РЕШЕНИЕ
№ 2075
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110212828 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д. Н. П., ЕГН: **********, чрез адв. И.А. Н.
срещу електронен фиш серия *************, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш. Твърди се, че нарушението не е извършено при условията на повторност, тъй
като ЕФ Серия ************** не е влязъл в сила. Напротив, в срока за обжалването
му, жалбоподателят посочва, че е подал декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
поради което и същият е следвало да бъде анулиран. Иска от съда да отмени
обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява
се от адв. Н. същият поддържа жалбата. Представя доказателства в подкрепа на
твърденията си. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не се представлява. В постъпили
по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се
аргументира законосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска същият да
бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
1
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
С електронен фиш серия К 6753105/2022г. на жалбоподателя Д. Н. П., ЕГН:
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В представената от СДВР за същия
справка е посочено, че е съставен на 12.12.2023г., връчен на 15.08.2023г. и е влязъл в
сила на 22.08.2023г. като необжалван. По делото е представена декларация за
предоставяне на информация по нарушение санкционирано с ЕФ № К 6753105, във
връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП подписана от Д. Н. П. на 17.08.2023г.
Към същата е приложено копие от СУМПС на Йордан Илиев Черешков, за когото са
твърди, че е управлявал процесния автомобил. От представеното известие за
доставяне, ведно с обратна разписка е видно, че същите са изпратени до ОПП-СДВР
на 18.08.2023г. и получени на 21.08.2023г.
На 07.09.2017г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, воден при Български институт по метрология под номер 17.09.5126 е
вписана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до
07.09.2027 г. На 19.06.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с
фабричен номер 120CC9B преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 091-СГ-ИСИС/19.06.2023 г.
На 13.05.2024 г. в 11:19 часа в гр. София по бул. „Александър Малинов“ до АМВР
с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път при
ограничение на скоростта от 50 км/ч било управлявано моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № СВ3146СХ, собственост на Д.
Н. П.. До АМВР горепосочената преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на
същото, а именно 69 км. /час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. валидно за
населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил
съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на
видеосистемата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото
средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия
************, с който на собственика – Д. Н. П. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т.
2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение
на автомобила след приспаднат толеранс тоест след отчитане на възможна техническа
грешка при измерването била 66 км/ч., т. е. допуснато било превишение на
разрешената скорост със 16 км/ч.
На 15.08.2024 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя. Същият не
подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил на кого е предоставил
заснетия автомобил, а на 26.08.2024 г. депозирал жалба срещу електронния фиш.
По доказателствата:
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства,
а именно: справка за собственост на МПС, извлечение от регистъра на БИМ относно
одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 091-
СГ-ИСИС/19.06.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта на 13.05.2024 г., заповед за одобряване образец на
електронен фиш, справка „Картон на водача" за жалбоподателя, копие на електронен
фиш серия ************, разпечатка от АИС „АНД“ относно електронен фиш серия
**************, сертификат за успешно завършен курс на обучение, справка от ОПП-
СДВР, както и веществените доказателства – фотоснимки, декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, копие от СУМПС на Йордан Черешков, известие за доставяне и обратна
разписка ИД PS 1000 PS7QXU N.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по
несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа
обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен тип
средство за измерване и протокол № 091-СГ-ИСИС/19.06.2023 г. за проверка на
средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации
тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № 120CC9B е
технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при
отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км. /час при измерена скорост до 100
км. /час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км. /час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от паметта на
устройството /приложена на л. 6 от делото/ установява, че на процесната дата, час и
място лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. № ************ се е движил в
заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката,
представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана
системата за видеоконтрол, вкл. е представена и фотоснимка, установяваща
разположението на видеосистемата на платното за движение /л. 12 от делото/.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № **************** г. на Министъра на
вътрешните работи протокол е съставен и приложен към доказателствената
съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото на разположение на уреда,
мястото на заснемане, посоката на движение, начален и краен час на работа на
радарната система, брой заснети изображения, служителя, поставил началото и края на
работния процес на АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с
данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС,
посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на извършване на
нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в съответствие с часовия
диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил
стационарен - тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен
автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е
отчитало скоростта на приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено,
че при заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50 км.
/час, валидно за населено място.
По делото е приобщено копие на електронен фиш серия **************, от който
се установява, че със същия жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21,
3
ал. 1 от ЗДвП /тоест за същото по вид нарушение, като процесното/. Електронният
фиш е бил връчен на жалбоподателя на 05.08.2023 г., видно от отразеното в справката
„Картон на водача“, като от справката от АИС на ОПП- СДВР е видно, че същият не е
обжалван. От представените от жалбоподателя в съдебно заседание писмени
доказателства обаче, се установява, че същият е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и е посочил на кого е предоставил заснетия автомобил, вкл. представяйки копие
от СУМПС на лицето.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на Д.
Н. П..
Въз основа на така установената фактическа обстоятелства, съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към преписката в
ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на връчване на екземпляр от
обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, но е налице отбелязване, от което е
видно, че процесният електронен фиш е връчен на 15.08.2024 г., поради което следва
да се приеме, че жалбата е подадена преди изтичане на преклузивния срок по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Предвидената от закона възможност нарушенията по ЗДвП да се санкционират
освен с наказателно постановление и с електронен фиш, гарантира бързина на процеса
по установяване на административни нарушения и налагане на административните
наказанията. Следва изрично да се посочи, че с оглед спецификите на електронния
фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189,
ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална страна съдът
намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно цитираната разпоредба
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Изброените реквизити се съдържат и
в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, валидна за
процесния участък, както и установената скорост, с която се е движило процесното
МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т. е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
4
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес",
тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в
това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за
измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението
/с фабричен № 120CC9B е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана в
регистъра на БИМ под номер 5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г., като
устройство от този тип с фабричен номер 120СС9В /с което е установено нарушението/
е преминало последваща проверка на техническата му изправност на 19.06.2023 г.,
поради което същото към 13.05.2024 г. е било технически изправно и годно да
установи и заснеме процесното нарушение.
Видно от представената фотоснимка /извлечение от паметта на технимеското
средство/ измерената скорост на движение на заснетия автомобил е била 69 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3км. /час, поради което
коректно във фиша е отразена скорост от 66 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс, като инкриминираната скорост е намалена на 66. /ч., т. е. отчетено е
превишение от 16 км. /ч., а не от 19 км/час, което обстоятелство се явява в полза на
жалбоподателя и именно за това превишение същият е бил санкциониран. Установи
се, че в конкретния участък от пътя, който е бил контролиран е важало общото
ограничение на скоростта от 50 км. /час за населено място, посочено в чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В обобщение от анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № ************* е било заснето
управление на процесния лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. № *********,
собственост на Д. Н. П. със скорост от 69 км. /ч. (преди отчитане на възможна грешка
от 3 км. /час от засечената скорост) при ограничение от 50 км. /ч., валидно за населено
място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл.
21 вр. ал. 1 ЗДвП. Максимално разрешената скорост след приспадане на възможната
грешка е била превишена със 16 км. /ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Видно от
5
справката за собственост при регистриране на МПС в службите на КАТ собственик на
това МПС, а именно жалбоподателят Д. Н. П.. След като същият не е посочил на кого
впоследствие е предоставил заснетото МПС, то именно той носи отговорност и следва
да бъде санкциониран за извършеното с него нарушение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл.
182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 16 км. /ч. в населено място
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба в размер
на 50 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. Съгласно параграф 6, т. ЗЗ от ДР на
ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя при
повторност. По делото действително е представен електронен фиш серия К 6753105, с
който жалбоподателят е наказан за същото по вид нарушение. Същият не е и не се
твърди да е бил обжалван. Липсва обаче произнасяне на наказващия орган във връзка с
подадената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП посочва, че в 14-дневен срок от получаване
на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство, като на лицето, посочено в декларацията,
се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От наличните по делото писмени
доказателства се установява, че след като електронен фиш серия К 6753105 е бил
връчен на жалбоподателя, същия е депозирал декларация, в която е посочил, че за
определен период от време, в който попада процесната дата, автомобилът е бил
управляван (предоставен) от друго лице. Към декларацията е приложено копие от
свидетелството за управление на МПС на ползвателя, каквото е изискването на
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наказващият орган е следвало да издаде и
изпрати електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение на лицето, посочено в
декларацията или да анулира първоначално издаденият електронен фиш, или да
постанови отказ. В случая, същият не се е произнесъл по искането, направено с така
подадената декларация, а бездействието на наказващия орган не следва да води до
неблагоприятни за страните последици. В тежест на административнонаказващия
орган е било да докаже всички елементи от фактическия състав на извършеното
нарушение, вкл. че са налице условия за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя при повторност, доколкото чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда налагане на
по-тежки административни наказания в този случай.
С оглед посоченото не се доказа жалбоподателят да е бил наказван за същото по
вид нарушение в едногодишен срок преди датата на настоящото такова 12.05.2024 г.,
доколкото простото отбелязване в представената справка от КАТ за това, че К 6753105
е влязъл в сила като необжалван на посочената дата 22.08.2025г. е недостатъчно да
удостовери посочения факт с оглед събраните по делото доказателства за незавършена
6
процедура във връзка с подадената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Изложеното нарушение на процесуалните правила, изискващи ясно и конкретно
посочване на нарушените разпоредби съществено са накърнили правото на защита на
наказаното лице, поради което въпреки достигнатият извод за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП обжалваният електронен фиш следва да се отмени като
незаконосъобразен.
С оглед изхода от делото тежестта за разноски следва да се понесе от
въззиваемата страна. В случая по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който адв. Н. е предоставил на жалбоподателя на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид размер на наложената глоба, същото следва да бъде определено в размер на
400,00 лева, които да бъдат присъдени изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН Софийски районен съд, 114 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия **************** издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на Д. Н. П., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на адв.
И.А. Ч. Н. от САК, БУЛСТАТ: ************** сумата от 400,00 лева, представлява
възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен
съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7