени.
Предвид
цялостната отмяната на първоинстанционното решение, т. е. и в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на адвокат Соня Скъпиева-Тодорова сумата в
размер на 400, 00 лева, представляваща доплащане на възнаграждение за особен
представител, с настоящото решение въззиваемата А. следва
да бъде осъдена да заплати на особения представител адвокат Скъпиева посочената
сума от 400 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 90 от 18.10.2019 г.
по гр. д. № 277/2018 г. на Районен съд – Царево, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.А., с ЕГН: ********** ***, против „Цам Балкан Инвест” ООД, с ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен
на предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 02.04.2013 г. между „Цам Балкан Инвест” ООД
като продавач и В.Л.А. като купувач, на следния
недвижим имот: апартамент № *** в
апартаментен комплекс „Mojito Club“ (Мохито Клуб), представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Лозенец, Община Царево, Област
Бургас, с адрес на имота: с. Лозенец, п. к. 8277, м. Чакърова каба № сгр. 3,
ет. 4, ап. ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 43.20 кв. м., при следните
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СО с идентификатор ***; под обекта - СО с идентификатор ***; и над обекта - няма, ведно е прилежащите 10.92 кв. м. ид.
ч. от общите части на сградата в която се намира самостоятелния обект, както и
със съответният процент идеални части от правото на строеж върху горепосоченият
поземлен имот, върху който е построена сградата, за сумата от 26 560 евро с
включено ДДС в размер на 20%.
ОСЪЖДА В.Л.А., с ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на Окръжен съд
– Бургас сумата от 35, 87 лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА В.Л.А., с ЕГН: ********** ***, да заплати на А.Р.М., гражданин на ***, роден
на ***г., сумата от 1335, 87 лева,
представляваща сторени разноски пред първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В.Л.А., с ЕГН: ********** ***, да заплати на адвокат Соня
Скъпиева-Тодорова от Бургаска адвокатска колегия сумата от 400 лева, представляваща доплащане на
възнаграждение за особен представител пред първата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.