РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
гр. Пловдив, 12 март 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа
докладваните от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административни дела № 2003
по описа за 2017 год. и № 2655 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд,
съединете в едно производство на основание чл. 213 ГПК във връзка с чл. 144 АПК,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалби, предявени от Л.К.Н., ЕГН **********
***, против Решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, в частта с която е
потвърдено Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП
на НОИ гр. Пловдив, поправено с Разпореждане № ***/ Протокол №
2141-15-21/16.06.2017 г., относно непогасените по давност недобросъвестно
получени суми за пенсия, и против Решение № 2153-15-169/24.08.2017
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което е поправено Разпореждане № **********/ Протокол № 3045-15-77/05.05.2017
г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г. до
31.08.2016 г.
В жалбите се навеждат доводи за неправилност на
обжалваните административни актове, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на административните правила и необоснованост. Конкретните твърдения
на жалбоподателя в тази насока се свеждат до обстоятелството, че в Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. органът не
е представил доказателства за твърдяната недобросъвестност, както и че не е
представил доказателства за датата на влизане в сила на разпореждането от
09.02.2017 г. на което се позовава и от което черпи основания. Сочи се, че
органът не се е произнесъл относно това каква част от задължението се дължи на
неправилно определен стаж и каква част се дължи на неправилно определен доход,
което според жалбоподателя „…е необходимо
с оглед преценката на отношението на всички лица към формирането на задължението
– дали то се дължи на представени от…“ него документи с невярно съдържание
или неистински документи, дали е въвел в заблуждение пенсионния орган, дали
конкретното длъжностно лице не е издало такива документи, дали органът по чл.
98 КСО не е допуснал правни и технически грешки при прилагане на закона.
Относно Решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив в жалбата са изложени същите възражения, като допълнително се твърди,
че след заличаване на задължението като главница до 31.12.2011 г. и лихва към
05.05.2017 г. органът не се е произнесъл и не е изменил определената в т. 2 на
разпореждането месечна удръжка от пенсията в размер на 64.02 лв. месечно, както
и че не е приложена помесечна справка за заличените суми, поради което не може
да се извърши проверка на тяхната достоверност.
По
отношение на Решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. се твърди, че същото е постановено без Директорът на ТП на
НОИ гр. Пловдив да се съобразил с влязлата в сила част от негово Решение № 2153-15-115/19.06.2017 г., с която е заличено погасеното
поради изтекла давност задължение за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2011 г.
Жалбоподателят
сочи, че в хода на производството по чл. 117 от КСО не е запознат със събраните
доказателства и не му е предоставена възможност да изрази становище по тях. Допълнителни
съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се
сторените в производството разноски.
3. Ответникът
по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбите са
неоснователна и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поддържа се становището,
че оспорените административни актове са законосъобразни. Съображения в тази
насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбите са подадени
в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес
от оспорването, което налага извод за тяхната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. С оглед
направен преглед на пенсионните досиета осигурителните органи са преценили
необходимост от установяване на осигурителния стаж на жалбоподателя. В тази
връзка с писмо изх. №
К-24378/30.05.2013г. (лист 25) от Л.Н. е поискано да представи всички документи
удостоверяващи трудовия му стаж. Тъй като лицето не е представило документи е
стартирана процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, в хода на която
контролните органи при ТП на НОИ – Пловдив са получили отговори от „Б.т.Г.“ АД (лист 31-32), „Т.т.“ ЕООД (лист 46) и уведомително писмо от
ТП на НОИ – Пловдив относно осигурителен стаж за периода от 1958 г. до 1965 г.
в ДЗС П.***(лист 44).
С Разпореждане
№ **********/ Протокол 2141-15-38/12.08.2016 г. (лист 48) Ръководителят на
„Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, е отменил Разпореждане №
**********/01.08.1999 г. и всички последващи и е отказал да
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Л.К.Н.. Разпореждането е
обжалвано от Н. пред Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-268/07.11.2016 г. (лист 63) е отменил
същото и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново
произнасяне, поради представени нови документи за ОСВ по реда на чл. 99, ал. 3
от КСО, които дават основание за нова преценка на правото на пенсия на
жалбоподателя.
Във връзка с установяване на осигурителния доход на Л.Н., с писмо
изх. № 2175-15-261 от 27.01.2017 г. (лист 72) осигурителните органи са
изискали от „Т. и р.“ ЕАД София издаване на образец УП – 2 за осигурителен
доход за периода от 01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. и УП 3 за времето от
29.07.1994 г. до 28.08.1994 г., в отговор на което дружеството е представило изисканите
документи (лист
74-76).
На 30.01.2017 г. Л.К.Н. е подал заявление за отпускане на пенсия с вх.
№ 2117-15-277 (лист
77-78). Във връзка с това заявление и в изпълнение
на Решение № 2153-15-268/07.11.2016 г., е издадено Разпореждане
№ ********** от 09.02.2017 г., с което Ръководителят на „Пенсионното
осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив е отменил Разпореждане № **********/13.03.2000 г. и отпуснал лична
пенсия за ОСВ на Н. в минимален размер до определянето й по реда на КСО (лист 94-95). Разпореждането е
обжалвано като с Решение № 2153-15-64/12.04.2017 г. (лист 127-128), Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив оставил жалбата
на Н. без уважение. Решението е връчено лично на жалбоподателя на
18.04.2017 г. (видно от заверено копие на известие за доставяне на лист 129), като по
делото няма данни същото да е било обжалвано по съдебен ред.
С Разпореждане № **********/ 2140-15-65/15.02.2017 г. (лист 96) Ръководителят на
„Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив е отказал да отпусне лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Л.К.Н..
С Разпореждане
№ ********** от 23.02.2017 г. (лист 119-120), Ръководителят на
„Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив е изменил Разпореждане № **********
от 09.02.2017 г. и определил на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст считано от 28.06.2005 г. пожизнено, като е посочено основанието за
преизчисляване и размерът, който следва да се изплаща по периоди.
6. С процесното Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. (лист 132), Ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ при
ТП на НОИ гр. Пловдив, е разпоредил да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст от Л.К.Н., в размер на 4165,14 лв., от които
главница за периода 01.10.2008 г. до 31.08.2017 г. в размер на 2662,36 лв. и
лихва в размер на 1502,78 лв., начислена към 05.05.2017 г. Разпредено е също
така при непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение, от
пенсията на Н. да се удържа сума в размер на 64,20 лв. месечно, считано от
14-дневния срок за доброволно изпълнение до окончателно погасяване на
задължението. По делото е приложена справка за изчислени лихви (лист 133-134).
Разпореждането е оспорено от Н. пред Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който
с Решение № 2153-15-115/19.06.2017
г. (лист 138-139) е заличил погасеното по давност
задължение на жалбоподателя за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2011 г. в
размер на 2000,15 лв. от които 1012,29 лв. главница и лихва в размер на 987,86
лв. начислена към 05.05.2017 г. и е потвърдил разпореждането относно
непогасената по давност част от задължението като правилно и законосъобразно. Това
решение на Директора на ТП на НОИ е оспорено от Н.
по съдебен ред, по повод на което е образувано настоящото адм. дело № 2003/2017
г. по описа на съда.
7. С Разпореждане № **********/ протокол№ 2141-15-21/16.06.2017 г. (лист 140) Ръководителят
на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, е допуснал поправка
на Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017
г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г.
до 31.08.2016 г.
Последвало
е издаването на Разпореждане № **********/ протокол № 3045-15-93 от 05.07.2017 г. (лист 142), с което Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. е изменено по отношение на размера на удръжката, като е разпоредено да се удържат
по 65.55 лв. месечно, считано от 01.08.2017 г.
С
жалба вх. № от 24.07.2017 г. Л.Н. е оспорил пред
горестоящия административен орган Разпореждане № **********/ протокол№
2141-15-21/16.06.2017г. и Разпореждане № **********/ протокол № 3045-15-93 от 05.07.2017г. С Решение №
2153-15-169/24.08.2017 г. (лист 186),
Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, оставил без уважение жалбата в
частта й против Разпореждане № **********/ Протокол № 2141-15-21/16.06.2017 г., а с Решение №
1040-15-56/24.07.2017 г. е спрял образуваното административно производство по
жалбата, в частта против Разпореждане
№ **********/ протокол № 3045-15-93 от
05.07.2017 г. до окончателното приключване на настоящото съдебно производство с
влязъл в сила съдебен акт.
8. Решение
№ 2153-15-169/24.08.2017
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е оспорено от Н. по съдебен ред, за което е образувано адм. дело №
2655/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, което с
Определение № 2059 на съда от
19.10.2017 г. е съединено с адм. дело 2003/2017 г. за общо разглеждане в
едно производството и постановяване на общо решение по тях.
9. По делото са приложени: Експертно решение на ТЕЛК № 2766 от 20.12.2016 г.,
както и потвърждаващото го Експертно решение на НЕЛК № 751 от 10.01.2017 г. (лист 82); Заповед № 82 от 06.03.2013 г. (лист 144-145) на Директора на ТП на НОИ,
с която е наредено извършване на проверка в архивохранилището на отдел „Пенсии“
при ТП на НОИ гр. Пловдив на реда и начина на съхранение на действащите
пенсионни досиета по списък на активните пенсионери към месец 03.2013 г.; Заповед
№ 200 от 15.07.2013 г. (лист 146-147) на Директора на ТП на НОИ, с която са
определени работни екипи, които в срок до 15.09.2013 г. да извършат преглед на
случаите на липсващи или служебно възстановени пенсионни досиета, съгласно
представен списък; Заповед № 1015-15-51 от 01.02.2017 г. (лист 193), с която Директорът на ТП
на НОИ – Пловдив отменя Заповед № Зап-109/08.04.2015 г. и е посочил служителите,
на които възлага издаването на разпореждания за възстановяване на неоснователно
и недобросъвестно получени суми за пенсии по чл. 114, ал. 1 от КСО.
10. В хода на съдебното производство към
преписката са приобщени 3 броя справки за формиране размера на дълга (лист
159-165), както и справка за направени удръжки от задължение по
надвзета пенсия към 31.08.2017 г. (лист 166-167).
ІV. За
правото:
11. Оспорените
административни актове – Решенията на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, са
постановени от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на административно-производствените правила.
Спорните разпореждания (с № 3045-15-77/05.05.2017
г. и № **********/ протокол№ 2141-15-21/16.06.2017 г.) са издадени в хода на
административни производства, развили се на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с
чл. 114, ал. 1 КСО, съответно на основание чл. 98, ал. 3 от кодекса, които са
приключили с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
12. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се
концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на
жалбоподателката при получаване на въпросните суми.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ по отношение на недобросъвестно
получените парични обезщетения са неистинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, не са съответни на материалния закон.
13. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да
възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им
получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е
действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично в тази насока чл.
114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение
на случаите по чл. 40, ал. 7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2 и при
прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република
България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение.
При тълкуването
на цитираните разпоредби се налага извода, че предпоставка за прилагането им е
недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Анализът на
събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице
елементите от фактическия състав, при който възниква правото на
административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за
осигурителни плащания. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието
„добросъвестност” при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите
принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да
се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени
елементи от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и субективно
естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им
укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността
на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за
доказването й лежи върху административния орган. В случая неправилни са
изводите на ответника, че лицето е следвало да доказва добросъвестността си. В
този смисъл е и константната практика на ВАС, VІ отделение: решения № 1234 от
04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г, реш. № 6207 от 27.05.2008 г. по адм.
д. № 1440 от 2008 г., реш. № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009
г., а в по-ново време реш. № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010
г., реш. № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., реш. № 4132 от
22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г. Безспорен факт е постановеното
Разпореждане № **********/13.03.2000 г., с което на жалбоподателя е отпусната
лична пенсия за изслужено време и старост. Ако пенсионните органи са считали,
че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то
същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат
да се вменят във вина на Н., още повече да му причинят вреди при положение, че
осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на
сумите за пенсии.
(Така Решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. д. №
1339/2017 на Върховния административен съд, постановено по идентичен казус).
14. В случая от страна на ответния административен орган не е отчетено, че:
-
Пенсионното досие на Н. е изчезнало от НОИ, за което по делото не се установява
последният да носи някаква вина. Поради тази причина не са налице данни, какви документи Н.е представил
за установяване на осигурителния си стаж и доход, за да се приеме, че те са
имали различно съдържание от представените понастоящем.
- За
лицата придобили право на пенсия с влязъл в сила акта на пенсионен орган, не
съществува задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече
им е отпусната пенсия;
- Липсват каквито и да било доказателства пенсионните органи да са върнали на жалбоподателя представените от него през 2000 г. документи, удостоверяващи трудовия му стаж. Действително, администрацията няма нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж (според чл. 7, ал. 6 от НПОС в приложимата редакция, заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата), но пък има нормативноустановено задължение да съхранява самите пенсионни досиета, съответно отговорността за неизпълнението на това задължение от страна на НОИ не може да бъде прехвърлена върху лицата, за чиито досиета администрацията не е положила дължимата грижа да съхрани;
- Положеният
от Н. трудов стаж като години, без оглед на категорията труд, и през 2000 г. (когато е издадено Разпореждане № **********/13.03.2000
г.), и през 2017 г. (когато е издадено Разпореждане № **********/
Протокол № N
01076/23.02.2017 г.), е
установен от органите на НОИ в почти един и същ размер, а именно 35 години (установеният през 2017 г. е със 7 месеца и три дни
повече от този установен през 2000 г.), като нито се твърди, нито се установява да има разминаване по отношение
на работодателите, при които този трудов стаж е положен. При това положение, обстоятелството,
че пенсионният орган през 2000 г. е приел част от този стаж като такъв от втора
категория (така както е претендиран от
жалбоподателя според неговите субективни представи), в никакъв случай не води до недобросъвестност на Н.,
доколкото от една страна крайното решение принадлежи на пенсионния орган, който
не е обвързано с претендираните от заявителя права, а от друга, липсват
доказателства Н.умишлено да е въвел в заблуждение органите на НОИ, чрез
представяне на документи с невярно съдържание или по друг начин.
Казано с
други думи, като е основал тезата си за "недобросъвестност" на Н.само
на вероятностни съждения, без да са налице обективни факти, които да ги
подкрепят, ответният административен орган е постановил едно незаконосъобразно
решение.
Различен
би бил случая, при който лицето не установява никакъв стаж, или същият е в
минимален размер, или пенсията му е отпусната напр. като военнослужещ, а служба
в армията впоследствие не е установена. При това положение обосновано би могло
да се приеме, че няма как заявителят, на когото такава пенсия е отпусната, да
не знае, че без стаж или такъв като военнослужещ, пенсия не му се следва.
15. При това положение оспореното
Решение № 2153-15-115/19.06.2017
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“
при ТП на НОИ - гр. Пловдив, поправено с Разпореждане № ***/ Протокол №
2141-15-21/16.06.2017г., в частта
относно непогасената по давност част от задължението, а именно
главница в размер на 1650,07 лв. за периода от 01.01.2012 г. – 31.08.2012 г. и
лихви в размер на 514,92 лв. начислени към 05.05.2017 г., като незаконосъобразни ще следва да бъдат отменени.
Посоченият
изход на спора налага отмяна и на издаденото впоследствие Решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“
при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е поправено Разпореждане № **********/
Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г. досежно периода на главницата, която
следва да се чете от 01.10.2008 г. до 31.08.2016 г., без да е необходимо в тази част спорът да бъде
обсъжда по същество.
Изложените до тук съображения налагат извод за
основателност на жалбите, с които е сезиран съда.
V. За разноските:
16. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатирах в размер на 350 лв. - заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-115/19.06.2017
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП
на НОИ - гр. Пловдив, поправено с Разпореждане № ***/ Протокол №
2141-15-21/16.06.2017 г., в частта относно непогасената по давност част
от задължението, а именно главница в размер на 1650,07 лв. за периода от
01.01.2012 г. – 31.08.2012 г. и лихви в размер на 514,92 лв. начислени към
05.05.2017 г.
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане
№ 2141-15-21/16.06.2017 г. на
Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което
е поправено Разпореждане № **********/ Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - гр. Пловдив да
заплати на Л.К.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 350 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: