№ 3797
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507425 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 25. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 67217/2019 год. на СРС ІІ ГО 75
състав е отхвърлен предявен от ЗАД Б.В.И.Г. срещу МОСВ иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 410
ал. 1 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 2730
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
посочена щета, като неоснователен. Разноските са възложени на ищцовото дружество,
поради сложилия се изход на спора.
С жалбата застрахователното дружество обжалва решението изцяло, включая частта за
разноските, на съображения, изложени в първата. Районният съдия е отхвърлил иса на
основание, че е извършено от ответника плащане на обезщетение на увредения собственик,
което е обаче във времево отношение след плащането, извършено от дружеството във връзка
със заведената претенция на същото лице пред застрахователя.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че застрахователното
обезщетение е изплатено с платежно нареждане от 04. 10. 2017 год. от ищеца в полза на
Д.Е.С.К. ООД по банковата му сметка, а в същевременно с платежно нареждане от 23. 11.
2017 год., тоест повече от месец след плащане на застрахователя, ответникът МОСВ е
превел на същото дружество сумата от 3400 лева.
Като право, произтичащо от закона, регресното право на ищеца не може да се яви
неоснователно по силата на клаузи на застрахователния договор. Решението се сочи да е
1
неправилно, иска се отмяната му и постановяване на ново, за уважаване на предявения иск в
пълен размер. Претендират се разноски в производството.
На въззивната жалба ответникът е предявил писмен отговор, с който моли съдът да остави
жалбата без уважение като недоказана и неоснователна, както и да остави в сила и да
потвърди обжалваното с нея решение на СРС като правилно и законосъобразно. Правилно
районният съдия е отхвърлил предявения иск за признаване на установено, че ответникът му
дължи сума в размер на 2730 лева, представляваща регресно вземане на платено
застрахователно обезщетение по посочена щета, като неоснователен.
Решението не съдържа пороци, а въззивната жалба не сочи конкретни пороци на първото.
Изложени са съображения в смисъл, че районният съдия е направил правилен и обоснован
извод, че при изплащане от МОСВ на обезщетението на ощетената фирма Д.Е.С.К. ООД
вредите, нанесени от кафява мечка, от чието нападение са погинали домашни животни,
собственост на дружеството, са репарирани. С извършеното плащане е реализиран
фактически състав на чл. 79 ал. 2 ЗЛОД и породеното задължение за МОСВ да обезщети за
щети, нанесени от кафява мечка.
Търсенето на регресни права е неоснователно. Недопустимо е да се търси за едно и също
нещо повторно обезщетение в случая от изправната страна.
Претенцията на собственика на кравите към МОСВ по реса на чл. 79 ал. 2 ЗЛОД е погасена
чрез извършеното плащане, поради което предявеният иск е неоснователен и не може да
бъде ангажирана отговорността на МОСВ по реда на чл. 410 КЗ.
Иска се оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба
– отхвърлена като недоказана и неоснователна.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална
икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата на ищеца е неоснователна.
Встъпване в правата на застрахования (Суброгация), според Кодекса за застраховането
Чл. 410. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
2
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако
принадлежи към домакинството на застрахования или живее във фактическо съпружеско
съжителство с него, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият, застраховащият или третите лица, които имат право да получат
застрахователно обезщетение, са длъжни да съдействат на застрахователя при упражняване
на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, суброгиралият се
застраховател се удовлетворява след застрахования или третите увредени лица, които имат
право да получат обезщетение.
(5) В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер,
застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.
Правната квалификация на иска, предявен от дружеството срещу МОСВ е правилно дадена
от районния съдия и спрямо нея са подведени всички факти и обстоятелства, като
представените и приети доказателства удостоверяват установената фактическа обстановка
от първоинстанционния съд, водеща до изводи, съвпадащи с тези на последния, а именно
неоснователност на иска и съответно правилното и законосъобразно отхвърляне с
решението.
Според чл. 79 ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2002 г.)
Обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от
Министерството на околната среда и водите.
В изпълнение на това си задължение ответникът е изплатил обезщетението за щетите в
пълен размер, последните обстоятелства не са спорни по делото и се установяват от
доказателствата, допуснати и приети без оспорване по последното. Без значение е
изплащането на повече от месец по-рано на застрахователното обезщетение от страна на
застрахователя. Същият има право да насочи претенцията си към собственика на
умъртвените домашни животни от кафява мечка.
Правилно районният съдия е приел, че вредите са репарирани и това не се спори от страните
в процеса.
Ответникът е платил по бюджетен път сума в размер на 3400 лева в репариране на вредите.
Районният съдия е приел правилно, че плащането сбъдва условието от ОУ към застраховка
3
на селскостопански животни, действащо право към момента на сключване на
застрахователния договор и настъпване на застрахователното събитие, като в девети раздел
е уредено императивно следното – ако след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахованият получи обезщетение от трети лица, той е длъжен да върне на
застрахователното дружество съответната част до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение.
Съдът е приел че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, като изводът е
такъв и на въззивната съдебна инстанция.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, които е анализирал
в тяхната съвкупност и е достигнал до верни изводи досежно неоснователността на
ищцовата претенция.
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на СРС, които по аргумент от чл. 272 ГПК
следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Разноски е претендирал въззиваемият по списък по чл. 80 ГПК – 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, което му се следва, не е възразено и за прекомерност от насрещната страна.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 67217/2019 год. на
СРС ІІ ГО 75 състав.
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г. ЕИК *******да заплати на МОСВ ЕИК ******* на основание чл.
78 ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4