Р Е Ш Е Н И Е №520
гр. Стара Загора, 29.12.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. дело №147 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по повод Заповед № АК-01-ЗД-2/04.03.2022г. на Областен управител на Област Стара Загора, с която се оспорва Решение №528 на Общински съвет /ОбС/ Павел баня, взето по Протокол №29 от заседание от 27.01.2022г. Против същото решение е подадена и жалба от Г. В. А. ***, по която първоначално е образувано а.д. № 152/2022г. по описа на този съд, което с определение №142/08.03.2022г. е присъединено за общо разглеждане с настоящото дело.
Оспорващият – Областен управител на област Стара Загора посочва, че по реда на чл.45, ал.4, изр. второ, предл. първо от ЗМСМА върнал с негова Заповед № АК-01-ЗД-1/10.02.2022г. Решение № 528/27.01.2022г. на ОбС Павел баня за ново разглеждане с довод, че същото е незаконосъобразно. Върнатото решение, заедно с мотивите в заповедта на областния управител били изпратени на Председателя на ОбС Павел баня и получени на 11.02.2022г. В предвидения в чл.45, ал.7 от ЗМСМА 14 дневен срок от получаване на върнатият за ново обсъждане акт, същият не е бил разгледан от ОбС Павел баня, поради което и на осн. чл.45, ал.8 от ЗМСМА възникнала правната възможност за оспорването му пред съда.
С оспореното решение, ОбС Павел баня взел решение да се извърши продажба на поземлен имот с идент. 73688.64.139 с площ от 620 кв.м., с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване /НТП/ - гори и храсти в земеделска земя, категория на земята – десета и със стар идент- 73688.64.136, номер по предходен план 000134. Продажбата била в полза на Ф.Л., собственик по нот. акт. №28/2021г. на прилежащи към розоварната фабрика подземни технически съоръжения, а именно: бетонов резервоар с площ 30 кв.м. и резервоар за вода с площ от 10 кв.м., построени през 1994 г., като част от технологично пречиствателно съоръжение, приети с разрешение за ползване № 356/20.06.1994г., като чрез продажбата на частта от ПИ се прекратя съсобствеността върху имота. Със същото решение била определена и оценка на имота от 1770,00 лв., определена от експерт- оценител и бил упълномощен кметът на общината да извърши нормативно определените действия в изпълнение на горното решение. Въпросното решение било прието с гласовете на 14 общински съветници, при присъстващи на заседанието 14 такива.
Оспорващата страна сочи, че макар решението да било прието от компетентен орган и при спазване на необходимия кворум, същото било незаконосъобразно. Същото било издадено на осн. чл.36, ал.1, т.2 от ЗОбС, която норма уреждала прекратяване на съсобственост върху имоти между общината и физически или юридически лица. От представените по преписката документи обаче се установявало, че Община Павел баня била собственик на целия ПИ, което сочело, че не била налице хипотезата на визирания текст на чл.36, ал.2 от ЗОбС. Освен това последната предвиждала да се продаде само частта от ПИ общинска собственост, а с жаленото решение ОбС приел да се продаде целият ПИ.
Съществуването на подземни съоръжения в имот, собственост на трето лице, не водело до възникване на съсобственост върху ПИ, тъй като тези подземни съоръжения, за които Лесичаров твърдял, че притежава, не представлявали част от ПИ идент. 73688.64.139, поради което не се установявала съсобственост между това лице и Община Павел баня върху имота. Ето защо, решението, като основано на чл.36, ал.2 от ЗОбС, било неправилно и незаконосъобразно, съотв. следвало да се отмени.
Жалбоподателят Г.А., чрез процесуален представител адв. Л.М. сочи, че притежавал правен интерес да оспори Решение №528 от Протокол № 29 от заседание на ОбС Павел баня от 27.01.2022г., тъй като претендирал за правото на собственост за ПИ с идент. 73688.64.139, който бил предмет на разпоредителната сделка, обективирана с това решение. Тази му претенция била предмет на производство по реда на чл.108 от ЗС, а именно искова молба вх. рег. № 1110 от 01.03.2022г., вписана в АП на същата дата и иска спиране на административно – съдебното производство до произнасяне на гражданският съд по подадената искова молба с правно основание чл.108 от ЗС.
Оспорващият – Областен управител на Област Стара Загора, редовно призован, се представлява от ст.експерт Т., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. В хода по същество пледира, че не била налице хипотезата на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОбС, тъй като не се доказала съсобственост върху ПИ по арг. на чл.63 и сл. от ЗС. Не можело да има отражение и спорът за собственост върху ПИ, тъй като законосъобразността на административния акт се преценявала към момента на неговото приемане, към която дата АЧОС удостоверявал, че ПИ бил еднолична собственост на Община Павел баня. Иска се отмяна на жаленото решение на ОбС Павел баня и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Оспорващият – Г.А., редовно призован, се представлява от адв. М., която поддържа оспорването на доверителя си. В писмени бележки по делото, претендира отмяна на процесното решение, като навежда довод, че неоснователно Ф.Л. претендирал съсобственост върху ПИ, тъй като въпросните съоръжения, за които прилагал писмено доказателство били незаконно изградени.
Ответникът – ОбС Павел баня, редовно призован, се представлява от адв. Хр. П.. Същата пледира за недопустимост на жалбата на Г.А., поради липса на правен интерес от оспорването, а по отношение на оспорването на Областен Управител пледира за неговата неоснователност. Прилагат се писмени бележки по същество на оспорването в подкрепа на довода за неоснователност. Претендират се разноски за адвокат и заплатен депозит за ВЛ.
Заинтересованата страна - Ф.Д.Л., редовно призована, се представлява от адв. М.. Пледира за неоснователност на оспорванията и да се потвърди решението на ОбС Павел баня.
Съдът, въз основа на събраните поделото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
До Кмета на Община Павел баня била внесена молба /л.9-11/ от Ф. ***-19-375/17.12.2021г., който се легитимирал като собственик по нот. акт. на розоварна фабрика /промишлена сграда с площ от 344 кв. м./, селскостопанска сграда със ЗП 212 кв. м., селскостопаска сграда със ЗП 172 кв. м., промишлена сграда със ЗП 582 кв. м., складова база със ЗП 84 кв. м., складова база със ЗП 59 кв. м., и два броя подземни съоръжения, представляващи бетонов резервоар и резервоар за вода, построени през 1994г. като част от технологично пречиствателно съоръжение и приети с Разрешение за ползване № 356/20.06.1996г. по отстъпено право на строеж върху общински имот с площ от 620 кв.м., представляващ имот с идент. 73688.64.139 по КК на с. Търничени. В молбата било изрична посочено, че прилежащите в качеството им на обслужващо техническо съоръжение към розоварната фабрика две подземни съоръжения били построени въз основа на отстъпено право на строеж върху общински имот, като бил изтъкнат интерес от закупуване на 620 кв.м. от общинския имот с идент. 73688.64.139 по КК на с. Търничени и същият заявил желание да се започне процедура за закупуване на общинския недвижим имот, в който били построени съоръженията.
Кметът на Община Павел баня депозирал до ОбС Павел баня предложение вх. рег. № ОС-19-375-1/12.01.2022г. /л.5/ относно продажба на ПИ с идент. 73688.64.139 по КККР на с. Търничени. В мотивите на предложението, Кметът посочил, че в общината постъпило заявление от Ф.Л. с вх. № ОС-19-375/17.12.2021г., който се легитимирал като собственик по нот. акт. на прилежащи към розоварна фабрика подземни технически съоръжения, като част от технологично пречиствателно съоръжение, построени в ПИ, общинска собственост с идент. идент. 73688.64.139 и с площ 620 кв. м., който желаел да закупи земята, върху което били построени съоръженията. Кметът мотивирал наличие на хипотезата на чл.35, ал.1, т.2 от ЗОбС и предложил приемане на решение в този смисъл /л.155-156/.
На проведено редовно заседание на ОбС Павел баня на 27.01.2022г. предложението на кмета било внесено за разглеждане от общинските съветнице, като от присъствали 14 общ. съветници /при общ кворум 17 общ. съветници/, със „за“ гласували 14 съветници, които приели Решение № 528 /л.153-154/ за извършване на продажба на ПИ с идент. 73688.64.139 и с площ 620 кв. м. с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване /НТП/ - гори и храсти в земеделска земя, категория на земята – десета и със стар идент. 73688.64.136, номер по предходен план 000134 в полза на Ф.Л., собственик по нот. акт. №28/2021г. на прилежащи към розоварната фабрика подземни технически съоръжения, а именно: бетонов резервоар с площ 30 кв. м. и резервоар за вода с площ от 10 кв. м., построени през 1994 г., като част от технологично пречиствателно съоръжение, приети с разрешение за ползване № 356/20.06.1994г., като чрез продажбата на частта от ПИ е прекратя съсобствеността върху имота. Била определена пазарна цена в размер на 1770,00 лв. и бил упълномощен кметът да извърши нормативно предвидените действия по изпълнение на горното решение. От Община Павел Баня със съпроводително писмо били изпратени материалите от редовното заседание на ОбС Павел баня от заседание на 27.01.2022г. /л.67/, като се удостоверява, че те постъпили в областна администрация Стара Загора на 03.02.2022г.
Със Заповед № АК-01-ЗД-1/10.02.2022г. Областен управител на област Стара Загора на осн. чл.45, ал.4, изр. второ от ЗМСМА върнал на ОбС Павел баня Решение № 528 като незаконосъобразно /л.27-28/. Заповедта била изпратена до Кмет на Община Павел баня със съпроводително писмо /л.29/ и получена в Общински съвет Павел баня на 11.02.2022г. /л.30/. Със Заповед № АК-01-ЗД-2/04.03.2022г. на осн. чл.31, ал.1 и ал.2, чл.31, ал.1, т.5 от Закона за администрацията и чл.45, ал.8 от ЗМСМА Областен Управител на област Стара Загора оспорил пред Административен съд Стара Загора решение № 528, прието на редовно заседание на ОбС Павел Баня от 27.01.2022г.
По делото се прилагат още: АЧОС № 4681/15.12.2021г. /л. 12/; протокол за въвеждане във владение на собствениците на одържавени недвижими имоти /л.13-15/; комбинирана скица № 15-1225556/10.11.2021г. /л.18-19/; скица на поземлен имот № 15-50308/20.01.2022г. /л.20/; скица на поземлен имот №15-1198460/04.11.2021г. /л. 21/; удостоверение за данъчна оценка /л.22/; нот. актове № 27 и №28 от 01.12.2021г.; разрешение за ползване № 356/20.06.1994г. /л.98/; удостоверение изх. № РД-12-02-313-1/04.04.2022г. /л.111/; работен проект за обект „Розоварна, с. Търничени“, част пречиствателно съоръжение /л.143-153/; пазарна оценка на ПИ идент. 73688.64.139 /л.167170/;
По искане на страните съдът допусна и изслуша съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. М.. Съгласно отговора на въпрос първи – процесният имот представлява земеделска територия, категория 10, НТП – гори и храсти в земеделска земя, площ 620 кв.м., стар номер 000134. В отговора на въпрос трети, ВЛ сочи, че в имота има изградени съоръжения – бетонов резервоар с обем от 6 куб. м. и бетонов шахтов кладенец, които съоръжения са подземни. Над открития бетонов резервоар имало изграден навес с дървена конструкция и покритие от керемиди. Съоръженията обслужвали технологичния процес на дестилацията и били част от производствения процес. В отговора на въпрос четвърти, ВЛ сочи, че към датата на огледа функциите на съоръжението били единствено обслужване на дестилерията. В отговора на въпрос пети експертът сочи, че с оглед Обяснителна записка от работен проект, част – пречиствателно съоръжение, процесното било част от обект Розоварна. В отговора на въпрос шести, ВЛ посочва, че в КККР за землище на с. Търничени обект Розоварна попадал в земеделска територия и бил нанесен върху КК. В представената извадка от РП на селото от 1950г. имало нанесена сграда „Фабрика за розово масло“, западна от не била нанесена сграда, отговаряща на сграда „петмезчийница“.
В отговор на въпросите на оспорващата страна Г.А., ВЛ сочи, че пречиствателното съоръжение било част от производствения цикъл на старата розоварна фабрика и било съобразено с изискванията и отговаряло на разработения проект към част „пречиствателно съоръжение“, в имота имало и друга дестилерия. Технологичният процес в новата розоварна бил независим, като се заключава, че следователно към нея имало пречиствателно съоръжение. Съгласно приложена записка към одобрения проект към част Пречиствателно съоръжение джибрите се отвеждали по гравитационен път в шахтата. Теренът бил с денивелация, като новата розоварна била от по-високо ниво и пречиствателната станция на старата не била използваема. Бетоновата шахта отстояла от сграда Петмезчийница на 1,05м. в северната част и на 1,75 м. в южната от съседния имот.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта на жалбите:
1. Относно допустимостта на жалбата на Г.А., Съдът намира, че същият към датата на подаването й не притежава легитимен правен интерес да оспори Решение №528 от 27.01.2022г. на ОбС Павел баня. Чрез приложените към жалбата му и допълнително в делото писмени доказателства, същият не удостоверява да притежава вещно право върху ПИ с идент. 73688.64.139 към датата на приемане на процесното решение, съотв. на това г-н А. не доказва, че оспорваният акт към релевантният момент /датата на приемането му/ го засяга негативно, пряко и непосредствено, което да обуслови и правният му интерес да иска неговата отмяна.
Ето защо оспорването на Г.А. се явява направено от лице, което не притежава активната легитимация и е налице основанието по чл.159, т.4 от АПК за оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част като процесуално недопустимо.
2. Относно допустимостта на оспорването на Областен Управител на област Стара Загора: същото е процесуално допустимо, доколкото е изходящо от активно легитимирана страна в срока по чл.45, ал.8, вр. с ал.7 от ЗМСМА, вр. с чл.8, ал.11 от ЗОбС.
Разгледано по същество, същото е основателно.
Относно валидността на решението на ОбС Павел баня. По делото не се повдига спор относно това обстоятелство, доколкото същото е прието от материално компетентния орган по арг. на чл.21, т.8 от ЗМСМА. Спазен е и установеният кворум за валидно приемане на такова решение, при общо присъствали 14 общински съветници, „за“ приемане на решението в конкретния смисъл са гласували 14 съветника.
Основният спорен въпрос, който се повдига в оспорването на Областният управител е, че приетото решение, като правно основано на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОбС, се явява незаконосъобразно, тъй като фактическите основания не сочат на приложение на тази правна норма.
Съгласно ЗОбС, съсобственост между общината, държавата, физически лица или юридически лица върху имот се извършва с решение на ОбС и по ред, определен с наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОбС. На официалният сайт на Община Павел баня е публикувана Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, акт. 30.11.2017г. – Община Павел баня (pavelbanya.bg). С нея е установено, че ОбС за срока на мандата си приема стратегия за управление на общинската собственост, а съгласно чл.4, ал.1 от нея, в изпълнение на стратегията, общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост по предложение на кмета на общината, която се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата съдържа: прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането на общинската собственост; описание на имотите, които се предвижда да бъдат отдадени под наем, да бъдат предложени за продажба, за внасяне в капитала на търговски дружества с общинско имущество, за учредяване на ограничени вещни права и за предоставяне на концесия; описание на имотите, които общината има намерение да предложи за замяна; описание на имотите, които общината има намерение да придобие и способите за тяхното придобиване и др. По делото ответната страна не представи актуална годишна програма за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост, поради което остава не удостоверен фактът, дали ПИ с идент. 73688.64.139 с площ 620 кв. м. е бил включен първоначално в нея или след извършена актуализация на програмата, вкл. и към датата на приемане на решението за продажба на целия общински имот с посочения идентикатор по КК от 620 кв. м. Съгласно чл.47, ал.1 от наредбата, решението за продажбата на недвижими имоти – частна общинска собственост, се взема от Общинския съвет в съответствие с предвижданията в годишната Програма по чл.4. Липсата на удостоверяване на факта, дали процесният ПИ е бил включен в годишната програма по чл.4, ал.1 от наредбата, от своя страна съставлява нарушение на процедурата по приемане на решение в този смисъл, доколкото и съгласно чл.36, ал.1 препраща към реда, установен във въпросната наредба. Същото съставлява самостоятелно основание за извод, че приетото решение е незаконосъобразно.
Решението е незаконосъобразно и поради нарушение на материалния закон.
Пред съда се удостоверява, че по искане на едно трето лице – заинтересованата страна Л., е инициирано производство по чл.36, ал.1, т.2 от ЗОбС. Въпросното лице претендира, че притежава съсобственост върху ПИ идент. 73688.64.139 с площ 620 кв. м., с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване /НТП/ - гори и храсти в земеделска земя, категория на земята – десета, тъй като съгласно нот. акт. №28/2021г. същият е собственик на прилежащи към розоварната фабрика подземни технически съоръжения, а именно: бетонов резервоар с площ 30 кв. м. и резервоар за вода с площ от 10 кв. м., построени през 1994 г., като част от технологично пречиствателно съоръжение, приети с разрешение за ползване № 356/20.06.1994г.
Видно от приложения по делото АЧОС № 4681 от 15.12.2021г. въпросният ПИ с идент.73688.64.139 с площ 620 кв. м. целият е частна общинска собственост, с изключение на построените в него подземни технически съоръжения, които са собственост на заинтересованата страна Ф.Л., явяващи се част от технологично пречиствателно съоръжение, с предназначение обслужване на Розоварна, която съгласно скица на поземлен имот на л.20 се намира в съседен поземлен имот с идент. 127. Също е видно от въпросната скица на л.20 и тази на л. 18-19, че Община Павел баня притежава 1/1 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идент. 73688.64.139 с площ 620 кв. м., т.е. е едноличен собственик на този ПИ. В този смисъл е и доказателството на л. 22 от делото.
Чрез приложените два броя нот. актове /л.23-26/ от заинтересовавата страна Л., последният не удостоверява да притежава някаква идеална част от правото на собственост върху процесния ПИ. Чрез тези актове, същият удостоверява единствено, че е собственик на ПИ с площ от 5113 кв. м. с идент. 73688.62.127, в който е построена и Розоварна фабрика, ведно с описаните в акта сгради и ведно с прилежащите в качеството им на обслужващо техническо съоръжение на розоварната фабрика два броя подземни съоръжения, представляващи бетонов резервоар с площ 30 кв. м. и резервоар за вода с площ от 10 кв. м. Във въпросният нот. акт № 28 от 01.12.2021г. /л. 23/ също е посочено, че тези подземни съоръжения са построени през 1994г. и приети с Разрешение за ползване №356/20.06.1994г. по отстъпено право на строеж върху общински имот. По делото се удостовери фактът на издаденото разрешение за ползване №356 от 20.06.1994г. /л.98/, което видно от съдържанието му е издадено за строеж „фабрика за розово масло“, както и представен работен проект за обект Розоварна, с. Търничени, част – пречиствателно съоръжение от 1994 г. /л.143-145/.
За законосъобразността на едно решение на ОбС, основано правно на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОбС, се следва да е налице съсобственост по отношение на конкретен имот между посочените в нея субекти – общината, държавата, физически и юридически лица. От данните по преписката и тези по делото /коментирани по-горе/, Съдът приема извод, че пред него не се доказва общински имот с идент. 73688.64.139 по КК на с. Търничени, частна собственост, да е бил съсобствен между Община Павел баня и някое трето лице, вкл. и заинтересованата страна Ф.Л.. Видно от приложения АЧОС № 4681 правото на собственост върху този имот от 620 кв. м. е изцяло за Община Павел баня. В същият смисъл са и данните от приложените скици на поземления имот, издадени от АГКК. Те еднопосочно удостоверяват, че коментираният ПИ е изцяло собственост на Община Павел баня и не съдържат никакви данни за наличие на сгради в него, още по – малко съдържат данни за коментираните два броя подземни съоръжения, като част от технологичното съоръжение на розоварна фабрика, находяща се в съседен ПИ с идент. 73688.62.127. Нито ответната страна, нито заинтересованата, удостоверяват, че в полза на г-н Л. е било отстъпено някакво право /напр. право на строеж, на ползване или сервитут/, въз основа на което същият да притежава някакви идеални части от правото на собственост върху ПИ с идент. 73688.64.139 по КК на с. Търничени.
Съсобственост върху ПИ идент.
73688.64.139 между Община Павел Баня и Л. не се удостоверява
дори и от представения констативен нотариален акт № 28/01.12.2021г. на Нотариус
Калчев. Съгласно него, Л. е признат за собственик по силата на чл. 98 от Закона
за собствеността /ЗС/ на бетонов резервоар с площ от 30.00кв.м. и резервоар за
вода с площ от 10.00кв.м., за които се сочи, че построени под ПИ с идент. 73688.64.139. Въпросните съоръжения са описани в нот. акт като обслужващи и принадлежащи към главната вещ, а
именно към розоварна фабрика, която се намира изцяло в ПИ с идент.
73688.62.127 /за който Л. е признат за собственик/. Както се посочи по –горе, в
приложения АЧОС е вписано, че Община Павел баня е единствен собственик на ПИ идент. 73688.64.139 с площ от 620 кв.м.,
без построените в имота подземни технически съоръжения. Собствеността върху
подземните технически съоръжения, удостоверена от констативен нотариален акт
/какъвто е този на л. 23/ не е факт, който по силата на Закона за собствеността
да води до възникване на съсобственост и върху поземления имот. Учредяване на
право на строеж /за каквото има данни, но за цялата розоварна фабрика/ има за
предмет придобиване на собственост върху самостоятелна и главна вещ, а именно
постройка, съгласно правната норма на чл.63 и сл. от Закона за собствеността.
Следователно, по силата на учреденото право на строеж за розоварната фабрика, Л.
е придобил собствеността върху главната вещ „Розоварна фабрика“, която е
построена в ПИ 73688.62.127 и е признат с констативния нотариален акт
№28/01.12.2021г. за собственик на нея, ведно с принадлежащите и обслужващи тази
главна вещ процесни бетонов резервоар и резервоар за вода, които са находящи
под земята на съседния ПИ 73688.64.139, но не признат за собственик на идеални
част от ПИ с идент. 73688.64.139, в който са
ситуирани въпросните подземни съоръжения.
След като липсват факти, които да водят до
възникване на съсобственост върху ПИ 73688.64.139 и такава не е удостоверена
нито от констативния нотариален акт, нито от АЧОС, се налага правният извод, че
хипотезата на чл. 36 ал.1 от Закона за общинската собственост не се е сбъднала
– липсва съсобственост върху поземлен имот, поради което Решение № 528, прието
на 27.01.2022г. от Общински съвет Павел баня за прекратяване на съсобственост
върху този ПИ, чрез способа по чл.36 ал.1 т.2 от ЗОбС,
се явява постановено в противоречие с материалния закон. Липсва основание за
възникване на привилегията за изкупуване частта на общината, тъй като ПИ идент. 73688.64.139 е индивидуална частна общинска
собственост, а трето лице не удостоверява да притежава някакви идеални част от
него, вкл. и въз основа на правото на строеж, въз основа на което Л. е придобил
правото върху главната и самостоятелна вещ /постройка – розоварна фабрика/, тъй
като, то никога не води до съсобственост върху земята.
Не се споделя за основателен доводът на
пълномощника на ответника, че въпросните бетонов резервоар и резервоар за вода
съставляват самостоятелни строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като от там
се претендира, че притежаването им обуславя някакво право на собственост и
върху процесния ПИ, в който те са ситуирани. Понятието
„строеж“, със съдържанието, установено от §5 т. 38 от ДР на ЗУТ, обслужва
единствено и само разрешителния режим за изграждането им, като посочва онези
белези на обективните факти, при чието съществуване се изисква издаване на
специален акт - разрешение за строеж, съотв. не се
налага издаването му, но няма отношение към установяване на съсобственост върху
поземления имот, в който се изграждат тези строежи. Дори съоръженията, находящи
се под земята да са „строеж“ по смисъла на ЗУТ /макар, че по арг. на чл.64 от ЗУТ, процесните не следва да се определят
от този закон за такива/, то това не означава, че тяхното съществуване, като обективен
факт, е основание за възникване на право на собственост за третото лице, върху
съответните идеални части от ПИ идент. 73688.64.139,
в който те са ситуирани, именно поради регламентацията на разпоредбите на чл.63
и сл. от Закона за собствеността, чието съдържание се изясни по-горе. Не на
последно място следва да се посочи, че целта на правото на строеж е да се
постигне придобиване право на собственост върху конкретна самостоятелна вещ,
което право е отделно от правото на собственост върху земята и за друго лице, с
което се измества приращението като придобвно основание.
Горното обуславя еднопосочно извод, че Ф.Л. не е удостоверил пред ОбС Павел баня надлежно да притежава някаква идеална част от правото на съсобственост върху ПИ, който е със статут на частна общинска собственост, а именно този с идент. 73688.64.139 по КК на с. Търничени. При това фактическо положение, към релевантният момент върху този ПИ не съществува съсобственост между Община Павел баня и Ф.Л., която да се прекрати по реда на чл.36, ал.1 от ЗОбС. Основателно в оспорването на Областен управител на област Стара Загора се сочи, че този правен ред е приложим единствено в хипотеза на установена съсобственост между общината и едно трето лице върху конкретен имот, частна общинска собственост, каквато не се удостовери да е била налице към датата на приемане на Решение № 528 от ОбС Павел баня. Не намира приложение и другата привилегирована хипотеза, която законодателят установява в чл.35, ал.3 от ЗОбС, тъй като липсват предпоставки и за нейното приложение.
При липса на удостоверен факт на съсобственост между община Павел баня и третото физическо лице относно процесния ПИ, решението за неговата продажба в полза на Ф.Л., прието на осн. чл.36, ал.1, т.2 от ЗОбС, действително се явява прието в нарушение на приложения материален закон, тъй като не се установяват предпоставките за него. Евентуално решение за продажба на този ПИ, ако същият все още е със статут на частна общинска собственост, следва да се извърши единствено при условията на чл.35 от ЗОбС, т.е. чрез публичен търг или публично оповестен конкурс.
При извод за основателност на оспорването на областен управител на област Стара Загора, направено със Заповед № АК-01-ЗД02/04.03.2022г., основателно се явява и своевременно направеното искане на пълномощника му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че следва да определи такова в размер на 150 лв., като съобрази правната и фактическа сложност на делото и проявената процесуална активност на пълномощника на оспорващия.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо оспорването на Г. В. А. *** против Решение №528 на Общински съвет /ОбС/ Павел баня, взето по Протокол №29 от заседание от 27.01.2022г. и ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 147/2022г. в тази му част.
Решението, с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Р. България в 7 дневен срок от съобщението му на страните.
ОТМЕНЯ Решение №528 на Общински съвет /ОбС/ Павел баня, взето по Протокол №29 от заседание от 27.01.2022г. за продажба на ПИ с идент. 73688.64.139 по КККР на с. Търничени.
ОСЪЖДА Община Павел баня да заплати в полза на Областна управа на област Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.
Решението в тази му част подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България от страните в 14 дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия :