№ 15149
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря И..
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20221110155739 по описа за 2022 година
Предявени са осъд.елни искове от С. М. Д., чрез адв. Е. Ш., срещу „Е. за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 17 624,20 лв.,
представляващи неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер
(съгласно направено уточнение от 28.11.2022 г. и от 9.08.2023 г.), както и
законна лихва върху главницата (17 624,20 лв.) от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху всички неизплатени трудови възнаграждения (месец юни 2018
година до месец юли 2021 г.), в размер на 5 172.49 лв.
Ищцата твърди, че на 4.07.2011 г. между нея и ответното дружество е
сключен трудов договор, по силата на който ищцата продължавала да
изпълнява същ.е задължения като по прекратения и действал дотогава между
стран.е граждански договор с предмет почистване и поддръжка на офис на
ответника. На 2.11.2020 г. ищцата депозира молба за прекратяване на
трудовия договор, тъй като е придобила право на пенсия. Със заповед № 3 от
2.11.2020 г. на управ.еля на „Е. сключеният на 4.07.2011 г. трудов договор бил
прекратен. След депозирана молба от ищцата същата била назначена от
ответното дружество на длъжност „чистач/хигиенист". Трудовият договор
бил подписан на 04.11.2020 г. Със заповед на управ.еля на ответника, сч.ано
от 7.07.2021 г. трудовият договор между стран.е бил прекратен по взаимно
съгласие на стран.е. Ищцата представя удостоверение за дължими работни
заплати към 23.08.2021 г., от което се установявало, че след прекратяване на
трудовия договор между стран.е, ответното дружество продължавало да
дължи общо дължима сума в размер на 21 763,20 лв. На 27.10.2021 г.
ищцата сезирала Изпълн.елна агенция „Г." с молба, с която моли държавн.е
служ.ели за съдействие да получи дължим.е й се суми от ответника. След
1
проведена среща на ищцата с управ.еля на ответното дружество, между тях
било постигнато споразумение, обективирано в спогодба от 30.11.2021 г.
Съгласно тази спогодба „Е. признавало, че дължи на С. Д. сумата в размер на
21 763,20 лева, представляваща неизплатени задължения по трудов договор и
се задължава да й изплати посочената сума на десет равни вноски до
5.10.2022 година. В изпълнение на поетото задължение, ответникът извършил
две плащания - на 31.11.2021 г. изплатил на ищцата сумата от 2 176 лв. и на
1.03.2022 г. изплатил на ищцата сумата от 1960 лв. Други плащания не били
извършени. Остатъкът от дължимата сума възлизал на 17 624,20 лв.,
претендирани от ищцата по настоящето дело. Същата сочи, че съгласно чл.
128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установен.е срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Сочи, че
ответникът на два пъти признава, че дължи изплащане на трудови
възнаграждения на С. Д. - веднъж с изготвянето на удостоверение за дължими
работни заплати и веднъж с подписване на спогодба. Твърди, че от една
страна признанията на ответника доказвали твърденията в исковата молба, от
друга страна - предпоставяли прекъсване на давностния срок за погасяване на
вземането . Ищцата имала правен интерес да води делото за осъждане на
ответника да заплати неизплатената част от възнагражденията в размер на
17624,20 лв. В тази връзка конкретизира, че платената сума от 4 136 лв.
покривала дължим.е трудови възнаграждения за следн.е месеци: декември
2016 г., октомври, ноември и декември 2017 г., януари, февруари, март, април,
май и частично юни 2018 г. Сочи, че за дължим.е трудови възнаграждения от
месец юли 2018 г. до месец юли 2021 г. ответникът дължал на основание чл.
86 от ЗЗД мораторна лихва върху месечното трудово възнаграждение за всеки
един месец до датата на завеждане на настоящото съдебно производство,
която сумарно изчислена до дата 11.10.2022 г. възлизала на 5 172.49 лв.,
съобразявайки, че за задълженията по трудовия договор 4.07.2011 г.,
прекратен на 2.11.2020 г., началният срок за изчисление бил първо число на
месеца следващ месеца за който се дължи трудово възнаграждение, а за
задълженията по трудовия договор от 4.11.2020 г., началният срок за
изчисление бил 28-мо число на месеца следващ месеца за който се дължи
трудово възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В откр.о съдебно заседание от 11.09.2023 г. ищцата е поискала
постановяването на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правн.е доводи на стран.е, събран.е писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд е сезиран с осъд.елни искове с правна
квалификация чл. 365 ЗЗД, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.
Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1)
ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно
призованият ответник или негов представ.ел не се явява в първото редовно
откр.о съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиц.е от неспазване
2
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно
откр.о съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания,
съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови
неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е
редовно призована за откр.ото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приет.е писмени
доказателства, представени с исковата молба, а именно: трудов договор от
4.07.2011 г., допълн.елно споразумение към него, трудов договор т 4.11.2020
г., длъжностна харакктеристика, удостоверение № 2 от 23.08.2021 г., издадено
от главния счетовод.ел на "Е. за дължими работни заплати към 23.08.2021 г.,
спогодба от 30.11.2021 г., сключена между ищцата и "Е., се установява, че
искът е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на
разноски разполага единствено ищцата. Последната е поискала присъждането
им. Установява се, че съгласно договора за правна защ.а и съдействие, ищцата
е представлявана от процесуалния си представ.ел адв. Е. Ш. по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, поради което в полза на адв. Ш. следва да се присъди сумата от
1213,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималн.е размери на адвокатск.е възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г.). В полза на адв. Ш. следва да се присъди и сумата от 500 лв.,
дължима също по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за обезпечаване на предявен.е
искове.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., да
заплати на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., по предявен.е искове с
правна квалификация чл. 365 ЗЗД, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 17 624,20 лв., представляваща неизплатени трудови
възнаграждения в нетен размер, дължими за периода 1.06.2018 г. до
31.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 13.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата
от 5 172.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 1.07.2018 г.
до 11.10.2022 г. върху всички неизплатени трудови възнаграждения, дължими
за периода 1.06.2018 г. до 31.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С., да заплати на адв. Е. И. Ш. от Софийска
адвокатска колегия, личен № ., с адрес гр. С., партер, сумата от 1713 лв.,
представляваща разноски по делото за исковото производство и за
обезпечаване на предявен.е искове.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 239, ал. 4 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4