РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502045 по описа за 2022 година
С решението на ВРС-19с-в № 2185/4.07.2022г по гр.д.№ 12569/2021г Е
:
ПРЕКРАТЕН гражданският брак, сключен на 13.08.2014г, между Д. Л. К.
ЕГН********** с пост.адрес гр.Варна ул.„Н.Р." ***, и В. И. В. ЕГН
********** с пост.адрес гр.Варна ул."К." ***, с акт № 793 поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн.чл.49 ал.1 СК;
ОБЯВЕНО, че вина за разстройството на брачните отношения имат
ДВАМАТА съпрузи, на осн.чл.49 ал.3 СК;
ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на
децата А. Д. К. ЕГН ********** и В. Д. К.а ЕГН **********, на тяхната
майка В. И. В. ЕГН **********, като е ОПРЕДЕЛЕНО местоживеенето на
децата при майката;
ОПРЕДЕЛЕН режим на личен контакт на бащата Д. Л. К. с децата А.,
род.***г, и В., род.***, като бащата ще има право да се вижда с тях при
задължение на бащата да взема децата от дома на майката и да ги връща
обратно там, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9ч в събота до
18ч в неделя, с преспиване;
- на рождения ден на децата всяка нечетна година от 10ч до 18ч;
1
- на рождения ден на бащата всяка година от 10ч до 18.00ч;
- за Великденските празници с преспиване - всяка четна година на Разпети
петък за времето от 10ч до 10ч на Възкресение Христово /Пасха/;
- за Коледните и Новогодишни празници с преспиване –
всяка четна година на 24.12. от 10ч до 10ч на 28.12., с преспиване, и всяка
нечетна година от 10ч на 24.12. до 18ч на 25.12.;
два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
ОСЪДЕН Д. Л. К. ЕГН ********** да заплаща в полза на всяко от децата си
А., род.***, и Виктори, род.***, чрез тяхната майка и законен представител В.
И. В. ЕГН **********, по нейната банкова сметка с IBAN
BG88BPBI81704602617639, месечни издръжки в размер на 400лв за всяко
едно от децата, считано от подаването на насрещната ИМ - 23.09.2021г, с
падеж първо число на месеца, за който се дължат издръжките, до настъпване
на законова причина за тяхното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, като са отхвърлени претенциите
за разликата над 400лв до 1000лв по исковете за издръжка за всяко от децата;
ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от В. И. В. срещу Д. Л. К. искове за
заплащане на издръжки за минало време за двете деца А., род.***, и В.,
род.***, за периода от 28.06.2021г до 23.09.2021г, в размер на 2750лв за всяко
едно от тях, ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й
изплащане;
ОТХВЪРЛЕН предявеният от В. И. В. срещу Д. Л. К. иск за осъждането му да
заплаща на бившата си съпруга месечна издръжка в размер от 500лв, на
осн.чл.145 СК;
ПРЕДОСТАВЕНО ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент с адм.адрес: гр.Варна ул.„К." ***, на В. И. В.;
ПОСТАНОВЕНО след развода жената да носи предбрачното си фамилно име
В.;
ОСЪДЕН Д. Л. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС окончателна държ.такса в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от
ТДТСС по ГПК, както и държ.такса в размер на 1152лв, на осн.чл.1 от ТДТСС
по ГПК вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК;
ОСЪЖДЕНА В. И. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на ВРС окончателна държ.такса в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от
ТДТСС по ГПК;
Недоволен от решението е останал Д. Л. К. ЕГН **********, който с
подадената въззивна жалба вх.№ 47790/ 13.07.2022г го обжалва в частта му,
с която е определен РЛО на децата с бащата.
2
Счита, че отправеното още пред ВРС искане за разширен режим на
лични отношения на децата с бащата за основателно и доказано в пълен обем
и като такава следва да бъде уважено.
От една страна, видно от мотивите РС, правилно било прието, че,
ръководейки се от интереса на децата и преценявайки съвкупността от
обстоятелствата, следва да се постанови разширен режим на лични
отношения, а от друга страна, от диспозитива на решението било видно, че е
постановен ограничен такъв. Така например: за рождения ден на децата е
определен контакт само през ЧЕТНИТЕ години; за Великденските празници
бащата е лишен от РЛО през НЕЧЕТНИТЕ години, тъй като не е определил
такъв; за Коледните и Новогодишните празници е съкратил РЛО през
нечетните години -от 10ч на 24.12. до 18ч на 25.12 ; за Новогодишните
празници съдът не е постановил възможност за РЛО; за лятната ваканция е
ограничил РЛО, като е постановил да се изпълнява на два пъти по 10 дни.
Излага, че от доказателствата по делото се установявало, че бащата
проявявал ангажираност към децата, че им осигурявал всичко, от което имали
нужда.
Твърди се, че бащата има силна и емоционално пълноценна връзка с
децата си и тази връзка не е била прекъсвана. Правилно съдът е приел, че тя
следвало да бъде надграждана във времето, като майката не следвало да
препятства отношенията с бащата, тъй като това нейно поведение би
застрашило сигурността и трайността на тази връзка.
При определяне РЛО съдът е взел предвид възрастта на децата,
наличието на установена връзка с бащата, както и неговите качества да ги
отглежда и възпитава и влиянието, което може да оказва на развитието им.
От заключението на вещите лица по приетата КСППЕ се установява, че
бащата притежава уменията и компетентността по отношение развитийните
нужди на децата, притежава родителски умения, за да им осигури нормално
физическо, емоционално, умствено, нравствено и социално развитие. В.лице
М. Т. е посочило, че децата са много малки и възприемат гледната точка на
отглеждащия родител, като в случая майката, поради необработената травма
от раздялата с бащата, транспортира отношението си към него и това се
интегрира у децата. Според становището на в.лица у децата е налице
позитивно отношение и приемане на бащата и в най-добрия интерес на децата
е майката да подкрепя режима на пълноценни контакти с бащата, за да се
избегни риск от родителско отчуждение.
В приетия социален доклад също е посочено, че децата следва да
общуват пълноценно с баща си и затова следва да бъде определен по-
разширен РЛО.
Счита, че при правилна преценка на доказателствата по делото и
формиране на фактически и правни изводи, съдът е изразил решаващата си
воля за определяне на разширен режим на лични контакти на децата с бащата.
3
В тази част мотивите на съда са ясни и убедителни, като тези изводи не са
намерили отражение в диспозитива на решението.
Съгласно дадените разяснения в т.2 от ППВС № 1/1985г е посочено, че
решението е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна
част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова
диспозитивът трябва да бъде логически извод от мотивите, т.е. следва да има
единство и съгласуваност между тях.
Поради допуснатото противоречие между мотиви и диспозитив, счита,
че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед изложеното моли за отмяната на постановеното съдебно
решение в обжалваната му част и за постановяване на друго за определяне
разширен РЛО на децата с бащата, както следва :
всяка нечетна седмица /като първата седмица в годината без значение
колко дни има се счита за нечетна/ от 20ч в петък до 18ч в неделя, с
преспиване, като бащата ще взема двете деца от дома им и ще ги връща
обратно там;
за рождения ден на двете деца А. и В. К.и :
всяка нечетна година - от 10ч на 5.03. до 18ч на 6.03., ако е почивен ден; ако е
работен ден - от 18ч на 5.03. до 18ч на 6.03., с преспиване; всяка четна година
- от 10ч на 6.03. до 18ч на 7.03., ако е почивен ден, а ако е работен ден - от 18ч
на 5.03. до 18ч на 7.03, с преспиване;
за рождения ден на бащата –
всяка година от 10ч на 15.11. до 18ч същия ден, ако денят е почивен, а ако е
работен - от 10ч на първия почивен ден след 15.11. до 18ч същия ден, като без
значение е дали съвпада с РЛО на бащата;
през Коледната ваканция:
всяка четна година от 10ч на 23.12. до 18ч на 27.12., с преспиване
всяка нечетна година от 10ч на 30.12. до 18ч на 2.01., с преспиване.
за Великденската ваканция:
всяка нечетна година от 10ч в петък /Разпети петък/ до 18ч в събота, с
преспиване;
всяка четна година от 10ч в неделя до 18ч в понеделник, с преспиване.
през лятната ваканция
от 10ч на 1.07. до 18ч на 15.07. и от 10ч на 1.08. до 18ч на 15.08., когато
майката не е в платен годишен отпуск.
По време на РЛО бащата ще взема децата от дома на майката, където се
отглеждат, и ще ги връща обратно там.
Претендира за присъждане сторените по делото разноски за тази
4
инстанция съгласно списък.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответницата по иска В. И. В. е подала
въззивна жалба вх.№ 47888/2022г срещу решението на ВРС в частите му, с
които е обявил, че ВИНА за настъпилото ДНР на брака има и жената;
определен е РЛО на децата с бащата и са отхвърлени претенциите й за
издръжка в полза на двете деца за разликата над 400лв до 1000лв.
Счита постановеното от ВРС решение за незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и делото върнато за ново разглеждане в
обжалваните части от друг състав на РС по сл.съображения:
I. Необоснованост на решението
1. Обсъждайки правните проблеми относно вината за разстройството на
брака, съдът е достигнал до извода, че вина за ДНР на брачните отношения в
равна степен имали и двете страни - стр.8, абз.последен.
Този генерален извод, съгласно мотивите към решението, се основал на
гласните доказателства /стр.8, началото на абз.посл./.
В мотивите си съдът не е посочил кои гласни доказателства по делото
сочат на противобрачно поведение у съпругата В. В. и в какво се е изразявало
то, ако изобщо е имало такова. А събраните по делото доказателствата не
установяват такова. По тази причина определя мотивите към решението като
скандални. На стр.9, 2-ро изр., обсъждайки доказателствата по делото, съдът
констатира обективно вярно, че не се доказвали твърденията съпругата да е
поддържала извънбрачна връзка. Три изречения след това е направен също
верният извод, че ищецът е признал пред съда, че е установил друга връзка
след това. Така при недоказано брачно провинение у ответницата, изразяващо
се в установена извънбрачна връзка и заявена такава от самия ищец (с
необикновена радост, апломб и гордост от така проявената „мъжественост"),
съдът е достигнал до абсурдния и необоснован извод за наличието на равна
вина на двамата съпрузи. Този паритет за съда настъпва на фона на призната
брачна изневяра на ищеца от самия него, на двукратно напускане на
семейството от него като първото е било в деня на раждане на децата му,
съпоставена с необсъдените в мотивите противобрачни прояви на съпругата -
неготвене, повишена ревнивост.
Като факт, обосноваващ вината на ответницата, РС сочи и нейното
съгласие с напускането на сем.жилище от ищеца /стр.9, изр.8-мо/, който
противоречи, както на житейската логика, така и на правоприлагането. Да се
търси вина у единия съпруг за това, че се е съгласил другият да напусне
семейството, говори единствено за „обективността" на решението. Основен
въпрос е кое е доказателството /а такова не е посочено от съда/, от което да
следва наличието на това „съгласие". Вероятно в конкретния случай
ответницата е трябвало да завърже напускащия ищец К. с въже или с „розови
белезници", за да демонстрира несъгласието си с напускане на семейството от
5
него ?!?!
В тази част обжалваното решение се явява изцяло необосновано и
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго решение
на ВОС, с което да се обяви, че вината за настъпилото ДНР на брака има
изключително ищецът.
2.От съществено значение е въпросът за момента, в който ищецът е
установил извънбрачна връзка. И той съвпада с раждането на децата, когато
съпругата се е намирала в родилния дом. Едва ли може да се прояви по-голям
цинизъм и да се нанесе по-тежка морална рана на една жена от тази - да бъде
изоставена и измамена в момента, когато дава нов живот на желаните от
двамата съпрузи деца. По този твърде особен и рядко срещан факт в мотивите
на съда липсва обсъждане. Счита, че този факт е основополагащ за моралния
облик на ищеца като човек и като съпруг /живеещ в цивилизована държава а
не в аборигенско племе, имащ висок социален произход от юридическите
среди и притежаващ висока образованост -- доктор по професия, а не
алкохолизиран дегенерат с малцинствен произход/ и в крайна сметка за
притежавания от него ресурс на възпитателски качества - фактически
обстоятелства, останали напълно неясни за съда и правещи постановеното
решение необосновано в тази му част.
3.Обсъждайки правнозначимите факти, свързани с родителския
капацитет на бащата Д. К., РС фактически се е поддал на инерцията да
интерпретира частично заключенията на вещите лица Т. - детски психиатър и
Г. - клиничен психолог, в резултат на което е достигнал до значимия правен
извод за нуждата страните по делото да „преработят турбулентностите и
травмата от раздялата" /стр.7 ред 13 отдолу нагоре/. Тази несполучливо
облечена от съда в „униформата на научност" глупост не може да бъде водещ
правен извод. Терминът турбулентност се прилага единствено в механиката
на флуидите - каквито в този казус отсъстват напълно! Приложението на този
термин изпразва генерално от съдържание всички развити мотиви от съда в
тази част на решението. Съществено е и отношението на съда към
установеното от вещите лица чрез събеседване с децата, а именно, че те са
били обект на „шамарене" и „каране" от страна на ищеца . Този факт
единствено е описан, но явно е бил включен в „турбулентността" и е останал
изобщо без коментар от съда. При наличието на такъв факт, обаче,
съответните службите в Европейския съюз /Германия, Норвегия, Швеция/ не
обсъждат атмосферни /турбулентни/ явления, а веднага отнемат децата от
родителите – насилници.
В тази част обжалваното решение се явява изцяло необосновано и
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
се приложат ограничения в правата за ищеца Д. К. за лични контакти с децата
поради липсата на родителски капацитет за тяхното правилно възпитание .
II. Съществени процесуални нарушения
Същите се изразяват в следното: в с.з. ответницата е представила
6
медицинско свидетелство, издадено по време воденето на делото, в което са
фиксирани множество телесни увреждания на едно от децата, получени в
резултат „родителските грижи“ от ищеца. Във връзка с констатациите по това
мед.у-е ответницата представила на съда разбирането си за психическата
зависимост на бащата към електронни игри. Именно по време на такава
„заетост" на „перфектния родител" детето е паднало и се е контузило. Този
факт на родителска безотговорност можел да бъда и с трагичен край -
падането на детето се случва в плувен басейн и е могло да завърши с удавяне
на оставеното без надзор дете.
Въпреки представеното писмено доказателство, както и отправените
искания в с.з., съдът изобщо не е обсъдил този въпрос. Нещо повече, липсва
каквото и да било обсъждане на медицинското удостоверение, намиращо се
на стр.287-288 от делото.
Неизпълнението на това законово задължение от съда - да обсъди
представените от страните и приети от него писмени доказателства води до
неправилност на решението в тази му част и до неговата необоснованост.
В противоречие със събраните по делото доказателства, съдът достига
до необоснованият правен извод, че следва да се постанови разширен РЛО на
децата с бащата /стр.10 от мотивите/. Такъв разширен режим е в разрез с
интересите на децата, които са оставяни от баща им на негови роднини, което
не било желано от децата и установен от доказателствата по делото.
Този „разширен режим", развиващ се на фона на категоричния отказ на
бащата да борави с личното си оръжие в присъствие на децата води до
възникването и развитието на процеси на психическо отхвърляне на бащата
като желан родител – факт, който превратно и напълно неправилно се
вменява в отговорност на ответницата по иска.
В тази част обжалваното решение е изцяло необосновано и следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се наложат
ограничения на права за ищеца Д. К. за лични контакти с децата след развода
поради липсата на родителски капацитет за правилното им възпитание.
На второ място, обжалваното решение в тази част е незаконосъобразно
поради грубо нарушаване на процесуалните правила, състоящо се в
необсъждане в мотивите на решението на прието и приобщено към делото
доказателство - медицинско удостоверение за телесно увреждане на В. Д. К.а,
получено когато ищецът е бил длъжен да полага родителски грижи за нея
съобразно постановените привременни мерки.
III. Незаконосъобразност на решението в частта за издръжката
В мотивите си решаващият съдебен състав изобщо не е обсъдил общите
социални условия, при които ще се отглеждат децата от майката. Тези
условия се характеризират с непрекъсната, неовладяна, галопираща
инфлация. Особено съществен е фактът, че се касае за деца-близнаци, т.е.
грижите за всяко от тях не могат да бъдат отлагани във времето, а следва да
7
се осъществяват едновременно. Този очевиден факт променя коренно
необходимостта от определяне на издръжки в размери, значително по-големи
от приетите от съда. Децата имат специфични обучителни нужди - посещават
платени форми на извънучилищно обучение; отглеждат се в домашни условия
от лице с педагогическо образование и опит, което също ангажира
значителни финансови средства. Този социален статус за отглеждане на
децата понастоящем се поема изцяло от майката.
Приетият от съда размер на месечната издръжка е достатъчен
единствено децата да бъдат нахранени на принципа „горе-долу" и изгонени
на улицата да се забавляват, както намерят за добре. Не това е разбирането на
майката за условията, при които следва да бъдат отглеждани нейните деца.
Ето защо в тази част счита обжалваното решение просто за
немотивирано, поради което е и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване изцяло
предявените искове за ежемесечни издръжки в полза на двете й деца – по
1000лв за всяко от тях.
От доказателствата по делото се установява, че тази издръжка е
съобразена с финансовите възможности на ищеца в настоящия момент:
същият има доходи, надхвърлящи няколко пъти средната заплата за страната.
Предвид изложеното, моли за уважаване подадена от въззиваемата
жалба и за отмяната постановеното от ВРС решение в обжалваните му части,
като вместо това бъде постановено, че вина за настъпилото ДНР на брака
между страните има изключително мъжът; да бъде постановено
ограничаване на правото му на лични контакти с децата А. и В. поради
отсъствие на необходимия подход на възпитание и полагане на грижи за
децата ; да бъдат уважени в пълен размер претенциите за месечни издръжки
в полза на двете деца-близнаци от по 1000лв за всяко едно от тях.
В писмения си отговор ищ.Д. Л. К. изразява становище за
неоснователност на жалбата на ответницата по иска, като излага следното :
I. Относно необоснованост на решението
1/ По отношение виновното поведение на В. В..
От приложената по делото и неоспорена от ответницата Вайбър-
кореспонденция, в ранните утринни часове - 8.45ч тя се е обяснявала в любов
на мъж с име „Krasi Bot 2“ и е уговаряла срещи с него в м-ст “Фичоза“.
На 28.05.2021г също по време на брачното съжителство, в 21.35ч до
същото лице е отправила пожелания за лека нощ и отново обяснения и едва
дочакала утрото, в 8.27ч, му е изпратила съобщение с текст : "Липсваш ми!
Обичам те!"
Това брачно провинение е дало негативно отражение на брачната
връзка, т.к. е станало достояние на съпруга й.
8
2/ 3а грубото и невъздържано отношение на въззивницата В.В. към
съпруга й, са показанията на свид.Хр.К.а - майка на Д. К.. Обидни
квалификации и отношение от нейна страна и към самата свидетелка.В тази
насока е и КСППЕ.
С обжалваното решение съдът е приел,че вина за ДНР на брака имат и
двамата съпрузи в равна степен.
Съдът е приел, че ответницата по иска е проявявала болезнена ревност
спрямо съпруга си, както и че е отговорна за негативната нагласа на децата
към бащата и семейството му в резултат на нейните негативни емоции.
Видно от мотивите на решението, съдът е приел за недоказано
твърдението й, че причината за раздялата им и разпада на брака се дължи
единствено на поведението на съпруга. За да постанови развод по вина на
двамата, съдът е приел, че и двете страни не са положили нужните усилия за
сплотяване на семейството.
З/ По т.З от в.жалба не става ясно в каква връзка въззивницата
коментира родителския капацитет на бащата Д. К. и в частност твърденията,
че съдът се бил поддал на инерцията да интерпретира заключенията на
вещите лица..., откъдето прави и извода, че страните следвало да преработят
турбулентностите и травмата от раздялата си. Ако въззивницата беше прочела
заключението на КСППЕ, нямаше да коментира мотивите на съда по този
недопустим начин, наричайки ги глупост.
II. Относно оплакването за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Според въззивницата необсъждането на представеното медиц.у-е е
довело до неправилния извод за определяне на разширен режим на лични
контакти на бащата с децата. Процесното мед.у-ние № 344/ 26.04.2022г за
твърдените от нея множество телесни увреждания се свежда до „ожулване и
кръвонасядания по лицето, дясната ключица и по долните крайници". Детето
е паднало по време на почивка с баща си, но това което се е случило
представлява обикновен инцидент при всички деца, който не е довел до
сериозни увреждане. Изказани са само предположения, че детето е могло да
падне в басейна, т.к. било оставено без надзор понеже бащата е имал други
занимания. Счита тези твърдения за голословни, неподкрепени с
доказателства и по никакъв начин не променят родителския капацитет на
бащата.
III По отношение размера на издръжките
Счита определеният от ВРС размер на издръжките за двете деца за
правилен, съобразен с възрастта им, доходите на родителите, поскъпването на
стоките и услугите.
Предвид изложеното моли за оставяне без уважение жалбата на В. В.
Претендира присъждане сторените от него разноски съгласно списък,
който ще представим в с.з.
9
В исковата молба, подадена от Д. Л. К. срещу В. И. В. излага, че с
ответницата сключили граждански брак на 13.08.2014г и от него имат родени
две деца – близнаци А. и В., род.на ***.
След сключването на брака заживели в жилище, собственост на
ответницата, намиращо се в гр.Варна ул."К." ***.
Още в началото на брака се появили разногласия и неразбирателства,
които с времето се задълбочили, което довело до невъзможност за
съвместното им съжителство и затова в края на 2014г. ищецът напуснал
семейното жилище, но продължили да поддържат контакт помежду си и с
оглед бременността на В. В..
В началото на 2015г отново се събрали в името на децата, като решили
да си дадат втори шанс. Излага, че съпругата била раздразнителна, което се
проявявало в ревност и мания за контрол, но ищецът отдавал това на
бременността й.
След раждането на децата родителите полагали наравно грижи за
отглеждането им. Била наета и жена, която да помага за това, като средствата
за възнаграждението й в размер на 600-700лв. месечно били осигурявани
единствено от ищеца.
Ответницата развивала собствен бизнес, който не генерирал съществени
приходи, а по-скоро от него била на загуба, но въпреки това той я подкрепял.
Твърди още, че съпругата му не била отдадена домакиня и рядко
готвила и затова се хранели навън или поръчвали храна. Освен жената, която
се грижела за децата, ползвали помощница за чистотата в дома, чиято заплата
също се осигурявала от ищеца.
Твърди, че работата му като лекар, налагало даването на дежурства
нощно време, а в почивните дни постоянно да е на разположение.
Въпреки това ищецът се стремял да създаде спокойна и уютна
обстановка в дома им, но това оставало недооценено според него, защото бил
упрекван, че не бил отговорен баща и съпруг.
Често избухвали скандали и във връзка с редките срещи и тел.
разговори на ищеца с майка му и сестра му.
Твърди, че след раждането на децата ответницата започнала да отсъства
10
поне веднъж месечно, пътувайки извън града във връзка с нейния бизнес.
Впоследствие и с времето ищецът разбрал, че ответницата поддържа
извънбрачна връзка. Честите скандали довели до напускането му на
семейното жилище на 28.06.2021г, като ищецът се преместил в жилището на
баба му.
Въпреки това продължил да поема всички разходи за домакинството,
като заплащал тока, водата, интернета, заплатите на жените, които помагали в
дома, таксите за ДГ, както и заплащал издръжка в полза на двете деца чрез
майка им.
Макар да поискал, ответницата не му предоставила лична банкова
сметка, където да превежда издръжката на децата, което наложило да й
изпрати 1200лева издръжка за м.август чрез Еконт.
Закупил часовници "Myki", за да поддържа постоянен контакт с децата,
но седмица по-късно единият се повредил, а другият се счупил, което, според
него, било поради нежеланието от ответницата той да има такъв контакт.
Твърди, че силно е привързан към децата и се опасява, че поведението
на ищцата ще доведе до родителско отчуждение.
Отправя искане за прекратяването на сключения с ответницата
граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като се обяви, че вина за това има ответницата.
Претендира за : предоставяне упражняване родителските права по
отношение на двете деца А. и В., както и да бъде определено местоживеенето
им при него; за определяне режим на лични отношения с майката; за
осъждането й да заплаща месечна издръжка по 300лв за всяко от двете деца, с
падеж десето число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, считано от влизане на решението в сила.
Изразява готовност за постигане на споразумение относно въпросите,
които са предмет на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответницата В. И. В.- К.а е подала отговор на
ИМ, в който изцяло оспорва наведените от ищеца фактически твърдения.
Потвърждава единствено, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен
11
и затова също иска неговото прекратяване.Затова предявява насрещен брачен
иск за прекратяването на брака им по вина на мъжа, като навежда твърдения
за допуснати от него брачни провинения, изразяващи се в следното:
Проблемите започнали още от сватбеното им тържество, тъй като
тогава разбрала, че прародителите на ответника не одобрявали избора му за
жена и искали той да се ожени за колежка доктор.
Три месеца след тържеството съпругът й станал потаен и агресивен.
Счита, че вина за това имала и неговата майка, която често проявявала
необоснована ревност и изразявала мнение, че те трябвало да се разделят.
Твърди, че била обект на физическо насилие, когато била бременна в 5-
тия месец и че съпругът й бил отправил заплахи за живота й, а той след това
щял да се самоубие.
Твърди, че ищецът поддържал извънбрачна връзка с негова колежка, за
която разбрала лично от нейния годеник.
Ищецът бил незаинтересован за състоянието й по време на
бременността й, както и че не й осигурявал финансова помощ, въпреки че
състоянието й било рисково - изкрала грип, имала контракции и високо
кръвно.
След като родила децата, ищецът я изоставил с бебетата и си заминал.
При един от опитите й да се срещне с него на 3.04.2021г той отново
извършил насилие спрямо нея, като опрял във врата й скалпел и й казал, че
ще я довърши. За инцидента не подала жалба, тъй като майка му била съдия и
знаела, че тя имала контакти в съда.
Считано от 28.06.2021г ищецът се е изнесъл от семейното жилище и от
тогава тя полага грижи за децата.
Признава, че бащата е предоставял сума над 2000лева, от които 600-
700лева за заплащане на детегледачка и че тази сума ще запази стандарта им
на живот, с който децата били свикнали.
Предявява и съединените с брачния иск небрачни такива за:
- предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака
деца А. и В. майката
- за определяне местоживеенето на децата при нея;
12
- за определяне на режим на лични отношения на децата с ответника,
- за заплащане на ежемесечна издръжка в полза на всяко дете в размер от по
1000лв, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
датата на депозиране на НИМ - 23.09.2021г.;
- за заплащане на издръжка за минало време за периода от 28.06.2021г. до
23.09.2021г. в размер от по 2750лева за всяко едно от децата, ведно със
законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане;
- за заплащане на месечна издръжка в полза на съпругата в размер на 500лева,
считано от датата на депозиране на НИМ - 23.09.2021г, с падеж 1-во число на
месеца до настъпване на законно основание за нейното прекратяване;
- за предоставяне ползването на семейното жилище на съпругата;
- след развода желае да носи предбрачното си фамилно име - В..
Изразила е готовност и желание за споразумение.
В срока по чл.131 ГПК Д. К. е оспорил наведените фактически
основания – за това, че бил агресивен, че е упражнил спрямо нея физическо
насилие, а също и за намесата на майка му в отношенията им.
Възразява досежно размера на претендираните издръжки в полза на
двете деца, като счита, че размер от по 1000лева на дете би го затруднил.
Заявява, че може да заплаща по 400лв за всяко едно от тях.
Оспорва претенцията за заплащане на издръжка за минало време, тъй
като от 28.06.2021г заплащал такава.
Оспорва претенцията й по чл.145 СК, тъй като ищцата е здрава и в
трудоспособна възраст.
Няма претенции относно ползването на семейното жилище и не се
противопоставя съпругата да носи фамилното си име от преди брака.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ“СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-
ВАРНА не е изпратила представител в о.с.з., но по делото е приет изготвен
социален доклад.
13
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното обжалване , приема за
установено от фактическа страна:
Решението на ВРС в частите му, с които бракът между страните е
прекратен и е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има мъжът; постановено е родителските права и задължения да се
упражняват от майката и е определено местоживеене на децата при нея;
отхвърлена е претенцията за заплащане от ответника издръжки в полза на
двете деца за минало време; както и претенцията на В. В. за присъждане в
нейна полза издръжка в размер на 500лв, дължима от отв.Д. К.; ползването на
сем.жилище е предоставено на майката с децата, както и по отношение
фамилното име на жената след развода, не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Въпросите, останали спорни пред въззивния съд, са относно вината
на жената, РЛО и издръжката в полза на децата. Затова въззивният съдът
намира за уместно обсъждането само на относимите към тях факти и
доказателства.
Не е спорно между страните, че са родители на родените по време на
рака им две деца-близнаци В. и А., родени на ***.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“-Варна се
установява, че майката е родителят, полагащ непосредствените грижи за
децата след раздялата на съпрузите през м.юли 2021г., когато бащата е
напуснал семейното жилище.
След раздялата им отношенията били изключително конфликтни, като
майката подавала няколко жалби срещу бащата в О“ЗД“ с твърдения, че
последният бил психически неустойчив, че ходел въоръжен с ножове и
огнестрелно оръжие, както и че травматизирал психически децата. Майката
твърдяла, че децата са травмирани заради бащата, като детето А. бил
емоционално нестабилно и отказвало да ходи само в тоалетна.
По данни от г-жа В. бащата бил силно повлиян от неговата майка, която
му оказвала влияние.
По данни от г-н К., същият се стремял да осигури всичко необходимо на
децата, като желаел да му бъдат предоставени родителските права. Същият
ползвал подкрепата на разширеното си семейство. Твърдял, че комуникацията
с майката била напълно нарушена, като последната не желаела да разговаря с
него и му затваряла телефона. Обяснил, че на детето А. били извършени
14
урологични интервенции и затова изпитвало дискомфорт при уриниране,
което било вероятната причина за неговите страхове.
Бащата се срещал с децата периодично в събота, без преспиване.
Те били отглеждани от детегледачка, която възприемали като своя баба.
Децата и майката живеят в жилище, разполагащо с всичко нужно за
отглеждането им и задоволяване на потребностите им.
Бащата живеел в жилище на своята баба, състоящо се от хол с кухненска
и всекидневна част и спалня. В съседство е др.апартамент, в който бащата ще
живее, ако му бъдат предоставени родителските права, доколкото същият в
момента се отдавал под наем.
Майката съобщавала, че има частен бизнес - магазин за декорации и
мебели.
Бащата работи като лекар-кардиолог в клиника и упражнява дейността си
и в частен кабинет.
В грижите за децата майката разчитала на детегледачка, а бащата се
подпомагал от своята майка - баба на децата.
Към момента на социалното проучване децата - близнаци са на
навършени 6год и посещавали 4-та група на ДГ; А. е по-стеснителен,
посещавал логопед.
Според соц.работник децата са въвлечени в конфликта на възрастните.
По делото са приети като доказателство разпечатка на „Вайбър"
кореспонденция между страните; препис от искова молба по ЗДДН, ведно с
мед. удостоверение; искане до ВРП; писмо от ВОП; По делото е приобщено и
ДП № 634/2022г. по описа на ОД на МВР - Варна.
В с.з. на 15.12.2021г са изслушани двамата родители по реда на чл.59
ал.6 СК.
Бащата Д. К. споделя, че съжителството между страните било
нетърпимо.
Преди повече от 6г се изнесъл от семейното жилище и след това е имал
връзка с друга жена. Въпреки това впоследствие отново се върнал заради
децата, но нетърпимостта между родителите не била преодоляна.
Твърди, че би направил всичко за децата си, защото ги обича и никога не
бил упражнявал насилие спрямо тях.
Счита себе си за по-пригодния родител и че ако той ги отглежда, ще има
помощта на роднините си - майка, баба, сестра и децата нямало да бъдат
отглеждани от чужди хора - детегледачки.
Като лекар имал натоварено ежедневие, но не давал нощни смени и
можел да излезе от работа при необходимост.
Изразява становище, че децата са малки и може би е по-добре да
продължат да се отглеждат от тяхната майка, но в този случай иска разширен
15
режим на личен контакт с възможност децата да преспиват при него. Една от
основните причини да претендира да му бъдат предоставени родителските
права е политиката на отчуждение на децата от него и семейството му.
Майката В. В. излага, че била измъчена и огорчена от брака си. Била
изоставена от съпруга си бременна в четвъртия месец, като три месеца след
сватбата съпругът й вече бил с любовница.
Твърди, че е отгледала децата сама и не е получила никаква помощ от
роднините на бащата.
Заявява, че винаги давала възможност децата децата да се виждат с баща
си, вкл. и когато поискат.
Посочва, че децата са стресирани, вкл. й звънели от градината да й
кажат, че се страхували, че ще бъдат отвлечени за празниците.
Притеснявала се, че бащата имал пистолет и твърди, че след раждането
на децата била заплашвана от него със скалпел.
Твърди, че е имало побой над децата, както и че те са присъствали на
караници, шамари и блъскането й. Не спели спокойно, а момченцето се
страхувало да отиде до тоалетната само.
Децата не можели да свикнат с факта, че бащата си е тръгнал, както и
нямало условия да бъдат заведени в друг дом.
Детегледачката си наричали "бабо„ и за тях тя била като роднина.
Твърди, че децата никога не са чули нещо лошо от нея, но те усещали
кога са обичани и желани. На-важното за нея били децата.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Христинка К.а /майка на ищеца/ и Марина Узунова /без родство
със страните по делото/.
Свид.Хр.К.а разказва, че В. е дъщеря на нейна приятелка и когато
последната се разболяла, ищецът полагал медиц. грижи за нея. Впоследствие,
след смъртта й, страните заживели съвместно. Участвала в подготовката за
сватбата им, като ги подпомагала и финансово. Помагала и във връзка с
раждането на децата, като уредила снаха си да роди при д-р Свраков, вкл. и
да бъде настанена във „ВИП- стая в родилното отделение.
Според нея проблемите в семейството се дължали на ревност и дребни
битови конфликти, което се отразявало изключително зле върху децата.
Стремяла се винаги да подпомага семейството, вкл. финансово. Никога не
била коментирала и обиждала майката и не е настройвала страните по между
им.
Казва, че синът й рядко виждал децата - през събота и за по няколко часа,
като се уговаря с майката чрез съобщения.
Самата свидетелка никога не била гледала децата понеже не й било
16
давано да ги гледа, въпреки, че била пенсионер и имала възможност да полага
грижи за тях.
Категорично заявява, че синът й не е упражнявал физически тормоз над
децата. В ежедневието си той спасявал човешки животи и отрича да им е
посягал. Споделя, че децата не искали да се хранят у дома й, защото майка им
не им разрешавала. Детегледачката им също не се интересувала дали се
хранят редовно и им казвала да правят каквото искали.
Издръжка за децата се заплащала още от края на м.юни 2021г. по 200лв
седмично и отделно от това синът й заплащал детегледачката, както и всички
комунални разходи за дома им. Той е поискал от ответницата да му
предостави банкова сметка, за да й превежда в нея парите, но тя отказала,
което наложило да и прати сума пари чрез „Еконт".
Когато майката имала бизнес-срещи и отсъствала по 5-7 дни,
свидетелката отивала при децата в техния дом, докато заспят. Това се
случвало само когато ответницата я няма. Според нея децата не изпитват
страх от баща си и дори понякога не искали да се прибират след срещите си с
него, тъй като не можели да му се нарадват. Отрича синът й да имал друга
връзка в момента.
Свид.М.Узунова познава съпрузите, тъй като се грижи за децата им и ги
отглежда още от ранната им детска възраст.
Страните се разделяли за втори път. Първият път бил още когато
ответницата била бременна. Тогава В. припадала пред баба си понеже била
изоставена. Изкарала бременността си сама, като била поддържана
психически от баба си. Доколкото знаела, ищецът поддържал извънбрачна
връзка. Когато децата станали на шест месеца, ищецът се изнесъл от
семейния дом. Вторият път страните се разделили през м.юни 2021г.
Не била присъствала на скандали между тях, били много хубаво
семейство и полагали грижи за децата. Домът им бил прекрасен. В. нямала
извънбрачна връзка. Била грижовна майка, която отсъствала максимум 2-
3дни служебно.Тежко изживяла раздялата. Децата се вкопчили в нея, бащата
също помагал, но почти винаги бил зает.
Излага, че бащата често бил депресиран и без настроение, като на
моменти избликвал, като удрял и наказвал децата. Те искали да са с него, а
той искал да си почива в спалнята, заради което се връщали нашамарени.
Направило й впечатление, че напоследък носел пистолет. Знаела за случай,
когато ищецът бил замахнал със скалпел.
В миналото майката се държала сърдечно и мило с него, нямало
разправии и скандали. След раздялата им обаче отношенията се влошили,
защото той си взел дрехите и заминал.
Когато бащата вземал децата, след това те се връщали разстроени,
защото ги водел при майка си и там те чували разни неща против В. В..
Веднъж момиченцето й казало, че баща й не я харесва.
17
И от двамата родители получавала заплащане. Когато е гледала цял ден
децата, сумата била заплащана от ищеца в размер на ок.600-700лв. Сега
получавала ок.350лв, а при извънредни часове – ок.500лв.
От заключение на допуснатата КСППЕ с участието на в.лица д-р М.Т.-
детски психиатър и Р. Г.-клиничен психолог , вкл. и от устните обяснения
на вещите лица, дадени в о.с.з., се изяснява, че децата А. и В. са в
съответното за възрастта си физическо и психическо развитие.
И у двете лица са налице признаци на повишена тревожност в контекста
на родителския конфликт. При А. е регистрирана по-висока степен на
тревожност, той е неуверен, нерешителен и плах. Той има и логопедичен
проблем.
Няма данни децата да са преживяли домашно насилие.
Към момента поради ниската си възраст не могат да изграждат морални
категории и не могат да категоризират конкретно поведение като правилно
или не, ако то не е определено като такова от възрастен. Или, към момента на
събитието, определено от майката, като насилствен акт, свързан със скапел и
пистолет, децата нямат формирани морални категории, които да им дадат
преживяването за травматичност или не.
Тъй като децата са още малки и се влияят изключително от отглеждащия
родител, в случая - от майката. В този смисъл тревожността, недоверието и
обидата на майката към бащата, се интегрират от децата по следни начин - А.
е тревожен и плах, а В. е повлияна от разказите на майката за бащата и баба
по бащина линия.
В контекста на комплицирания конфликт между родителите, децата са в
конфликт на лоялност, който при детето А. е по-силно изразен, а при В., за да
го избегне, интегрира и възпроизвежда сценариите, които чува.
Двете деца са изградили емоционална връзка и привързаност към
двамата си родители. Заедно с тях се възприемат, като членове на психичния
конструкт „семейство".
На този етап майката е родителят, на който децата се опират в
ежедневието, респ. интегрират ценности, поведенчески модели и стратегиите
й за функциониране в социума.
Детето А. е по-потиснато от сестра си и тъгува за баща си, като желае
той да се върне в семейството.
Детето В. е по -категорична в изказванията си, повлияна от майката, но
също преживява факта на раздялата.
Майката няма анамнестни данни и клинични признаци за психични
заболявания. Същата притежава личностов и родителски капацитет и може да
задоволи всички нужди на децата. Трябва обаче да се справи с
необработените си емоции от раздялата, които са представляват риск от
развитие на СРО, както и да си партнира с бащата в най-добрия интерес на
18
децата.
Бащата също притежава умения и компетентност по отношение нуждите
на децата. Той има по - малко практически опит поради факта, че прекарва
по-малко време с тях. При него също важи условието за преработване на
емоциите от раздялата.
Тежкият и дълбок конфликт между родителите понижава родителския им
капацитет, независимо от личностовия им ресурс и възможности да задоволят
емоционалните и развитийни нужди на децата. За това е нужно да преработят
турболентностите и травмата от раздялата.
Според експертите когато децата са при бащата и неговото родителско
семейство, те се чувстват несигурни и с негативна нагласа, в резултат на
влиянието на майката, която е заредена с негативни емоции, както към
бащата, така и към неговата майка.
Вещите лица са категорични, че децата не са били обект на домашно
насилие, нито са били свидетели на такова от бащата спрямо майката.
Детето В. е разказало за притежавания от бащата пистолет, без да това да
повишава тревожността й или да са налице страхови преживявания .
Децата са споделили още, че понякога баща им им се кара и ги шамари,
когато не слушат, но не са показали емоция на страх или поведение,
характерно за преживяно насилие.
Пояснили са още, че родителите са в необработен конфликт и трябва да
работят за неговото преодоляване, защото е започнал процес на родителско
отчуждаване.
По делото са приети 2бр.индивидуална оценка на потребностите за
децата В. и А., изготвени от Комплекс за соц.услуги за деца и семейства към
Община Варна.
Относно доходите на родителите са представени сл.доказателства:
За бащата – удостоверение, изд.от УМБАЛ„Св.Марина"ЕАД,от което е
видно, че за периода м.07.2020г-м.07.2020г средно месечно е получавал
3196,32лв. От у-е, изд. от ДКЦ-V „Св.Екатерина"ЕООД-Варна е видно, че за
същия период е получил доход в средно месечно 1645,30лв.
Същият е представил разписка за паричен превод чрез „Еконт" в размер
на 350лв; разписки за извършени комунални плащания от ищеца;
2бр.сл.бележки, изд. от ДГ № 8 „Хр.Ботев“; касови бонове за покупки.
За установяване неговите доходи е представена и справка от НАП -
Варна за трудови договори и декларирани доходи на ищеца.
За майката – у-е, изд.от „Къща Ели"ЕООД, от чието съдържание се
установява, че за периода м.09.2020г-м.08.2021г се е самоосигурявала върху
средно месечен брутен доход от 615,87лв. Приобщени сакато доказателства и
счетоводен баланс на „Къща Ели"ЕООД за 2014г. договор за услуга от
29.12.2021г; отчет за приходи и разходи на „Къща Ели" ЕООД за периода
19
01.01.2021г.- 31.12.2021г
Двамата родители са изслушани и във въззивната инстанция, като в
изложенията си преповтарят вече казаното, което сочи, че няма промяна в
техните позиции, въпреки заявеното желание за участие в процедура по
медиация, която е приключила без споразумение, тъй като и две страни са
започнали да се нападат словесно един друг, както е посочено в доклада на
медиатора /л.87/.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По въпроса за ВИНАТА.
Вината е субективното отношение на дееца към стореното.
Искане за произнасяне по отношение на вината е било отправено и от
двете страни, като са наведени твърдения за допуснати брачни провинения и
от двете страни.
ВРС е постановил, че вина имат и двамата съпрузи.
Жалба в тази част е подадена само от жената. Затова предмет на
обсъждане във въззивното производство е дали и доколко съпругата с
поведението си е допринесла за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, тъй като с вече влязлото в сила решение е прието, че
мъжът има такава за настъпилото разстройство на брачните отношения.
Предвид, че бракът е бил сключен на 13.08.2014 , а децата са родени на
5.03.2015, т..е 7 месеца по-късно.
Признанието на ищеца Д.К., че за първи път напуснал сем.жилище още
в края на 2014г, а в началото на 2015г се събрали отново, сочи, че това е било
по времето, докато В. В. е била все още бременна. Пак по неговите думи
поведението на съпругата му през този период, изразяващо се в
раздразнителност, ревност и желание за контрол, което отдавал на
бременността й, очевидно не може да й бъде вменено във вина.
Не може да бъде вменено във вина на жената обстоятелството, че била
наета помощница за отглеждането на децата, особено като се има предвид, че
се касае за близнаци, при положение, че това е било резултат от взето
съвместно решение на двамата съпрузи и семейството е разполагало с
материалните средства да осигури това. Същото важи и за наетата
помощница за поддържане хигиената в дома, както и по отношение
20
приготвянето на храната. Очевидно такива правила са били възприети от
съпружеската двойка още в самото начало, щом като се признава от ищеца, че
бил поел разходите за тях. Няма твърдения и данни същите да са били
договорили нещо различно, което да обоснове извод, че поведението на
жената се е променило и това да е проява на неизпълнение на съпружеските й
задължения.
Що се отнася до твърдението му за често избухвалите скандали във
връзка с редките срещи и тел.разговори на ищеца с майка му и сестра му, това
не се установява от събраните доказателства: в показанията си самата майка
на ищеца /свид.Хр.К.а/ не споменава за такива поводи за скандали. Казаното
от същата, че според нея проблемите в семейството се дължали на ревност и
дребни битови конфликти, съдържа само оценка, без да е подкрепено с
някакви конкретни факти.
Що се отнася до заявеното в ИМ, че с времето ищецът разбрал, че
ответницата поддържала извънбрачна връзка, липсва конкретизация за това
твърдение. Едва с писмения отговор срещу въззивната жалба е въведена
конкретна дата-28.05.2021г, т.е. един месец преди напускането на жилището
от ищеца на 28.06.2021г, а причината, която сочи за напускането му били
честите скандали между тях. Така от твърденията му не става ясно какъв е
бил поводът за скандалите и доколко това е било свързано с евентуална
връзка на ответницата с друг мъж.
Приобщената по делото кореспонденция между двамата бивши съпрузи
през „Вайбър" също не установява твърдяното.
На сл.място. Не може да бъде вменено във вина на ищцата, че се била
съгласила с фактическото положение съпругът да напусне сем.жилище.
Изложеното налага извода, че по делото не са събрани убедителни
доказателства, които да сочат на брачни провинения от страна на съпругата В.
В..
Ето защо постановеното решение на ВРС в тази част подлежи на
отмяна.
По отношение РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на децата с
бащата.
Като носител на правото на личен контакт с всеки от родителите си,
21
съгл.нормата на чл.124 ал.2 СК, на децата следва да бъде определен режим на
лични отношения с техния баща така, че да е съобразен с възрастта и нуждите
им.
В настоящия случай няма основание за определянето на по-разширен
режим на контакти, както е поискан от бащата.
За да бъде постановено разширен режим, чието изпълнение да бъде
спазвано и от двете страни, е необходимо съдът да констатира, че между
двамата родители има търпимост в отношенията и нормално общуване, което
като минимум да касае разрешаването на проблеми, свързани с децата.
От заключението на вещите лица детски психиатър и клиничен
психолог се установява, че децата имат изградени емоционална връзка и
привързаност и към двамата си родители. Същевременно, обаче, е
констатирано, че са въвлечени в родителския конфликт, който и към
настоящия момент е силно изразен, което проличава дори и при поведението
им в рамките на процеса, а и извън това с оглед изявлението на бащата, че е
обект на множество жалби и сигнали, подадени срещу него от майката.
Посочено е от вещите лица, че тежкият и дълбок конфликт между
родителите понижава родителския им капацитет, независимо от личностовия
им ресурс и възможности да задоволят емоционалните и развитийни нужди
на децата. Затова са пояснили, че е необходимо и двамата да работят за
преодоляването на необработения между тях конфликт, негативни емоции и
травмата от раздялата, тъй като децата вече са в конфликт на лоялност и е
започнал процес на родителско отчуждаване: когато децата са при бащата и
неговото родителско семейство, те се чувствали несигурни и с негативна
нагласа поради влиянието на майката, която е заредена с негативни емоции,
както към бащата, така и към неговата майка. И тъй като децата са още малки
и се влияят изключително от отглеждащия родител /в случая е майката/, то
нейната тревожност, недоверие и обида към бащата, се интегрират от всяко
от децата по различен начин. При детето А. е по-силно изразено; той е
тревожен и плах, по-потиснат; тъгува за баща си, като желае той да се върне в
семейството. При детето В., което е повлияно от разказите на майката за
бащата и баба по бащина линия, за да избегне конфликта на лоялност,
интегрира и възпроизвежда сценариите, които чува и затова е по-категорична
в изказванията си, но също преживява факта на раздялата. В тази връзка е
22
отправената от вещите лица препоръка, че е от съществено значение за
психичното здраве на децата всеки един от двамата родители да се справи с
непреработените си емоции от раздялата /които са особено силно изразени
при майката/, тъй като създават риск от развитие на родителско отчуждение.
И макар изявленията на В. В. пред въззивния съд да са, че насърчавала
срещите на децата с бащата, тъй като осъзнавала необходимостта от неговото
присъствие в техния живот, същите са само на думи, без да са подкрепени с
реални действия, имайки предвид цялостното поведение на страните във
въззивното производство: при изслушването им от въззивния съд, в което
личи негативното й отношение към бившия съпруг, за когото казва че била
излъгана, неговите изявления, съдържащи упреци към майката, с което се
преповтаря вече казаното, посоченото от медиатора, че в негово присъствие
са се нападали един друг словесно. Всичко това сочи на липсата на промяна в
техните позиции, от което съдът прави извод, че към настоящия момент
конфликтът между тях не е стихнал, липсва осъзнатост и желание и у
двамата да работят в посока за неговото преодоляване, а това е от
съществено значение за осигуряване на здрава психична среда, в която
да бъдат отглеждани и възпитавани двете им деца А. и В., вече на 8
години, но все още в доста ниска възраст, за да бъдат силно повлияни от
родителите си, които са значимите за тях възрастни. За да преработят
собствените си емоции, очевидно е необходимо всеки един от родителите
да ползва помощта на специалист-психолог, в каквато насока е
препоръката и на вещите лица.
При това положение към настоящия момент няма основание за
определяне по-разширен режим на контакти. Това би било допълнителна
предпоставка за задълбочаването на конфликта между родителите поради
непреработените емоции и липсата на доверие един към друг.
В допълнение следва да се посочи, че от обясненията на ищ.К. и
данните по делото става ясно, че той работи като лекар-кардиолог на две
места - в УМБАЛ и ДКЦ-V, както и дава дежурства. Очевидно работата му е
високо отговорна и ангажираща достатъчно време и психичен ресурс от
ежедневието му, за да може пълноценно да осъществява доста разширен РЛО.
Освен това, недопустимо е чрез разширения РЛО да се цели изземване на
родителските функции, предоставени на родителя, комуто е възложена
23
родителската отговорност за полагане преките и непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на децата. На сл.място, неизпълнението лично
от родителя на определения РЛО и делегирането на това му родителско
задължение на друго лице или лица, вкл. и на прародители, не се допуска,
доколкото може да доведе до заместването на биологичния родител с непреки
родственици, в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Не на последно място следва да се посочи и това, че за децата е по-
важно регулярността на срещите с родителя, а не толкова техния времеви
обем. Казано с други думи, за по-важна е сигурността да знаят, че срещата с
родителя ще се осъществи в уговорения ден и час, което да бъде системно. По
този начин родителят може да присъства трайно в живота на децата си и да се
поддържа създадената вече емоционална връзка, отколкото да срещите да се
осъществяват макар и за дълго, но спорадично, без да има яснота кога ще се
случи това.
В настоящия случай няма основание за определяне и на по-ограничен
режим на контакти, както се иска от майката по сл. съображения:
Постановяването на такъв може да бъде обусловено или поради липсата
на изградена емоционална връзка на родителя /в случая - бащата/ с децата или
поради неговото особено отношение към тях, т.е. поведението му да вреди на
тяхното физическо, психо-емоционално здраве или да вреди на тяхното
възпитание. Такива данни по делото не са установени. Според вещите лица,
които са категорични за това, децата не са били обект на домашно насилие,
нито са били свидетели на такова от бащата спрямо майката. Споделили са, че
понякога бащата им се кара и ги шамари, когато не слушали, но не са
показали емоция на страх или поведение, характерно за преживяно насилие.
В. е разказала за притежавания от бащата пистолет, без да това да
повишава тревожността й или да са налице страхови преживявания. Макар
това да е така към настоящия момент, съдът намира за уместно да бъде
обърнато внимание на бащата за в бъдеще да се въздържа от коментари, както
и от показването и/или използването на огнестрелното оръжие в присъствието
на децата.
Предвид всичко изложено намира, че следва да бъде определен
обичайният РЛО, за който оплакването на ищеца е основателно. Така, както
е посочен от РС, същият е непълен: за някои от ваканциите и за рождения ден
на децата не са включени или четните, или нечетните години; за Коледните и
24
Новогодишните празници е неясен, а за летния период е неопределен, а това
предполага невъзможност за изпълнението му. Затова, макар като цяло
правилно да е определен от ВРС, предвид съдържащите се пропуски и
неясноти в него, се налага коригирането му от въззивния съд изцяло в
сл.смисъл :
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9ч в
събота до 18ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата;
първата седмица в годината, без значение колко дни има, се счита за
нечетна
за рождения ден на децата
- всяка нечетна година – на РД на децата 5.03., от 10ч до 18ч;
- всяка четна година - в деня, следващ РД, от 10ч до 18ч
в случай, че съответният ден е работен, респ.учебен за децата, това следва да
стане в първия ден, който е неработен/неприсъствен
за рождения ден на бащата всяка година /15.11./- от 10ч до 18ч;
в случай, че съответният ден е работен, респ.учебен за децата, това следва да
стане в първия ден, който е неработен/неприсъствен
за Великденските празници
- всяка нечетна година - от 10ч в петък до 18ч в събота, с преспиване в дома
на бащата
- всяка четна година – от 10ч в неделя до 18ч в понеделник, с преспиване в
дома на бащата
за Коледните и Новогодишни празници
- всяка нечетна година от 10ч на 30.12. до 18ч на 2.01., с преспиване в дома на
бащата;
- всяка четна година от 18ч на 23.12. до 18ч на 27.12., с преспиване в дома на
бащата,
през лятната ваканция - на два пъти по 15 дни, както следва:
- от 10ч на 1.07. до 18ч на 15.07. , с преспиване в дома на бащата;
- от 10ч на 1.08. до 10ч на 15.08. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
Във всички случаи вземането и връщането на децата А. и В. следва да
25
става от и в дома на майката В. В..
Режимът на лични отношения на детето с бащата няма да се изпълнява в
деня, когато е рожденият ден на майката В. В. - 3.04.
По отношение ИЗДРЪЖКАТА в полза на децата за бъдеще време.
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка на непълнолетните лица е безусловно. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия
на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка
в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така
т.4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142
ал.1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания още с ППВС № 5/1970г, т.5/. Според т.6 от цитирания тълкувателен
акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че
усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат
под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител
дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му
положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи,
които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението.
Съгласно ал.2 на чл.142 СК минималният размер на издръжката е
определяем като една четвърт от размера на минималната работна заплата,
установена за страната през процесния период.
За 2020г МРЗ, установен с ПМС № 350/19.12.2019г, възлиза на 610лв и,
26
следователно, 1/4 от нея е равна на 152,50лв.
За периода от 1.01.2021 до 31.03.2022, съгласно ПМС № 331/ 26.11.2020г е в
размер на 650лв и следователно 1/4 от нея е равна на 162,50лв. Считано от
01.04.2022г, съгласно ПМС № 37/24.03.2022г, МРЗ е в размер на 710лв и 1/4
от нея е равна на 177,50лв.
От 1.01.2023г МРЗ е 780лв, определена с ПМС № 497/29.12.2022г и 1/4 от нея
е равна на 195лв.
В конкретния случай децата А. и В. към настоящия момент са
навършили 8 години и са обхванати от образователната система – ученици са
в начално училище.
Упражняването на родителските права е предоставено на майката, която
полага преките и непосредствени грижи за отглеждане на децата.
Майката е в трудоспособна възраст и добро физическо здраве; липсват
твърдения за обратното. Същата управлява собствен бизнес, като
декларираните й доходи са в минималния размер.
Бащата получава средномесечно брутно ТВ от около 4841,62лв месечно.
Същият е в трудоспособен, без данни за влошено здравословно състояние.
Няма алиментни задължения към други непълнолетни деца.
При съобразяване нуждите на двете деца-близнаци, пазарните цени на
стоките и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с тяхното
отглеждане (в т.ч. цени на хранителни стоки, лекарства, медицински
консумативи, дрехи и обувки, детски играчки, транспорт и др.), се налага
извод, че размерът на издръжките, дължими от бащата в тяхна полза следва
да бъде 400лв в при общ размер от 650лв за всяко едно от тях, като разликата
до посочената сума се поема от майката, върху която са преките и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и която
получава месечните семейни добавки за двете деца.
Този размер на издръжките съдът определя като кореспондиращ на
нуждите на децата на този етап от развитието им и материалните
възможности на родителите.
За разликата над 400лв до претендирания размер от 1000лв за всяко
едно от децата претенция е неоснователна, тъй като целта на издръжката е
бъдат осигурени парични средства за задоволяване на нуждите за
27
ежедневното съществуване на децата.
Така определеният размер на издръжката се дължи, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба - 23.09.2021г, с падеж първо число на
месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
При това положение решението на ВРС в тази част следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до множеството представени както пред РС, така и във
въззивното производство касови бонове за закупувани стоки от страна на
Д.К., то следва да се посочи, че чрез този документ е удостоверен само
фактът на закупуване на определена вещ, но не установява от кого и за кого е
била закупена и дали същата действително е била предадена на съответното
лице за ползването й по предназначение.
По разноските.
Съобразно разрешаването на спора и частичната основателност на всяка
от жалбите, разноски за въззивното производство не следва да бъдат
присъждани. В допълнение следва да се посочи и това, че такива не се
присъждат с оглед характера на производството - спорна съдебна
администрация, в която със СПН не се признава или отрича съществуването
на материални права, а само се оказва съдействие за начина на тяхното
упражняване, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин интересите на
малолетното или непълнолетното дете и затова ползва двамата родители.
Следователно, липсва типичната за исковото производство квалификация на
страните като ищец и ответник. Ето защо разпоредбата на чл.78 ГПК относно
разноските не следва да намери приложение /така в Опр. на ВКС, ГК, I ГО №
385/25.08.2015 по гр.д.№ 3423/2015/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-19с-в № 2185/4.07.2022г по гр.д.№
12569/2021г в частите му, с които :
Е ОБЯВЕНО, че вина за разстройството на брачните отношения има и
28
жената В. В., на осн.чл.49 ал.3 СК;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на личен контакт на бащата Д. Л. К. с децата
А., род.***г, и В., род.***,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Д. Л. К. с децата А. и
В., родени на ***, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9ч в
събота до 18ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, като първата седмица
в годината, без значение колко дни има, се счита за нечетна;
за рождения ден на децата – 5.03.
- всяка нечетна година – от 10ч на 5.03. до 18ч;
- всяка четна година - в деня, следващ РД, от 10ч до 18ч
в случай, че горепосочените дни са работни, респ.учебни за децата, това
следва да стане в първия ден, който е неработен/неприсъствен
за рождения ден на бащата - 15.11.
всяка година - от 10ч до 18ч;
в случай, че съответният ден е работен, респ.учебен за децата, това следва да
стане в първия ден, който е неработен/неприсъствен
за Великденските празници
- всяка нечетна година - от 10ч в петък до 18ч в събота, с преспиване в дома
на бащата;
- всяка четна година – от 10ч в неделя до 18ч в понеделник, с преспиване в
дома на бащата
за Коледните и Новогодишни празници
- всяка нечетна година от 10ч на 30.12. до 18ч на 2.01., с преспиване в дома на
бащата;
- всяка четна година от 18ч на 23.12. до 18ч на 27.12., с преспиване в дома на
бащата,
през лятната ваканция - на два пъти по 15 дни, както следва:
- от 10ч на 1.07. до 18ч на 15.07. , с преспиване в дома на бащата;
- от 10ч на 1.08. до 10ч на 15.08. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
Във всички случаи вземането и връщането на децата А. и В. следва да
29
става от и в дома на майката В. В..
Режимът на лични отношения на детето с бащата няма да се изпълнява в
деня, когато е рожденият ден на майката В. В. - 3.04.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която са отхвърлени
претенциите за присъждане издръжки в полза на малолетните деца А. и В.,
родени на ***, чрез тяхната майка и законен представител В. И. В. ЕГН
**********, по нейната банкова сметка, за разликата над 400лв до 1000лв за
всяко едно от децата.
Разноски не се присъждат.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите, с
които бракът между страните е прекратен и е обявено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има мъжът Д.К.; постановено е
родителските права и задължения да се упражняват от майката и е
определено местоживеене на децата при нея; отхвърлена е претенцията за
заплащане от ответника издръжки в полза на двете деца за минало време;
както и претенцията на В. В. за присъждане в нейна полза издръжка в размер
на 500лв, дължима от отв.Д. К.; ползването на сем.жилище е предоставено на
майката с децата, както и по отношение фамилното име на жената след
развода.
Въззивното решение, касаещо вината и издръжката в полза на
двете деца, не подлежи на касационно обжалване, съгл.чл.280 ал.3 т.2
ГПК.
В частта досежно режима на лични отношения – може да бъде
обжалвано пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна жалба в
едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30