Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 04.06.2018
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 22 май
2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 1383 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 от КТ.
Ищецът И.Т.Д. твърди в исковата си
молба, че по заповед № 16/28.02.2018г. административния ръководител бил с
ограничена отговорност, и нямал право пряко да прекратява трудовоправните
му отношения, сключени по трудов договор с едно от подразделенията в състава на
предприятието за товарни превози Пловдив в случая „Локомотивно депо” – Стара
Загора, което носило функционална оперативна отговорност за неговата дейност като
пазач и портиер в Локомотивно депо – Стара Загора.
Твърди, че инж. Продан Проданов, като
административен ръководител с ограничена отговорност на ЕООД Товарни превози
Пловдив си присвоявал и функционално-оперативната дейност на началника на
Локомотивното депо – Стара Загора, назначен от него и му свеждал решенията
/директивите/ на Централното управление на БДЖ за определения брой пазачи,
които да се назначили по трудови договори в Локомотивно депо – Стара Загора.
Организационната дейност започвала от
Централното управление на БДЖ, което назначавало за Директор в предприятието за
Товарни превози – Пловдив, който от своя страна назначавало началниците на
депата, като крайни изпълнители на директивите на Централното управление на
БДЖ.
По длъжностната характеристика за
длъжността „пазач”, организационната подчиненост била административно косвена
на Директора на ПТП и на пряка подчиненост на функционално оперативния
изпълнител началника на депо Стара Загора, назначен от Директора на ПТП – Пловдив.
Когато нямало взаимодействия, между ПТП – Пловдив с персонала /в т.ч. и с
пазачите/ на поделението, работещ на контролирания обект от началниците на
депата, Директора на ПТП – Пловдив, нямал административно право да извършвал прекратяване
на трудовите договори, тъй като нямал пряко взаимодействие с персонала на
Локомотивното депо – Стара Загора в т.ч. и в другите Локомотивни депа обединени
за административно управление от ПТП – Пловдив.
Ищецът твърди, че на 28.03.2018 г. го
извикали от новоназначения началник на Депо – Стара Загора, инж. Жельо Илиев,
които му връчил заповедта на Директора на ПТП – Пловдив, че трудовият му
договор се прекратявал, на база чл. 328, ал.1, т.10б с предизвестие от работодателя,
когато трудово правоотношение възниквало, след като работника /служителя/ придобил
и упражнил правото си за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обаче,
били недействителни мотиви, тъй като това възникналото право за пенсия за
осигурителен трудов стаж и възраст било приложено през 1990 г. от работодателя,
на база на което го е съкратил за придобито право за пенсия за осигурителен
стаж и възраст и му били издадени
необходимите пенсионни документи за определяне на размера на пенсията ми от ТП на
НОИ – Стара Загора за получаване от 1990 г.
Твърди, че бил назначен като пазач при
условие, че бил работещ пенсионер, както другите пазачи, които били пенсионери
за прослужени години и трудов стаж и възраст придобити в системата на БДЖ.
По длъжностната характеристика
отговорна пред началника на Локомотивното депо – Стара Загора, нямал
протоколирани нарушения за неизпълнение на задълженията си или за неподчиненост
на Началника на депото. Нямал и намаление на броя на охранителите по изискване
на централното управление на БДЖ.
Следователно възниквал въпроса, на какво
основание Директора на ПТП го съкращавал и от 1 март назначил друго лице като
пазач на място на ищеца за попълване на щатните бройки, без да взел становището
на началника на депото. За ищеца това съкращение било по лични интереси на
други лица въздействали на Директора на ПТП – Пловдив, а не по обратния
административен ред по предложение на началника на депо за нарушаване на
длъжностната характеристика за системно нарушаване на задълженията си по
изискване на КТ. Такива системни нарушения ищецът твърди, че нямал. Дори ръководството
на депото са го посочвали за пример, пред неговите колеги пазачи. Те също
останали изненадани от съкращаване на трудовият му договор от Директора на ПТП
–Пловдив.
Нямало причини за съкращението му,
Директора се възползвал от чл. 328, ал.1, т. 106 от КТ, която се отнасяло за
придобилите право за пенсия за осигурителен стаж и възраст на работниците и
служителите, придобили това право в системата на БДЖ. В същност това съкращение
не се отнасяло за него и било недействително, съобразно длъжностната
характеристика за пазач и своевременно за портиер по задълженията по
пропускателния режим на МПС и за физически лица, които служебно искали да се
срещали с ръководството на депото и със счетоводния отдел, във връзка за
издаването им на пенсионните им документи, които се вписвали в присъствена
книга за времето за влизане и излизане от територията на Локомотивното депо. И
тъй като на 12 часова смяна били двама пазачи, единият бил портиер, а другия
пазач за опазване на наличното имущество на БДЖ и за целта правил обходи на
територията на Локомотивното депо, които по часово се описвали и подписвали от
пазачите в доставена от ръководството специална книга. По всичките тези
изисквания на ръководството на депото, нямал нарушения. При назначаването му
ищецът представил всички необходими документи за годност да изпълнява
длъжността пазач, независимо от възрастта му. Това също не било основание за
съкращението му, тъй като за пазачи и портиери, се назначавали и в другите
държавни институции на минимална работна заплата за страната, без оглед на
възрастта им.
Моли съда да постанови решение, по
силата на което да отмени Заповед
№16/28.02.2018 г. на Директора на ПТП – Пловдив и да му бъдат възстановени
правата да изпълнява за в бъдеще длъжността „Пазач” в Локомотивно депо – Стара
Загора.
ОТВЕТНИКЪТ „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” ЕООД
в законоустановения срок представя писмен отговор, в който моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани поради съображения, изложени
в отговора. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
отношение на първият обективно съединен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, съдът намира
за установено следното:
По
делото не се спори и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявал
длъжността „Пазач” с място на работа Локомотивно депо Стара Загора при ПТП
Пловдив. Със Заповед № 16/28.02.2018г. на Директора на „БДЖ Товарни превози“
ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Пловдив трудовото правоотношение на ищеца на
длъжността „Пазач” е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ, считано
от 01.03.2018г. Работодателят е определил на ищеца да се заплатят обезщетение
по чл.220 ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата и по чл.224 ал.1 от КТ пропорционално
на отработеното време до момента на прекратяване на трудовия договор.
От
представените доказателства по делото се установява, че ищецът е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 1982г. Това се установява от
подадената от него автобиография от 20.04.2016г., както и от разпореждане № **********/05.02.2015г.
ТП на НОИ гр.Стара Загора. Със заявление от
19.01.2017г. ищецът е поискал от ответника да бъде назначен на работа на
длъжността „Пазач“. Между страните е сключен трудово договор № 98/19.01.2017г.
Следователно, трудовото правоотношение между страните е сключено, след като
работникът или служителят е придобил
и упражнил
правото си на
пенсия за осигурителен страж и възраст.
Тъй като работникът вече е упражнил това свое субективно
право, в правомощията на работодателят е да упражни признатото
му с нормата на чл.328, ал.1 т.10б от
КТ право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие, когато трудовото
правоотношение е сключено, след като работникът или служителят е придобил
и упражнил
правото си на
пенсия за осигурителен страж и възраст. Това право, според
съда и с оглед конкретните данни по спора, е правомерно
упражнено от ответника – работодател. В подкрепа на този
извод е и принципа на равнопоставеност, който следва да
се съблюдава от съда, а именно:
В нормата на чл.328 ал.1
т.10б /предишна 10а/ от КТ
е предвидено, че ако правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено преди възникване на трудовото
правоотношение, то работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение.
В цитирания чл.328, ал.1 т.10б от
КТ не се прави разлика на
какво основание е възникнало правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дали при
общите условия на чл.68 от КСО или при условията
на чл.69б или пар. 4 от Кодекса
за социално осигуряване.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца за незаконосъобразност на
уволнението поради недопуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, тъй
като в разпоредбата на чл.328 от КТ са предвидени безвиновни
основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Неотправянето на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение също не е нарушение. Работодателят не е длъжен да отправи писмено
предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328,
ал.1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на
работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и
волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието по чл.220,
ал.1 КТ, какъвто е настоящият случай. Невръчването на писмено предизвестие
не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл.328,
ал.1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за
законосъобразността на уволненията по чл.328,
ал.1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за
обезщетение по чл.220,
ал.1 КТ. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно
основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави
по чл.328,
ал.1 КТ. /В този смисъл е Решение № 94/01.07.2013г. по гр.д. № 1301/2012г.
на трето г.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК/.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно.
Ето защо иска за отмяна на Заповед № 16/28.02.2018г.
на Директора на „БДЖ Товарни превози“ ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Пловдив е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
Неоснователен
се явява и другия обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа
поради незаконно уволнение. Правото на ищеца да бъде възстановен на преди
заеманата длъжност е обусловено от признаването на обжалваната заповед за
незаконна и нейната отмяна. Първият иск е преюдициален
по отношение на иска за възстановяване на работа, поради което и с оглед
неоснователността и недоказаността на първия обективно съединен иск,
неоснователен и недоказан се явява и обективно съединения иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от
иска направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Т.Д., ЕГН **********,*** обективно съединени искове за
признаване на прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № 16/28.02.2018г.
на Директора на „БДЖ Товарни превози“ ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Пловдив за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на преди
заеманата длъжност „Пазач” с място на работа Локомотивно
депо Стара Загора при ПТП Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.Т.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ, ЕИК
17540385660069, поделение към „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, със седалище и
управление: гр.Пловдив,
бул.Македония №2, ет.2, представлявано от директора Продан Стойчев Проданов, сумата
от 200 лева, представляваща направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: