фР Е Ш Е Н И Е
№ 342
гр. Русе, 21.03.2017 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на тринадесети март, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №6424 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Н.С., изпълнителен директор на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, заявява, че на 02.12.2013г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД сключило с Б.М.Х. договор за потребителски кредит №CASH - 10465428, по силата на който
предоставило на ответника в заем 1200 лева, получаването на които било
удостоверено с подписа му. Редът и условията, при които заемодателят отпуснал
кредита били уредени от клаузите и условията на договора. Кредитополучателят
следвало да погаси задължението си в срок до 05.12.2014г. на 52 месечни вноски,
всяка от които в размер на 51 лева, формирани от главница, застрахователна
премия, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя.
Съобразно Общите условия, съставляващи неразделна част от
договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
заемополучателят следвало да заплати обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Предвид несвоевременното
изпълнение от страна на ответника, кредиторът начислил лихва за забава за
периода 29.03.2014г. до датата на входиране заявление за издаване заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК в размер на 329.30 лева.
Молителят пояснява, че за срока на договора, Б.Х. заплатил
общо 765 лева, с които на основание чл.76 ЗЗД били погасени: 604.75 лева –
договорна лихва и 160.25 лева – главница.
Твърди, че на 21.07.2014г. кредиторът прехвърлил вземането
си на „ИзиАсет Мениджмънт“ АД. С допълнително споразумение от 01.04.2015г., към
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 28.07.2014г.,
„ИзиАсет Мениджмънт“ цедирало вземането на „Агенция за събиране на вземания“
ООД. Поддържа, че до ответника е изпратено надлежно уведомление за извършените
цесии, но съобщенията са върнати, тъй като Б.Х. не бил намерен на адреса,
посочен в договора за потребителски кредит.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №5461/2016г. по описа на РРС срещу Б.Х.. В срока по
чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение за недължимост на претендираните
суми.
Н.С. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Б.М.Х., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин“
10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумите:
1039.75 лева – главница по договор №CASH - 10465428; 847.25 лева – договорна
лихва за периода 28.03.2014г. – 05.12.2014г.; 329.30 лева – лихва за забава за
периода 29.03.2014г. – 03.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2016г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на по ЧГД №5461/2016г. по
описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.М.Х.
е депозирал отговор на исковата молба, с който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че в договор №CASH–10465428 заемодателят не е
индивидуализиран с ЕИК и не е посочено лицето, което го представлява, както и
че погасителния план не е подписан от пълномощник на дружеството. Счита, че
документът озаглавен „Условия по договор за потребителски заем“ не съставлява
неразделна част от контракта, тъй като липсва клауза в тази насока. По
изложените съображения приема, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и ответника не е налице валидно сключен договор за потребителски заем. В
тази връзка сочи, че подписа му удостоверява запознаването му с погасителния
план, но не обективира съгласие със съдържанието на документа, т.е. поради
липса на съгласие, договорът е нищожен. Твърди, че контрактът е недействителен
и на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на императивни законови
разпоредби – чл.10 и чл.11 ЗПК.
По изложените съображения моли съда
да отхвърли претенцията, като неоснователна.
Съобразявайки
становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 02.12.2013г. е сключен договор за потребителски заем №CASH–10465428 между "БНП
ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД в качеството на кредитор и Б.М.Х. –
кредитополучател, по силата на който дружеството предоставило на ответника в
заем 1200 лева. Съгласно погасителен план, ответникът приел да погаси
задължението си в срок до 05.12.2014г. на 52седмични вноски, всяка от които в
размер на 51 лева, формирани от главница, застрахователна премия, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. При забава
на една или повече месечни погасителни вноски, заемополучателят приел да
заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода
на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Страните постигнали
съгласие, че при просрочие на четири или повече седмични вноски, считано от
падежната дата на четвъртата непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки, обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането(чл.4
от Условия по договор за потребителски заем). С полагане подписа си под
договора, ответникът удостоверил, че е получил посочената в раздел „параметри и
условия“ сума. Представен е сертификат за застраховане на кредитополучателя.
На 21.07.2014г.„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърлило
на „ИзиАсет Мениджмънт“ АД портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени с лица, които не са изпълнили задълженията си на
заемополучатели, включително вземането по договор за потребителски заем №CASH–10465428.Според § 5, ал.6, със
сключването на договора, цедентът упълномощил цесионера и последният поел
задължение, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, да изпрати от името на цедента писмени
уведомления до длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задължението
им към новия кредитор.В представената част от приложение №1 към договора, под №4493912
фигурира договор за кредит №CASH–10465428, като е посочено името на ответника и
остатъка от задължението му.
Въз основа на договор от 28.07.2014г. и допълнително
споразумение към него, сключено на 01.04.2015г. вземането на „ИзиАсет
Мениджмънт“ АД е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. В § 5, ал.6
изрично е посочено, че продавачът преупълномощава купувача, да изпраща писмени
уведомления до длъжниците по вземанията предмет на договора, от името на
продавача, с които да ги уведоми за прехвърлянето на задълженията им. Указано
е, че продавачът предоставя на купувача, нотариално заверено пълномощно,
преупълномощаващо го да изпраща писмените уведомления.
Приложени са уведомления от 23.04.2015г., адресирани до Б.Х.
за извършените прехвърляния. От представеното известие за доставяне е видно, че
документите не са доставени, тъй като пратката не е потърсена от получателя.
Въз основа на заявление, депозирано от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №5461/2016г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Б.М.Х. за сумите:1039.75
лева – главница по договор №CASH–10465428/02.12.2013г.; 847.25 лева – договорна лихва
за периода 28.03.2014г. – 05.12.2014г.; 329.30 лева – лихва за забава за
периода 29.03.2014г. – 03.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2016г. до окончателното й изплащане; 44.30 лева – разноски
по делото. В срока по чл.414 ГПК длъжникът възразил срещу заповедта за
изпълнение.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. След извършена
справка в счетоводството на БНП "ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД, вещото
лице е констатирало, че ответникът е заплатил 15 от общо дължимите 52
погасителни вноски. Към 03.10.2016г. (датата, на която е депозирано заявление
за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГП) дългът на
заемополучателят възлизал на: 1039.75 лева - главница; 847.25 лева - договорна
лихва за периода 28.03.2014г. - 05.12.2014г.; 266.14 лева - лихва за забава
върху главницата за периода 29.03.2014г. - 03.10.2016г.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 1039.75 лева – главница по договор №CASH - 10465428; 847.25 лева – договорна
лихва за периода 28.03.2014г. – 05.12.2014г.; 329.30 лева – лихва за забава за
периода 29.03.2014г. – 03.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2016г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3113/05.10.2016г., издадена на по
ЧГД №5461/2016г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело №5461/2016г. по описа на РРС е видно, че длъжника
е оспорил дължимостта на сумата, визирана в заповедта за изпълнение. На 21.10.2016г.
заявителят е уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок – на 14.11.2016г., при наличие на правен интерес, с
оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията
си на цедирано вземане по договор за кредит №CASH–10465428 сключен на 02.12.2013г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството на кредитор и Б.М.Х.
– кредитополучател, по силата на който дружествотопредоставило на ответника в
заем 1200 лева, а последният приел да възстанови сумата, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
надбавка, представляваща печалба на дружеството на 52 седмични вноски, съгласно
погасителен план.
Съдът намира за неоснователни релевираните от ответника
възражения, относно недействителността на заемния договор, по следните
съображения:
Представения по делото документ, наименуван „Договор за
потребителски заем №CASH–10465428“ съдържа три страници (лист 9 – 11 от делото), извод, който се подкрепя от факта,
че на последната страница, ответникът е изписал трите си имена и е положил
подпис в графа „заемател“, а представител на БНП
"ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД е подписал контракта в графа „заемодател
– оторизирано лице“. Всяка от страниците е подписана от кредитополучателя.
Очевидно на първата страница (лист 9) са посочени: страните; параметрите и погасителния план, а
на втората и третата (лист 10 и 11) условията, при които е сключена сделката. Според последния
абзац от договора, с полагане на подписа си, ответникът е удостоверил, че е
получил заемната сума, преддоговорна информация в съответствие със Закона за
потребителския кредит и екземпляр от договора за заем. При това положение съдът
приема, че договорът отговаря на изискванията, визирани в чл.10, ал.1 ЗПК (в редакция ДВ, бр.18 от 2010г., в
сила от 12.05.2010г.), а именно: сключен е в писмена форма на хартиен носител, в
два екземпляра – по един за всяка страна.
В чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е предвидено правото на
кредитополучателя, при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да
получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметката под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания, като в този случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент и
когато е приложимо – допълнителните разходи. Посочената разпоредба не касае
първоначално представения при сключване на договора за кредит погасителен план,
а такъв изготвен по искане на потребителя при погасяване на главницата, каквито
данни по делото не се твърдят и не се доказват от ответника. Съдържанието на
погасителния план, който следва да се предостави при сключване на договора е
предвидено в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.
Не са налице и сочените нарушения на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК,
доколкото в т.8 от Условията по договора е предвидена възможността заемателят
да се откаже от контракта, чрез отправяне на писмено предизвестие в 14-дневен
срок от подписването му, като е предоставена информация за задълженията на потребителя
при погасяване на усвоената главница и начина, по който ще се изчисли дължимата
лихва.
Изложеното води до извод, че приетия като доказателство
договор за потребителски заем №CASH–10465428, съдържа задължителните реквизити, указани
в чл.11, ал.1 ЗПК, а именно: правата и задълженията на страните са изложени по
ясен и разбираем начин; предвиден е общия размер на кредита и условията на
усвояването му; отразен е годишния процент на разходите, лихвения процент и
общата дължима сума; в погасителния план са посочени условията за издължаване
на кредита – размера, броя, падежа и периодичността на вноски. Разпоредбата на
т.8 от условията предоставя информация за дължимите суми в случай на предсрочно
погасяване или отказ от договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.12 и
т.20 ЗПС.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Изискването за име и постоянен адрес на заемателя са извън
обхвата на тази разпоредба (чл.11, т.3 от закона), поради което неправилното
изписване или липсата на ЕИК или БУЛСТАТ не могат да обосноват нищожност на
договора.
Предвид изтъкнатите аргументи, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника за недействителност на договора за потребителски
заем.
С разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД се цели защита на длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането.Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и цедента (БНП „Париба Пърсънъл Файненс), логично е въведеното от
законодателя изискване, съобщението за прехвърлянето да бъде извършено от
първоначалния кредитор. Съобразно редовното упълномощаване, с уведомление от
23.04.2015г., представляващия ищцовото дружество е съобщил на длъжника, че
вземането е цедирано, като е указал кредитора, размера на задължението и
начина, по който следва да бъде погасено. От приложеното известие за доставяне
е видно, че „пратката не е потърсена от получателя“. Дори да се приеме, че
ответникът не е уведомен през м.април 2015г. за прехвърляне на вземането, то е
безспорно, че в хода на процеса, цесионера е уведомил длъжника за цесията. Това
обстоятелство се установява от съобщение, получено от Б.Х. на 25.11.2016г., с
което се удостоверява, че исковата молба, ведно с приложенията към нея (между които и цитираните уведомления) са връчени на ответника.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и следва да бъде съобразен при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, поради
което получаването му в рамките на съдебното производство не може да бъде
игнорирано. Активната процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от
качеството му на цесионер на вземане по договор за кредит №CASH–10465428 сключен на 02.12.2013г.
между "БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД и Б.М.Х., цедирано на 21.07.2014г.
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на „ИзиАсет Мениджмънт“ АД, а
впоследствие, на 28.07.2014г. - от „ИзиАсет Мениджмънт“ АД на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД е безспорно установена.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза, задължението на ответника възлиза на: 1039.75 лева -
главница; 847.25 лева - договорна лихва за периода 28.03.2014г. - 05.12.2014г.;
266.14 лева - лихва за забава върху главницата за периода 29.03.2014г. -
03.10.2016г. Вещото лице е констатирало, че след първите 15 вноски, длъжникът е
преустановил плащанията по кредита.
С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията като
основателна следва да бъде уважена в посочените размери, а в останалата част –
за сумата над 266.14 лева до предявените 329.30 лева(мораторна лихва), като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство,
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е направило разноски в размер на 44.33
лева, от които, предвид частичната основателност на иска с правно основание
чл.422 ГПК ответника следва да поеме 43.07 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Б.М.Х.
дължи на ищеца разноски по настоящото производство в размер на 607.19 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите, т.е. 11.40 лева.
По компенсация между двете вземания,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 595.79 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Б.М.Х.,
ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин“ 10, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумите: 1039.75 лева – главница по договор №CASH - 10465428; 847.25 лева – договорна лихва за периода 28.03.2014г. – 05.12.2014г.;
266.14 лева – лихва за забава за
периода 29.03.2014г. – 03.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2016г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3113/05.10.2016г., издадена на по
ЧГД №5461/2016г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска в
останалата част – за сумата над 266.14 лева до предявените 329.30 лева(лихва за забава).
ОСЪЖДА Б.М.Х., ЕГН ********** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 43.07 лева –
разноски по ЧГД №5461/2016г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Б.М.Х., ЕГН ********** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 595.79 лева – разноски по ГД №6424/2016г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: