Решение по дело №314/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 97
Дата: 15 март 2021 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20214430200314
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
*** , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Чавдар И. Попов
като разгледа докладваното от Чавдар И. Попов Административно
наказателно дело № 20214430200314 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №20-025***-000******0 от 18.12.2020г. на Началникa
на РУ към ОДМВР – Плевен, РУ-Долна Митрополия, на П. М. М., с ЕГН **********, от
***, жк „***“ бл.*** вх.Е ап.*** ******, са наложени административни наказания на осн.
чл. 53 от ЗАНН, вр.чл.183 ал.7, вр.чл.*** т.1 от ЗДВП, глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволeн от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят- П.
М. М., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен
съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. ***3 от ЗАНН наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, а се
представлява от адв.Т. К. от ***.
Ответната страна, редовно призована, не се явява нито се представлява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
1
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че *** на ул. „***“ до бюрото по
труда в посока с.Победа, като водач на лек автомобил ПЕЖО 207 с рег.№ Т7992АК,
държава Бълагария, нарушил пътен знак В-2, забранено влизането на МПС в двете посоки,
като с действията си виновно е нарушил чл.*** т.1 от ЗДвП – водач на МПС навлиза след
знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за
движение, за което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.7 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец. Така
изложените в акта фактически констатации относно нарушението описано в НП се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитания в съдебното заседание актосъставител ***., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и в
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. По делото се прие и писмо от
*** ***, от което е видно, че със Заповед № 53-00-809/27.10.2020г. за организацията по
затваряне на пътния участък на АПИ е въведена временна организация на движение по ул.
„***“, ***. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна
фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Затова
съдът приема, че безспорно П. М. М. виновно е осъществил с деянието си признаците на
състава на административно нарушение по смисъла на чл.*** т.1 от ЗДП.
Въпреки гореизложеното, основателно е възражението, представено в писмените
бележки от жалбоподателя, относно допускането на съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство и по – конкретно, при съставянето на АУАН и
издаването на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. При издаването
на АУАН не е спазена разпоредбата на чл.40 ал.3 и чл.43 ал.2 от ЗАНН. При изготвянето на
приложения по делото АУАН Серия GA №31782*** като свидетел, присъствал при
извършване и установяване на нарушението, е подписан Ц. И. М., който също в качеството
на свидетел е удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише акта, но го направил само
чрез подпис, без да отбелязвя името и адреса си. Нарушено е и императивното изискване на
чл.52 ал.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В НП приложено по делото не са посочени и събрани
от страна на АНО, относимите и необходими към нарушението доказателства, които да
обосноват приложената от наказващия орган санкция.
Изложените съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Воден от горните мотиви и на основание чл. ***3, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №20-025***-000******0 от 18.12.2020г. на
Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ-Долна Митрополия, с което на П. М. М. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, ж.к. „***“ №*** бл.19, вх.Е, ет.***, ап.1***, са му наложени
административни наказания, на осн. чл. 53 от ЗАНН, вр.чл.183 ал.7, вр.чл.*** т.1 от ЗДВП,
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №20-025***-000******0 от 18.12.2020г. на Началникa
на РУ към ОДМВР – Плевен, ***, на П. М. М., с ЕГН **********, от ***, жк „***“ бл.***
вх.Е ап.*** ******, са наложени административни наказания на осн. чл. 53 от ЗАНН,
вр.чл.183 ал.7, вр.чл.*** т.1 от ЗДВП, глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволeн от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят- П.
М. М., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен
съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. ***3 от ЗАНН наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, а се
представлява от адв.Т. К. от ***.
Ответната страна, редовно призована, не се явява нито се представлява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че *** на ул. „***“ до бюрото по
труда в посока с.Победа, като водач на лек автомобил *** *** с рег.№ ***, държава
Бълагария, нарушил пътен знак В-2, забранено влизането на МПС в двете посоки, като с
действията си виновно е нарушил чл.*** т.1 от ЗДвП – водач на МПС навлиза след знак
забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение, за
което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец. Така изложените в акта
фактически констатации относно нарушението описано в НП се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на
разпитания в съдебното заседание актосъставител ***лиев, чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и в съответствие
с приложените по делото писмени доказателства. По делото се прие и писмо от *** ***, от
което е видно, че със Заповед № 53-00-809/27.10.2020г. за организацията по затваряне на
пътния участък на АПИ е въведена временна организация на движение по ул. „***“, ***.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна
фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Затова
съдът приема, че безспорно П. М. М. виновно е осъществил с деянието си признаците на
състава на административно нарушение по смисъла на чл.*** т.1 от ЗДП.
Въпреки гореизложеното, основателно е възражението, представено в писмените
бележки от жалбоподателя, относно допускането на съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство и по – конкретно, при съставянето на АУАН и
издаването на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. При издаването
1
на АУАН не е спазена разпоредбата на чл.40 ал.3 и чл.43 ал.2 от ЗАНН. При изготвянето на
приложения по делото АУАН Серия GA №31782*** като свидетел, присъствал при
извършване и установяване на нарушението, е подписан Ц. И. М., който също в качеството
на свидетел е удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише акта, но го направил само
чрез подпис, без да отбелязвя името и адреса си. Нарушено е и императивното изискване на
чл.52 ал.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В НП приложено по делото не са посочени и събрани
от страна на АНО, относимите и необходими към нарушението доказателства, които да
обосноват приложената от наказващия орган санкция.
Изложените съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
2