Решение по дело №496/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 145
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Радослав Ангелов
Дело: 20214300500496
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Ловеч, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500496 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 3326 от 25.08.2021г. от „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София чрез процесуалния представител
адв. Г.М. – САК със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Асен“ № 2, ет.1,
кантора 3 против Постановление от 26.07.2021г. на държавен съдебен
изпълнител (ДСИ) при РС – Ловеч, с което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
е прекратено производството по изпълнително дело № 81/2007г.
Жалбоподателят, взискател по изпълнителното дело, твърди, че на
21.07.2021 е сезирал ДСИ с молба за извършване на опис на длъжника. В
жалбата си излага доводи, че така постановеният акт е незаконосъобразен
като при неговото постановяване ДСИ не е отчел чл.3 от ЗМДВИП относно
спирането на сроковете по време на извънредното положение в Република
България за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Твърди, че с оглед
разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗМДВИП давностният срок следва да бъде
1
удължен с още два месеца, освен за времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не постъпил от длъжника Н.Н., ЕГН
**********, с адрес: с.Слатина, ул. „Опълченска“ 13
В срока по чл.439, ал.3 ГПК е изготвено и писмено становище на
ДСИ. Излага подробно описание на фактическата обстановка като навежда
доводи, че е основателна, а при произнасяне на постановлението ДСИ не е
съобразил разпоредбите на ЗМДВИП.
Съдът като като се запозна с материалите по делото, взе предвид
изложеното в жалбата, както и мотивите на ЧСИ, установи от
фактическа и правна следното:

Изпълнително дело 81/2007 по описа на РС – Ловеч е образувано срещу
длъжник Н. П. Н., ЕГН **********, с.Слатина, община Ловеч, ул. Опълченска
№ 13 от взискателя Българска пощенска банка АД – София. В хода на
процеса, с договор за цесия като взискател е встъпил „МТ ПРОДЖЕКТ“
ЕООД, ЕИК *** (л.19).
Последното изпълнително действие, представляващо постъпване на
парични суми от трети лица, което е извършено по поискане на взискателя, е
на 27.05.2019г. (л.219).
С молба с вх.№ 2814, подадена по пощата с пощенско клеймо от
21.07.2021г. (л.220-221), взискателят е поискал от ДСИ да извърши опис на
движимите вещи в жилището на длъжника.
С постановление на ДСИ от 26.07.2021г. производството по
изпълнителното дело 81/2007 по описа на РС - Ловеч е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК (л.220).
Със съобщение (л.222) длъжникът е уведомен за прекратяването на
производството на 09.08.2021г., а взискателят е уведомен на 18.08.2021г.
(л.223).
Жалбата е подадена срещу постановление на ЧСИ, с което се
2
прекратява производството (чл.435, ал.1, т.3 ГПК) от взискателя (чл.435, ал.1
ГПК) в срока по чл.436, а.1 ГПК (постановлението е връчено на 18.18.2021, а
жалбата е подадена на 03.12.2020). Ето защо жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебен изпълнител, като е заплатена държавната такса в размер на 25,00 лева
по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
По делото няма направено искане за спиране по чл.438 ГПК, въпреки
перемпцията, която настъпва ex lege като актът има декларативен ефект (ТР
2/2015 по тълк.д. 2/2013, ОСГТК, ВКС) и обжалването няма значение за
момента на настъпването на ефета.
В производството по чл.435 и сл. ГПК, окръжният съд действа като
контролно – отменителна инстанция като предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност (валидност) на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение (ТР 3/2005 по тълк. д. № 3/2005 на
ОСГК на ВКС и т.3 от ТР 7/2014 от 31.07.2017 по тълк.д. № 7/2017 на
ОСГТК на ВКС). Окръжния съд упражнява контрол за законосъобразност на
конкретното обжалвано действието или отказа на изпълнителния орган Той е
ограничен само от конкретния акт на изпълнителя, посочен в жалбата, а не от
извършените преди това изпълнителни действия.
Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК или това е т.нар. прекратяване поради
перемпция. На това основание не се прекратяват изпълнителни дела., които
имат за предмет вземания за издръжка, какъвто не е процесният случай.
Перемпцията е определена от законодателя като период от време на
бездействие на взискателя, с изтичането на който следва да се прекрати
изпълнителното производство, но не се погасява самото вземане (Решение №
37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 на IV г.о. с докладчик съдията
Белазелков). Това е така, за да се стимулира и възпита взискатела да не
бездействия и да предприеме необходимите действия, тъй като с
бездействието неоснователно се влошава положението на длъжника.
3
Изтичането на този срок не може да бъде вменено във вина на взискателя, ако
същият е изтекъл, поради обективни причи, което не зависят от неговото
бездействие.
Съгласно даденото в т.10 ТР 2/2015 по тълк.д. 2/2013, ОСГТК, ВКС
нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Съгласно мотивите на т.10 ТР 2/2015 по тълк.д. 2/2013, ОСГТК, ВКС,
плащането на суми от трети лица представлява действие за принудително
изпълнение, с предприемането на което се прекъсва давността по чл.116, б.
„в“ ЗЗД, от която дата следва да се брой срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК., а
описът е изпълнително действие, което прекъсва давността и молбата за
неговото извършване е активно действие на взискателя по т.8.
Последното изпълнително действие е осъществено на 27.05.2019г.
(л.219) .Следователно двугодишният срок за перемиране е следвало да изтече
на 27.05.2021г.
Съгласно чл.3, т.2 ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
спират да текат всички давностни срокове. Или това е период от два месеца.
Имайки предвид този специален закон срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не тече
по време на извъредното положение или тези два месеца следва да се
прибавят към дата 27.05.2021г., т.е. 27.07.2021г.
Освен това съгласно §13 от ЗИД ЗЗдр. (Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.,
в сила от 14.05.2020). Сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
4
на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Ето защо началната дата, от която ще продължи да тече срока па
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е 20.05.2020г. от тази дата следва да се добавят 2 месеца
и 14 дни, необходими за допълване на перемпцията. Ето защо същата ще
настъпи на 03.08.2021г., а молбата за извършване на ново изпълнително
действие (опис на движими вещи в жилищо) е поискано на 21.07.2021г.
(л.221).
Така исканото от взискателя извършване на принудителни действия е
извършено в срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което перемпцията не е
била настъпила към 21.07.2021г., поради което извършеното от ДСИ действие
– прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
С оглед на горното обжалваното постановление, следва да бъде
отменено, а изпълнителното дело следва да бъде върнато на ДСИ при РС -
Ловеч за продължаване за изпълнителните действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 26.07.2021г. на държавен съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 81/2007г. по описа при РС – Ловеч, с
което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено изпълнителното
производство, като незаконосъобразно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на:
взискателя „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София чрез
процесуалния представител адв. Г.М. – САК със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Цар Асен“ № 2, ет.1, кантора 3
длъжника Н. П. Н., ЕГН **********, с. Слатина, обл. Ловеч, ул.
Опълченска 13.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4,
изр.2 ГПК).
5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6