О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /12.06.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 12.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 269/2020
г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.Д.И., чрез пълномощник Д.И.П., против Върховен
административен съд, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. чл. 2, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗОДОВ.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва
да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Твърди се, че на
30.11.2017 г. в 23:30 часа ищецът и двама негови приятели седели в паркиран лек
автомобил във вилна зона в град Варна по пътя за село Каменар. Изведнъж задната
врата на колата се отворила. Започнала внезапна полицейска проверка. Ищецът бил
проверен за лична карта и лични вещи и самоличността му била установена. При
проверката било установено също, че ищецът притежава три броя секретни ключове,
мобилен телефон и портфейл. Извършена била проверка в купето на автомобила и
било установено, че в колата има две пакетчета със зелена суха трева. Според
полицейските органи това било „марихуана". Установено било, че колата е на
Маскимилиян Ананиев Момчилов. За проверките нямало съставен нито един документ
по чл. 81, ал. 1, ал. 2 от ЗМВР. На зададените в 23.30 часа въпроси ищецът
отговорил, че пакетчетата със зелената трева не са негови и не знае на кого са.
Ищецът бил задържан с устна заповед за задържане до идването на разследващ
полицай. Около 01:00 часа на 01.12.2017 г. на мястото дошли разследващи
полицаи. В този момент на ищеца били сложени белезници (относно
законосъобразността на това действие препраща към влязло в сила решение по
административно дело № 3540/2018 г. по описа на Административен съд – Варна).
След като разследващите органи извършили проверката ищецът бил качен в
полицейска кола и отведен в Трето РУ на МВР - Варна, където пристигнали около
02:00 часа. Попълнил декларация, извършили му обиск и го настанили в ареста в 02:10 часа. Докато е бил задържан ищецът бил разпитван
общо три пъти. Взели му пръстови отпечатъци. Станало му лошо. Извикан бил екип
на бърза помощ. Оказана му била бърза помощ. Били му инжекции за успокояване на
нервите и против повръщане, за което имало издаден амбулаторен лист, приложен от
административния орган по административно дело № 3351/2017 г. Поради това, че
не му била връчена писмена заповед за задържане, чрез пълномощника си ищецът
подал жалба с вх. № ИЗ 000 -23858/01.12.2017 г. с искане: задържаното лице да се
освободи незабавно. Ищецът бил освободен 40 минути след подадената жалба. При
освобождаването попълнил разписка, от която било видно, че е освободен в 17.00
часа на 01.12.2017 г.
С искова молба от 06.12.2017 г. ищецът
предявил иск пред Административен съд - Варна за причинените му вреди от
нарушенията на чл. 5 от ЕКСЗПЧОС. Считал е, че случаят е разрешен след
подадената жалба от 01.12.2017 г., а в условие на евентуалност е оставил на
преценката на съда дали да отмени пак заповедта за задържането. С определение
от 20.12.2017 г. съдът разделил производството на две отделни дела и спрял
разглеждането на административно дело № 3543/2017 г. до приключването на
административно дело № 3351/2017 г. по описа на Административен съд -
Варна.
С решение № 128 от 28.01.2017 г. по административно дело
№ 3351/2017 г. на Административен
съд - Варна жалбата на ищеца против заповед за задържане № 439з-1682/30.11.2017
г. била отхвърлена. Решението било оставено в сила с решение № 16776/10.12.2018 г. по касац. адм.
дело № 3391/2018 г. по описа на Върховен административен съд. Касационните оплаквания не били
уважени, макар, че пред касационната инстанция били приети нови доказателства, от които ставало ясно, че срещу ищеца не е водено бързо досъдебно производство № 1730/01.12.2017 г.
Според събраните по делото доказателства заповедта за задържане била издадена в
писмен вид на 01.12.2017 г., но нямало данни кога е връчена срещу подпис на
ищеца. Ясно било, че заповедта за задържане е издадена след започналото бързо
досъдебно производство с протокола за оглед на местопроизшествието от 01:45
часа на 01.12.2017 г., но въпреки това в нея не било посочено, че се издава във връзка с
започналото бързо досъдебно производство № 1730/01.12.2017 г. Твърди се, че ищецът
не е имал възможност да се запознае с причините и основанията за задържането си. Върховният административен
съд е приел, че ищецът се е запознал с основанията за задържането си, защото
присъствал на разследването. Възразява се, че няма как като присъства на
воденото разследване по бързо досъдебно производство срещу Максимилиян Ананиев
Момчилов, ищецът да разбере какви са основанията за задържането му. Излага се,
че като наблюдател ищецът може да разбере само защо е задържан Максимилиян
Ананиев Момчилов, а именно: защото в колата на Максимилиян Ананиев Момчилов са
намерени две пакетчета със зелена суха трева, които полицаите считат за
марихуана. Нямало как ищецът да разбера защо се налага и той да бъде задържан,
след като никой не му е връчил нито един документ в момента на задържането в 23:30
часа на 30.11.2017 г. и не му е съобщил в какво престъпление е обвинен, което
да налага задържането му за срок до 24 часа. Налице било нарушение на чл. 5, §
2 от ЕКЗПЧОС.
Нарушението на чл. 5,
§ 4 от ЕКЗПЧОС било 100% доказано с решението на Върховен административен съд,
от което било видно, че жалбата на ищеца от 01.12.2017 г. не е била разгледана.
Той бил освободен на друго основание, поради приключилите процесуално -
следствени действия по образуваното бързо досъдебно производство по случая. Поддържа
се обаче, че бързото досъдебно производство по случая не е било водено срещу
него, като и до момента на ищеца не му е ясно защо е бил задържан по воденото
бързо досъдебно производство срещу Максимилиян Ананиев Момчилов.
Твърди, че е налице нарушение на чл. 5, § 1,
точки а, в, с по следните съображения:
След като било
доказано пред Върховен административен съд - София, че срещу ищеца не е водено
бързо досъдебно производство, за престъплението, за което е бил задържан със
заповед за задържане на основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, това означавало,
че ищецът не е задържан с цел да бъде предаден на разследващ орган, който да
извърши разследване във връзка с данните за извършено от ищеца престъпление, за
което е бил задържан. Навежда се, че само такова задържане, с цел да се проведе
разследване срещу задържаното лице, би било съвместимо с целите на чл. 5, § 1
от ЕКЗПЧОС. Твърди се, че по случая срещу ищеца не е водено никакво
разследване, съответно срещу него нямало приключило разследване. Не е бил задържан
и за изпълнение на влязла в сила присъда, защото присъда срещу ищеца нямало и
срещу него никога не било водено досъдебно производство, затова и до момента
ищецът не знаел защо е бил арестуван в 23:30 часа на 30.11.2017 г. с издадената
на 01.12.2017 г. писмена заповед за задържане на основание чл. 72, ал.
1, точка 1 от ЗМВР.
Твърди се и нарушение
на чл. 5, § 5 от ЕКЗПЧОС по следните съображения:
Излага се, че тази
разпоредба се прилага само ако с влязло в сила решение са установени нарушения на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Нямало как ищецът да получи обезщетение
за причинените му вреди, чрез предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу
ОД на МВР - Варна, защото заповедта за задържане не е била отменена с решението
по касационно административно дело № 3391/2018 г. Върховен административен съд
- София. Твърди се, че в момента ищецът води две административни дела № 116/2019 г. и №
425/2020 г. за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
срещу ОД на МВР - Варна, но според него те щели да приключат по същия начин както
е приключило административно дело № 3540/2018
г., тоест обезщетение по чл. 5, § 5 от ЕКЗПЧОС нямало да бъде присъдено. По
тези съображения счита, че за причинените на ищеца вреди от нарушенията на чл.
5 от ЕКЗПЧОС, следвало да бъде ангажирана отговорността на Върховен
административен съд - София. Моли съда на основание чл. 2в от ЗОДОВ да осъди Върховен
административен съд - София да изплати на М.Д.И. сумата в размер на 2000 лева,
ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда – 06.03.2020 г., до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, душевни болки и страдания, причинени от нарушенията на чл. 5 от ЕКЗПЧОС.
Претендира разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е изразено становище за недопустимост на иска
по следните съображения:
С
ЕКПЧОС бил установен правопорядък, различен от този действащ в рамките на ЕС.
Въпреки възникналата идея за присъединяване на ЕС като страна по Конвенцията,
Съдът на ЕС обявил това за невъзможно поради установена несъвместимост на
Учредителните договори с проекто- споразумението за присъединяване. В този
смисъл всички твърдения на ищеца, извлечени от ЕКПЧОС и практиката на ЕСПЧ били
неотносими към преценката за нарушение на норма от правото на ЕС. На следващо
място се навежда, че материята на вътрешния ред и националната сигурност, в
която спадали оплакванията на ищеца, била част от дял V
на ДФЕС – чл. 67-89, който бил включен в материята споделена компетентност,
като в тази връзка ЕС е упражнил своите правомощия в области, които не
съответствали по същността и съществото си с оплакванията на ищеца. Твърди се,
че така предявеният иск няма никаква връзка с правото на ЕС, респ. искът,
предявен на основание чл. 2в от ЗОДОВ, като норма реципираща принципа на чл. 4,
§ 3 от ДЕС бил изначално недопустим. Не взема становище по същество.
В
случай че ищецът измени правното основание или предмета на своя иск, моли да му
бъде изпратена молбата за изменение на иска. Не взема становище по същество. Претендира
разноски.
По
допустимостта:
Правната квалификация на спорното право се определя от съда. Тя
се извежда от въведените от ищеца фактически твърдения, които очертават
основанието на иска и от петитума, който определя съдържанието на спорното
право и вида на търсената защита. Ищецът очертава спорното право, без
да е длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричано право. Той
може да даде такава квалификация, но тя не обвързва съда.
Предявеният
осъдителен иск е допустим – твърдят се претърпени от ищеца неимуществени вреди от нарушения на чл. 5 от ЕКЗПЧОС , причинени от
ответника, който с решение № 16776/10.12.2018 г. по касационно административно
дело № 3391/2018 г. е оставил в сила решение № 128/26.01.2017 г. по адм. дело №
3351/2017 г. на Административен съд – Варна, с което жалбата на ищеца против
заповед за задържане № 439з-1682/30.11.2017 г. е отхвърлена. Процесуалният ред за разглеждане на предявения иск е
предвиден в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Възражението на ответника е неоснователно.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че: с решение №
16776/10.12.2018 г. по касационно административно дело № 3391/2018 г. ВАС е
оставил в сила решение № 128/26.01.2017 г. по адм. дело № 3351/2017 г. на
Административен съд – Варна, с което жалбата на ищеца против заповед за
задържане № 439з-1682/30.11.2017 г. е отхвърлена.
Не
са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива,
които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
Ищецът носи тежестта на докаже настъпването
на посочените в исковата неимуществени вреди, техния размер, както и причинната
връзка с постановеното от ответника решение
№ 16776/10.12.2018 г. по касационно административно дело № 3391/2018 г., с
което е оставил в сила решение № 128/26.01.2017 г. по адм. дело № 3351/2017 г.
на Административен съд – Варна, с което жалбата на ищеца против заповед за
задържане № 439з-1682/30.11.2017 г. е отхвърлена.
Възраженията на ответника не обуславят
възникване на доказателствена тежест за него.
Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за установяване на твърдените неимуществени вреди,
посочени като изразяващи се в душевни болки и страдания, техния размер и на причинно
- следствената връзка между тях и постановеното от ответника потвърдително
решение.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба
документи: решение № 16776/10.12.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г. на ВАС,
писмо № 15609/2017 от 18.05.2018 г. на РП – Варна до М.Д.П., писмо № 15609/2017
от 2018 г. на РП – Варна до Д.П., писмо № 15609/2017 г. от 27.11.2019 г. от РП
– Варна до Д.П. и постановление за прекратяване на досъдебно производство по БП
№ 1730/2017 г. от 07.12.2017 г. на РП – Варна са относими към предмета на
доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а
приемането им като писмени доказателства е допустимо.
Представените с исковата молба
документи: решение № 908/07.05.2019 г. по адм. дело № 3540/2018 г. по описа на
Административен съд – Варна, определение № 1743/08.10.2018 г. по ЧНД №
4442/2018 г. на РС – Варна и писмо УРИ 439000-4227-20.02.2020 г. от III РУ – Варна до Д.И.П. са неотносими
към спора, поради което искането за тяхното приемане като писмени доказателства
по делото ще бъде оставено без уважение.
Искането да
бъде изискано за послужване адм. дело № 3351/2017 г. по описа на
Административен съд – Варна, ведно с приложеното по него адм. д. № 3391/2018 г.
на ВАС, следва
да бъде уважено, тъй като има за предмет изясняване на факти и обстоятелства от
предмета на доказване.
По доказателствените искания на
ответника:
Такива не са заявени.
На страните следва да се разяснят и последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл.
238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже
на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане
на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл.
140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 09.07.2020 г. от 10:30
часа, за които дата и час да се призоват страните и РП – Варна, ТО -
Провадия.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: установяване на твърдените неимуществени вреди, посочени
като изразяващи се в душевни болки и
страдания, техния размер и на причинно - следствената връзка между тях и постановеното от
ответника потвърдително решение.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба документи,
като писмени доказателства, а именно: решение № 16776/10.12.2019 г. по адм.
дело № 3391/2018 г. на ВАС, писмо № 15609/2017 от 18.05.2018 г. на РП – Варна
до М.Д.П., писмо № 15609/2017 от 2018 г. на РП – Варна до Д.П., писмо № 15609/2017
г. от 27.11.2019 г. от РП – Варна до Д.П. и постановление за прекратяване на
досъдебно производство по БП № 1730/2017 г. от 07.12.2017 г. на РП – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да
бъдат приети като писмени доказателства по делото следните документи,
представени от ищеца: решение № 908/07.05.2019 г. по адм. дело № 3540/2018 г.
по описа на Административен съд – Варна, определение № 1743/08.10.2018 г. по
ЧНД № 4442/2018 г. на РС – Варна и писмо УРИ 439000-4227-20.02.2020 г. от III РУ – Варна до Д.И.П., като неотносими
към спора.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване адм. дело
№ 3351/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно с приложеното по
него адм. д. № 3391/2018 г. на ВАС.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал.
1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по
делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника - ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако
не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА
на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като
им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението
да се връчи на страните, а на ищеца – и от отговора, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във
връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения
проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: