РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
Секретар:Цветелина Ю. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20205001000528 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №126 от 03.04.2020 г.,постановено по т.д.№41/2019 г. по описа на
Окръжен съд-С.З.,е осъден ответника "Д.З.” АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищеца
Н.В.Б. с ЕГН ******** сумата от 125 000 лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания, стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 23.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата,а за
разликата над сумата от 125 000 лв. до предявения размер от 190 000лв. искът за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен „като погасен чрез
плащане“.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 6 953,16
лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от
Н.В.Б. разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от
1
него травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 22.07.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2019г., до окончателното изплащане
на сумата.Наред с това ответникът е осъден да заплати на „К. и С. - адвокатско дружество“,
представлявано от управителя адвокат П.Х.К. от АК С.З., сумата от 6562,87 лв.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС,а по сметка на Окръжен съд-С.З. е осъден да заплати
сумата от 5278,13 лв., представляваща държавна такса и сумата 563 лв.-възнаграждение за
вещи лица.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по исковете "Д.З.”
АД-гр.С. с ЕИК *********,с която същото е обжалвано в осъдителната спрямо ответника
част,като се поддържат оплаквания,че в тази част решението е постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Изложен е довода,че
първоинстанционният съд неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на
страните по делото,в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно
основателността на исковете в уважените размери.Жалбоподателят счита,че не са налице
всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността му по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в претендираните от ищеца и уважените от
съда размери,като в този ред излага подробни аргументи в жалбата си.Намира определеният
от съда по реда на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на действително претърпените
такива,както и на утвърдената съдебна практика относно размерите на присъжданите
обезщетения в тази насока.Неправилно според него съдът е отчел при определяне на
обезщетението и периода,през който ищецът не е бил с изградена в цялост черепна
кост.Твърди,че приема обстоятелството,че причинените на ищеца травми са били болезнени
и лечението им е продължило сревнително дълго,но не е съгласен с извода на съда за техния
изключително тежък характер.Излага още и доводи,че част от твърдените от ищеца
неимуществени вреди са останали недоказани.Излага и аргумента,че определеният от съда
размер на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със
законните лихви върху него,формира крайна сума,която излиза извън обезщетителния
характер на плащането и води до неоснователно обогатяване.
В жалбата се съдържа и оплакването,че съдът не е разгледал в нужната пълнота
възражението на ответника за принос на ищеца към настъпване на процесното ПТП и
негативните последици от същото,и като резултат неправилно е приел възражението за
неоснователно.В тази връзка жалбоподателят заявява,че макар управлението с несъобразена
скорост от страна на ищеца да не е допринесло за настъпване на процесното ПТП,то същото
безспорно е допринесло за последиците от произшествието,където силата на удара е
решаващ.Според жалбоподателя,първоинстанционният съд в разрез с процесуалния
закон,твърде едностранно и избирателно е ценил обстоятелствата,при които е настъпило
процесното ПТП и неправилно не е зачел несъобразената скорост,с която е управлявал
ищеца,като принос от негова страна за негативните последици от ПТП.Поддържа в тази
връзка твърдението,че при управление от страна на ищеца със законосъобразена
2
скорост,ударът би бил по-лек и съответно травмите които е претърпял ищеца са щели да
бъдат по-леки за него.Предвид така изложените аргументи,жалбоподателят счита,че с вече
изплатеното от него на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е
обезщетил същия за всички претърпени от него такива вреди и е изпълнил задълженията си
на застраховател в цялост.
Относно иска за имуществени вреди,ответникът-застраховател заявява в жалбата
си,че продължава да счита този иск за неоснователен и недоказан в заявения му
размер.Поддържа,че по делото не са ангажирани разходооправдателни документи за сторени
разходи в претендирания размер,а част от приложените такива са според него с неизвестен
платец и/или неясна връзка с процесното събитие.Счита,че в тази част първоинстанционното
решение е крайно лаконично,като съдът само формално и общо е коментирал
претендираните разходи,без да коментира всеки един от тях.
Въз основа на поддържаните в жалбата доводи,дружеството-жалбоподател заявява,че
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение и моли същото да бъде
отменено като такова,а на негово място въззивният съд да постанови друго решение,с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.Моли да
му се присъдят направените съдебни разноски с включено юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок по чл.263 от ГПК въззиваемият Н.В.Б. е подал писмен отговор на
въззивната жалба чрез пълномощника си адв. П.К..Счита жалбата за неоснователна по
изложени в отговора съображения.Намира,че в настоящия случай първоинстанционният съд
е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства при определяне на справедливия
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди,като правилно е
приложил материалния закон-института на чл.52 от ЗЗД.Излага контрааргументи срещу
доводите на жалбоподателя,съдържащи се в процесната въззивна жалба и отнасящи се до
твърденията за прекомерно завишен размер на обезщетението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди,както и за съпричиняване на вредоносния резултат от
него.Поддържа,че с поведението си по време на процесното ПТП не е допринесъл по
какъвто и да е начин за настъпване на същото произшествие или за възникване на
последиците от него.Намира за неоснователно и твърдението на жалбоподателя за
недоказаност и неоснователност на иска за заплащане обезщетение за имуществени
вреди,като развива конкретни аргументи в тази насока.Моли въз основа на изложените в
отговора съображения въззивният съд да постанови решение,с което да отхвърли като
неоснователно въззивната жалба на дужеството-застраховател и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Моли да бъде присъдено
на „К. и С.-Адвокастко дружество“ възнаграждение по чл.38 от ЗА за адвокатска защита
пред настоящата инстанция.
Не са представени от страните писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения
3
отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението в обжалваната му
част се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по
исковете,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита
за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№41/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З. са предявени обективно съединени
осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ от Н.В.Б. против „Д.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* за
заплащане на следните суми:1/сумата от 190 000лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от ищеца от нанесените му
травми вследствие настъпило на 22.07.2018г. в община К. ПТП,формирана от сбора на
следните суми:90 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от получената черепномозъчна травма, изразяваща се в
разкъсноконтузна рана в лява челна област с подлежащо депресионно счупване на лява
челна кост на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, състояние след оперативно
отваряне на черепа с отстраняване на костни фрагменти и шев на твърдата мозъчна
обвивка.Отслабване на зрението.Психотравма.;60000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от полученото отворено счупване
на лява бедрена кост; 40 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
4
претърпените болки и страдания от полученото отворено счупване на капачето на лява
колянна става;2/сумата от 6 953,16 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди -
извършени разходи по лечението и възстановяването на ищеца вследствие на нанесените му
при ПТП травми. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 23.01.2019 г., датата
на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д.З." АД по заведената на 22.10.2018 г,
застрахователна претенция по чл, 380 от КЗ, до окончателно изплащане на
сумите.
Исковете са основани на твърдения за настъпило на датата 22.07.2018 г.
пътно транспортно произшествие в района на община К. на път
**********,описано в исковата молба и причинено виновно от лицето А.А.А. като водач
на лек автомобил марка „О.“,модел „А.“ с ДНК *********,който при управление на същия
автомобил навлязъл в пътната лента,предназначена за насрещно движещите се
автомобили,вследствие на което е настъпил челен кос удар между този автомобил и
управлявания от ищеца лек автомобил марка „Т.“,модел „Я.“ с ДКН *********.Твърди се,че
вследствие на настъпилото ПТП ищецът е получил множество телесни увреждания,също
подробно описани в исковата молба,а също така се твърди,че за управлявания от А.А. лек
автомобил към момента на настъпване на произшествието е била налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д.З.” АД,
обективирана в застрахователна полица ************ със срок на валидност
от 15:00 ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г. Друго съдържащо се в ИМ
твърдение е,че в ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП е била образувана преписка №
284 ЗМ 914/2018г. по описа на СКАТ “Пътна Полиция“ С.З.,както и твърдение за наличие на
пряка причинна връзка между получените от ищеца телесни увреждания и настъпилото
ПТП. След настъпване на пътно транспортното произшествие, пострадалият Н.Б. претърпял
и продължава да търпи множество болки и страдания,както се твърди от него,а наред с това
се твърди,че ПТП дало силно отражение и върху психичното здраве на ищеца,като той
страдал от посттравматично стресово разстройство.Твърди се още и това,че във връзка с
лечението си ищецът извършил и продължава да извършва редица разходи за интервенции,
медикаменти, медицински услуги,както и това,че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ
със застрахователна претенция вх. №89В000458/22.10.2018г. ищецът е предявил претенции
за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „Д.З.“ АД, което
определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3084.36лв.. Ищецът счита, че предложените суми са
занижени в сравнение с действителните имуществени и неимуществени вреди, претърпени
от него, поради което той не приел предложените му от ответника суми и вместо това
предявил процесните осъдителни искове.
5
Ответникът по исковете Н.Б. е депозирал в законния срок писмен отговор на
исковата молба,в който е оспорил същите искове като неоснователни.Заявил е,че не са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в
претендираните от ищеца размери за вредите,които същият твърди да е
претърпял.Оспорил е твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на
същото отговорност носи застрахован в дружеството по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач.Изложил е
съображения,че иска за неимуществени вреди е силно завишен и
претендираният размер не отговаря на реално претърпените душевни болки и
страдания от ищеца,както и на утвърдената съдебна практика в тази насока
относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случаи. Заявил е още,че не всички претендирани вреди са последица
от процесното ПТП, поради което е оспорил пряката причинно- следствена
връзка между събитието и всички сочени в исковата молба
последици.Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, твърдейки, че последният към
момента на ПТП е пътувал без поставен задължителен обезопасителен колан,
с който процесното МПС е фабрично оборудвано и че с това си поведение
ищецът е допринесъл съществено за настъпване негативните последици от
ПТП, изразяващи се в твърдяните травми.Изложил е и съображения за
неоснователността на иска за имуществени вреди.Наред с това е заявил,че
неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните искове за
лихви от претендираната дата.
В допълнителната искова молба ищецът е направил допълнителни пояснения и и е
изложил контрааргументи на поддържаните в отговора на ответника доводи срещу
процесните искове.Счита за безспорно установени както механизмът на настъпилото пътно-
транспортно произшествие, така и вината на водача А.А.. Счита извода на ответника за
липса на основание за ангажиране на отговорността му за неоснователен и
недоказан.Възражението на ответното дружество за прекомерност на размера на предявения
иск за неимуществени вреди,ищецът счита за неоснователно,както и изложените в отговора
на исковата молба съображения, че не е налице връзка между ПТП и
увреждането на зрението на ищеца,както и за липса на претърпени от ищеца
психологически травми в резултат на процесното ПТП.Намира за
неоснователно и съдържащото се в отговора възражение за съпричиняване на
6
вредоносния резултат от ищеца.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил,че
поддържа изцяло изложеното в отговора си на исковата молба, както и
всичките си оспорвания, възражения и искания.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказани
елементите от фактическия състав на исковете за неимуществени и имуществени
вреди,предявени на основание чл.432,ал.1 от КЗ,а относно размера на претенцията за
неимуществени вреди е приел,че справедливия съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетението се равнява на претендираната от ищеца обща сума от 190 000 лв.,но тъй като
в хода на делото ответникът е изплатил на ищеца сумата от 65 000 лв. обезщетение за
неимуществените вреди,явяващи се резултат от процесното ПТП,то с оглед на това иска е
уважен в размер на 125 000 лв.,а за разликата е отхвърлен като погасен чрез
плащане.Поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия ищец,първоинстанционният съд е счел за неоснователно,а относно
имуществените вреди същият съд е счел,че иска за тях е изцяло доказан и основателен.
Въззивният съд споделя възприетите в първоинстанционното решение фактическа
обстановка и правни изводи относно настъпването и механизма на процесното ПТП,вината
на водача А.А.А. за същото ПТП,наличието на причинно-следствена връзка между
инцидента и сочените в исковата молба телесни увреждания на ищеца,както и наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието за лекия
автомобил,управляван от виновния водач,сключена с ответното застрахователно
дружество,а също и отправянето от ищеца на претенция пред ответника за изплащането на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.В тази връзка самите страни не
оспорват обстоятелството,че на 22.07.2018г. около 16:40ч. в района на община К.,
на път *********** е настъпило ПТП между ППС марка „О.“, модел “А.“ с
ДКН *********, собственост на А.А.А. и ППС, марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН
*********, собственост на Д.В.Б., управлявано от Н.В.Б..Не е спорно и
обстоятелството,че към датата на ПТП за лек автомобил марка „О.“, модел
“А.“ с ДКН *********, управляван от водача А.А.А., е била налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д. 3.” АД,
обективирана в застрахователна полица ************* със срок на валидност
от 15:00 ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г.Същите обстоятелства са
приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване и в изготвения от
първоинстанционния съд доклад по чл.146 от ГПК.
По първоинстанционното дело е представена и предявената от ищеца
7
пред ответното дружество застрахователна претенция с вх.№89В000458 от
22.10.2018г. ,с която по повод на процесното ПТП ищецът е предявил
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди в съответен размер от 200 000 лв. и 50 000 лв.В тази връзка,след
образуване на първоинстанционното дело,ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 65 000 лв. обезщетение за претърпените от него вследствие на
процесното ПТП неимуществени вреди,което обстоятелство също не е спорно
между страните и в тази връзка абсолютно резонно е прието от
първоинстанционния съд,че така извършеното плащане от ответника
съставлява признание от негова страна относно обстоятелствата, че
вследствие на претърпяното ПТП ищецът е пострадал и е претърпял
увреждания, както и неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
причинените физически увреждания.
Оспореният с отговора на ответника механизъм на процесното ПТП е
установен от назначената по първоинстанционното дело и неоспорена от
страните автотехническа експертиза и той е такъв,какъвто е описан в
обжалваното решение.В тази насока настоящият съд споделя изцяло мотивите
на първоинстанционното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща
към същата част от тези мотиви.Следва да се отчете,че и в процесната
въззивна жалба не се съдържат оплаквания,касаещи изложената в
първоинстанционното решение фактическа обстановка и направени изводи
относно механизма на процесното ПТП.Видно от същото
заключение,техническите причини за настъпването на процесното ПТП са
следните:
По отношение на водача на О. А.: Навлизане в насрещната лента за
движение при наличие на непрекъсната разделителна линия, като по този
начин попада в опасната за спиране зона на лек автомобил Т. Я.; Движение с
превишена скорост /91,6 км/ч/ при максимално разрешена 70 км/ч в
конкретния пътен участък; Закъсняла реакция от водача на О. при употребата
на спирачната система на автомобила с опасна за спиране зона от 73,49 м при
видимост спрямо Т. Я. около 100 м.
Техническите причини за настъпването на процесното ПТП по отношение на
водача на Т. Я. са: Движение с превишена скорост /82 км/ч/ при максимално разрешена 70
км/ч в конкретния пътен участък.
8
Според експертизата, движението с превишена скорост от двамата
водачи в процесния пътен участък не е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Главната причина за възникването му по отношение на
водача на О. А. е от субективен характер, изразяваща се в отклонено
внимание, неправилна оценка на скоростта на насрещно движещия се лек
автомобил Т. Я. и навлизане в насрещната за него лента за движение, като
всички тези обстоятелства, според експертизата, е възможно да са във връзка
с неправоспособността на водача на О. А..
На следващо място,от назначената по първоинстанционното дело съдебно-
медицинска експертиза и приложените медицински епикризи,се установява,че при
настъпилото на 22.07.2018 г. ПТП ищецът Н.Б. е получил следните травматични
увреждания:“Тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна
рана в лява челна област с подлежащо депресионно счупване на лява челна
кост на черепа, горната част на лява орбита и кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка. Контузия на гръдния кош. Отворено счупване на лява
бедрена кост. Отворено счупване на капачето на лява колянна
става.“Установените и описани в медицинската документация травматични
увреждания и остатъчните усложнения, установени при извършения
допълнителен преглед, според експертизата, са от действието на твърди тъпи
предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП на
22.07.2018 г., а именно от удари в изпъкнали части и детайли в деформирано
купе на катастрофирал лек автомобил.
Отчитайки изложените във въззивната жалба оплаквания,дружеството-жалбоподател
не излага възражения срещу описаната по-горе фактическа обстановка,установена и в
първоинстанционното решение.Жалбата му е основана на възражения срещу определения
от съда по реда на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди,като се твърди,че същия размер е силно завишен и неотговарящ на
действително претърпените вреди,както и на утвърдената съдебна практика относно
размерите на присъжданите обезщетения в тази насока.Направено е и оплакването,че съдът
не е разгледал в нужната пълнота възражението на ответника за принос на ищеца към
настъпване на процесното ПТП и негативните последици от същото,като в тази насока
основният довод на жалбоподателя е,че съдът неправилно не е зачел незаконосъобразната
скорост,с която ищецът е управлявал автомобила,като принос от негова страна за
негативните последици от ПТП.
По повод на възражението на ответника-жалбоподател за съпричиняване на
9
вредоносния резултат от ищеца-настоящ въззиваем,следва да се подчертае,че то е заявено в
отговора на ИМ и е основано единствено на твърдението за неползван от ищеца предпазен
колан по време на пътно транспортното произшествие.Не се е твърдяло от ответника
съпричиняването да се дължи на управление на автомобила с превишена скорост от страна
на ищеца.Това твърдение се въвежда едва с въззивната жалба и явно се дължи на данните от
заключението на автотехническата експертиза.А що се касае до поддържаното в отговора на
ИМ твърдение за неползване на предпазен колан,то същото е категорично опровергано,като
се установява от същата експертиза,че двете въздушни възглавници в управлявания от
ищеца лек автомобил „Т. Я.“ са сработили в резултат на челния удар с другия участвал в
катастрофата автомобил „О. А.“ и в предвид механизма на задействането на същите,вещото
лице е стагнало до извода,че водачът и пътникът до него са били с поставени
обезопасителни колани към момента на удара при процесното ПТП.Наред с това,в
заключението на съдебно-медицинската експертиза е отразено,че травматичните
увреждания, които ищецът е получил, не дават основание да се счита, че е бил без предпазен
колан.Предвид това правилно в обжалваното решение е прието,че поддържаното от
ответника възражение за съпричиняване е недоказано и неоснователно.
Що се касае до сега соченото от жалбоподателя обстоятелство,с което същият
обосновава твърдението си за съпричиняване на вредите от ищеца и на негативните
последици от ПТП,то без колебание е прието в заключението на автотехническата
експертиза,че превишаването на скоростта както от страна на водача на „О. А.“,така и от
страна на ищеца като водач на „Т. Я.“ не е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.С други думи,макар и да е констатирано от експеризата,че по време на
пътния инцидент ищецът е управлявал автомобила си с превишена скорост,то това не е
допринесло за настъпване на процесното ПТП,а щом е така,то не може да се приеме,че
обоснованото с превишена скорост твърдение за съпричиняване е
основателно,респективно,че е налице съпричиняване от пострадалия,което да даде
отражение върху размера на претендираните обезщетения.Оплакванията на жалбоподателя
за неправилно незачитане от първоинстанционния съд на несъобразената скорост,с която
ищецът е управлявал автомобила си,са неоснователни.
Неоснователно е и другото поддържано от жалбоподателя оплакване,че определения
с първоинстанционното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно
завишен и неотговарящ на действително претърпените от ищеца вреди,както и на
утвърдената съдебна практика относно размерите на присъжданите обезщетения в тази
насока.По-горе се посочиха причинените на ищеца вследствие на ПТП увреждания и те
действително очертават един тежък случай на увреждане,като се имат предвид и
настъпилите от уврежданията последици.В тази връзка напълно обосновано и резонно
първоинстанционният съд е отчел при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди установеното чрез СМЕ-за обстоятелство,че в периода, в който е
липсвала голяма част от челната кост на ищеца и горния ръб на лявата орбита,
10
до възстановяването им чрез протезиране с титаниева пластина и пластика,
във всеки един момент е съществувала опасност за живота на ищеца, дори от
неволно притискане или удар в тази област.Не е необходимо,както
неправилно счита жалбоподателят,да са установени конкретни физически
болки и страдания от посоченото увреждане на челната кост /по-скоро
липсата на такава/,за да се приеме,че същото телесно увреждане подлежи на
съобразяване при определяне размера на обезщетението.Самата създадена
вследствие липсата на челна кост непрекъсната опасност за живота на ищеца
и то за един продължителен период от време /около 10 месеца/ до нейното
възстановяване с титаниева пластина,е обстоятелство,което несъмнено и
съгласно чл.52 от ЗЗД подлежи на съобразяване при преценката за размера на
обезщетението за неимуществени вреди и тежестта на последиците от
увреждането,а само по себе си същото обстоятелство говори за един
действително сериозен и тежък случай на увреждане.На такъв извод навеждат
и установените обстоятелства относно увреждането на колянната става на
левия долен крайник на ищеца,в която връзка е посочено в заключението на
СМЕ-за,че увреждането може да остане до края на живота на ищеца,като
останат ограничени движения на тази става,понеже към момента на
извършения от експерта преглед на ищеца е минал голям период от
получаване на травмата,а той продължава да е с ограничено сгъване в
областта на колянната става.Според вещото лице,това обстоятелство изисква
и бъдещо лечение чрез оперативна намеса и продължителна физиотерапия и
рехабилитация.
Наред с горното,при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат съобразени и са правилно съобразени
от първоинстанционния съд установените чрез показанията на свидетелите
С.Л. и Г.А. обстоятелства относно преживяната от ищеца остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо - емоционалното му състояние. От същите
показания става видно,че претърпяното от ищеца ПТП се е отразило тежко върху
психичното му състояние,като преди катастрофата той е бил деен,весел,енергичен и
амбициозен човек,а след същата /и към момента на разпита на свидетелите/ ищецът бил
затворен и неконтактен,със затруднения в движенията му и в извършването на
дейността,имаща значение за неговия бизнес,както и с постоянно преживяване и връщане
към изживените негативни емоции, свързани с процесното ПТП,с притеснение за
семейството му поради неговото физическо състояние и силно ограничени възможности за
работна дейност.Установява се от същите показания и това,че след катастрофата ищецът е
11
станал неконцентриран на моменти и неадекватен,като често забравял и повтарял едни и
същи неща,а също така и реагирал забавено или губел темата на разговор.В тази връзка са
неоснователни съдържащите се във въззивната жалба твърдения за липсата на
постравмативно стресово разстройство на ищеца.Наред с това,съгласно показанията на
св.А.,ищецът и към момента на разпита на свидетеля /проведен в съдебното заседание на
17.12.2019 г./ продължава да се движи с патерици,има и промяна на зрението му,като с
лявото око не вижда.За проблеми със зрението на ищеца след катастрофата дава показания и
свидетелят Л..
При събразяване на гореизложеното,въззивният съд намира,че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди,възлизащ на
сумата от 190 000 лв.,е справедлив и съотвестващ на нормата на чл.52 от ЗЗД.Този извод
настоящият съд направи при отчитане на характера и тежестта на причинените на ищеца
увреждания,пряка последица от процесното ПТП,наложилото се вследствие на травмите
лечение непосредствено след инцидента и на по-късен етап,възстановителния
период,неблагоприятната прогноза за получената травма на лявата колянна
става,причинените на ищеца физически и психически болки и страдания вследствие на
телесните му увреждания,възрастта на ищеца към момента на причиняване на ПТП /50
г./,социално-икономическото статукво в страната към същия този момент.При отчитане на
всичко това и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,настоящият съд счита за справедлив
размера от 190 000 лв. за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени
вреди,явяващи се пряка последица от процесния пътен инцидент.При това положение и като
се отчете извършеното в хода на делото плащане от ответника на сумата от 65 000 лв. за
претърпените от ищеца неимуществени вреди,въззивният съд счита,че правилно искът за
тези вреди е уважен в размер на сумата от 125 000 лв.Ето защо в тази част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Обжалваното решение е правилно и в атакуваната му част,с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер
на 6953,16 лв.По първоинстанционното дело са представени от ищеца и са приети от съда
писмени доказателства под опис,които установяват твърдяните имуществени
вреди,представляващи извършени разходи по лечението и възстановяването на ищеца
вследствие на нанесените му при ПТП травми.Всички тези доказателства установяват
основателността на иска за пълния претендиран размер на имуществените вреди от 6953,16
лв.Затова въззивният съд намира,че правилно същия иск е уважен изцяло и в тази част
първоинстанционното решение също следва да бъде потвърдено.
Правилно в обжалваното решение е присъдена и законна лихва върху дължимите
размери на обезщетенията на неимуществени и имуществени вреди,считано от датата
29.01.2019 г.,на която е изтекъл срокът за произнасяне на ответника-застраховател по
заведената пред него застрахователна претенция по чл.380 от КЗ.В първоинстанционното
решение съдът е изложил подробни и обосновани мотиви относно определяне на началния
12
момент на дължимата законна лихва и настоящата инстанция ги споделя,като в тази насока
/относно определения начелен момент на лихвата за забава/ липсват конкретни оплаквания и
в процесната въззивна жалба.Затова първоинстанционното решение ще се потвърди и в
частта,с която върху обезщетенията е присъдена закона лихва,считано от датата 29.01.2019
г. до окончателното им изплащане.
Предвид потвърждаването му в горните осъдителни части,първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в осъдителната част,с която е осъден ответника да
заплати в полза на „К. и С.-адвокатско дружество“ възнаграждение в размер на 6562,87 лв.
на основание чл.38 от ЗА,а по сметка на Окръжен съд-С.З. е осъден да заплати сумата от
5278,13 лв. държавна такса и сумата от 563 лв. възнаграждение за вещи лица.Присъдените в
полза на съда суми се дължат от ответника на основание чл.78,ал.6 от ГПК съобразно на
уважената част от исковете и са правилно определени като размер,а адвокатското
възнаграждение е присъдено в полза на горното адвокатско дружество на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата и се дължи от ответник предвид резултата от разгледаните
искове,като във въззивната жалба,макар решението да е обжалвано в цялата му осъдителна
спрямо жалбоподателя част,не са изложени конкретни оплаквания в тази насока.
Предвид всичко изложено по-горе,се налага крайния извод,че разгледаната въззивна
жалба е изцяло неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно в цялата му
обжалвана част и като такова ще се потвърди в същата част.
По разноските за въззивната инстанция:
В отговора на въззивната жалба е направено искане да се присъди на „К. и С.-
адвокатско дружество“ възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъществена адвокатска защита на
въззиваемия пред въззивната инстанция,като наред с това е поискано възнаграждението за
се присъди за защита по всеки от предявените обективно съединени искове.Въззивният съд
намира,че такова възнаграждение не следва да бъде присъждано на горното адвокатско
дружество.По първоинстанционното дело е приложено пълномощно,даващо правомощия на
същото дружество за упражняване на процесуално представителство на ищеца /настоящ
въззиваем/ Н.Б. пред всички съдебни инстанции във връзка със защита правата му по повод
на понесените от него имуществени и неимуществени вреди от ПТП,настъпило на
22.07.2018 г.Но за да се присъди в полза на адвокатското дружество възнаграждение по
чл.38 от ЗА се изисква не само установяване на качеството му на пълномощник на страна по
делото,но още и наличието на уговорка между дружеството и представлявания от него
клиент за окозване на безплатна правна помощ на основание някоя от хипотезите,визирани в
нормата на чл.38,ал.1 от ЗА.В случая по настоящото дело не са представени доказателства за
уговорена безплатна правна защита на въззиваемия от адвокатското дружество пред
въззивната инстанция и то на основание посочената разпоредба от Закона за
адвокатурата.Ето защо искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗА не подлежи на уважаване.
13
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №126 от 03.04.2020 г.,постановено по т.д.№41/2019 г. по описа
на Окръжен съд-С.З.,във всичките му обжалвани части,с които ответника "Д.З.” АД-гр.С. с
ЕИК ********* е осъден да заплати на ищеца Н.В.Б. с ЕГН ******** сумата от 125 000
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания,
стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 22.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2019г., до окончателното
изплащане на сумата,осъден е да му заплати и сумата от 6 953,16 лв.,представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от Н.В.Б. разходи за
лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от него травматични
увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 22.07.2018г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 23.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата,а също
така е осъден да заплати на „К. и С. - адвокатско дружество“, представлявано от управителя
адвокат П.Х.К. от АК С.З., сумата от 6562,87 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС и по
сметка на Окръжен съд-С.З. е осъден да заплати сумата от 5278,13 лв., представляваща
държавна такса и сумата 563 лв.-възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14