Решение по дело №1913/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 23
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20222100501913
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Радостина П. Петкова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501913 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на А. С. А. от
***, ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №220/14.09.22г.,
постановено по гр.д.№251/2022 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отхвърлен
иска на въззивника против Ф. И. А., ЕГН ********** и Н. Ч. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** за признаване за установено, че А. С. А., ЕГН ********** е
собственик на 87кв.м. реална част от УПИ VI-134 в кв.20 пo плана на с.Просеник,
Община Руен, заключена на имотната граница между УПИ VI-134 в кв.20 и YПИ VII-
133 пo плана на с.Просеник, Община Руен, означена с координатни точки № 4, 5 и 6 на
скицата, изготвена на 17.09.2021 г. от "БГ Геодезия" OOД от една страна, a от друга —
линията на стената на изградената двуетажната масивна жилищна сграда, която е
успоредна на имотната граница, линията, означена с координатни точки № 5 и № 7 на
посочената скица, a така също и мислената линия, свързваща северозападния ъгъл на
двуетажната жилищна сграда и югозападния ъгъл на изградената в имота стопанска
постройка и въззивникът е осъден да заплати на Ф. И. А., ЕГН ********** и Н. Ч. А.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 500 лева, представляващи направени
по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
1
искът да бъде уважен. Оспорва извода на съда, че въззивникът не е получил
владението върху претендираната реална част, с придобиване на имота пред 1988г. и е
считал имота за собственост на ответниците, въпреки установеното, че с плана от
1976г. тази част е придадена към имота на ищеца, но регулацията не е приложена.
Според въззивника, при действието на чл.59, ал.1 ЗТСУ, към 1988г. е било
недопустимо по давност да се придобиват реални части от поземлени имоти, ако не
отговарят на изискванията за самостоятелен парцел, а видно от експертизата,
процесната част няма такива размери. Поради това счита, че е без значение кой е
упражнявал фактическа власт върху тази част, т.к. не е могъл да я придобие по
давност.
Излага аргументи, че по силата на чл.110, ал.1 ЗСУ и чл.114, ал.1, с
придаването на частта към имота, тя е станала част от него още към 1976г., а през
1988г. - на ищеца, като счита че е без значение дали регулацията е била приложена при
липса на легална дефиниция на понятието по см. на ЗТСУ. Поради това счита за
неотносимо към спора упражняваното владение върху тази част, доколкото то не е
могло да доведе до придобиване на право на собственост поради законовата забрана.
Въззиваемите – ответници Н. Ч. А. и Ф. И. представят в срока по чл.263, ал.2
ГПК писмен отговор. В него излагат съображения за потвърждаване на решението.
Според въззиваемите, ищецът не е въвеждал твърдение, а съдът не е формирал извод,
досежно упражнявана фактическа власт и придобиване на процесния имот по давност
от някоя от страните. При обсъждане на изводите на съда, въззиваемите ги споделят,
досежно това, че въпреки предвиденото с плана от 1976г., придаване на частта към
имота на ищеца, ответниците я владеят и до сега; в плана съществуващите на имотната
граница постройки на ищеца не са правилно заснети не като две, а като една.
Въззиваемите обсъждат констатациите на извършената СТЕ. Считат, че претенцията на
ищеца е за реална част от имот в границите по дворищно регулационния план от
1976г., която не е била негова или на праводателите му, а границите на имот пл.№133
се отразени грешно в кадастралния план от 1978г., която грешка е пренесена в
дворищно - регулационния план от 1976г.
Въззваемите оспорват изводите на въззивника, че е без значение дали планът е
приложен, като подкрепят аргументите си със съдебна практика. Считат, че в случая
ДРП не е приложен към момента на влизане на ЗУТ, поради което отчуждителното му
действие е прекратено автоматично и регулационните линии не са се трансформирали
в регулационни. Спорната част е била заета от праводателите на ответниците още от
1965г. Оспорват извода на ищеца, че фактическата власт върху имота през годините е
без значение.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
2
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че с помощта на съдебно – техническа експертиза, чрез разпит на свидетелите
М. М. Р. и Я. Ж. К., както и от представените писмени доказателства – нотариални
актове и удостоверения, първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, относно качеството на ищеца на собственик, по силата на
договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт рег.№529/ 30.11.1988 г., по
реда на ЗCГ, на идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот:
дворно място с площ от 695 кв.м., съставляващо парцел VI, план.№ 134 в кв.20 пo
плана на с.Просеник, община Руен, ведно с построените в парцела полумасивна
жилищна сграда и стопанска сграда, както и пo приращение и съответна идеална част
от правото на собственост върху по-късно изградената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда.
Установил е, че ответниците Ф. И. А. и Н. Ч. А., на основание договор за
покупко – продажба от 13.08.2019г., сключен с нотариален акт №133, д.№439/19г. на
нотариус Г.Георгиев, са придобили от „ФОРТУНА МАРОЛЕГ“ – ЕООД, правото на
собственост върху дворно място с площ от 626 кв.м., съставляващо неурегулиран
поземлен имот с пл.№133 в кв.20 по плана на с.Просеник, за който поземлен имот по
неприложен в срок дворищнорегулационен план на село Просеник е отреден
урегулиран поземлен имот VII-133 в кв.20 пo плана на с.Просеник, одобрен със
заповед № 934/16.08.1974 год. с площ от 656 кв.м., с неуредени регулационни сметки
за 30 кв.м. - придаваемо общинско място, заедно с построените в имота сгради:
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 51 кв.м. и РЗП 102 кв.м., масивна
жилищна сграда, със застроена площ 105 кв.м., масивна постройка , със застроена
площ 47 кв.м., и паянтова постройка със застроена площ 17 кв.м. , ведно с всички
приращения и подобрения в имотите. Праводателят на ответниците е придобил
правото на собственост от К. И. К. на 19.09.2012 год., а последният - по силата на
дарение през 1987г. от родителите си И. К. Т. и Н. Я. Т., като имотът е описан като
дворно място, съставляващо парцел 7, планоснимачен номер 133 в кв.20 пo плана на
с.Просеник, цялото с площ от 656 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 30 кв.м.,
заедно с построената в нeгo жилищна сграда, гараж, навес и всички останали
постройки, подобрения и насаждения. Установил е, че на границите на двата имота са
съществували няколко „долепени“ една до друга сгради, които са били ползвани от
собствениците (свид.К.), съборени по-късно от „ФОРТУНА МАРОЛЕГ“ – ЕООД към
2012г. Първоинстанционният съд е установил, че за село Просеник има два
кадастрални и регyлационни плана: стар план в сила от 1938г. и действащ кадастрален
и регyлационен план от 1976г., като по действащия ПУП, УПИ VI-134 – е на ищеца, а
УПИ VII-133 - на ответниците. Същите съответстват на на УПИ VI-133 - на ищеца и
3
УПИ V-134 - на ответниците/ в кв.38 по стария план. По действащия план площта на
УПИ VI-134 е 695 кв.м, като видно от документите за собственост има неуредени
регyлационни сметки за 43 кв.м.; площта на съответния УПИ VI-133, кв.38 пo
предходния план е 609кв.м. По действащия план площта на УПИ VII-133 е 623 кв.м, а
в документите за собственост са посочени неуредени регyлационни сметки за 30 кв.м.;
площта на съответния УПИ V-134, кв.38 пo предходния план е 750кв.м. В
кадастралния план върху, който е изработен регyлационния е отразена грешно
имотната граница между имотите с пл.№133 и пл.№134, като неправилно е отразена
полумасивната стопанска сграда /ПMС/. Въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази
им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно постановеното в ТР № № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г.,
ОСГК на ВС, дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от
момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници
при хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ. Понятието „приложен план“ по чл.32, ал.1,
т.5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на
регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и
владение, продължило повече от десет години от деня на заемане, след което не е
допустимо изменяването на плана на това основание – чл.33, ал.1 във връзка с чл.32,
ал.1, т.5 ЗТСУ
Следователно за да се счита, че определен ЗРП е приложен, необходимо е да са
налице три кумулативни условия: - на първо място е нужно да са изпълнени условията
за заемане на придаваемите части - собственикът на парцела, към който се придава
частта, следва да е заплатил на собственика на имота, от който се отнема частта,
предвиденото обезщетение. В случая видно от представените доказателства за
собственост, сметките за посочените придаваеми части не са били уредени. На второ
място – фактическо заемане на парцелите по определените от ЗРП граници: това
означава, че собственикът на парцела, за който е спора, е извършил всички
необходими фактически действия за упражняване на фактическа власт върху имота –
например поставяне на ограда на парцелната граница и обработване на целия парцел
във вида му след приемане на ЗРП. В случая, безспорно между страните и видно и от
4
извършената експертиза, на място, по регулационните граници няма и не е била
поставяна ограда между двата парцела; същите са били фактически разделени от
стените на изградените в двата имота второстепенни постройки, а тези постройки са
фактически владяни от ищеца и ответниците. Трето – фактическата власт върху
придаваемата част да е продължила 10 години – в случая ищецът не е упражнявал
фактическа власт върху претендираната част, което сам признава в исковата молба.
Съгласно §8, ал.1 ПРЗУТ, след изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 за
прилагане на плановете, отчуждителното действие на неприложените планове се
прекратява. Не се твърди и не се установява ищецът да е извършил предписанията на
§8, ал.2, поради което и след отпадане на отчуждителното действие на плана от 1976г.,
не е могъл да придобие придадените и незаети части към имота му.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените съдебно –
деловодни разноски, в размер на 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу Решение №220/14.09.22г., постановено по гр.д.
№251/2022 г. по описа на Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. И. А.,
ЕГН ********** и Н. Ч. А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 600
(шестстотин) лева, представляващи направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5