Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3417 05.12.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1529/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б. против Ф.М.Т., ЕГН ********** *** за приемане за
установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по
договор за потребителски кредит от 22.02.2017г. дължи на ищеца сумата от
3943.81 лева предсрочно изискуема главница за периода от 20.03.2018г. до
20.03.2021г., сумата от 1410.19 лева договорна лихва за периода от 20.03.2018г.
до 20.03.2021г., сумата от 373.26 лева обезщетение за забава за периода от
21.04.2018г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. При условията на
евентуалност, се предявява осъдителен иск за същите суми, като основанието на
иска е връчването на обявлението за предсрочна изискуемост с исковата молба.
Ищецът твърди, че на 22.02.2017г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
сключил с ответницата договор за потребителски кредит, по силата на който на Т.
е даден кредит от 4200 лева. Към кредита се дължи и застрахователна премия от
756 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 48 месечни вноски, до 20.03.2021г.
Предвид факта, че ответницата не е изпълнявала в срок задълженията си да плаща
вноските, на основание чл.5 от ОУ към договора е настъпила предсрочна
изискуемост, считано от 20.04.2018г. Ответницата е уведомена за предсрочната
изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Ето защо
сумите по кредита се дължат от ответницата. В последствие с договор за цесия от
18.04.2018г. вземането по кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Ответницата е уведомена с писмо за
цесията, алтернативно се моли уведомлението за цесия да й се връчи с исковата
молба. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Евентуалният осъдителен иск е по 79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК чрез особения си
представител, с който оспорва исковете. Не се оспорва самото сключване на
договора. Оспорва се обаче, че ответницата е усвоила сумата по кредита, като се
заявява, че няма доказателства сумата да е предадена на Т.. Цесията не е
произвела действие, тъй като длъжникът е уведомен за нея от новия кредитор, а
не от предишния. Връчването на съобщенията на трето лице, с посочени различни
имена при двете връчвания, предизвиква съмнение дали получателят на тези
съобщения наистина е роднина на ответника. Оспорва се и истинността на
положените подписи в обратните разписки. Моли исковете да се отхвърлят.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Бил е сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Ф.М.Т. договор за потребителски паричен кредит CARU-14530882/22.02.2017г., по силата на който кредиторът е
предоставил на ответницата кредит от 4200 лева, който е трябвало да се заплати
на 48 броя месечни вноски. Следвало е да се заплати и застрахователна премия от
756 лева, която е част от главницата и също се погасява на вноски. Месечната
погасителна вноска е 145.80 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на
6998.40 лева. Уговорено е, че ГПР е 23.41%, а лихвата възлиза на 20.10%. Според
погасителния план, падежът на последната вноска е 20.03.2021г.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като
няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на
лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице
неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните разпоредби
на ЗПК.
Установява
се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени на новия
кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 27.07.2017г., сключен между БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и АСВ ЕАД, с който е уговорена възможността за
бъдещо прехвърляне на вземания в срока на договора. Представено е Приложение № 1/18.04.2018г. към договора, с което са продадени
конкретно определени вземания. Сред тях е и вземането към ответницата, видно от
съдържанието на приложението. Посочено е името на ответницата и процесния
договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на
новия кредитор именно процесните вземания. Няма спор, че междувременно “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е заличено като търговец, като негов правоприемник
е “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция“, действащ на територията на
страната чрез клона си “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.
Старият
кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор
/цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. В тази връзка следва да се подчертае, че законът
не забранява цедентът да упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за
цесията, поради което възраженията на ответницата в тази насока са
неоснователни. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е
изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по
делото, че писмото с уведомлението е било връчено на ответницата чрез лицето Н.Т.,
майка, на 25.09.2018г. В последствие е пратено и второ писмо, в което освен за
цесията, длъжникът е уведомен и за настъпване на предсрочната изискуемост на
дълга поради неплащане на вноските по кредита /уведомлението е на гърба на
писмото/. Това писмо е връчено на ответницата чрез лицето Н.С., майка, на
19.10.2018г. В тази връзка изготвената по делото съдебно-графологична
експертиза е дала заключение, че подписът за получател в известие за доставяне
от 25.09.2018г. и подписът за получател в известие за доставяне от 19.10.2018г.
са изпълнени от едно и също лице. Видно от данните на ГРАО, ответницата е с
майка Н.С.Т.. Ето защо съдът приема, че и двете писма са получени от майката на
ответницата, която първия път е записана като Н.Т., а вторият път като Н.С.. Следователно,
ответницата е уведомена за станалата цесия още с първото писмо, а за настъпване
на предсрочната изискуемост с второто писмо. По тази причина и двата юридически
факта са произвели действие по отношение на Ф.Т., като спрямо нея кредиторът е
АСВ ЕАД, а предсрочната изискуемост е настъпила на 19.10.2018г.
Видно
от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. В него
се съдържа изрична клауза, че с полагането на подписа си лицето, посочено като
кредитополучател удостоверява, че е получило посочената сума по банкова сметка.
***е за получаването на сумата.
Според
изготвената съдебно-икономическа експертиза, по договора ответницата е
заплатила общо 1077.40 лева. Първата неизплатена вноска е с падеж на
20.10.2017г. След тази дата вноските не са плащани. Според чл.5 от договора,
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер. Явно в случая са налице договорните условия за обявяването на
предсрочната изискуемост, след като не са плащани всички вноски след
20.10.2017г. Налага се извод, че предсрочната изискуемост е правилно обявена на
длъжника, в съответствие с договора, считано от 19.10.2018г.
Експертизата
е дала заключение, че общият размер на неплатените суми за периода от 20.10.2017г.
/първата неплатена вноска/ до 20.03.2021г. /крайния падеж на договора/ е както
следва: 3896.56 лева главница, 1410.69 лева договорна лихва и 47.25 лева
застраховка кредит. БРС намира, че застраховката е част от главницата,
съобразно смисъла на договора, като се изплаща заедно с нея на вноски. Ето защо
следва извод, че предсрочно изискуемата главница е общо 3943.81 лева. Тази
главница обаче е за периода от 20.10.2017г. до 20.03.2021г. С исковата молба,
както и със заповедта за изпълнение се търси главница за по-кратък период, а
именно от 20.03.2018г. /падеж на 12-та вноска/ до 20.03.2021г. За този период
неплатената чиста главница /без застраховката/ се равнява на 3564.57 лева,
изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК, въз основа на данните от табличната част
на експертизата. Също за този период, се дължи неплатена застраховка от 15.75
лева /част от вноската за 20.03.2018г./. Сборът от двете суми се равнява на
3580.32 лева главница по смисъла на договора, дължима за процесния период от
20.03.2018г. до 20.03.2021г. Следва решение, с което се приеме за установено,
че се дължи главница в размер на 3580.32 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като се отхвърли искът в останалата си
част.
По
отношение на договорната лихва:
Според
експертизата договорната лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.03.2021г. е
1410.69 лева. Лихвата за периода от 20.10.2017г. до 20.10.2018г. /дата на
последната падежирала вноска към завеждане на заявлението по чл.410 ГПК/ възлиза
на 607.12 лева. Според Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. При
предсрочна изискуемост се дължи само непогасеният
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. С други думи, преди обявяване на предсрочната изискуемост
се дължи договорна лихва, както е уговорена по размер в погасителния план, а
след това такава лихва не се дължи. В случая предсрочната изискуемост е
съобщена и съответно настъпила на 19.10.2018г. За периода от 20.03.2018г. до
19.10.2018г. се дължат общо 7 вноски за лихвата на обща стойност от 392.66
лева, изчислена от съда чрез сборуване на данните от графичната част на
експертизата. Следователно за толкова е и основателен искът по чл.422 ГПК.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 392.66 лева договорна лихва за периода от 20.03.2018г. до
19.10.2018г., като се отхвърли иска за горницата до 1410.19 лева и за периода
от 20.10.2018г. до 20.03.2021г.
По
иска за мораторната лихва:
След
като длъжникът не е заплащал в срок дължимите вноски, дължи и законната лихва
за забава. Преди обявяване на предсрочната изискуемост – 19.10.2018г., се дължат
главница и договорна лихва, ето защо лихвата за забава се начислява и върху
двете вземания. Доколкото в тази си част експертизата не може да бъде ползвана,
съдът по реда на чл.162 ГПК изчисли размера на мораторната лихва върху
вноските, дължими от 20.04.2018г. до 20.09.2018г. /последната вноска преди
предсрочната изискуемост/ и стигна до извода, че се дължи лихва от 22.94 лева,
за периода от 21.04.2018г. до 19.10.2018г. /настъпване на предсрочната
изискуемост/. След настъпване на предсрочната изискуемост, според постулатите
на цитираното ТР, се дължи само главницата и законната лихва от датата на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. В случая, главницата е в
размер на 3580.32 лева, предсрочната изискуемост е настъпила на 19.10.2018г.,
като за периода от 19.10.2018г. до 31.10.2018г. /образуване на заповедното
дело/ се дължи лихва от 12.93 лева. Следователно за целия посочен в исковата
молба период от 21.04.2018г. до 31.10.2018г. мораторната лихва е в общ размер
на 35.87 лева. Следва решение, с което се приеме за установено, че се дължи
лихва за забава от 35.87 лева, като в останалата си част до целия търсен размер
от 373.26 лева искът подлежи на отхвърляне.
Доколкото
главният иск по чл.422 ГПК е доказан в своето основание и е уважен частично по
размер, БРС намира, че липсва процесуалното условие за разглеждане на
предявения при евентуалност осъдителен иск. Той е предявен на основание, че
предсрочната изискуемост е съобщена на ответницата едва с връчване на исковата
молба, но както се оказа, по делото са налице данни, че съобщение за
предсрочната изискуемост е било връчено преди заповедното дело.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 980.26 лева и разноски в заповедното дело от 115.25 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.М.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. сумата от 3580.32 лева /три хиляди петстотин и
осемдесет лева и тридесет и две стотинки/ главница за периода от 20.03.2018г.
до 20.03.2021г. по договор за потребителски кредит CARU-14530882/22.02.2017г., сумата от 392.66 лева
/триста деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ договорна лихва за
периода от 20.03.2018г. до 19.10.2018г., сумата от 35.87 лева /тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ обезщетение
за забава за периода от 21.04.2018г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018г. до
окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 4034/02.11.2018г. на БРС по ч. гр. дело № 7916/2018г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3580.32
лева до целия претендиран размер от 3943.81 лева главница, иска за сумата над
392.66 лева до целия претендиран размер от 1410.19 лева договорна лихва, както
и за периода от 20.10.2018г. до 20.03.2021г. и иска за сумата над 35.87 лева до
целия претендиран размер от 373.26 лева обезщетение за забава.
ОСЪЖДА Ф.М.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 980.26 лева /деветстотин и
осемдесет лева и двадесет и шест стотинки/ разноски в исковото производство и
сумата от 115.25 лева /сто и
петнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.