Р Е Ш Е Н И Е №511
гр. Силистра, 30.09.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в закрито съдебно
заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
съдия: П.ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 175 /
2021 г. по описа на Административен съд Силистра, и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 294 и следващите от АПК и се води
по реда на Глава XIII
- ”Обжалване на определенията и разпорежданията”.
Образувано
е по жалба на „Лъки-Сис“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище в гр. Силистра против
действия на служители на Регионална дирекция за Национален строителен
контрол" (РДНСК"), гр. Силистра, представляващи действия в
изпълнителното производство, относно привеждане в изпълнение на влязъл в сила
административен акт. Последният представлява Заповед № ДК-19-СС-1 от 25.03.2020
г. на началника на РДНСК-Силистра, с която, на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ),
е забранен достъпът и ползването на невъведен в
експлоатация по законоустановения ред строеж „промяна предназначението на
съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.4 - склад, в
обществена сграда - автомивка на самообслужване за външни клиенти“, находящ се
в гр. Силистра. Изпълнителните действия са обективирани в констативен протокол
№ 58 от 27.08.2021 г., с който, в присъствието на управителя на жалбоподателя С.С.,
служители на издателя на административния акт са поставили ограничителни ленти
около незаконно ползвания обект и са наредили и осигурили прекъсване на
електрозахранването и водоснабдяването на строежа чрез съответните експлоатационни
дружества.
Претендира
се за отмяна на оспорените действия поради незаконосъобразност и присъждане на
направените по делото разноски. Основните изведени от фактическите твърдения в
жалбата тези, преценени и чрез приложените по делото доказателства,на оспорващия
са:
- с
постановление за възлагане през 2016 г. в изпълнително производство е придобита
промишлена сграда – склад № 4 (на която
през
2019 г. е извършен основен ремонт с цел преустройство и промяна на
предназначение – от склад в автомивка, по повод на който ремонт е издадено
процесното изпълнително основание). Жалбоподателят поддържа, че придобиването
на вещно право на собственост чрез способите на принудителната продажба по ГПК санира,
заздравява правата на приобретателя по начин, по който други лица не могат да
оспорват правата му, т.е. счита, че вещното право на собственост е равнозначно
на правото да извършва строително-монтажни работи без съответни разрешения по ЗУТ,
респ. да ползва принадлежащ му имот,на който е извършил основен ремонт,
квалифициращ го като строеж, без съответни разрешителни за ползване.
На
следващо място от твърденията и приложените документи съдът извежда теза на
жалбоподателя, съобразно която се счита, че са налице нови обстоятелства, които
дерогират изпълнението на процесната заповед и по-конкретно:
- представен
е констативен нотариален акт от 29.06.2020 г., поправен на 01.07.2020 г., с
който акт е уточнено,че предназначението на склад № 4, строен преди 2001 г., е не
„за обслужваща дейност за битови услуги“, а е за „друг вид самостоятелен обект
в сграда, с прилежащи части-автомивка“. В преписката по издаване на нотариалния
акт е било представено коментираното в настоящото дело, както и в приложеното
адм. дело № 113 / 2020 г. по описа на АС - Силистра удостоверение за търпимост
№ 11 от 03.06.2020 г., в което е отбелязано, че обектът е построен преди 2001
г. /в рамките на което
административно производство е бил извършен контрол за законосъобразност на
процесното изпълнително основание – Заповед № 19-СС-1/25.03.2020 г./ Като обосновка за предназначението
на строежа са били представени нотариално заверени декларации. В обобщение, явно
оспорващият счита, че представените нотариални актове от месец юни и юли 2020
г. и удостоверение за търпимост № 11 от 03.06.2020 г. са нови обстоятелства,настъпили
след издаване на изпълнителното основание от 25.03.2020 г. Според оспорващия тези
нотариалните актове, заедно с удостоверението за търпимост, препятстват изпълнението
на заповедта за забрана ползването на строежа като се позовава на
обстоятелството, че материалният закон се преценява към момента на издаване на
административния акт – 25.03.2020 г., цитирайки мотиви от решението на ВАС по
посоченото по-горе адм. дело № 113 / 2020 г. по описа на АС-Силистра.
- Освен
това се счита, че заснемането и отразяването в кадастралната карта на склад №
4, след като за него е издаден констативен нотариален акт, с който в
охранително производство е удостоверено вещното право на собственост, е
равнозначно на „узаконяване“ на обекта.
В
заключение, както е отбелязано по-горе, се моли за отмяна на извършените
действия в изпълнителното производство, респ.за възстановяване на фактическото
положение преди привеждане на административния акт в изпълнение.
Ответникът
- началникът на РДНСК - Силистра, чрез юрисконсулт К., представя писмено
становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения за
законосъобразност на действията в изпълнителното производство, които са извършени:
- след
неоползотворено право за доброволно изпълнение съгласно чл. 277 от АПК;
- след
съобразяване с обезпечителната мярка – спиране изпълнението на предварителното
изпълнение на Заповед № ДК 19-СС-1 / 25.03.2020 г. до приключване на спора по законосъобразността
на изпълнителното основание, т.е.до 10.06.2021 г. съгласно Решение на ВАС, потвърждаващо
решение по адм. дело № 113 / 2020 г. по описа на АС - Силистра;
- в
рамките на два месеца и половина след отпадане на пречката за принудително изпълнение
на Заповед № 19-СС-1 / 25.03.2020 г., т.е. след 10.06.2021 г., която дата е
посочена в определение № 331 от 08.05.2020 г. по адм. дело № 113 / 2020 г. по
описа на АС - Силистра, като ограничителна спрямо допуснатото обезпечение –
временно спиране на предварителното изпълнение;
В
заключение, изложени са съображения за законосъобразността на извършените
действия с цитирана съдебна практика на административни съдилища.
По
делото, освен представените към жалбата доказателства, са приложени материалите
по адм. дело № 113 / 2020 г. по описа на АС-Силистра, по което е осъществен
контрол за законосъобразност на изпълнителното основание и в което е
коментирано представеното в настоящото производство от жалбоподателя
удостоверение за търпимост № 11 / 03.06.2020 г.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът установява следната
фактическа обстановка:
През 2016 г. жалбоподателят, чрез
възлагане в публична продан, е придобил склад № 4, който към 2020 г. се
идентифицира като „съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.4
- склад, находящ се в гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев“ № 1, Индустриална
зона „Запад“, община Силистра, застроен в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
66425.514.502 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра,
Община Силистра, Област Силистра и който склад се намира в рамките на стоково
тържище. Обектът е трета категория.
През 2019 г.на посочения склад е извършен
основен ремонт с цел „промяна предназначение на промишлена сграда „склад №4“ в
сграда – „автомивка“ като се използва и доставеното и монтирано през 2014 г.
оборудване. Приключили са строително-ремонтните дейности, автомивката е била
приведена в работен режим, но за ползването на основно ремонтирания строеж не
са били получени разрешения за ползване от органите на ДНСК по чл. 177 от ЗУТ. Развита
е административна процедура за проверка и е издадена Заповед № ДК 19-СС-1 от
25.03.2020 г. на Началника на РДНСК - Силистра по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, с
която се забранява достъпът и ползването на строежа до отпадане на пречката за
законосъобразното му ползване по смисъла на чл. 178, ал. 8 от ЗУТ, т.е. до
снабдяване с документи за разрешение на ползването. По делото е била назначена
съдебно-техническа експертиза, охарактеризираща ремонта като „основен“, а не
като „текущ“ поради смяна на носещи конструкции и отчетени други обективни
признаци по смисъла на т. 42 от § 5 от ДР на ЗУТ. Заповедта по чл. 178, ал. 5
от ЗУТ представлява административен акт, на който законът е придал предварителна изпълняемост, т.е.
същият представлява изпълнително основание, подлежащо на принудително
изпълнение дори в рамките на висящност на спора за законосъобразността му,
освен ако не се наложи като обезпечителна мярка – спиране на предварителното
изпълнение. Жалбоподателят е инициирал посочената възможност и с определение от
08.05.2020 г. по адм. дело № 113 / 2020 г. по описа на АС - Силистра
принудителното изпълнение е спряно до приключване на спора за
законосъобразността на изпълнителното основание. С решение № 7063 от 10.06.2021
г. по адм. дело № 344 / 2021 г. по описа на ВАС това изпълнително основание е
потвърдено и изпълняемостта му се стабилизира. С посоченото решение е отпаднало
и ограничението за продължаване на действията по принудителното й изпълнение.
При издаване на изпълнителното основание
на жалбоподателя е била указана възможността да изпълни доброволно задълженията
си в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от която покана за доброволно
изпълнение,съдържаща се като диспозитив в заповедта, жалбоподателят не се е
възползвал.
От отпадане на пречката за принудително
изпълнение - 10.06.2021 г. са изминали повече от два месеца и издателят на
административния акт е бил сигнализиран за неизпълнението на издадената от него
заповед. Предприети са действия за привеждане в изпълнението й, отразени в
констативен протокол № 58 от 27.08.2021 г., отразяващ правнозначимите факти –
към момента на проверката строежът, приключил през 2019 г./2020 г., не е
снабден с разрешение за ползване, в действителност се ползва – клиенти го
ползват като автомивка. Поставени са ограничителни ленти, прекъснато е
захранването с електрическа енергия и вода. При осъществяване на оспорените
действия е присъствал и законния представител на жалбоподателя – управителят С.С.,
който е възразил устно, включително и чрез писмено възражение /л. 127/, че
изпълнението на заповедта за забрана ползването е с отпаднало основание, тъй
като след издаването й е постановен нотариален акт от 29.06.2020 г., поправен
на 01.07.2020 г., с който акт е уточнено,че предназначението на склад № 4, строен
преди 2001 г., е не „за обслужваща дейност за битови услуги“, а е за „друг вид
самостоятелен обект в сграда, с прилежащи части-автомивка“.
Така възведеното възражение е
неоснователно. Посоченият поправен нотариален акт като вид акт в охранително
нотариално производство нито е с целите, нито е в състояние да „узакони“
процесния строеж. На първо място предмет на принудително изпълнение в
процесното производство е акт, с който се забранява ползването на невъведен по
надлежния ред строеж, който в процесното производство не е склад № 4, строен
преди 2001 г. /за който е издадено удостоверение за търпимост № 11 от
03.06.2020 г./ и за който се отнася поправеният нотариален акт от 2020 г., а
строежът, завършен чрез основен ремонт през 2020 г. Узаконяването на незаконен
по смисъла на ЗУТ строеж се извършва чрез способите на ЗУТ, а не чрез
споменаване на предназначение на сграда в охранително нотариално производство,
което е с предназначение – удостоверяване вещни права на собственост, а не
право да се ползва не по предназначение невъведен в експлоатация строеж.
Аналогични доводи са относими към тезата,
че заснемането на строеж, който не е въведен в експлоатация по надлежния ред,
санира всички пороци по експлоатацията му. Заснемането в кадастралната карта
удостоверява съществуващото фактическо положение на сгради, без да е
равностойно на узаконяването им по смисъла на ЗУТ и ЗКИР. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че съществува разлика между незаконна сграда
и сграда, която се ползва без да е разрешено ползването по надлежния ред. Подлежат
на разрешителен за ползване режим и законно построените сгради. В процесния
случай прекият съдебен контрол е насочен не спрямо законността на основния
ремонт с цел промяна предназначение на обекта /тази преценка е била обект на
други съдебни производства с изход – незаконност на строежа/. Предмет на пряк
съдебен контрол е дали основно ремонтираният към 2019/2020 г. строеж се ползва
без да е въведен в експлоатация по надлежния ред по смисъла на чл. 178, ал. 5
от ЗУТ.
В обобщение възраженията на жалбоподателя
за заснемане на обекта в КК, за издаване на констативни нотариални актове, за
издаване на удостоверение за търпимост за обект, който е строен преди 2001 г., т.е.
не е идентичен с този, който е завършен след основния ремонт през 2019 г., се
явяват неоснователни по изложените по-горе съображения. В тази връзка
оспорването следва да се отхвърли.
По делото не се спори, че издателят на
акта - Началникът на ДНСК Силистра разполага с материална компетентност да
проведе принудително изпълнение на издадения от него административен акт /чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК орган по изпълнението срещу организации,
каквато организация е юридическото лице „Лъки Сис“ ЕООД, е административният
орган, който е издал административния акт. /
Административният
акт – Заповед № ДК 19-СС-1 / 25.03.2021 г. представлява изпълнително основание
по смисъла на чл. 268 от АПК и при липса на доброволно
изпълнение издателят й е задължен да проведе принудително изпълнение.
Адресатът
на заповедта е участвал в оспорените действия на 27.08.2021 г. Заявил е устно и
писмено възраженията си, които са били преценени като неоснователни. Не е
нарушено правото му на участие в административното производство и не са допусни
съществени нарушения на административно-процесуалните правила, които да
компрометират истинността на правнозначимите факти.
Целта
на закона е спазена – недопускане ползване на строежи, които не са въведени в
експлоатация по надлежния ред, както и съблюдаване правата на засегнатите от
неизпълнение на влязъл в сила акт по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ.
В
обобщение оспорването като неоснователно следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган се дължат 150
лева /чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК вр. чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Лъки-Сис“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище - гр. Силистра, ул.
„Харалампи Джамджиев“ № 1, Индустриална зона „Запад“, община Силистра против
действия на РДНСК гр.Силистра от 27.08.2021 г., представляващи привеждане в
изпълнение на Заповед № ДК-19-СС-1 от 25.03.2020 г. на началника на
РДНСК-Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранен достъпът и ползването на
невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж „промяна
предназначението на съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.4
- склад, в обществена сграда - автомивка на самообслужване за външни клиенти“,
находящ се в гр. Силистра, в това число и прекъсване на електрозахранването и
водоснабдяването на строежа чрез експлоатационните дружество.
ОСЪЖДА
"ЛЪКИ-СИС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление -
гр. Силистра, ул. "Харалампи Джамджиев" № 1, индустриална зона
"Запад" ДА ЗАПЛАТИ на Дирекцията за национален строителен контрол -
гр. София, бул. "Христо Ботев" № 47, ЕИК: ********* - 150 /сто и
петдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
искането на "ЛЪКИ-СИС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Силистра, ул. "Харалампи Джамджиев" № 1,
индустриална зона "Запад за присъждане на разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: