№ 13017
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря ХР.Р.Р.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110155895
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Ю.
Ю. Д., Н. Ю. Д. и С. П. У. с искане да бъдат осъден да заплатят на
топлофикационното дружество в условията на разделна отговорност, сумите:
за Ю. Ю. Д. и Н. Ю. Д. при равни квоти – 129,47лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 25,02
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.09.2023г., дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022г. в размер на 10,77 лева
– главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите и 2,51 лева – мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г.; за С. П. У. 258,94 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 50,04
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. в размер на 21,53 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите и 5,01 лева – мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът С. П. У. в срока по чл.
1
131 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва доставката на
услугите и размера на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Ответниците Ю. Ю. Д. и Н. Ю. Д. не са подали отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ответниците не се
явяват, не изпращат представители. Ответникът С. П. У. подава писмена
молба, чрез която поддържа исканията си. Ищецът не се явява, не изпраща
представител, подава писмено становище, чрез което признава направеното
плащане.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от ответниците признания, съдът намира, че
всички правнорелевантни факти, от които произтичат техните задължения, са
осъществени. Те имат качеството на потребители и за процесния период
ищецът им е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. Възражението за плащане на вземането в цялост също се
доказва от представеното платежно нареждане. С оглед на това исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника С. П. У.
плащане е направено на 19.04.2024 г., след входирането на исковата молба по
настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
2
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца се претендират общо 1070 лева съгласно представен списък (л. 143 от
делото) които следва да бъдат заплатени от тримата ответници съобразно
квотите им – 535 лева за С. П. У. и по 267,50 лева за Ю. Ю. Д. и Н. Ю. Д..
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № **** срещу Ю. Ю. Д., ЕГН:
**********, действащ чрез законен представител Ю. С. Д., ЕГН: **********,
с адрес гр. София, ж.к. М., бл. ****, вх. 2, ет. 3, ап. 22 искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 129,47лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 25,02
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.09.2023г., дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022г. в размер на 10,77 лева
– главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите и 2,51 лева – мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г., като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № **** срещу Н. Ю. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ж.к. М., бл. ****, вх. 2, ет. 3, ап. 22 искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 129,47лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите,
25,02 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.09.2023г., дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022г. в размер на 10,77 лева
– главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите и 2,51 лева – мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г., като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № **** срещу С. П. У., ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ж.к. Д., Б ***, вх. А, ет. 2, ап. 3 искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 258,94 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите,
50,04 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г.,
дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. в размер на
21,53 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 5,01 лева –
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., като погасени
3
чрез плащане.
ОСЪЖДА Ю. Ю. Д., ЕГН: **********, действащ чрез законен
представител Ю. С. Д., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 267,50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Н. Ю. Д., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 267,50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА С. П. У., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 535 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4