Решение по дело №49829/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7006
Дата: 4 май 2023 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110149829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7006
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110149829 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. С. срещу Г. Д. Г..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за доставка, демонтаж,
монтаж и извозване на дограма за ап. № 72, находящ се в /населено място/. Ищецът, в
качеството на възложител, се задължил да заплати на ответника, в качеството на
изпълнител, сумата от 2800лв., представляваща авансово възнаграждение, което сторил
на 09.06.2022г. Срокът за изпълнение на договора бил 20 дни, който изтекъл на
30.06.2022г., но ответникът не предприел действия по изпълнение на задълженията си
по договора. Ищецът посочва, че както извънсъдебно, така и с настоящата искова
молба прави изявление за разваляне на договора поради неизпълнението му от
ответника и иска връщане на платената сума от 2800лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 2800лв., представляваща заплатено авансово
възнаграждение по развален договор за изработка, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Твърди, че между страните не е сключван договор за изработка и
не е получавал авансово сумата от 2800лв., както и страните да са водили писмена
кореспонденция помежду си.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване, че между страните е сключен договор за изработка със соченото
1
съдържание и произтичащите от него задължения; че е заплатил авансово сумата от
2800лв. по договора в полза на изпълнителя-ответник; че е отправил изявление до
ответника за разваляне на договора поради неизпълнението му. Ответникът следва да
докаже, че е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора да извърши
възложената работа в съответствие с възлагането.
За установяване сключването на договор между страните, по делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Представен е от ищеца лист, на който саморъчно е изписано до снимка от личната
карта на ответника, че на 09.06.2022г. Г. Г. е получил сумата от 2800лв. капаро за
дограма, както и че общата стойност на сделката е 4030лв. със срок на изпълнение 20
дни. Извършено е удостоверяване „вярно с оригинала“ под предната част от личната
карта на ответника и е положен подпис.
Разпитаният в хода на производството свидетел М. Р. посочва, че препоръчал на
ищеца Г. Г. за монтиране на нова дограма в имота на ищеца в ж. к. Д.. Посочва, че
отишъл да вземе размерите на прозорците у дома на ищеца, тъй като бил архитект по
професия, а след това същото сторил и Г.. След това С. му се обадил и му казал, че с Г.
се разбрали за 3900лв. за дограмата, като ищецът му заплатил авансово сумата от
2800лв. Разказва, че за получаването на сумата знае както от С., така и от Г., като
поддържал връзка и с двамата. Посочва, че дограмата трябвало да бъде монтирана до
края на м. юни 2021г., но това не се случило, като в началото на м. юли заедно със С.
започнали да търсят Г., който все се оправдавал с нещо. На последния разговор,
проведен на 15.07.2022г., Г. заявил, че окончателната дата за монтажа на дограмата е
01-02.08.2022г., като след това контактът бил прекъснат. В проведеното открито
съдебно заседание свидетелят разпозна по снимката от личната карта ответникът, като
ясно заявява, че именно това е Г., който е поел ангажиментите. Посочва, че дограмата
на имота не е сменена.
При горните фактически данни, съдът прави следните изводи:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предпоставя първоначално
наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната
сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на
основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да
задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно
даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. Съгласно
задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на
отпаднало основание може да се претендира връщане на платена сума въз основа на
договор, развален поради неизпълнение.
В настоящия случай, при съвкупната преценка на доказателствените източници,
които не биват опровергани или разколебани от други доказателства, а в същото време
се допълват и кореспондират помежду си, следва да се направи еднозначен извод, че
страните по делото са били обвързани от договор за изработка съгласно чл. 258 ЗЗД.
Саморъчно изписания текст и положеният подпис не са оспорени от ответника по реда
на чл. 193 ГПК, че не са изписани и положени от него, поради което съдът е длъжен да
приеме, че принадлежат на сочения за техен автор, а именно ответникът Г. Г.. В тях
последният ясно е посочил, че получава сумата от 2800лв. като капаро за дограма при
обща стойност на сделката от 4030лв. и срок за изпълнение от 20 дни. От показанията
на свидетеля се установява, че ищецът в производството е приел отправената от
ответника оферта, съгласил се е с цената за смяна на дограмата в имота му в ж. к. Д. и е
платил авансово сумата от 2800лв. Самият документ има характеристиката на разписка
за получаване на авансовата сума от ответника, тъй като обективира изявление за
получаване на сумата от ответника и се намира в държане на ищеца. Договорът за
2
изработка е неформален консенсуален договор и се счита сключен в момента на
постигане на съгласие между двете страни досежно съществените му елементи, които
са работата, която трябва да бъде извършена, и нейната цена. В случая са изпълнени
всички елементи от фактическия състав по възникване на облигационното
правоотношение – уговорено е, че следва да бъде сменена дограмата в имота на ищеца
срещу дължимо възнаграждение от 4030лв. Установява се наличието на две съвпадащи
насрещни волеизявления, като от този момент договорът се счита сключен. В
изпълнение на договора, ищецът е заплатил авансово сумата от 2800лв., като
ответникът е поел задължението в срок от 20 дни, считано от 09.06.2022г., да смени
дограмата в имота на ищеца. Както се посочи по-горе, в тежест на ответника е да
проведе пълно и главно доказване, че е изпълнил изцяло и точно възложената работа,
като в случая не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. С оглед
неизпълнението на задълженията на ответника в уговорения срок, за ищеца се е
породило потестативното право да развали сключения между страните договор, което е
сторил най-късно с предявената искова молба за връщане на даденото. С разваляне на
договора платената сума се явява дадена на отпаднало основание и подлежи на
връщане. Ето защо, предявеният иск е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал и претендира такива в размер от 117лв. за
държавни такси и 400лв. за депозит за особен представител или общо 517лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на С.
Г. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 88, ал. 1 ЗЗД сумата от 2800лв., представляваща заплатено авансово
възнаграждение по развален договор за изработка за доставка и монтаж на дограма в
имота на ищеца, находящ се в /населено място/, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 13.09.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 517лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3