Номер 149920.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502268 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ /ГД „ЖСОБТ“/ като правоприемник на Главна
дирекция „Национална полиция“ /ГД „НП“/ на Министерство на вътрешните работи срещу
решение № 2533 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17064 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, петдесети състав, с което е осъдена ГД „НП“ да заплати на В. Х. П.
сумата от 1 419,31 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 208 часа периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба /21.10.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187,
алинея 5, точка 2 от ЗМВР, както и сумата от 221,05 лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на исковата молба 20.10.2019 г., на основание член
86 от ЗЗД; осъдена е ГД „НП“ да заплати на В. Х. П. сумата от 400 лева, представляваща
сторени по делото пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Варна сумата от 513,17 лева, представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице, на основание член 78, алинея 6 от ГПК. Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че
съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния
труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва
да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите
работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в
МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по
трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина 1 обусловените
функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР. Също така се
1
навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са
предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът Владимир Петров твърди в исковата си молба, че за периода 21.10.2016 г. до
30.09.2019 г. е полагал труд на длъжността “старши полицай” в Зонално жандармерийско
управление - Варна към дирекция “Жандармерия”, която е на структурно подчинение на
Главна дирекция „национална полиция” в МВР, като ищецът е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил общо 1 415 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1,143 възлиза на 1 617,34 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 202,34 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1 419,31 лева, по иска с правно
основание член 86 от ЗЗД – 221,05 лева /след изменение на исковете на основание член 214
от ГПК в съдебно заседание, проведено на 12.06.2020 г./.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна ГД „ГП” депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
2
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през
целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в точка 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева.
Не се спори между страните, а и на основание член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от
първата инстанция е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че по
силата на възникнало служебно правоотношение между страните ищецът е престирал труд
на посочените длъжности в РДГП Бургас - структурно подразделение към ГД „ГП“ в МВР
срещу задължението на работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР.
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за процесния период отработените нощни часове,
преобразувани в дневни, са 208; стойността на претендираното допълнително
възнаграждение за извънреден труд е в размер на 1 419,31 лева, а на лихвата за забава –
221,05 лева.
Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014
г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3,
алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е
регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 1,143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой
3
9 от 26.01.2007 г./, в чийто член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Също
така следва да има пред вид и разпоредбата на член 50а, алинея 2 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, който визира, че относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ.
Предвид разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република България и
въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не
могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на
привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга
конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното
разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения.
Следователно предявените искове са основателени и като такива следва да бъдат
уважени.
С обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен
резултат и решението като правилно следва да се потвърди.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член 78 от ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 360 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2533 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17064 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, петдесети състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“
с адрес в град София - ул. „Патриарх Герман“ № 202 да заплати на В. Х. П. ЕГН **********
от *** сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща сторените от него
разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция, на основание член
78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5