№ 30
гр. София , 20.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
търговско дело № 20211001000051 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274,ал.1,т.2,във вр. с чл.536,ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ИНВЕСТБАНК“-АД чрез пълномощника адв.А. М.
против определение №261499 от 18.11.2020г., постановено по т.д. № 2237/2020 г. на СГС,
VI-14 състав, с което е спряно регистърното производство по заявление обр. А-5 с вх. №
20201117151702 за вписване по партидата на „ИНВЕСТБАНК“-АД на нови обстоятелства –
решения, приети на извънредно общо събрание на акционерите от 04.11.2020 г.
Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че
съдът в производството по чл.536, ал.1,т.1 ГПК следва да прецени и редовността и
допустимостта на исковата молба по преюдициалния иск. В случая към 17.11.2020 г., когато
е депозирано искането за спиране на регистърното производство, обуславящото дело още не
е било образувано.Имало е входирана искова молба от А. С. А. А. Ш. с вх.№
2888895/17.11.2020 г. По така входираната искова молба на 18.11.2020 г. е образувано т.д.
№ 2231/2020 г. по описа на СГС, т.о, VI-2 състав. Развива подробни доводи в насока, че
изразът „има дело“, употребен в чл.536,ал.1,т.1 ГПК означава да има действително
образувано дело с редовно подадена искова молба, за което съдът, разглеждащ искането за
спиране на регистърното производство по чл.536 ГПК, е длъжен да следи, като провери
редовността и допустимостта на подадената искова молба.В жалбата са изложени подробни
доводи в тази насока.Моли съда да отмени обжалваното определение и остави без уважение
искането за спиране на регистърното производство.
В законния срок против частната жалба е постъпил отговор от А. С. А. А. Ш. чрез
пълномощника му адв.Мариана Брага, в който се излагат доводи за неоснователност на
частната жалба. Твърди се, че съдът, сезиран с искане за спиране на регистърното
производство по чл.536 ГПК не следва да се занимава с въпроса за допустимостта и
1
основателността на предявения преюдициален иск. Сочи наличието на безпротиворечива
съдебна практика по този въпрос. Моли за потвърждаване на определението като
законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като разгледа частната жалба във връзка с доводите на
страните и събраните доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Определението за спиране на регистърното производство, постановено по реда на чл.536,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, поражда правни последици за търговеца,
по партидата на когото са заявени за вписване съответните обстоятелства, за лицето,
поискало спирането, а също и за лицето, заявило вписването, респ. обявяването. Поради
това за заявителя съществува правен интерес от обжалване на посоченото определение.
Обжалваното определение от 18.11.2020г. е постановено по молба на А. С. А. А. Ш., с която
на основание чл.536 ГПК е поискано от съда да постанови спиране на регистърното
производство, образувано по заявление обр. А-5 с вх. № 20201117151702 на
„ИНВЕСТБАНК“-АД за вписване по партидата му в ТР на нови обстоятелства - решения и
актове, приети на извънредно общо събрание на акционерите от 04.11.2020 г.
Молителят поддържа и представя доказателства, че на 17.11.2020 г. е депозирал искова
молба с вх.№ 2888895/17.11.2020 г. в СГС, с която е предявил иск по чл.74 от ТЗ срещу
заявителя „ИНВЕСТБАНК“-АД, с искане за отмяна на решенията на извънредното Общо
събрание на акционерите от 04.11.2020 г. поради противоречие с Устава на Банката и
закона. Предявен е като евентуален и иск по чл.29 ЗТР за признаване за несъществуващи
решенията, приети на 04.11.2020 г. от извънредното Общо събрание на акционерите на
„ИНВЕСТБАНК“-АД.
С обжалваното определение СГС е приел, че искането за спиране е основателно, доколкото
са налице предпоставките за спиране на вписването - налице е съществуващо дело за
оспорване законосъобразността на решенията на общото събрание на акционерите на
„ИНВЕСТБАНК“-АД, и актът по него е обуславящ за законосъобразното вписване в ТР на
заявените за вписване обстоятелства. С тези доводи е постановено спиране на регистърното
производство по процесното заявление.
Софийският апелативен съд намира, че така постановеното определение следва да бъде
потвърдено като съобразено със закона.
Съгласно чл.536, ал.1, т.1 ГПК, регистърното производство, което е охранително по своя
характер, се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на
искания акт /в случая вписване на заявените обстоятелства/ или е предмет на установяване с
този акт.
2
Разпоредбата на чл.536,ал.1,т.1 от ГПК въвежда задължение към съда, постановяващ
спирането, да извърши преценка само относно наличието на обвързващи за издаването на
охранителния акт последици на резултата от спорното правоотношение, т.е. доколко от
постановения акт по същото би било обусловено издаването на искания охранителен акт /в
случая вписване на решения и актове, приети на извънредно общо събрание на
акционерите от 04.11.2020г/.
Съдът не прави преценка за допустимостта и основателността на висящото исково
производство, достатъчно е да установи наличието на депозиран иск за правоотношение,
обуславящо издаването на охранителния акт /заявеното вписване, респ. обявяване в ТР/. В
този смисъл е константната съдебна практика на съдилищата и ВКС, като напр.Определение
№144 от 12.02.2014 г. по ч.т.д.№04654/2013 г. на I т.о., Опр. №93 от 12.11.2012 г. по т.д.
№1069/2011 г. - I т.о. на ВКС, и др. Единственият компетентен да се произнесе по
допустимостта и вероятната основателност на предявен иск е исковият съд, пред който
делото е висящо. Само исковият съд може да преценява редовността и допустимостта на
исковата молба и да дава указания по нея.
Изложените в жалбата доводи за входирана искова молба, но липса на висящ процес и
образувано дело, не почиват на процесуалния закон. Нормата на чл.125 ТПК изрично сочи,
че искът се счита предявен, респективно производството е висящо с постъпването на
исковата молба в съда и без всякакво правно значение е кога делото ще бъде „образувано“ -
разпределено на съдия докладчик с даден номер по деловодната система на съда. /В този
смисъл е Определение № 1530 от 11.05.2017 г. по в.ч.г.д. № 2261/2017 г. на Софийски
апелативен съд, ТО/.
Целта на закона е да бъде съобразена силата на пресъдено нещо на решението, с което ще
бъде установено или отречено обуславяващото правоотношение. /В същия смисъл е
Определение № 1845 от 05.06.2017 г. по в.г.д. № 2493/2017 г. на Софийски апелативен съд /.
Противното разбиране би поставило изхода на молбата по чл.536 ГПК в зависимост от
действията на съда по администриране на исковата молба по преюдициалния спор.
Още повече, предвид кратките срокове за произнасяне в регистърното производство
(незабавно след изтичане на три работни дни от постъпване на заявление в регистрите,
съгласно чл.19, ал.3 от ЗТТРЮЛНЦ), всяко необосновано забавяне на съда би довело до
вписване на спорните обстоятелства и би обезсмислило самото производство по чл. 536 от
ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че в процесния случай са налице всички законови
предпоставки за уважаване на искането за спиране по чл.536,ал.1,т.1 ГПК, до какъвто извод
е достигнал и първоинстанционният съд. Установява се наличието на висящ спор по т.д.№
2231/2020 г. по описа на СГС по иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на
ОСА, заявени за вписване с процесното заявление обр. А-5 с вх. № 20201117151702.
3
Доколкото по образуваното дело ще бъде установено със сила на пресъдено нещо
законосъобразното вземане на решенията, което е условие за възникване на
обстоятелствата, чието вписване е заявено, е налице хипотезата на чл.536, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение може да се каже, че в производството по чл.536 ГПК съдът не дължи преценка
относно допустимостта и вероятната основателност на иска, по който е образувано
преюдициалното дело. Единственият компетентен да се произнесе по допустимостта и
основателността на предявен иск е исковият съд, пред който делото е висящо, като в
хипотезата на прекратяване на производството поради недопустимост на иска или
отхвърлянето му като неоснователен с влязъл в сила съдебен акт, регистърното
производство се възобновява.
Законодателят е предвидил едно изключение - в обезпечителното производство, където
съдът преценява допустимостта и вероятна основателност на иска. В производството по
чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът, който се произнася по молба за спиране на висящото пред него
дело поради наличие на преюдициален спор, също не преценява допустимостта на
преюдициалното производство, още по-малко основателността на исковете, а единствената
проверка касае обстоятелството дали решението по това дело ще има значение за
правилното решаване на спора.
Затова в производството по чл.536, ал.1, т.1 ГПК съдът преценява единствено дали
решението по този иск обуславя издаването, респ. отказа за издаване на заявения
охранителен акт.
Безспорно спирането на регистърното производство засяга правната сфера на друго лице - в
случая дружеството, по чиято партида са заявени за вписване изменените обстоятелства, но
в конкретната хипотеза това е допустимо, тъй като се охранява защитен от закона интерес
на молителя по чл.536 ГПК. Този законен интерес е различен от правния интерес от
предявения иск, като се обуславя от съществуването на висящото дело относно
правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване, както от
действието занапред на вписването, респ. неговото заличаване.
По изложените съображения въззивният съд намира, че са налице предвидените в закона
предпоставки – чл.536,ал.1,т.1 ГПК за спиране на регистърното производство, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение №261499 от 18.11.2020г., постановено по т.д. № 2237/2020 г.
на СГС, VI-14 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5