О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Русе,
16.10.2020г.
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, VI - ти състав, в закрито заседание,
проведено на шестнадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Елена Балджиева
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1853 по
описа на РРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 130 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила искова молба от Р.Д.И.,
с която е предявила против М.Т.Г. и Б. Федайл Исмайл искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
В срока
по чл.131 ГПК ответниците са представили писмен
отговор, в който изразяват становище за недопустимост на иска. Твърдят, че ищцата
не притежава активна процесуална легитимация, тъй като законодателят е
предоставил правото да предяви отменителния иск по
чл.135 ЗЗД единствено на кредитор, който има действително вземане. Считат, че
ищцата не е техен кредитор, няма нито парично, нито каквото и да било друго
вземане по отношение на тях, предвид което не разполага с потестативното
право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си
действията, с които длъжникът го уврежда.
При
извършена проверка за допустимостта на предявените искове съдът констатира
следното:
Изложеното
в исковата молба изяснява в достатъчна степен фактите на които е основана
исковата претенция, както и естеството на същата, въпреки непрецизно
формулирания й петитум. Същевременно изложените факти
дават основание да се приеме, че посочените в исковата молба ищец и ответници не са процесуално (активно и пасивно)
легитимирани да отговарят по предявените искове за прогласяване относителната
недействителност на описаната сделка с недвижим имот. В полза на ищцата не
съществува правото на искове, каквито са предявени с исковата молба.
Процесуалната легитимация на страните е условия за съществуване на правото на
иск, т.е. за неговата допустимост. Искът по чл. 135 ЗЗД представлява
предоставена от закона възможност за кредитора да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. В
конкретния случай изложените подробно в исковата молба факти не сочат ищцата да
има вземане спрямо първата ответница, т.е страните по делото да имат качеството
кредитор и длъжник, не се сочи увреждащо действие и субективния елемент
(знанието за увреждането), които са елементите от фактическия състав на иска по
чл. 135 ЗЗД. Процесуалният представител на ищцата неправилно е интерпретирал
фактите по случая, за да приеме, че тези елементи от фактическия състав на иска
по чл. 135 ЗЗД са налице и следват от изложените обстоятелства. Ищцата е
оспорила завещателно разпореждане, направено в полза
на първата ответница, което оспорване е предмет на гр.д.№4747/2019г. по описа
на РС – Русе. Изходът от това производство ще разреши спора между страните
относно собствеността върху процесния имот. В случай,
че бъде прогласена нищожността на завещателното
разпореждане, то атакуваната в настоящото производство сделка няма да бъде противопоставима на ищцата и обратното, при отхвърляне на
иска по гр.д.№4747/2019г. сделката ще породи прехвърлителното
си действие. И в двата случая обаче (при действителност и при нищожност на завещателното разпореждане) ищцата като законен наследник
на завещателя няма качеството на кредитор спрямо първата ответница.
По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба на Р.Д.И. с вх. №15928/22.05.2020г. против М.Т.Г. и Б. Федайл Исмайл като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1853/2020г. по описа на РС-Русе.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: