Р Е
Ш Е Н
И Е № 260234
18.02.2021г.,гр.Пловдив
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на ……. февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:Фаня
Рабчева
К.Иванов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 273/ 2021г. по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Н.Д.В. *** против отказ за спиране на изпълнителното
производство по изп.д.№ 1544/ 2016г. по описа на ЧСИ П.Илиев, с рег.№ 821,
район на действие ОС-Пловдив. По изложени съображения в жалбата се иска отмяна
на обжалвания акт на съдебния изпълнител и връщане на делото на съдебния
изпълнител със задължителни указания.
Постъпило
е възражение от взискателя по изп.дело „Юробанк България“ АД – гр.София чрез АД
„А. и Ш.“, представлявано от адв.М.Ш., в което се излага становище за
недопустимост на жалбата , както и такова за нейната неоснователност. Иска се
да се остави без разглеждане жалбата като недопустима, а в случай, че се приеме
за процесуално допустима, да се остави без уважение като неоснователна.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, в които мотивира становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата, както и възражение за това, че възражение по
чл.442а ГПК от длъжника не е правено
пред ЧСИ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от легитимирана, в качеството
на длъжник в изпълнителното производство, страна да обжалва отказ за спиране на
изпълнителното производство на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК, явява се
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е
образувано от „Банка Пиреос България“ АД – гр.София за събиране на вземания по издадена ЗНИ по
чл.417 ГПК и ИЛ от 08.08.2016г. по ч.гр.д.№ 10947/ 2016г. по описа на
РС-Пловдив срещу солидарните длъжници – жалбоподателят Н.Д.В.,***, „Евробургер“
ЕООД- гр.Пловдив, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД – гр.Пловдив, „Хотел Елин палас“ ЕООД,
дължими по договор за жилищен кредит от 22.04.2008г. и анекси към него.
Впоследствие въз основа на представени от взискателя ИЛ от 12.12.2007г. въз
основа на ЗНИ от 11.12.2007г. , както и ИЛ от 14.03.2018г. въз основа на ЗНИ от
13.03.2018г., и двете по ч.гр.д.№ 15 848/ 2017г. на ПРС срещу същите солидарни длъжници, вземанията
на взискателя са присъединени за събиране към вземанията на настоящото
изпълнително дело.
За
обезпечаване на процесните вземанията е налице учредена договорна ипотека,
видно от Акт №112, том 8/23.04.2008г. на Служба по вписванията /л.32/,
върху недвижими имоти, вкл. собственост на длъжника Н.В..
Принудителното
изпълнение е насочено върху ипотекираните недвижими имоти, върху които в
изпълнителното производство са налице вписани възбрани, след което са извършени
и описи.
Сред недвижимите
имоти, върху които е учредена договорна ипотека, е и НИ, представляващ СОС с
идентификатор № 56784.506.587.1.17, собственост на жалбоподателя и
представляващ магазин със застроена площ от 545, 66 кв м , заемащ южната част
на партерен и подземен етаж от жилищна сграда с адм.адрес: гр.Пловдив, ул***.,
ведно с 17,54 % ид. части от общите части на сградата с идентификатор №
56784.506.587.1, както и съответното право на строеж върху мястото, в което е
построена, съставляващо ПИ 56784.506.587.
С жалбата жалбоподателят се позовава на постановено Определение №
256/30.07.2020г. по в.ч.т.д.№ 382/ 2020г. по описа на Апелативен съд – Пловдив,
с което е спряно изпълнението по изпълнителното дело по отношение на
жалбоподателя за сумата над 26 523 евро до 496 415, 15 евро, представляващи
главница по договор за банков
кредит № 880/ R/ 2008 от 22.04.2008г. ЧСИ е спрял
частично изпълнителното производство , но отказал да спре публичната продан на
недвижим имот на СОС с идентификатор № 56784.506.587.1.17, собственост на този
длъжник, провеждаща се в периода 16.11.2020г. – 16.12.2020г., който имот е на
стойност 371 075,20 евро, в каквато връзка се заявява, че се нарушава
принципът на съразмерност, заложен в чл.442а ГПК. Освен така изложените
обстоятелства, които се иска да се вземат предвид, се сочат и обстоятелствата,
че до момента е била извършена публична продан на два собствени на
жалбоподателя недвижими имота – на стойност около 423 000 лева /
216 687,88 евро/, както и на стойност 93 000 лева / 47 656,21
евро/, която сума напълно достатъчна да покрие задължението на жалбоподателя по
тази част от изпълнителното производство, която не е спряна и висяща.
Изпълнителното дело е спряно частично на
основание чл.420, ал.2, т.1 и т.2 ГПК само по отношение на вземанията на „Банка
Пиреос България“ АД, с правоприемник
„Юробанк България“ АД по издадени ЗИ № 11811/ 11.12.2017г.
и ИЛ № 13763/ 12.12.2017г. по ч.гр.д. №
15848/ 2017г. на ПРС, като производството остава висящо по отношение
на този длъжник и по отношение на останалите претендирани по делото суми, като делото
възобновено спрямо същия длъжник по отношение на същия взискател за
претендираните суми за договорна лихва
за вземането над 31 881,94 евро до 38 618,25 евро , за
които са издадени посочените ЗИ № 11811/ 11.12.2017г. и ИЛ № 13763/
12.12.2017г. по ч.гр.д.№ 15848/ 2017г.
на ПРС.
Искането
на жалбоподателя по молба вх.№ 67068/ 09.11.2020г. /л.2468/ за спиране на изпълнението по изпълнителното
дело, вкл. насрочената публична продан на недвижим имот била оставена без
уважение с разпореждане от 27.11.2020г. / л.2472/, за което жалбоподателят бил получил
съобщение лично на дата 09.12.2020г.
Провежданата публична продан относно недвижим
имот, представляващ СОС с идентификатор № 56784.506.587.1.17, собственост на
жалбоподателя, преди провежданата в периода 17.11.2020г – 17.12.2020г. публична
продан с Протокол от 05.03.2020г. публичната продан е обявена за нестанала
поради не постъпили наддавателни предложения, като видно от Протокол от
17.12.2020г. последно проведената публична продан отново е обявена за нестанала
поради липса на наддавателни предложения.
Във връзка с посоченото от жалбоподателя
Определение № 256/ 30.07.2020г. по в.ч.т.д.№ 382/ 2020г. по описа на ПАС
постановеното спиране на изпълнителното производство само по отношение на
жалбоподателя и в частта на сумите, за които е поискано спиране на изпълнението
от същия, е предходено от решаващите мотиви, свързано с диспозитивното начало
и въз основа на констатациите, че в тези
размери е поискано спирането от страна на длъжника Н.В., като искане за
договорните лихви по същия кредит не е било поискано, както и, че неправилно е
било постановено от първоинстанционния съд спиране на изпълнението изцяло,
доколкото длъжникът Н.В. не е единствен длъжник, за да се спира изобщо
изпълнението на вземането за главницата в посочените размери, вкл. за
търговските дружества – длъжници, от които не е подадено такова искане по
чл.420 ГПК. По тези решаващи мотиви съдът е обезсилил първоинстанционното
определение в частта относно постановеното спиране на изпълнението за вземането
на взискателя за договорна лихва, както и отменено спиране на изпълнението в
останала част на събиране на вземането за главницата. Както се посочи по-горе видно от
комплектованото изпълнително дело се установява, че принудителното изпълнение
се явява висящо както по отношение на
част от главното вземане по договора за кредит, така и по отношение на
акцесорните вземания по същия договор, спрямо настоящия длъжник, както и
недвижимите имоти, вкл. посочения с жалбата, обезпечават вземанията на
кредитора и спрямо останалите солидарни
длъжници по изп.дело чрез учредените върху тях договорни ипотеки, поради което
жалбоподателят отделно от качеството си на солидарен длъжник по издадените
изпълнителни листове, по които е образувано изпълнителното производство, се
явява и ипотекарен длъжник, съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК. С оглед
на това искането за спиране на изпълнителното производство, вкл. публичната
продан на посочения НИ, на основание постановеното определение на ПАС , се
явява неоснователно.
Искането за спиране на
изпълнителното производство, вкл.
публичната продан на посочения НИ, се основава и на възражение за нарушение на
принципа на съразмерност, заложен в разпоредбата на чл.442а ГПК. Принципно
защитната разпоредба на чл.442а ГПК от една страна действително е относима към
установяване на съразмерност на наложените обезпечителни мерки спрямо общия
размер на задълженията, от друга страна не е регламентирано в ГПК основание за
спиране на изпълнителното производство,
поради което това възражение във връзка с формулираното в диспозитива
искане за спиране се явява неоснователно.
Независимо от последното обаче
възражението по чл.442а ГПК се депозира
за пръв път пред съдебната инстанция в настоящата жалба, без да се твърди
такова искане да е било направено пред ЧСИ, който първоначално е компетентен и
обвързан да се произнесе по него. С оглед на това в тази част жалбата следва да
се изпрати на ЧСИ за произнасяне по формулираното в нея възражение по чл.442 а ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата вх.№ 273305/ 16.12.2020г. по описа на ПОС на Н.Д.В., ЕГН: ********** ***
против отказа за спиране на изпълнението по изп.дело № 1544/ 2016г. по описа на
ЧСИ П.Илиев, с рег.№ 821, район на действие ОС-Пловдив, обективиран в
разпореждане от 27.11.2020г. на ЧСИ, като неоснователна.
ИЗПРАЩА делото на ЧСИ П.Илиев, с рег.№ 821,
район на действие ОС-Пловдив за произнасяне по възражението на длъжника Н.Д. В.,
ЕГН: ********** *** на основание чл.442а ГПК, формулирано в жалба вх.№ 75970/
23.12.2020г. по описа на кантората на ЧСИ П.Илиев.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК.
Председател: Членове: