Р Е Ш
Е Н И
Е №……
Гр. София, 18.10.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава
Чернева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 10035 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 198484/21.08.2019
г. на СРС, 159 с - в, по гр. д. № 26816/2018 г. „ABC КО" ООД,
ЕИК *****и Д.М.В., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на А.А.К., ЕГН **********,
на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат от публикации в брой 225 /3988/ на
в. В.от 12.10.2015 г., бр. 49 /4088/ на в. В.от 11-13.03.2016 г., бр. 55 /4049/
на в. В.от 21.03.2016 г. и бр. 106 /4392/ на в. В.от 16 - 18.06.2017 г., ведно
със законната лихва от 18.06.2017 г.
Със същото решение „ABC
КО"
ООД, ЕИК *****е осъдено да заплати на А.А.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от публикация в бр.
220 (3981) на в. „В.“ от 5.10.2015 г., ведно със законната лихва от 18.06.2017
г. Исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 7 500 лв.
Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.
Срещу
решението в частта, в която исковете са уважени частично срещу него е подадена
въззивна жалба от ответника „ABC КО“
ООД, в която се излагат съображения, че решението в тази част е необосновано
и постановено в нарушение на материалният закон и процесуалните правила. Съдът
не е дал възможност на ответника Д.В. да ангажира доказателства срещу
предявените искове, като неоснователно е приел, че са налице предпоставките
ангажиране отговорността на дружеството, като издател на в. „В.“, по реда на
чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, понеже се установяват обидни и клеветнически
твърдения в процесните статии, които опозоряват личността на ищеца. Неправилно
съдът е интерпретирал установените по делото факти, като е счел, че публикациите
засягат частта и достойнството на ищеца и за това следва да носи отговорност
ответника „ABC КО“ ООД, като
възложител на публикациите. Поддържа, че дружеството не следва да носи
отговорност за думи, изречено от лицето Д.В., които са цитиране в кавички в
статиите. Излага доводи, че в едни случаи изложеното в статиите не засяга
ищеца, а негови близки и роднини, а в други - не представлява позорящо
обстоятелство. Неправилно съдът е възприел и анализирал доказателствата по спора.
Поддържа, освен това, че размерът на обезщетението е завишен и не е спазен
принципа на справедливо определяне на обезщетението, като е надценено името и
дейността на ищеца. Моли да се отмени решението в оспорената част, като се
постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. Претендира разноски за
адвокатски хонорар пред СРС и държавна такса във въззивното производство.
Въззиваемата страна - ищецът А.А.К., чрез представителя си, е подал
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Излага доводи,
че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и мотивирано в
оспорената част, като при постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон. Съдът е съобразил изводите си с установените
по делото факти, като е разпределил доказателствената тежест на страните и е
дал указания в доклада по чл. 146 ГПК за подлежащите на установяване
обстоятелства по исковете. Законосъобразно е прието, че е реализиран състава за
ангажиране гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника „ABC КО“ ООД. Не отговоря на истината
твърдението, че служителите на ответника само са цитирали думи на ответника Д.В., като не е
проведено добросъвестно журналистическо разследване и не е извършена проверка
на твърденията му. Процесните статии съдържат преразказ на твърденията на
ответника Владимирови, а съдът е обсъдил подробно всяка статия и всяко
твърдение по отделно и е обосновал изводите си защо изнесената информация е
невярна. Оспорва възраженията срещу справедливия размер на обезщетението, като
поддържа, че съдът е съобразил вида, характера, интензитета и периоди, в който
са търпени негативните емоции и увредата на доброто име на ищеца. Моли да се потвърди решението на СРС
в оспорената част. Претендира разноски в производството на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Срещу решението в частта, в която са уважени исковете
срещу него жалба е подал и ответника Д.М.В., чрез представителя си. В жалбата
се сочи, че съдът неоснователно е приел за доказани предпоставките за уважаване
не иска по чл. 45 ЗЗД срещу него, тъй като не е установено извършване на
противоправно и вредоносно деяния от негова страна срещу ищеца, от което
последният е претърпял неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел, че
ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. СРС не
е коментирал кои възражения счита за преклудирани. Сочи, че пропускът да се
подаде отговор не погасява възможността на ответника да се защити и да възрази
срещу иска. Изводите на съда не са подкрепени от събраните доказателства. По
делото е установено безспорно, че ответника В. не работи в дружеството „ABC КО“ ООД на щат и не е автор на
журналистически материали или публикации на това дружество в печатните или
електронните му издания. Следователно той не може да отговаря за вреди
причинени от публикации в печатните или електронни издания на в - к „В.“. Предмет
на претенцията са публикации, които не представляват интервю, а става въпрос за
дописка, журналистически материал, чиито автор е журналистът, който го е
изготвил, в който е преразказано интервю с ответника В.. В изданието са
поставени снимки и заглавия, преработени от журналистите и публикациите във
вестника са авторки материали на тези журналисти. Възразява по размера на присъденото
обезщетение, като поддържа, че противоречи на принципа на справедливост по чл.
52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в оспорената част. Претендира разноски.
Ищецът А.А.К., чрез представителя си, е подал
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който оспорва и тази жалба. Излага
доводи, че в оспорената част решението е законосъобразно и мотивирано, а при
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуален
закон. Законосъобразно СРС е приел, че са доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника В.. Сочи, че е доказано авторството на
деянието на ответника, който е изнесъл публично клевети по адрес на ищеца за
тежки зависимости на ищеца с представители на полицията и прокуратурата. Ответникът
не е направил своевременно възражения по иска като не е подал отговор на
исковата молба. Изявленията се установяват от приетите пред СРС доказателства.
Не са допуснати нарушения от съда при доклада по делото по чл. 146 ГПК.
Оспорват се твърденията за разширяване на отговорността на ответника В. по чл.
49 ЗЗД, като съдът е съобразил отговорността му като пряк извършител на
деликта, чрез изнесени от него публично клевети по адрес личността на ищеца.
Поддържа, че отговорността на този ответник е по чл. 45 ЗЗД, а не по реда на
чл. 49 ЗЗД, като служител на възложителя. Ответникът В. носи лична отговорност
за непозволено увреждане. Излага доводи, че във въззивната жалба за първи път
са навеждат доводи за преработка на изнесените публикации, които са
преклудирани. Оспорва се и възражението в жалбата за неправилно определяне
размера на обезщетението за вреди, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. При определяне
размера на обезщетението съдът е съобразил всички изискуеми от закона критерии
съобразно събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди решението в
оспорената част. Претендира разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата
по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Решението
се оспорва в частта, в която районният съд е уважил искове с правно основание
чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу
двамата ответници от
публикации в посочените в решението броеве на в. В., както и по чл. 49 ЗЗД - само
срещу ответника „ABC
КО“
ООД, от публикация в бр. 220 (3981) на в. „В.“ от 5.10.2015 г.
Понеже
е поискано да се ангажира солидарната отговорност на двамата ответници
за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане, следва да се
посочи, че първият ответник (дружество) отговоря по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, а вторият (физическо лице) - по чл. 45 ЗЗД, както приема и СРС. Съгласно
чл. 53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Решението не се оспорва от ищеца и е влязло в
сила в частта, в която исковете са отхвърлени над уважения размер от 3 000 лв. до
пълния предявен размер от 7 500 лв.
По съществото на спора, съдът намира
следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от доводите
в жалбите. Съдът следи служебно за нарушения на императивните
материалноправни норми.
Решението
е валидно и допустимо в оспорената част, постановено при съобразяване с приетите
пред СРС доказателства по спора. При постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС е
изложил подробно установената по делото фактическа обстановка, включително е коментирал по
отделно конкретните цитатите от публикациите в броевете на в. „В.“, които са
обсъдени подробно в мотивите на решението на СРС, поради
което настоящият въззивен състав не намира за необходимо да ги преповтаря, а
препраща към фактическите констатации на СРС, на основание чл. 272 ГПК, като ги
прави част от мотивите на своето решение.
Следва
да се има предвид, че ответниците не са подали отговори на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК. Според този текст възраженията на ответника срещу
предявения иск и фактите, на които той се основава, следва да се заявят в срока
за отговор на исковата молба. С изтичане на този срок всички правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, се преклудират и
не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред първоинстанционния
съд, освен, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства - чл.
133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат
да навеждат само нови обстоятелства и да представят нови доказателства, ако не
са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или когато се касае
за нововъзникнали обстоятелства. Следователно възраженията на ответниците срещу
исковете, направени след изтичане на срока за отговор основателно са приети за
преклудирани от СРС, в съответствие с процесуалния закон. Тези възражения не
могат да се правят и за първи път пред въззивния съд.
От
фактическа страна по делото не е спорно, а и от приложените копия на брой 220
/3981/ на в. В.от 05.10.2015 г., брой 225 /3988/ на в. В.от 12.10.2015 г., брой
49 /4088/ на в.В.от 11-13.03.2016 г., брой 55 /4049/ на в. В.от 21.03.2016 г. и
брой 106 /4392/ на в.В.от16-18.06.2017 г.се установява, че цитираните изказвания
са публикувани в печатното издание на вестник „В.", брой 220, брой 225,
брой 49, брой 55 и брой 106 в периода в периода от 05.10.2015 г. до 18.06.2017
г., като издател на вестника е ответното дружество „ABC
КО" ООД.
Не е спорно
и обстоятелството, че използваните в публикациите имена - С.Б.и А. В.и ищецът А.А.К.
са едно и също лице.
От
представеното по делото Удостоверение от Националната следствена служба изх. №
И-2137/21.01.2019 г. се установява, че към 21.01.2019 г. срещу А.А.К., ЕГН **********
няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства.
От
приложената по делото Служебна бележка изх.№ 52/31.01.2019 г. от Българска
федерация по бокс се установява, че А.А.К. /В./ е бил състезател към боксов
клуб „ЦСКА“, гр. София с приложени класирания от успехите му на републикански
първенства.
Въззивният съд намира за неотносими
към конкретния правен спор приетите пред него, в с. з. от 17.05.2022 г., Постановления на Специализираната
прокуратура от 21.04.2022 г. за прекратяване на посочените в тях наказателни
производства, тъй като според тях ответникът Д.В. е разпитван в качеството на
свидетел в прекратените производства.
В допълнение към съображенията
изложени от СРС и при преценка доводите на страните по реда на въззивната
проверка, настоящият състав намира следното :
По претенцията срещу „ABC КО“ ООД, като медия - издател на публикациите, от които ищецът е търпял вреди, въззивният
съд приема, че ответникът „ABC КО“
ООД не е оспорил исковете по основание и размер в производството пред СРС, тъй
като не е изпратил представител в нито едно от проведените пред СРС съдебни
заседания. Поради това направените от този ответник едва във въззивното производство
възражения срещу исковете са преклудирани.
По същество и като съобрази разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г., въззивният състав споделя изводите на СРС, че претенцията срещу този
ответник е с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и изисква доказване от
страна на ищеца на вреди, причинени при или по повод изпълнение на
работата, възложена от отговорния ответник. Възложителят на работата, при изпълнение на
която е настъпило непозволено увреждане, носи отговорност, която
е обективна и има гаранционно обезпечителна функция. За да се реализира
тази отговорност не се изисква вина на възложилия работата.
Ангажирането на отговорността на
ответното дружество по посочения ред ищецът следва да установи противоправно
причинени вреди от действия на служители на ответника, при или по повод
извършване на възложена от него работа и пряка причинно - следствена връзка между
действието и претърпените неимуществени вреди.
В
случая по делото не е спорно, че ответното дружество „ABC КО“ ООД е издател на в. „В.“ - на хартия и по
електронен път, в чиито броеве са публикувани процесните публикации, от които
ищецът поддържа да е претърпял неимуществени вреди, следователно възложител на
работата на журналистите, публикували процесните материали.
По повод публикациите в печатните медии, във всеки конкретен случай, следва
да се прави преценка дали определена публикация, която съдържа негативно
съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос
свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти.
Както е посочил и СРС в мотивите си, изказването на мнение
чрез слово - писмено или устно, е гарантирано право на всеки гражданин,
закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ). Правото на лично мнение
обаче не е абсолютно право. Ограничаването му, поради високата си обществена
значимост и
интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право, с цел охраната на други, също
конституционно защитени права и интереси. Това ограничаване
може да става на основанията предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ
и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със
закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ,
основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на
мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име
на друго лице, за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
В контекста на изложеното,
настоящият състав споделя извода, че журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на
информация, за да нанасят обиди и да клеветят когото и да било. Те следва да
ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 Конституцията, а ако
ги преминат, следва да отговарят за причинените вреди. Дали и доколко е нарушен
баланса на посочените конституционно защитени ценности (свободата на словото от
една страна и доброто име на гражданите от друга), подлежи на преценка във всеки
конкретен случай, въз основа на установените по делото обстоятелства.
При обсъждане
противоправността на деянието, следва да се прецени дали когато журналист изнася засягащи името, честта и достойнството на друго лице факти, той е проверил
тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти, трябва да бъдат
проверени от журналиста, преди да ги разпространи в публикация. Действително, не са предвидени правни норми за
начина, по който да се извършва такава проверка,
но в практиката се приема, че журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими
източника, които да са достоверни относно изнесените в публикацията факти, т. е. източниците
следва обективно да могат да гарантират истинността на информацията, преди тя да се
публикува. Само ако се
установи, че проверката е добросъвестна може да се изключи вината.
Въззивният съд, както и СРС намира,
че от приетите пред СРС доказателства не се
установява да е извършено обективно журналистическо проучване на изложените в
статиите твърдения и факти, засягащи името на ищеца А.К., преди те да бъдат
публикувани и разгласени пред неопределен брой читатели. Доказването на тези
обстоятелства е било в тежест на ответното дружество.
При това настоящият състав намира за съобразени с приетите доказателства изводите
първоинстанционният съд, че използваните в публикациите изрази засягат
достойнството и честта на ищеца и процесните публикации съставляват
противоправно, неправомерно деяние, за което
отговорност носи ответното дружество, в качеството му на възложител по смисъла
на чл. 49 от ЗЗД.
Само за пълнота, съдът намира за неоснователно възражението,
което се поддържа едва във въззивната жалба на дружеството, че издателят не
следва да носи отговорност, понеже в статията са използвани цитати от изказване
на другия ответник Д.В.. Като се съобрази съдържанието на статиите, в които са
използвани процесните позорящи и обидни за ищеца изрази, съдът намира, че за
читателя не става ясно, че изразите представляват цитати или информация, която
е единствено цитирана от автора на статиите.
В обобщение - въззивният съд споделя решаващият извод на СРС, че е реализиран
състава на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и отговорността на ответника „ABC КО“ ООД следва да се
ангажира.
По отношение на отговорността на ответника Д.М.В. по реда на чл.
45 ЗЗД, въззивният състав приема следното :
Ответникът В. е оспорил иска по
основание и размер пред СРС, въпреки че не е подал отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК.
За да възникне срещу този ответник право за
обезщетяване за неимуществени вреди причинени от деликт по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва
да докаже, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по
вина на ответника, причинени от това деяние вреди и причинно - следствена
връзка между тях. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Вината в
този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на
противното, като опровергаването на презумцията е в тежест на ответника.
В случая в
жалбата си ответникът В. е възразил основно, че не работи в дружеството „ABC КО“ ООД на щат и не е автор на
журналистически материали или публикации на това дружество в печатните или
електронните му издания, поради което не може да отговаря за вреди причинени от
публикации в печатните или електронни издания на в - к „В.“, а процесните
публикации не представляват интервю.
В
отговор на това възражение, СРС е съобразил практиката на ВКС, че за да се
ангажира отговорността на физическите
лица по реда на чл. 45 ЗЗД, автори на изказвания, напечатани в публикации, не е
необходимо лицата да са в трудовоправни или гражданскоправни отношения с
издателя на печатно, респ. електронно издание. Същите правят изявления в
качеството на граждани, което не пречи да носят отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД за личните си действия и изявления.
По
делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на твърденията, че използваните
в статиите и публикациите изрази, нанесли вреда на ищеца, изхождат лично от ответника Д.В..
Предвид практиката на ВКС, въззивният състав счита, че мненията и оценките
могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави ако представляват
обида. Обидата касае изказвания, които са
годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните
норми възприети от обществото, са
неприлични, цинични, вулгарни. Клеветата, от
друга страна, представлява съзнателното
разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
Гражданската отговорност за обида и
клевета, като средство за защита на честта,
личното достойнство и доброто име, представлява
такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е
допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Обидата е противоправно
деяние и такава е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие - чл. 146, ал. 1 от НК.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване. Без правно значение е обстоятелството дали казаното отговаря
на действителността и дали оценката
на дееца е основателна.
Съдът споделя извода, че употребените в статиите думи и изрази (цитирани
подробно от СРС) са унизителни за честта и достойнството на ищеца и надхвърлят
границите на допустимата и защитена от Конституцията свобода на словото. Въззивният
състав намира, че ответникът В. е следвало да съобрази публичното си изявление
с общоприетите норми за поведение в обществото.
Фактически осъщественото от ответника деяние - отправяне към ищеца на обидни квалификации, безспорно не съответства на
общоприетите правила за поведение, което обуславя и неговия противоправен
характер. Основателно при преценка на унизителния за ищеца характер
на публикуваното
съдът е взел предвид факта, че изявленията на ответника са
придобили широка публичност чрез публикуването им във в. „В.“ на хартия и по
електронен път, което е достъпно за неограничен кръг читатели. Осъществяването на деянието пред
неопределен брой субекти в медиите несъмнено засягат чувството за лично достойнство и чест на ищеца.
В производството не са ангажирани доказателства опровергаващи презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД по отношение вината на
ответника В. за осъществяване на деянието.
В обобщения, въззивният
съд споделя изводите на СРС, че се доказва да е осъществено противоправно
поведение от ответника В., с което е
накърнил честта, достойнството и доброто име на ищеца публично,
което е основание за ангажиране на гражданската му отговорност.
Относно размер на обезщетението за вреди, въззивният
съд намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
отчетат всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към
претърпените от ищеца неимуществени вреди, да се съобрази злепоставящ характер на публикувания материал, с които са засегнати лични, граждански и човешки права на ищеца, накърнен е
авторитета му в личен и професионален план, с което ответникът, като издател на вестника определящ характера и съдържанието на
публикуваните материали, е нарушил общият дълг да не се вреди другиму.
Въз основа на ангажираните в производството комплексна СМПсЕ и гласните доказателства, чрез разпит на свидетеля К.С.В., въззивният съд приема за
установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, състоящи се в
това, че е чувствал унижение,
срам, загуба на авторитет, бил е злепоставен пред
неограничен кръг субекти, чувствал е емоционално напрежение и смущение в нормалния
си начин на живот и работа, засегнато е било доброто му име в обществото и е
уронен авторитета му.
Съобразно критериите
на чл. 52 ЗЗД, като се отчетат конкретните обстоятелства свързани с публикацията
и негативните емоции след публикуване на статията, настоящият състав не намира
основание да промени определения от СРС размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 3 000 лв., солидарно за двамата ответници, в резултат от
публикации в бр. 225 /3988/ на в. „В.“ от 12.10.2015 г., бр. 49 /4088/ на в. „В.“
от 11-13.03.2016 г., бр. 55 /4049/ на в. „В.“ от 21.03.2016 г. и бр. 106 /4392/
на в. „В.“ от 16 - 18.06.2017 г. Решението следва да се потвърди и в частта, в
която иска по чл. 49 ЗЗД е уважен само срещу ответника „ABC КО“ ООД за сумата
от 1
000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди в резултат от публикация в бр. 220 (3981) на в. „В.“ от 05.10.2015
г.
В останалата част, в която исковете са
отхвърлени до пълния размер, решението е влязло в сила.
При липса на промяна в изхода от
спора, решението следва да се потвърди и в частта по присъдените разноски пред
СРС, които са съобразени с изхода от спора.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора (жалбите на ответниците няма
да бъдат уважени), право на разноски пред СГС има ищеца. Той е претендирал
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв - за безплатно процесуално представителство,
но съдът не присъжда такова в негова полза, понеже по делото не са представени
доказателства (договор за правна защита и съдействие) да е уговорено безплатно
представителство на ищеца във въззивното производство.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
198484/21.08.2019 г. на СРС, 159 с - в, по гр. д. № 26816/2018 г., в частта, в
която „ABC
КО"
ООД, ЕИК *****и Д.М.В., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно
на
А.А.К., ЕГН **********, на основание чл.
45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от публикации в брой
225 /3988/ на в. В.от 12.10.2015 г., брой 49 /4088/ на в. В.от 11-13.03.2016
г., брой 55 /4049/ на в. В.от 21.03.2016 г. и брой 106 /4392/ на в. В.от 16 -
18.06.2017 г., ведно със законната лихва от 18.06.2017 г., както и в частта, в
която „ABC
КО“
ООД, ЕИК *****е осъдено да заплати на А.А.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от публикация в брой
220 (3981) на в. „В.“ от 5.10.2015 г., ведно със законната лихва от 18.06.2017
г. и са присъдени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в
частта, в която исковете се отхвърлени над сумата от 3 000 лв. до пълния претендиран
размер от 7 500 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението, само
в частта, в която са
уважени исковете срещу Д.М.В.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване в
останалата част, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.