Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1776
гр. Русе, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ……………………………..
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1946 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
”ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД-гр.Севлиево твърдят, че в периода 11.03.2017 г.-22.10.2018
г. с насрещната страна са били в трудово правоотношение, като ответникът заемал
длъжността ”Шофьор товарен автомобил (международни превози)”.
На
27.08.2018 г., по време на курс Белгия-Франция, в района гр.Марктстефт, Германия, при управление
на поверения му тежкотоварен автомобил ЕSЕ15107-влекач с рег.№ ..., работникът самоволно се отклонил от
предначертания курс и в нарушение на правилата за движение по пътищата извършил
неправомерна, ненужна и неуспешна маневра за промяна на посоката-опит за
обратен завой, вследствие на което МПС навлязло в канавката и в полето встрани
от пътя, където затънало дълбоко.Водачът не успял да го върне обратно на платното.Това
наложило ползване на служба за пътна помощ, както и транспортиране на автомобила до
специализиран сервиз за поправяне на нанесените щети.За услугата по
отстраняване на влекача от полето и за транспортирането му до сервиз, дружеството заплатило на
фирма «Хамсе Слеепдийнст» с адрес в Белгия, гр.Тесендерло, сумата от
3 853,80 евро.
Твърдят, че на 12.10.2018 г., при
управление на товарен автомобил ЕSЕ15107-влекач с рег.№ ...,
ответникът самоволно променил служебния курс и изминал без товар разстояние от
около 500 км от гр.Саран (Франция) до гр.Генк (Белгия), където на 13.10.2018 г.
изоставил превозното средство в база, принадлежаща на дружество от бизнес-групата
на ищеца, след което, без да уведоми работодателя и без да вземе под внимание
планираните служебни задачи и следващите курсове с поверения му влекач, се завърнал
в България със собствения си лек
автомобил.
Ищецът не бил подготвен за тези действия
от страна на работника, поради което му били необходими шест дни да намери
заместник на шофьора, включително да организира пътуването на последния до базата
в Генк.Така за времето до 18.10.2018 г. влекачът останал неизползван за нуждите
на развиваната от дружеството обичайна търговска дейност.Същевременно обаче на
ищеца продължили да се начисляват дължими лизингови вноски по Договор за
оперативен лизинг на превозни средства.С така описаните действия, ответникът
причинил на работодателя за период от шест дни вреди в размер на 265,14
евро.Твърдят, че дружеството има и пропуснати ползи от това, че не са могли да
експлоатират МПС за посоченото време, които оценяват на 2 592,84 евро. Претендират
отвеникът да бъде осъден да им заплати общо сумата от 13 127,10 лв.,
представляваща левовата равностойност на 6 711,78 евро, от които 3853.80
евро-разходи за изваждане на транспортното средство от крайпътно поле и
репатрирането му до сервиз, 265,14 евро-заплатен лизинг по време на принудителния
6-дневен престой на МПС в Генк, изчислени на база договорен месечен лизинг,
дължим от дружеството за м.август 2018 г. (по 44,19 евро на ден), и
2 592,84 евро- пропуснати ползи за същото време, определении на база 3 025
евро средноседмичен приход от влекача, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото.Търсят се разноски за производството.
Ответникът Д.И.Д. оспорва исковете. Признава
настъпилото произшествие на 27.08.2018 г., но твърди, че маневрата, която
извършил с влекача, била наложителна, тъй като по маршрута, по който пътувал по
указание на диспечера на дружеството, на място ( в гр.Марктстефт) се оказало,
че е забранено преминаването на товарни автомобили.Участъкът от пътя бил тесен,
но тъй като нямало как да продължи напред, се наложило да направи обратен
завой, при който кабината на влекача започнала да затъва.По нареждане на
работодателя изчакал на място пристигането на кран.Товарният автомобил бил
извлечен на пътното платно.Сочи, че по него нямало никакви щети.Ответникът го
почистил и доставил стоката по предназначение.Твърди, че във връзка с инцидента
през следващите месеци работодателят му удържал сумата от 2 050 евро от
трудовото възнаграждение и от обезщетенията за командировка.
За случая от м.октомври 2018 г. сочи, че след поредица тежки курсове с
товарния автомобил, не се чувствал добре и поискал от работодателя да бъде
сменен от някой колега.Било му отказано.Тогава ответникът уведомил
ръководството, че желае да прекрати трудовото си правоотношение.Закарал влекача
до базата в Генк, където предал ключовете.Десет дни след връщането в България, бил
поканен да даде обяснения по случая, а впоследствие му било наложено наказание
”Дисциплинарно уволнение”. Претендира отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от Трудов договор № 216/ 10.03.2017 г., считано от 11.03.2017 г., ответникът
бил назначен в ищцовото дружество на длъжност “Шофьор товарен
автомобил/международни превози/, категория персонал-Оператор на транспортни
средства, на 8-часов работен ден, със срок за изпитване от шест месеца,
уговорен в полза на работодателя, при основно трудово възнаграждение от 463 лв.
В чл.2 е
казано, че по време на изпълнение на служебните си задължения работникът трябва
да спазва правилата за безопасност на движението по време на управление на МПС,
разпоредбите на нормативните актове, касаещи движението по пътищата в България
и в чужбина, по време на пътуване да се съобразява с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, особеностите
на транспортирания товар, с характера и интензивността на движението, както и
да осъществява непрекъснат контрол върху автомобила.Да изпълнява точно и без
отклонения изпратеното му заданието за превоз на товари.Във връзка с отчетността,
на шофьора било вменено задължение да приема и предава с протокол автомобила, с
който извършва транспорт, да не оставя МПС без надзор.Според длъжностната
характеристика, работникът носи отговорност за всички вреди по автомобила,
както и за всички ремонти, извършени в разрез на ПВТР и с указанията на
дружеството.
Няма спор,
че на двете процесни дати на ищеца е бил зачислен тежкотоварен автомобил ЕSЕ15107-влекач с рег.№ ..., за който дружеството има
сключен Договор за оперативен лизинг от 05.10.2015 г. (л.19-л.43).Според
условията на последния, всички технически прегледи, ремонти и други технически
дейности следва да се извършват в оторизирани сервизи на Volvo.Месечната лизингова вноска е определена на 1 370
евро, без ДДС.
По делото няма спор, че на 27.08.2018
г., по време на курс Белгия-Франция, в района гр.Марктстефт, Германия, при управление на поверения му
тежкотоварен автомобил ЕSЕ15107-влекач с рег.№ ...,
работникът променил предначертания курс.Ответникът е пояснил, че това се
наложило, защото при пристигане на място установил, че има забрана за преминаване на товарни автомобили.Участъкът от пътя бил
тесен, но с оглед невъзможността да продължи напред, той предприел маневра за
обратен завой, при която влекачът излязъл от пътното платно и кабината започнала да затъва.По нареждане на
работодателя, работникът изчакал на място пристигането на кран.Товарният
автомобил бил извлечен на пътното платно.Ответникът твърди, че по МПС не е
имало никакви увреждания.
Ищецът е
представил фактура, издадена от фирма «Хамсе Слеепдийнст», гр.Тесендерло, Белгия.Видно от
документа, на 31.08.2018 г. работодателят заплатил сумата от 3 853,90 евро,
включваща цена за изваждане на
транспортното средство от крайпътно поле, репатрирането му до сервиз, както и
за дейности, за които страната няма претенции в това производство-труд,
възстановяване на климатик и административни разходи, възлизащи общо на 860 евро.В хода на делото
не става ясно какво е наложило първите две услуги да се извършат от фирма,
намираща се на около 500 км от мястото на произшествието.Назначената в
производството икономическа експертиза обаче е потвърдила, че плащане по
фактурата има и последната е надлежно осчетоводена при ищеца.Експертът не е
установил от страна на работодателя да са били извършвани удръжки от трудовите
възнаграждения или от обезщетенията за командировка на работника.
По делото няма спор, че в средата
на м.октомври, при управление на товарен автомобил ЕSЕ15107-влекач с рег.№ ..., работникът по своя инициатива
решил да измине разстояние от около 500 км от гр.Саран (Франция) до гр.Генк
(Белгия), където (според ищеца) на 13.10.2018 г. оставил превозното средство в
база, принадлежаща на техен бизнес партньор, след което се завърнал в България със собствения си лек автомобил.
Ответникът е посочил, че
решението да се прибере в страната било взето след като извършил няколко
натоварени курса с поверения му влекач.Не се чувствал добре и
поискал от работодателя да бъде сменен от колега.Било му отказано.Тогава той решил,
че ще прекрати трудовото си правоотношение с дружеството.Късно вечерта на
13.10.2018 г. тръгнал към Белгия.На следващата сутрин (14.10.) бил в Генк.Там
почистил автомобила и го заредил, след което предал ключовете на дежурния на
портала.Това е отразено в дадените от работника обяснения от 22.10.2018 г. по
повод инициирана срещу него процедура по налагане на дисциплинарно наказание.
Приложена е
Заповед № 6/22.10.2018 г., с която на ответника било наложено наказание ”Дисциплинарно
уволнение” за това, че след 13.10.2018 г. не се явил без основателна причина на
работа и не представил оправдателни документи за отсъствието.В документа липсва
подпис на работника.
На
16.11.2018 г. била издадена Заповед № 244, с която ответникът бил отново
уволнен по същите причини, като работодателят разпоредил плащане на обезщетение
по чл.221 ал.2 от КТ.Този документ също не носи подпис на работника.
Вещото лице
е посочило, че за заявения по исковата мола период заплатените от търговеца
лизингови вноски възлизат на 265,14 евро или 518,57 лв.Пропуснатите ползи,
изчислени на база средноседмичния приход от влекача, съобразно отразеното в
счетоводството на работодателя за времето 01.01.-18.10.2018 г., са определени в
размер на 2 403,68 евро или 4 701,19 лв.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на
обезщетения за причинени от ответника, заемал по време на съществуващото между
тях трудово правоотношение длъжността ”Шофьор”, имуществени вреди от вида на
претърпяна загуба и пропусната полза.
В рамките на трудовото правоотношение работникът отговаря имуществено за вредата, причинена
на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения, като в общия случай тази отговорност е
ограничена и касае единствено претърпяната загуба, но не и пропуснатата полза ( чл.203
ал.1, чл.205 ал.1 и чл.206 ал.1 от КТ).В случая, изложеното в
исковата молба, обуславя претенции, основаващи се на
твърдения за умишлени действия (самоволно променил на 27.08.2018 г. предначертания курс и нарушил
правилата за движение по пътищата, самоволно на 12.10.2018 г. изминал
разстоянието до базата в Генк и изоставил МПС) и бездействия (преустановил полагането
на труд) на ответника, причинили вреди на работодателя,
включително го препятствали да реализира ползи от дейността си.Тези позовавания водят до извод за
приложимостта на разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ, т.е. до изключване на
специалните разпоредби на КТ относно отговорността на работника и преценка за наличие на
фактическите състави на чл.45 и
чл.82 от ЗЗД.Според първата норма, за вреда, причинена умишлено, отговорността
се определя от гражданския закон. Тежестта
на доказване по този иск се носи от работодателя и същият следва да докаже
фактическия състав, от който възниква правото му да реализира пълната
имуществена отговорност по отношение на ответника.В тази връзка законът предвижда установяване на изрично изброени предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между ищеца и ответника, умишлено
причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на извършено
престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение на трудовите
задължения.За да бъде уважен един такъв иск е необходимо още да се установят и всички елементи от фактическия
състав на деликта, а
именно: наличието на противоправно деяние, чийто автор е работникът, настъпил вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между търпяната вреда
и противоправното поведение на деликвента.Според трайната практика на ВКС, вината следва да се квалифицира като
умишлена, когато извършителят съзнава, както
противоправността, така и настъпването на вредата за работодателя, като иска
или допуска появата на вредоносните последици ( чл.11 от НК).
Съдът
намира, че в процесните случаи тези предпоставки не са налице.
По
отношение на претенцията за 27.08.2018 г., в хода на поризводството става ясно,
че действително ответникът е предприел с автомобила маневрата за обратен завой,
което обаче се оказало наложително, тъй като водачът е бил в невъзможност да
продължи напред, поради наличие на забрана за преминаване на МПС от вида на
процесното.Ищецът не е опровергал тези твърдения на страната.Габаритите на
влекача затруднили водача да завърши успешно маневрата, при което МПС напуснало
платно и затънало в крайпътната канавка и в полето.Описаното деяние обаче не
може да се квалифицира като умишлено.Деецът е бил принуден да направи маневрата
именно, за да избегне нарушение на правилата за движение по пътищата, каквото
изискване му е било вменено с представената по делото длъжностна характеристика.Не се установява работникът да
е предвиждал, че няма да успее да завърши успешно обратния завойще и ще напусне
пътното платно, да е искал или допускал настъпилия резултат, довел до намаляване имуществото на работодателя.Това
деяние може да се характеризира само като извършено по непредпазливост. Наличието на умисъла като форма на вина не
се предполага, същият следва да се установи от работодателя.В случая в тази връзка не е ангажирано нито едно
доказателство по делото.За настъпилите за дружеството вреди на 27.08.2018 г. ищецът е бил във възможност да реализира
правата си по реда на чл.203 ал.1 във вр. с чл.201 от КТ.По делото не се твърди работодателят да е издал заповед за реализирана ограничена имуществена отговорност на ответника.В допълнение, извършеното плащане
по фактурата касае и вземания, за които страната няма заявени претенции в това
производство.Искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите за
периода 12.10.-17.10.2018 г., съдът намира исковете за неоснователни.Безспорно ответникът по своя инициатива е пропътувал
около 500 км от Франция до гр.Генк, като съобразно текста на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, трябва да се приеме, че до 13.10.2018
г. работодателят е зачел положения от лицето труд.В обясненията си работникът е
посочил, че след като му била отказана смяна с друг колега (почивка), той решил
да прекрати взаимоотношенията си с насрещната страна.Именно в тази връзка
предприел пътуване до базата в гр.Генк, където след като се погрижил за
поверения му влекач, предал ключовете на дежурния на портала.В случая
работникът е изпълнил изискването да не оставя автомобила без надзор.Безспорно
лицето е допуснало нарушение на трудовата дисциплина.За това обаче е била
ангажирана дисциплинарната му отговорност, като е постановено и да заплати
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.Съдът намира, че последното овъзмездява
работодателя за вредите, които е претърпял вследствие противоправното по
смисъла на КТ поведение на работника.ВКС приема, че на
пълна имуществена обезвреда подлежат, както вреди от обективно настъпило намаление
в имуществото на ищеца, така и очакваното, но ненастъпило по вина на
работника увеличение в актива му при пропусната полза.В този случай по правилата на чл.82 от ЗЗД, отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди,
причинени умишлено от работника или служителя.В процесния случай обаче съдът намира, че не може да се вмени във
вина на ответника настъпилите вреди за дружеството, тъй като не се твърди, нито
се доказва работникът да е проявил умисъл, като е искал или е допускал, че за дружеството ще
насъпят вреди и те ще пропуснат ползи, поради неизпълнение на служебно задължение за явяване на
работа.Не може да се
търси вина у лицето по реда на чл.203 ал.2 от КТ и поради това, че
работодателят не е успял за по-кратък срок да намери друг служител, който да
поеме функциите на неявилия се на работа ответник.За да бъде ангажирана пълната
имуществена отговорност трябва да се установи такова субективно отношение на
дееца към деянието и неговите последици, което покрива хипотезите на умисъла по
смисъла, който наказателното право влага, т.е. работникът трябва да е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е
искал или допускал настъпването им.В случая тези предпоставки не са налице по
отношение на ответника.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ”ЕДИ СТОБАРТ
ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Севлиево,
обл.Габрово, ул.”Велика и Георги Ченчеви” № 3, чрез адв.Д.Р. и адв.С.В. ***,
срещу Д.И.Д., ЕГН **********,***, искове по
чл.203 ал.2 от КТ във вр. с чл.45 и чл.82 от ЗЗД да им заплати общо сумата от 13 127,10
лв., представляваща левова равностойност на 6 711,78 евро, от които 7 537,38
лв., равностойни на 3853,80 евро-разходи за изваждане на 27.08.2018 г. на транспортно
средство от крайпътно поле и репатрирането му до сервиз, 518,57 лв.,
равностойни на 265,14 евро-заплатен от дружеството лизинг по време на
принудителен престой в гр.Генк, Белгия на тежкотоварен автомобил ЕSЕ15107-влекач с рег.№ ..., за периода 12.10.-17.10.2018 г., и 5 071,15 лв.,
равностойни на 2 592,84 евро-пропуснати от работодателя ползи за същото
време, определении на база средноседмичен приход от същото МПС, ведно със
законната лихва от завеждане на делото, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/