Номер 45510.07.2020 г.Град гр.Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 10.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20201700500346 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Н., Д. Н., К. Н., Г. Н., К. Г., Н. Ж., А. Н., З. М., М. Б.,
И. И. и З. Г. чрез адв. А. А. против Решение № 1512 от 18.11.2019 г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК с Решение № 514 от 2.03.2020 г. на РС – П. постановене по гр. д. № 07683/2017
г. на РС – П. с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ от ищците С. Й., И. М., И. Й., Д. К., Б. И., К. Й., Д. Т., Ц. Т., Е. П., Д. П. и Й. Ц.
против ответниците-жалбоподатели, че към 1958 г. - момента на образуване на ТКЗС в с. Р.,
общият наследодател на ищците- Ц. П. Д., е бил изключителен собственик по отношение на
общите наследодатели на ответниците- Н., В. и Г. Н. Д., на следния недвижим имот,
находящ се в землището на с. Р., а именно: Нива с площ по документ за собственост от
около 2 дка в местността "Бански рид", при съседи, съгласно нотариален акт № *** на
съдията при тогавашния Димитровски народен съд: братя Н., братя Д., А. С., Л. П. и река,
който имот съставлява и образува имот пл. № 245 по отменения кадастрален план на с. Р. от
1946 г. и имот пл. № 60 от отменения КП на с. Р. от 1958 г., който имот понастоящем
представлява и попада в УПИ парцел *** поземлен имот ПИ № *** и ПИ № *** в кв. 121 по
сега действащия план за регулация и застрояване на с. Р., одобрен със заповед № III-234 от
09.04.1976 г., както и в частта на разноските присъдени в тежест на ответниците.
В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа недопустимост на решението,
тъй като е постановено по недопустим иск, поради липсата на правен интерес, като доводите
като цяло се свеждат до това, че искът е недопустим за 730 кв.м., които вече са
възстановени на ищците от заявения за възстановяване имот, които 730 кв.м. са нанесени в
КВС и не съвпадат с имота, възстановен на ответниците, съответно е недопустим и за
разликата от 1230 кв.м., за които е постановен отказ от органите на зем. реституция за
възстановяване на собствеността поради застрояване. Евентуално в жалбата се поддържа
неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с
направените оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост на постановеното решение. Оспорват се изводите на РС, че наследодателят
на ищците е бил собственик на проц. имот към 1958г. От СТЕ и гл. доказателства е
изяснено, че възстановената на ищците част от 730 кв.м. от проц. имот от 2 дка не попадат в
площта на имота, който е възстановен на ответниците, тъй като са със съвсем различно
местоположение от имота, който е възстановен на ответниците – а един имот е с едно и
също местонахождение като площ и граници, поради което няма как част от него да е в
различно място от останалата му площ. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора
по същество като въззивният съд постанови друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло с
присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-ищци са подали отговор на жалбата, в който по
подробно изложени съображения изразяват становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост
от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция дължи да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението. УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК. НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито заседание на 19.08.2020 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват
страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателите – и препис от отговора на въззиваемите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________