Р Е Ш Е
Н И Е
№ 135
град Велико Търново, 19.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 57/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от К.Н.А.
с постоянен адрес *** срещу решение № 1012-04-184#1/05.01.2022 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето против разпореждане №
041-00-2999-3/12.11.2021 г.,
издадено от оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Велико Търново. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение
е незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че в случая не следва да
бъде прилагана разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, а осигурителният й
период във Великобритания следва да се зачита на основание Регламент № 883/2004
г., който се прилага с предимство пред националното право. Сочи, че в
24-месечния период по чл. 54б, ал. 1 от КСО се включва период на осигурена
заетост, спрямо който се прилага законодателството на друга държава членка, при
което съгласно чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент № 883/2004 г. за база
следва да се вземе предвид трудовото възнаграждение или професионален доход,
получавани от осигуреното лице при последната му работа, при което размерът на
обезщетението за безработица не е определен правилно според посочената
нормативна уредба. Според
жалбоподателката доходът получен от източник във Великобритания следва да бъде
взет като основа за определяне на обезщетението, респ. е релевантен към
поисканото обезщетение. С оглед изложените доводи моли за отмяна на оспореното
решение и връщане на преписката за ново разглеждане, като обезщетението за
безработица бъде преизчислено съгласно Регламент № 883/2004 г., като се вземе
предвид оттеглянето на Обединено кралство Великобритания на 01.01.2021 г. и че
до него момент е следвало да се прилага посочения регламент.
Ответната страна –
директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
От фактическа страна не е спорно, че К.Н.А.
е подала до директора на Териториално поделение на НОИ – В. Търново, чрез
директора на Дирекция „Бюро по труда“ – В. Търново, заявление вх. № 041-00-2999/01.09.2021
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от
Кодекса за социално осигуряване (КСО). В него е декларирала, че последното ѝ
правоотношение с „Ксара-2014“ ООД е прекратено, считано от 01.09.2021 г., като
е отбелязала, че е упражнявала трудова дейност във Великобритания за периода от
10.07.2017 г. до 20.06.2021г. и желае служебното удостоверяване на
осигурителния период и/или доход. Към заявлението е приложила Заповед № 9/31.08.2021
г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ).
С разпореждане № 041-00-2999-1/07.09.2021
г. на оправомощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ - Велико Търново, административното производство по отпускане на
паричното обезщетение за безработица е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, поради необходимостта от удостоверяване на информация, свързана с
декларирания от лицето период на заетост във Великобритания, който е от
значение за преценка правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО.
През Системата за електронен обмен на
социално осигурителна информация между ДЧ на EC (EESSI), до компетентната институция на
Великобритания е изпратен структуриран електронен документ (СЕД) U001
- искане за осигурително
досие. На 10.11.2021г. е получен СЕД U002, издаден от компетентната институция на
Великобритания, в който е удостоверен период на осигурена заетост от 10.07.2017
г. до 20.06.2021 г. включително.
С разпореждане № 041-00-2999-2/11.11.2021
г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ - Велико Търново на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) образуваното административно производство е възобновено.
С разпореждане № 041-00-2999-3/12.11.2021г.
на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ
- Велико Търново на К.А. е отпуснато парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.1 и чл.54в,
ал.1 от КСО за периода от 01.09.2021 г. до 30.06.2022 г. в размер на 18,07 лв.
дневно. Разпореждането е обжалвано от страна на К.А. с твърдения за незаконосъобразност
пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново с жалба вх. № 1012-04-184/08.12.2021
г. по описа на ТП на НОИ – Велико Търново.
С Решение № 1012-04-184#1/05.01.2022 г. директорът на ТП на
НОИ – Велико Търново е отхвърлил така подадената от К.Н.А. жалба против
Разпореждане № 041-00-2999-3/12.11.2022 г. на оправомощено лице за ръководител
на осигуряването за безработица. Органът е изложил мотиви, че Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз,
считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в сила Споразумението за
оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за
оттегляне), предвид което от тази дата Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия е „трета държава“ спрямо ЕС. Заявено е, че разпоредбите на
Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на
системите за социална сигурност и Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, в зависимост в коя разпоредба от
Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица, като съгласно чл.
126 от Споразумението за времето от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г. се
установява преходен период, в рамките на който се прилагат в цялост
европейските регламенти в областта на социалната сигурност. Посочено е, че
разпоредбата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални
случаи, отнасящи се за лица, които не попадат или вече не попадат в обхвата на
чл. 30, § 1, като за същите се прилага само принципът на сумиране на периоди на
осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на
права и задължения, произтичащи от такива периоди. За тези лица при преценката
на права се прилага националното законодателство, като за придобиване на
съответното право се сумират периодите на осигурена заетост в Обединеното
кралство и тези, положени съгласно българското законодателство. Посочено е също
така, че в настоящия случай за жалбоподателката от компетентната институция на
Великобритания е удостоверен период на осигурена заетост от 10.07.2017 г. до
20.06.2021 г. включително. За времето от 22.07.2021 г. до 31.08.2021 г. за
лицето са налице данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от „Ксара-2014“ ООД.
С оглед на това е прието, че е приложимо националното законодателство на
Република България. Изтъкнато е, че за лицето са налице предпоставките за
придобиване на право на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. По
отношение на определения размер на обезщетението е посочено, че за жалбоподателката
релевантен е периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2021 г., като за времето 01.09.2019
г. до 20.06.2021 г. е взета предвид среднодневната минимална работна заплата на
основание чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, а за времето от 22.07.2021 г. до 31.08.2021
г. - данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от „Ксара-2014“ ООД. Макар
и неотбелязано в решението на ответника следва да се посочи обстоятелството, че
за периода от 21.06.2021 г. до 21.07.2021 г. е взета предвид среднодневната
минимална работна заплата на основание чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО. Отбелязано
е, че тъй като считано от 01.02.2020 г. Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия не е държава членка на ЕС, то Споразумението за оттегляне,
сключено между него и ЕС, чиято държава членка е Република България, следва да
се разглежда като международен договор. В този смисъл административният орган се
е позовал на разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, съгласно която,
когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение
или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за
осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето
не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход за
времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на
основание международен договор, по който Република България е страна, се взема
среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния
период.
Това решение е връчено на жалбоподателката
чрез изпращане по пощата, на 10.01.2022 г., видно от приложената обратна
разписка. Жалбата до административния съд е подадена чрез пощенски оператор на 24.01.2022 г. Въз основа на тази
жалба е образувано настоящото производство. Същото е спряно заради отправено
преюдициално запитване до СЕС и възобновено след постановяване на Определение
от 24.03.2023 г. по дело С-30/22.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена от адресата на акта в предвидения от закона преклузивен
срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Оспореното решение на директора на ТП
на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на оправомощено лице
за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Велико Търново
са издадени от компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 1 от КСО. При издаването им е спазена предвидената в закона форма и същите съдържат
необходимите реквизити, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и чл.
54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването им са спазени
и административнопроизводствените правила.
Решението е и материално
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Спорен по делото е размерът на
отпуснатото парично обезщетение и по-конкретно начина на неговото изчисляване.
Спорът е концентриран върху обстоятелството дали след като осигурителният период
на жалбоподателката във Великобритания е започнал преди 31.12.2020 г. и
завършил след тази дата – в случая до 20.06.2021 г., същата попада в обхвата на
чл.30 от Споразумението за оттегляне или
по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл.32 от Споразумението.
В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Видно от приложената по
делото справка на старши експерт по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново
е, че релевантният период за придобиване на право на парично обезщетение за
безработица от жалбоподателката е от 01.09.2019 г. до 31.08.2021 г. Безспорно
е, че същата е български гражданин, а като такъв е гражданин на държава -
членка на ЕС, както и че има период на осигурена заетост в Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия от 01.09.2019г. до 20.06.2021 г. включително.
За времето от 22.07.2021 г. до 31.08.2021 г. за лицето са налице данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, подадени от „Ксара-2014“ ООД.
Считано от 31.01.2020 г. Обединеното
кралство не е член на ЕС, като от същата дата е в сила Споразумението за
оттегляне. Съгласно чл. 126 от Споразумението е определен преходен период или
период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на
споразумението и приключва на 31 декември 2020 г. В Дял III
от част втора на
Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението)
се съдържат разпоредбите, регулиращи координацията на системите за социална
сигурност. Лицата, които касаят, условно могат да бъдат разделени на две
категории – лица, попадащи в персоналния обхват на чл. 30 от Споразумението, за
които се прилага пълна координация на
системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент
(ЕО) № 987/2009 и лица, попадащи в специалните хипотези на чл. 32 от
Споразумението, за които се прилага
частична координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО)
№ 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Персоналният обхват на
чл. 30 от Споразумението условно може да бъде разделен на два вида: основен и
субсидиарен (алтернативен). В основния персонален обхват - чл. 30, § 1-2 от Споразумението са носителите
на основните права и членовете на техните семейства, които се намират в
непрекъсната трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които
прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват) между
Обединеното Кралство и Северна Ирландия и държава членка в края на преходния
период. Субсидиарният персонален обхват е регламентиран в чл. 30, § 3-4 от
Споразумението и се прилага за лица, които не попадат или вече не попадат в
обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението, но попадат в приложното поле на чл.
10 от Споразумението, както и за членове на техните семейства и преживелите ги
лица. Член 10, § 1, букви а)-г) от Споразумението обхваща следните категории
лица:
-
граждани
на ЕС, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство в
съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да
пребивават там след това;
-
граждани
на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в
държава-членка в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и
продължават да пребивават там след това;
-
граждани
на ЕС, които са упражнили правото си като погранични работници в Обединеното
кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и
продължават да го упражняват след това;
-
граждани
на Обединеното кралство, които са упражнили правото си като погранични
работници в една или повече държави-членки в съответствие с правото на ЕС преди
края на преходния период и продължават да го упражняват след това;
Член 30, § 1, буква в) от
Споразумението урежда трансгранична ситуация, при която пълните правила за
координацията на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) №
883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат за граждани на Съюза, които
пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството
на държава-членка в края на преходния период, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица. Според чл. 30, § 2 от Споразумението лицата, посочени в § 1 попадат в
персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване
в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава
членка и Обединеното кралство.
От горното следва, че към 31.12.2020
г. жалбоподателката попада в хипотезата на чл. 30, § 1, буква в) от
Споразумението, но след завръщането си в Република България прекъсва
трансграничната ситуация, в която се е намирала. Същевременно не се твърди и не
се установява, въпреки дадените от съда указания, че жалбоподателката
продължава да има право на пребиваване в приемащата държава (Великобритания)
съгласно член 13 от Споразумението за оттегляне или право на работа в държавата
на месторабота съгласно член 24 или 25 от Споразумението за оттегляне. Следователно,
съобразно правилото на чл. 30, § 4 от Споразумението за оттегляне, г-жа А. не
попада в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне, респ. по
отношение на нея не се прилага чл. 31 от Споразумението, предвиждащ пълно
приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. При прекъснатата трансгранична ситуация след
31.12.2020 г. същата попада в обхвата на специалните случаи по чл. 32 от
Споразумението за оттегляне - когато лицата не попадат или вече не попадат в
приложното поле на чл. 30 от Споразумението, но получават защита на някои
права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. За
тези специални случаи се прилага принципът за сумиране на периоди на
осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на
права и задължения, произтичащи от такива периоди. За целите на сумирането на
периоди, периодите, завършени преди и след края на преходния период (31.12.2020
г.), се вземат предвид в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004. В случая
жалбоподателката попада в хипотезата на чл. 32, § 1, б, „а“, т. i от Споразумението - граждани на Съюза,
както и лица без гражданство и бежанци, пребиваващи в държава членка, и
граждани на трети държави, отговарящи на условията на Регламент (ЕО)
№ 859/2003, по отношение на които преди края на преходния период се е
прилагало законодателството на Обединеното кралство, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица. За тези лица при преценката на права се
прилага националното законодателство, като за придобиване на съответното право
се сумират периодите на осигурена заетост в Обединеното кралство и тези,
положени съгласно българското законодателство. Според чл.
61, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на
държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването
или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването
на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото
е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като
завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В контекста на цитираните норми,
изложените до тук съображения се субсумират в извода, че осигурителния стаж,
който жалбоподателката е придобила при пребиваването си в Обединеното кралство,
следва да бъде зачетен единствено за целите на сумирането на периоди, с оглед
възникването и упражняването на право на обезщетение за безработица в Република
България. Конкретният размер на това обезщетение обаче, следва да бъде
определен съобразно материалните правила установени в националното ни
законодателство – КСО. Относно размера на обезщетението, нормите на Регламент
(ЕО) № 883/2004, не намират приложение.
В случая безспорно са
взети предвид при определяне на периодите на заетост осигурителните периоди от
Великобритания. Законосъобразно
административният орган е приложил чл.
54б ал. 7, т. 3 КСО. Според тази норма, когато в периода по ал. 1 /това са
24 месеца, преди месеца на прекратяване на осигуряването/, от който се определя
среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, влиза и
време, което се зачита са осигурителен стаж, без да се дължат вноски, или през
което време лицето не е осигурено за безработица, при определяне на дохода се
взема предвид, съответно: времето, зачетено за осигурителен стаж по
законодателството на друга държава на основание международен договор, по който
Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата,
установена за страната за съответния период. В случая, при изчисляване на
дневния размер на ПОБ е съобразена среднодневната минимална РЗ за България за
периода от 01.09.2019 г. до 20.06.2021 г. – периода във Великобритания. При
така изложеното и като отчита, че страните не спорят за правилността на самите
изчисления на размера на ПОБ, при условията на чл.
54б, ал. 7, т. 3 от КСО, то следва да се приеме, че обжалваното решение е
издадено в съответствие с приложимия закон.
Предвид изложеното
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори жалбоподателката да беше доказала попадането си в
хипотезата на чл. 30, § 3 и § 4 от Споразумението и оттам приложението в цялост
на Регламент
(ЕО) № 883/2004, то отново нямаше да е налице основание обезщетението за
безработица да бъде изчислявано на база дохода ѝ от Великобритания. Тълкуването
на разпоредбите на чл. 62 § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за
координация на системите за социална сигурност води до извод, че размерът на
обезщетението при безработица следва да бъде определен при отчитане на
трудовото възнаграждение, получавано от лицето при последната му работа по
трудово правоотношение, която в случая е заявена в България и съгласно
българското законодателство, независимо че последното предвижда определен
осигурителен период, през който се взима трудовото възнаграждение, служещо като
база за определяне на съответното обезщетение. В хипотезата на цитираните
разпоредби на Регламент
(ЕО) № 883/2004 г., които имат примат пред националното законодателство, се
отчита трудовото възнаграждение или професионален доход само при последния посочен
от лицето работодател, който в случая е в България, без оглед на
продължителността на периода. Т.е. обезщетението за безработица на
жалбоподателката щеше да бъде определено при вземане предвид единствено на
възнаграждението ѝ от „Ксара-2014“ ООД, но не и от това във
Великобритания.
При този изход на спора
и с оглед своевременно направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника, К.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП
на НОИ – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева
съгласно чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е
голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта,
който е представлявал издалия акта административен орган.
Решението е окончателно
по арг. от чл. 119 от КСО, тъй като същото е постановено по жалба срещу актове
по чл.
117, ал. 1, т.
2, буква „б“ от КСО.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.А. с постоянен адрес ***
срещу решение № 1012-04-184#1/05.01.2022
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на
лицето против разпореждане № 041-00-2999-3/12.11.2021 г., издадено от оправомощено лице за
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА
К.Н.А. с постоянен
адрес ***, ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Велико Търново сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 119 от КСО.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: