Решение по дело №451/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 317
Дата: 9 март 2018 г.
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20185300500451
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е   317

     Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                            Председател: Виолета Шипоклиева

                                                   Членове: Фаня Рабчева

                                                                   Велина Дублекова                                    след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 451 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:

     Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

     Постъпила е чрез ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, район на действие ОС Пловдив, с вх. № 1648/26.01.2018г.,  ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 5545/21 февруари 2018г., от Застрахователно акционерно дружество“Армеец“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр. С., ул.“***, чрез пълномощник юрисконсулт И. Е., срещу Постановление от 17.01.2018г. по изп. дело № 20188280400009, по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, с което на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 7 ал. 2 и чл. 10 от НМРАВ определя минимално допустимия адвокатски хонорар в размер на 415 лева.

    Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ по частично намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото изпълнително дело за горницата над 200 лева до начислените такива в размер на сумата от 415 лева, поради прекомерност, съобразно, действителната правна и фактическа сложност на защитата и оттам преизчисляване и на размера на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, да бъде съответно намалена при отчитане на законовоопределените размери. Моли присъждане на разноски и в настоящето производство, и юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

    С писмено възражение от адв. Т.Й., пълномощник на „Строителна компания Брандера“ ЕООД, взискател по изп.дело № 9/2018г., се изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

   С писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

   Пловдивският окръжен съд след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна – длъжник по изп.дело № 9/2018г., в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ – постановление за разноски, разгледа жалбата по същество.

    Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

   Изп. производство по изп. дело № 9/2018г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие – ОС Пловдив, е образувано на 05.01.2018г. по молба на взискателя  „Строителна компания Брандера“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. Т.Й., ПАК, против длъжника Застрахователно акционерно дружество“Армеец“ АД, с ЕИК ****, гр. София, по реда на чл. 426 от ГПК, на правно основание – изпълнителен лист от 07 ноември 2017г. издаден от СРС,ІІг.о.,52 състав, въз основа на решение от 01.09.2017г. по гр.д.№ 4766/2016г. по описа на СГС,ГО,52 състав. Видно от изп. лист длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от 2036.28 лв, представляваща неизплатено дължимо застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 11.11.2015г. до окончателното й изплащане; като длъжникът, застрахователно дружество, е осъдено да заплати на кредитора, строителна компания, сумата 346.93 лв, съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

    Приложени са към молбата пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.01.2018г., между взискателя, строителна компания, като клиент, и адв. Т.Й., с основание и предмет на договора: образуване и водене на изпълнително дело срещу Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, за събиране на сумите, предмет на изп. лист от 07.11.2017г., както и процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия по изп. дело с цел удовлетворяване на паричните вземания; като е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от 800 лева.

    Наложен е запор от страна на ЧСИ на всички вземания на длъжника от ЦКБ АД София, като е изпратено запорно съобщение с изх. № 692/08.01.2018г., получено от Банката на 10.01.2018г.  Изпратена е и ПДИ до длъжника с изх. № 693/08.01.2018г. Вследствие наложения запор е направен превод от страна на ЦКБ на цялата дължима сума в размер на 4 089.16 лв, с пл. нареждане от 12.01.2018г. по посочената от ЧСИ сметка, /съгласно писмо от служител на Банката- ръководител служба „Запори“ В. Б./.

   Постъпило е при ЧСИ на 17.01.18г. възражение от страна на длъжника, застрахователно дружество, срещу размера на адв. хонорар от 800 лева като прекомерен, във връзка с получената ПДИ, в която е посочен неговият размер

   С обжалваното постановление от страна на ЧСИ се определя минимално допустимия адвокатски хонорар в размер на 415 лева.

   Въззивният състав на ПдОС намира за законосъобразно обжалваното постановление, тъй като съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК хонорарът на адвоката на взискателя, който следва да се понесе като разноски за длъжника, е намален от сумата 800 лева на сумата от 415 лева. В случая, част от адв. възнаграждение в размер на 200 лева, е за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10 т. 1 от НМРАВ, а останалите 215 лева, следва да се присъдят съгласно чл. 10 т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от НМРАВ, като се има предвид, че в общ размер дължимата сума по изп. лист, въз основа на който е образувано изп. дело, възлиза на 2 829.63 лева. В случая, въпреки че длъжникът като застрахователно дружество е имал възможност да плати размера на застрахователното обезщетение преди образуване на изпълнителното дело, това плащане е станало, едва, след завеждане на изп. дело почти два месеца след изд. на изп. лист, и след извършения запор върху сметка на длъжника. Следва да се има предвид, че към момента на образуване на изп. дело, вече, е било изготвено, съответно, представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие между взискателя и пълномощника, и към този момент не е било ясно какви и колко изп. действия ще бъдат извършени при водене на изп. производство. Поради което и адв. възнаграждение, макар и в минимално определения размер, в случая от 215 лв, следва да се присъди и за процесуално представителство, защита и съдействие по изп. дело, по см. на разпоредбата на чл. 10 т. 2 от НМРАВ.

    Предвид гореизложените съображения въззивният състав на ПдОС приема, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

   Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

   Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                         Р Е Ш И :

   ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ като неоснователна постъпила  чрез ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, район на действие ОС Пловдив, с вх. № 1648/26.01.2018г.,  ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 5545/21 февруари 2018г., от Застрахователно акционерно дружество“Армеец“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр. С., ул, чрез пълномощник юрисконсулт И. Е., срещу Постановление от 17.01.2018г. по изп. дело № 20188280400009, по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, с което на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 7 ал. 2 и чл. 10 от НМРАВ определя минимално допустимия адвокатски хонорар в размер на 415 лева.

   РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                       2/