Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
03.10.2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Бранимира Монова и в присъствието на прокурора
......................., като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 646/2023г. по описа на АдмС Плевен, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.70, ал.4 от Закон за Туризма (ЗТ).
Административното дело е образувано по
жалба на „Еко Холидейз“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. ***, представлявано от управителя Л.К.Б., подадена срещу
Заповед № Т-РД-15-354/11.04.2023г. на Зам. министъра на туризма. С оспорения
акт е заличена регистрацията на „Еко Холидейз“ ООД в регистъра на
туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически
регистър, вписано под № 21 на 22.11.2002г., и е определен двугодишен срок, в
който лицето няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска
дейност, считано от датата на издаване на заповедта.
В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Доводите за това са, че в периода
на пандемията от КОВИД-19 дружеството не е сключвало застраховка и не е
осъществявало туристическа дейност, като е сключило застраховка „Отговорност на
туроператора“ на 19.04.2023г с валидност от 01.05.2023г. до 30.04.2024г., която
е изпратило в Министерство на туризма. Сочи се, че към момента на сключване на
застраховката не е било уведомявано за прекратената регистрация и заповедта е
получена от представляващия дружеството на 03.05.2023г. Твърди се, че
жалбоподателят не е получавал уведомление за започване на административното
производство и затова не е могъл да се възползва от дадения 3-дневен срок да
представи валидно сключена застраховка, което е съществено нарушение на
административно производствените правила, както и че заповедта не съответства
на целта на закона. Иска се отмяна на оспорения акт. В постъпило уточнение на
жалбата се развиват подробни доводи за нарушения на административно
производствените правила, довели и до нарушение на материалния закон. Претендират
се направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
управителя си и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея и
в уточнението основания, иска присъждане на разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се
явява и не се представлява. В депозирано писмено становище оспорва жалбата и
излага доводи за законосъобразност на заповедта. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен
от жалбоподателя.
Първоначално жалбата е била подадена
пред Върховния административен съд. С Определение №8232/31.07.2023г.,
постановено по свое адм. дело №5143/2023г. ВАС, седмо отделение е изпратил
делото по подсъдност на Административен съд Плевен, като е приел, че
оспорваната заповед не може да се определи като издадена при упражняване на
конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на
държавно управление, поради което спорът е родово подсъден на административен
съд, а по правилата за местна подсъдност по чл.133 от АПК на Административен
съд Плевен.
С жалбата е направено и искане за
спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт, допуснато
по силата на закона – чл.70, ал.4, изр. второ от ЗТ. С Определение №
1522/07.08.2023г., съдът е оставил без разглеждане искането за спиране.
Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.11.2022г., състав на експертна
комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА),
назначена със Заповед № Т-РД-14-15/29.06.2022г. на Министъра на туризма –
л.166, е взела мотивирано решение, обективирано в т.4 от Протокол № РК-07-5/08.11.2022г.
(л.19 по адм.д. № 5143/2023г. на ВАС), да се пристъпи към заличаване
регистрацията в Националния туристически регистър (НТР) на регистрирани
туроператори с непредставена застраховка „Отговорност на туроператора“ (сред
които и дружеството-жалбоподател под № 300 от приложения списък на л.29 от
делото на ВАС). За да вземе решението, комисията се е позовала на задълженията
на туроператорите по чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗТ, и на изготвена справка за 499
бр. туроператори, които не са изпълнили горните задължения.
На основание чл.26 от АПК до „Еко
Холидейз“ ООД е било изпратено писмо изх. № Т-26-Е-184/14.11.2022г. (л.121). С
писмото дружеството се уведомява за откриване на производство по прекратяване
на регистрацията му за извършване на туроператорска дейност по реда на чл.70,
ал.2, т.11 от ЗТ и е предоставен 3-дневен срок за представяне на валидно сключена
задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“. Писмото е било
изпратено на адреса по седалище и адрес на управление на дружеството и е
върнато с щемпел „непотърсено“ на 06.12.2022г. (л.122).
На 07.12.2022г. на интернет страницата
на Министерството на туризма www.tourism.government.bg е била публикувана
новина за започване на процедура по заличаване на регистрацията на вписани
туроператори в НТР, които не са представили информация за сключен договор,
респективно копие от договор за застраховка „Отговорност на туроператора“ със
застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането (л.124).
Въз основа на горното и след предложение
на ЕКРТТА, Зам. министърът на туризма, упълномощен със Заповед № Т-РД-16-78/02.03.2023г.
на Министъра на туризма (л.169), на основание чл.171, ал.1, т.1 във вр. с чл.70,
ал.2, т.11 от Закона за туризма, е издал обжалваната заповед (л.127), с която е
заличил регистрацията на „Еко Холидейз“ ООД от Регистъра на туроператорите и
туристическите агенти – част от НТР, и е определил двугодишен срок, в който
лицето няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска
дейност, считано от датата на издаване на заповедта. В заповедта е посочено, че
същата е издадена при спазване на чл.35 и чл.36 от АПК и след изпълнение на
изискванията за редовно уведомяване за започване на административното
производство по реда на чл.61 от АПК.
След датата на издаване на заповедта, а
именно на 19.04.2023г., но преди да получи същата, дружеството е сключило задължителна
застраховка „Отговорност на туроператора“ със ЗД „Евроинс“ АД, валидна от
01.05.2023г. до 30.04.2024г. (л.161), и я е представило в Министерство на
туризма по електронна поща, където последната е била получена на 21.04.2023г.
(л.160). В изпълнение на заповедта, „Еко Холидейз“ ООД е върнало
удостоверението си за регистрация в Министерството на туризма – писмо на л.137.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е от лице с правен интерес като адресат на
разпоредените с акта правни последици и в срока по чл.149, ал.1 от АПК – обжалваният
акт е връчен на оспорващия на 03.05.2023г. (видно от приложеното известие за
доставяне на л.132), а жалбата е входирана в Министерство на туризма на
15.05.2023г., вх.№Т-26-Е-102.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен
съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Заповед № Т-РД-15-354/11.04.2023г. е
издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗТ – Зам. министъра
на туризма, надлежно оправомощен от Министъра на туризма, и при спазване на
установената писмена форма.
Съдът установи, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са довели до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател, тъй като не е било редовно уведомено за образуваното
административно производство.
В заповедта се сочи, че са изпълнени
изискванията за редовно уведомяване по реда на чл.61 от АПК, съгласно която
норма административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по
реда на чл.18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица,
включително на тези, които не са участвали в производството.
В нормата на чл.18а от АПК е предвиден
реда за връчване на съобщения в хода на административното производство, като
съгласно чл.18а, ал.9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на
адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея. Съответно в ал.10 на същия член е предвидено, че
когато съобщаването в производството пред административния орган не може да
бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото
за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не
по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено.
В случая писмо изх.№ Т-26-Е-184/14.11.2022г.
е изпратено до „Еко Холидейз“ ООД на адреса на дружеството, посочен в
Търговския регистър, като то не е връчено и е върнато с отбелязване
„непотърсено“. Изпращането на съобщение с известие за доставяне и връщането на
последното с отбелязване „непотърсено“ не представлява редовно съобщаване. Това
е така, защото административният орган е задължен да сведе до знанието на
заинтересованото лице указаната от закона информация, така че да гарантира
упражняване на правата му в административното производство. Заинтересованото
лице няма задължение да я търси. След като дружеството не е било намерено на
адреса, съответно не е намерено лице, което е било съгласно да получи
съобщението, е следвало да се пристъпи към съобщаване по реда на чл.18а, ал.9
от АПК, чрез залепяне на съобщението, като по делото не се твърди и не се
установява да са предприети такива действия.
След като по делото липсват
доказателства за предприемане на действия за връчване на писмото, предвидени в
нормите на чл.18а, ал.1-9 от АПК, то не са били налице основанията за
съобщаването му по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, чрез публикуване на интернет
страницата на министерството. Ето защо, посредством така предприетите действия
по чл.18а, ал.10 от АПК, след като не са били налице предвидените от
законодателя предпоставки за това, не са се породили целените правни последици,
а именно дружеството не е било редовно уведомено за започналото административно
производство. Съответно не е започнал да тече предоставения с писмото 3-дневен
срок за представяне на исканите доказателства и този срок не е изтекъл към
момента на издаване на процесната заповед. Това процесуално нарушение е
съществено и води до незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като ако
не беше допуснато, можеше да не се стигне до нейното издаване, след като
дружеството е сключило изискващата се застраховка „Отговорност на туроператор“,
която е представена в законовия срок пред административния орган и е приложена като
доказателство по делото.
Неоснователно е твърдението на АО, че
публикуваното на 07.12.2022г. на интернет страницата на Министерството на
туризма съобщение за започване на процедура по заличаване на регистрацията на
вписани туроператори в НТР, които не са представили информация за сключен
договор, респективно копие от договор за застраховка „Отговорност на
туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането,
представлява уведомление за започване на административното производство. За да
е налице такова, то следва да има конкретен адресат (в случая „Еко Холидейз“
ООД). От приложената разпечатка от сайта на министерството се установява, че
съобщението е публикувано в раздел „Новини“ и по същността си представлява
именно новина, а не уведомление, като е насочено към неограничен и неопределяем
брой адресати.
Оспорената заповед е издадена и при
неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2,
т.11 от ЗТ, на което основание е издадена оспорената заповед, по мотивирано
предложение на ЕКРТТА министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно
лице със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице в 14-дневен
срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за
застраховка, не изпълни задължението си по чл.98, ал.2.
В чл.98, ал.2 от ЗТ е въведено
задължение за туроператор и/или търговец, улесняващ предоставянето на свързани
туристически услуги, да представи на министъра на туризма копие от договора по
чл.97, ал.1 или 2 в 14-дневен срок от сключването или подновяването му. Това
задължение е ясно и недвусмислено определено от законодателя – след сключване
на договор по чл.97, ал.1 или 2, туроператорът единствено е длъжен да представи
в министерството копие от него в 14-дневен срок.
Установява се в процесния случай, че „Еко
Холидейз“ ООД е изпълнило в срок задължението си по чл.98, ал.2 от ЗТ –
сключило е договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“
със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането на 19.04.2023г., и на
21.04.2023г. по електронна поща е представило копие от договора в Министерството
на туризма. Следователно не е било налице фактическото основание за заличаване
на регистрацията му от НТР.
Неправилно ответникът претендира, че
липсата на валидна застраховка по чл.97, ал.1 от ТЗ за известен период следва
да се приравни на неизпълнение на задължението по чл.98, ал.2 от ЗТ, съответно
че и в този случай може да се приложи чл.70, ал.2, т.11 от ЗТ. Обстоятелството,
че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.97, ал.1 от ЗТ да сключва
ежегодно договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“, е
неотносимо към правното основание за издаване на процесната заповед, тъй като в
чл.70, ал.2, т.11 от ЗТ е предвидено неизпълнение на задължението по чл.98,
ал.2 като основание за заличаване на регистрацията на туроператор, а не
неизпълнение на задължението му по чл.97, ал.1 от ЗТ. Законът забранява
извършването на дейност без валидна застраховка по чл.97, ал.1, но това е
основание за заличаване на регистрацията му по чл.70, ал.2, т.6 от ЗТ (което
основание не е посочено в заповедта), и то само ако бъде доказано, че
съответното дружество е извършвало дейност в период, когато не е имало валидна
застраховка. В случая това не се твърди и не е доказано.
Горното води и до несъответствие между
правните и фактически основания на оспорената заповед, което е допълнително
основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Заповедта не съответства и на целта на
закона, която е правата на потребители на туристически услуги да бъдат защитени
чрез сключена от осъществяващ дейност туроператор застраховка „Отговорност на
туроператора“. В случая не се твърди и не се установява за периода без
застраховка дружеството да е осъществявало туроператорска дейност, а след
сключването на такава, считано от 01.05.2023г., правата на потребителите са
защитени в пълна степен.
По изложените съображения съдът намира
жалбата за основателна, а Заповед № Т-РД-15-354/11.04.2023г. на Зам. министъра
на туризма за валиден административен акт, постановен в установената от закона
форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
в несъответствие с материалния закон и неговата цел, поради което оспореният
акт следва да бъде отменен.
При този изход на делото, своевременно
направеното от процесуалния представител на оспорващия искане и на основание
чл.143, ал.1 от АПК съдът следва да осъди Министерство на туризма като
юридическо лице, към което принадлежи издателя на заповедта, да заплати на „Еко
Холидейз“ ООД направените по делото и доказани разноски. Същите, видно от
доказателствата по делото, са за внесена държавна такса в размер на 50 лева, и
за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. За последното съгласно
представения ДПЗС на л.189 се установява, че при договорено възнаграждение в
размер на 500 лв. са заплатени в брой само 100 лв., като не са представени
доказателства за заплащане на разликата. С оглед на размера на присъденото
адвокатско възнаграждение са неоснователни и възраженията на ответника за
прекомерност на последното.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, седми
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
Т-РД-15-354/11.04.2023г. на Зам. министъра на туризма.
ОСЪЖДА Министерство на туризма с адрес
гр. София, ул. „Съборна“ №1, да заплати на „Еко Холидейз“ ООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, направените по делото и
доказани разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: