Мотиви
към присъда № 51/25.04.2018 г. по НДЧХ №681/15г. по описа на Районен съд град
Дупница
С.И.М.
с ЕГН********* е предявил тъжба против подсъдимия М.К.В., роден на *** г. в гр.
Монтана, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.130, ал.1 НК.
В
тъжбата се сочи, че на 09.03.2015г., около 21.00 часа, в гр. Дупница, в
междублоковото пространство в ж.к. Бистрица, блок №6 му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на дясно око, контузия на дясна очна ябълка,
хематом на дясното око и хематом на дясната склера на окото, чрез нанасяне на
удари с юмруци и крак в областта на главата и тялото.
Приет
е за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, за сумата от
5 000 (
пет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, вследствие на причинената му телесна повреда,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата..
Повереникът
на частния тъжител- адв. Й.Г. поддържа обвинението и предявения граждански
иск. Моли съда да признае подсъдимия М.К.В.
за виновен, за извършено престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, и да му наложи справедливо наказание,
както и предявения граждански иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноските
по делото.
Подсъдимият
е дал обяснение, като описва фактическата обстановка, като твърди че бил много
уплашен след като застигнал тъжителя и последния при обръщането си замахнал срещу него с ножа и се опитал да го намушка.
Адв.
З.В. защитник на подсъдимия излага
съображения за недоказаност на обвинението
посочено в тъжбата на тъжителя, като заключва, че от съвкупния анализ на
всички доказателства събрани по делото, може да се направи единственият извод,
че подсъдимият М.В. не е извършил
инкриминираното деяние по чл.130, ал.1 от НК- умишлена лека телесна повреда.
Навежда доводи, че е ако бъде приетао за установено,
че подзащитният му е извършил престъпление, то е
налице хипотезата на чл. 12, ал. 4, чл. 12а и чл. 14 от НК. Пледира подсъдимия
да бъде оправдан, а предявения граждански иск да бъде отхвърлен. Не претендира
деловодни разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в
съответствие с изискванията на Закона, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият
и тъжителят се познавали, тъй като първият изкупувал автомобил с цел
препродажба, а вторият бил майстор, като преимуществено боядисвал коли. На
09.03.2015г. около 21.00 часа тъжителят М. решил да отмъсти на подсъдимия В. като спука гумите на колите му,
паркирани в междублоковото пространство при блок № 6 в ж.к. „Бистрица“ в гр.
Дупница, тъй като имали неуредени сметки за извършена услуга, а именно В.
останал недоволен от забавянето и от извършената работа и не е заплатил
остатъка от договорената сума за една от колите, които бил дал тъжителят да
ремонтира. Така М. взел у себи си нож, и спукал и
четирите гуми на два от автомобилите и две на третия, за което е протекло
наказателно производство с влязла в сила присъда по отношение на тъжителя за
престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, за което по делото е приложен препис от обвинителен акт, а на съдът е
служебно известно, че присъдата е влязла в сила. Тъй като автомобилте
били паркирани под прозореца на апартамента, който обитавал подсъдимия се
показал на прозореца, видял в тъмното неизвестно за него лице, тъй като било с
поставена качулка, която закривала лицето му, чул свистенето на спукни гуми, разпознал, че това са неговите автомобил и
реагирал моментално, като излязъл навън. При идването му тъжителят М. започнал
да бяга, а подсъдимия започнал да тича
подир него, тъй като до този момент все още не знаел кое е лицето, което му
нанася имуществени щети. Настигнал го пред
бл. № 6 в ж.к. „Бистрица“ в гр. Дупница, в посока „Гиздова
махала“ , след пробег от около 500-600 м. от блока, в който живее подсъдимия.
Хванал го за якето и го издърпал назад. При обръщането му установил, че това е
тъжителя. Двамата започнали да си разменят удари. Мястотот,
където били е под денивилация спрямо пътя. Точно в
това време минавал св. К.Г. и виждайки, че двама души се гонят, тичайки не по пътя, а през междублоковите
пространства, през тревата. Видял и разпознава в съдебната зала подсъдимия, тъй
като не го познавал до преди това, че последния скача от по-високото място на
по-ниското, обособено като брег, и започнал да нанася удари на тъжителя, в
областта на лицето и гърдите, с юмруци. След около 2-3 минути дошли полицаи с
патрулен автомобил и ги разтървали. По време на сбиването не е видял никой от
тях двамата да пада.
Свидетели на част от стълкновението между тъжителя и
подсъдимия били св. Т., която живее на съпружески начала с подсъдимия и В.С..
Св. Т. е очевидец на случилото се пред блока- спукването на гумите и почти.
Същата веднага изтичала след подсъдимия В. и когато ги застигнала видяла, че
двамата се карат помежду си, твърди че М.В. бил много уплашен, тъй като викал
силно по времето, когато С.М. му нанасял удар с юмрук, след което двамата са
паднали на земята. Тъжителят бил паднал странично, а почти веднага след
падането си подсъдимия се изправил.
Докато се изправял тъжителят нанесъл удар в областта на гърдите и заплашвал.
Почти веднага пристигнали полицаи, вероятно по сигнал на обадили се съседи. Св.
Т. не се е обаждала на тел. 112. Дошла линейка и качила тъжитела.
Св. Стоицов отишъл на по-късен етап, като освен св. Т. имало наоколо хора, а и
започнали да се стичат хора. Същият видял, че в междублоковото пространстно двамата –тъжителя и подсъдимия си разменяли
реплики, но въпреки уличното осветление не видял никой от тях двамата да има
наранявания, но знае че след полицията дошла линейка. Видял, че полицаите са
иззели паднал на земята нож, както и че тениската на подсъдимия била срязана,
което показание даде и св. Т.. Св. Стоицов е пряк свидетел, че
подсъдимия бил видимо уплашен.
В хода на съдебното следствие е изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от която евидно,
че вследствие на нанесения побой М. е получил комоцио
церебри, хематома
окули билатералис
(сътресение на мозъка и кръвоизливи около двете очи и носа). Тези травми се
причиняват по директен механизъм като напълно е възможно да се получи при побой
с юмруци, ритници и т.н. при злополуката и след това пострадалия да е имал силни болки по
засегнатите места. Имал е главозамайване и нарушена походка. Възстановителния
период е около 15-20 дни с добри прогностични данни.
Вещото лице поддържа заключението, което съдът прие, че е
изготвено от компетентно лице, същата не е
оспорена от страните и е прието като доказателство по делото. Експертът
е изготвил заключението по представената му медицинска документация, като в
съдебно заседание пояснява, че повечето от нанесените удари са в областта на
носа, което изключва вероятността лицето да е паднало и собствената тежест да е
получило описаните наранявания, тъй като при падане на земята, респ. и върху
него падне друго лице, което му е нанесло удар с глава би трябвало да има
нараняване в областта на веждите и около скулите, но не и около носа.
По делото е изискана и приложена преписка по прекратено
ДП вх. № 526/15 г., ДП-294/2015 г. по описа на РП гр. Дупница, в която също е
изготвена съдебно-медицинска експертиза, по отношение получените травми от
тъжителя, тъй като делото е образувано за престъпление по чл. 129 от НК.
Съдебният лекар д-р Николчев е дал заключение, че мозъчнотот
сътресение със степенно разстройство на съзнанието е причинило разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128, чл. 120 от НК и се характеризира по
физико-медико биологичен белег като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Контузията на гръдния кош е пичинила болки
и страдания. Сочи, че механизма на получените
травми, сочи на този посочен от тъжителя- сбиване с друго лице и падане на
земята, травмите на лицето са получени от удари с юмруци, доколкото няма данни
за охлузвания на кожата в тези области, а контузията на гръдния кош е получена
от удар с ръка, крак, или удар от земната повърхност при падане.
Горната фактическа обстановка се доказа от приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, като съдът кредитира изцяло показанията
на св. Г., тъй като същите са последователни, ясни, точни и в синхрон с
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, включително и съдържащите се
данни в изготвената съдебно -медицинска експертиза, находяща
се в приложената преписка по
прекратеното ДП. Досежно обясненията на подсъдимия
съдът приема, че в частта, в която твърди, че е бил силно уплашен, са негова
защитна теза. Действително в тази посока са показнията
на св. Т. и св. Стоицов, но последния преразказа съприкосновението между
подсъдимия и тъжителя, като впечатленията които придобил, са по данни на
подсъдимия. Свидетелката Т., като лице от женски пол и приятелка на подсъдимия,
е в рамките на нормалните човешки емоции, да бъде стресирана и уплашена от
развилата се динамична ситуация, в която участва нейния любим, който е могъл да
бъде и в качеството на жертва.
От друга страна съдът счита, че последователността на
действията извършени от подсъдимия още от момента, в който е подгонил тъжителя
и при застигането му е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, което е видно
от приложените по делото медицински документи, изготвената съдебно-медецинска
експертиза, вкл. и СМЕ, приложена по прекратеното ДП, която съдът ползва като
косвено доказателство, ведно с изцяло кредитираните показания на св. Г.,
говорят за едни последователни действия на умисъл извършение
от подсъдимия. Действително при същият е
имало елемент на уплаха, доколкото е безспорен фактът, че тъжителят носел у
себе си нож и действително може да е заплашил с него подсъдимия, но от
събраните по делото доказателства е видно, че позицията му не е била такава на
нападащ човек, а на нападнат, респ. същия не е имал възможността да напада, а
по-скоро се е отбранявал. Това се потвърждава и от начина, по който тъжителя е
бил паднал на земята, след стълкновението му с подсъдимия.
С
оглед на така установеното съдът счете, че по безспорен и категоричен начин се
установи, че подсъдимият е извършил деянието както от обективна така и от
субективна страна. Престъплението е извършено като подсъдимия В. е нанесъл лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, изразяваща се в се в контузия на дясно око, контузия на дясна очна
ябълка, хематом на дясното око и хематом на дясната склера на окото, чрез
нанасяне на удари с юмруци и крак в областта на главата и тялото, като по този
начин е извършил престъпление по чл.130, ал.1 НК. Под разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 НК следва да се разбират всички увреждания,
които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за
живота /законодателят при третиране на тази повреда е възприел остатъчния
принцип – всичко онова, което не се третира като тежка или средна повреда, се
третира като лека/. В настоящия случай безспорно е установено, че подсъдимия М.В.,
удряйки с юмруци и ритници тъжителят е целял причиняването на някаква телесна
повреда.
Съдът
счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 12а от НК, първо защото
деянието извършено от тъжителя в нощта,
с което е причинил имуществени вреди на подсъдимия, все още не доказано
за влязла в сила присъда, в какъвто смисъл законодателят е използвал глаголната
форма на понятието „извършило престъпление“, в минало свършено време и
„предотвратяване на възможността да извърши друго престъпление“, както и е предвидено, че „при задържането не е допуснато превишаване на необходимите и
законосъобразни мерки“, което в случая е налице, тъй като подсъдимия В.
директно е решил, че освен да установи извършителя на деянието е искал и да се
саморазправя с него. В. е установил извършителя, който му е бил познат и вместо
да му нанася удари, ако е имал за цел да го
задържи и предаде на органите на властта, то е вече е могъл да действа
по предвидения от закона ред. На второ място той не е носил в себе си телефон,
за да уведоми полицейските органи.
Неприложима
и недоказана е хипотезата на чл. 12, ал. 4 от НК, според която деецът не се
наказва, когато извърши деянието при превишване
пределите на неизбежна отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. По делото не се
представиха доказателства, чрез изготвяне на съдебно-психологична или
съдебно-психиатрична експертиза, с които да бъде установено това обстоятелство.
Само показанията на св. Т., за които съдът посочи по-горе ревизията си, тези на св. Стоицов, който
пресъздава чуствата на подсъдимия и обсненията на подсъдмия, които
съдът прие в тази част като негова защитна теза, не са основание съдът да
приеме, съгласно развилата се динамична обстановка, че била налице толкова
силна уплаха у подсъдимия, за да действа по този начин. Напротив, като съдът
подчерта по-горе –неговите действиия са били
последователни и целенасочени, с които е нанесъл лека телесна повреда на
тъжителя.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 14 от НК, като същата
е несъотносима към настоящия казус. Тази разпоредба регламентира т.нар. „грешка“, която по смисъла на закона
представлява несъзнаване на фактическите обстоятелства, принадлежащи към
състава на престъплението, поради липса на всякакви представи или поради
неверни представи за тях. В случая не са налице обстоятелства изключващи
вината, възпрепятстват осъществяването само на субективната страна на
престъплението.
Относно вида и размера на
наложеното наказание:
За
извършеното деяние по чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода до две години“ или пробация. Налице са материалнопраните предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, а
именно за извършеното умишлено деяние е предвидено наказание под три години
„лишаване от свобода“, не са нанесени материални щети, не са налице изключващите
предпоставки на ал. 7, спрямо
подсъдимия, до преди извършване на настоящето деяние, не е прилаган института
на чл. 78а, ал. 1, като не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба”, същият не е осъждан, поради което съдът при налагане на нанаказанието го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание " глоба" в размер на 1000.00 лв., като се съобрази че се касае за млад
човек, с добри характеристични данни, деянието е инцидент в живота му
провокиран от незаконсъобразното поведение на
тъжителя.
Относно
предявения граждански иск:
Съдът
намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и
в причинна връзка с поведението на дееца, пострадалия е претърпял неимуществени вреди.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които
са причинили вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и
виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния
казус безспорно се установи от изложеното по- горе. По силата на чл. 45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането като законодателят под всички вреди има предвид –
имуществени и неимуществени вреди, това се потвърждава и от разпоредбата на чл.
51 от ЗЗД, съобразно която на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането.
Вредите могат да са имуществени или неимуществени, като чл.52 от ЗЗД
само посочва как се определя обезщетението на неимуществени вреди. В настоящият казус съдът взе предвид
нанесените на тъжителя болки и страдания в резултат на нанесената лека телесна
повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща
се в контузия на дясно око, контузия на
дясна очна ябълка, хематом на дясното око и хематом на дясната склера на окото,
чрез нанасяне на удари с юмруци и крак в областта на главата и тялото. В този смисъл съдът счете, че сума в размер
на 800.00 (осемстотин ) лева напълно би репарирала тъжителят С.М. за нанесените
му неимуществени вреди в резултат на
деянието „лека телесна повреда“, като искът за разликата до 5 000.00 (пет
хиляди) лв. съдът счете, че е прекомерно завишен, предвид благоприятното и
бързо протичане на възстановителния процес, поради което го отхвърля, като
неоснователно завишен.
По разноските:
Съдът
осъди подсъдимия М.К.В. да заплати по сметка на Районен съд Дупница сума, в
размер на 50.00 (петдесет
лева),
представляващи 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и да заплати на тъжителя С.М. сума в размер на 592 (петстотин деведесет
и два лева)
представляващи
деловодни разноски.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: