№ 869
гр. С., 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100509472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 08.02.2022 г., гр.д. 38555/2019 г., СРС, 46 с-в признава за
установено по отношение на „С.Т.“ ООД на основание чл. 124, ал 1 ГПК във
вр. чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН, че Българска академия на науките е
собственик на реална част с площ от 555 кв. м., при граници по букви А; Б;
В; Г; Д; Е; Ж; З; И; А съгласно изготвената комбинирана скица - Приложение
№1 към СТЕ, находяща се на л. 178 от делото, неразделна част от настоящото
решение и съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.4083.6242, находящ се в гр. С., район „Младост“, бул. „Александър
Малинов“, урбанизирана територия, НТП, за друг вид застрояване, стар №
4100, квартал 11 съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, идентичен с имот с
идентификатор 68134.4083.517, целият от 659 кв. м., идентичен с част от
поземлен имот стар пл. № 4100, к.л. 627 по кадастрален план, поддържан до
влизане в сила на кадастралната карта, като осъжда ответника да заплати на
ищеца сумата 863.07 лв. - разноски.
1
Срещу решението постъпва въззивна жалба от третото лице помагач на
ответника - С. И. А.. Счита, че за процесния имот не са съставяни АДС или
АОС. Не е обсъдена СТЕ, приета по гр.д. 3740/2001 г., СРС, 44 с-в, което е с
предмет реституция на същия имот, за изясняване разположението и
състоянието на оградите през годините. От преписката на ОСЗГ „Панчарево“
е видно спазването на процедурата за възстановяване на имота. В
първоначалната СТЕ е прието, че имотите на страните са съседни.
Свидетелите Н. и Т. разграничават имота на ответника от останалата част на
БАН. Не е съобразена допълнителната СТЕ, според която външната ограда, в
чиито граници попада имота на ответника, е сравнително нова и теренът е
обрасъл с дървета и храсти. Не е установено кой поставя тази ограда. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
По реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към въззивната жалба се присъединява
ответникът по иска „С.Т.“ ООД, като поддържа изложеното в нея.
Третото лице помагач на ответника по иска - И. А. И. не изразява
становище.
Въззиваемият – ищецът Българска академия на науките оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
2
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ответникът по иска „С.Т.“ ООД представя договор за покупко-продажба
от 26.09.2018 г., обективиран в нот. № 127, том XIII, нот. д.1890/2018 г., н-с
рег. № 622 НК, по чиято сила придобива от третите лица помагачи на
ответника – И. А. И., С. И. А. и Райка Владимирова И.а, последната поч. в
хода на процеса, процесния поземлен имот, представляващ реална част, с
площ 555 кв. м., от поземлен имот с идентификатор 68134.4083.6242,
находящ се в гр. С., район „Младост“, бул. „Александър Малинов“,
идентичен с имот с идентификатор 68134.4083.517, целият от 659 кв. м., стар
№ 4100, кв. 11 по КККР от 2009 г., бивша нива, с пл. № 13006, к.л. 627 по
предходен КП.
Праводателите на ответника са признати за собственици по земеделска
реституция и наследство на имота с констативен нот. акт № 25/25.03.2009 г.,
том I-A, нот.д. 20/2009 г., н-с рег. № 273 НК и констативен нот. акт №
127/11.12.2020 г., н-с рег. № 273 НК.
С решение № 200/28.04.2006 г., ОСЗГ „Панчарево“ в полза на
наследниците на С. Н.а С., каквито са праводателите на ответника, се
възстановява в стари реални граници правото на собственост върху спорния
имот, приет за идентичен с бивша нива от 0.659 дка, трета категория,
находящ се в строителните граници на Горубляне, м. „Къро“, имот пл. №
13006.
При упражнен по иска за собственост косвен съдебен контрол за
законосъобразност на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в което производство
не е участвал ищеца БАН, въззивният съд намира същото за неправилно.
Решението е постановено след отмяната на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ, обн.
ДВ бр.44/08.05.2001 г., която регламентира от колко лица се състои
комисията. Затова следва да се съобрази приложимият тогава чл. 15, ал. 2, т. 6
ЗАП /отм./, съгласно който е достатъчно актът да бъде подписан от
председател и секретар. В случая е спазено това изискване за валидност на
представеното решение.
3
Независимо, че окончателният възстановителен акт не е придружен със
скица по чл. 18ж, ал. 1, изр. 2 ППЗСПЗЗ, заверена от поземлената комисия, а
за имоти в строителните граници на населените места /какъвто е процесния
имот/ – и от техническата служба на общината, следва да се приеме, че
имотът е достатъчно индивидуализиран. В решението са посочени неговите
площ, номера по кадастралния план и точните му граници, представена е
скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ.
Не са представени доказателства, бившата собственица С. Н.а С. да е
притежавала и съответно придобила на конкретно правно основание
процесния имот. В решението на ОСЗГ е посочено, че имотът се води на
нейно име по емлячен регистър, но препис от последния не е представен.
Независимо от това, в спорното исково производство по чл. 124, ал. 1 ГПК не
е достатъчно да се докаже право на собственост само с извлечение от емлячен
регистър, т.к. остават неясни границите на имота и конкретния придобивен
способ. Затова не се установява наследодателката на праводателите на
ответника да притежава титул за собственост върху имота преди образуване
на ТКЗС. Недоказани остават констатациите в решението на ОСЗГ, поради
което същото не легитимара ответника като придобил имота от възстановени
собственици, т.к. разпореждането от несобственик не произвежда
вещноправен транслативен ефект.
Този извод се налага и предвид наличие на други предпоставки,
изключващи земеделската реституция.
Ищецът е признат за собственик с констативен нотариален акт №
1/29.01.2008 г., том I, нот.д. 19/2008 г., н-с К.Б., на основание чл. 10, ал. 2
ЗБАН, на дворно място в гр. С., район „Младост“, бул. ****, с площ 279 793
кв.м., който включва и процесния имот с бивш пл. № 4100.
Обстоятелството, че тази площ първоначално е собственост на
държавата се подкрепя от множеството актове за държавна собственост,
както следва: АДС № 4968 и АДС 4973, съставени на 25.02.1965 г., АДС №№
663 – 675, съставени на 10.11.1969 г., АДС 8165/24.08.1971 г. и АДС №
1739/15.03.1976 г., чиято обвързваща материална доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ не е оборена – чл. 179, ал. 1 ГПК.
По силата на представените по делото Разпореждане на МС от
09.03.1956 г. по доклад № Р-8-230/01.03.1956 г. за нуждите на БАН - за
4
Атомна научно-експериментална база и Физически институти, са отчуждени
срещу заплащане 76 дка ниви, собственост на ТКЗС, Горубляне. С
Разпореждане на МС № 1837/09.11.1956 г. за отчуждени други 154 дка. Така
държавният имот, ведно с процесния, е предоставен за управление и
стопанисване въз основа на съгласие на ръководителите на ведомствата,
съобразно т. 1, ал. 5 от Инструкция за приложение на Правилник за
отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди на /обн. Изв.,
бр.39/1954г., отм./. Отчуждаването по този ред, приет в приложение на чл.106
ЗС/отм./ е извършено на основание чл.101 ЗС /ред. изм.ДВ бр.12/11.02.1958 г./
за особено важни нужди на държавата и в полза на кооперации или други
обществени организации, като собствеността е придобита от датата на
решението на МС – чл.101, ал.3 ЗС. Тази разпоредба насочва към друг
реституционен закон – чл. 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.
Действително, според първоначалната СТЕ, имотите на страните са
съседни. Не следва да се обсъжда, представената от ответника СТЕ, като
приета в самостоятелно исково производство по гр.д. 3740/2001 г., СРС, 44 с-
в, която не е годно доказателствено средство по настоящото дело и не
обвързва настоящия съдебен състав и ищеца, предвид липсата на
непосредственост при събирането – чл. 11 ГПК. В приетата по делото
допълнителна СТЕ, след огледи на място, нови проучвания в ГИС, използване
на геодезични снимки и съпоставка с действащия кадастрален план, се
уточнява, че констатацията за липса на припокриване между имотите на
страните, е изведена само въз основа на стария кадастрален план към 1959 г.
След посочените допълнителни изследвания и съпоставки с действащия план,
вещото лице приема, че процесният имот на ответното дружество изцяло
попада в терена на ищеца БАН. Навлизането е както в очертанията на новата
външна ограда, изградена преди около 5-6 години, така и в границите на
старата ограда, от която има остатъчни следи на място.
След като съобразно СТЕ, целият процесен имот попада в територия на
„Научен комплекс на БАН – VІІІ км. С.“ и е зает от улично платно, асфалтова
площадка, ел кабели, част от канализация и подопровод, налице са пречки за
неговото реално възстановяване, независимо че според свидетелите Н. и Т. е
свободен от застрояване и обрасъл с растителност. Предвид чл. 10б, ал. 1 вр.
чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, земеделският имот, който е застроен с цел обслужване на
държавни, обществени, научни, културни нужди или е зает от проведени
5
други мероприятия за обществени или държавни нужди, не подлежи на
възстановяване, даже и при налично законно строителство. Имотът се
разглежда като част от цялото мероприятие и е без значение дали върху него
има строителство, когато попада в очертания на терен, зает от съответното
мероприятие. /решение № 1219/30.12.2008 г., гр.д.4815/2007 г., ВКС, І г.о. и
определение № 893/18.08.2009г., гр.д.826/2009г., ВКС, І г.о./ В случая
свободният от застрояване процесен имот е включен в цялостния научен
комплекс като зона, обслужваща нормалното функциониране на неговите
обекти.
Конкретно за имота, предоставен от държавата на БАН за
стопанисване намира приложение специалния чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН.
Нормата предвижда, че Народното събрание предоставя в собственост на
Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени,
сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и
други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва
само в интерес на академията и с решение на Общото събрание. Правото на
собственост преминава от държавната в правната сфера на БАН ex lege, а не
по силата на изричен акт на Народното събрание. Такъв акт е необходим само
за фактическото предоставяне на собствеността /решение № 795/08.08.2003 г.,
гр.д.701/2002 г., ВКС, ІV г.о., решение № 1106/26.10.2006 г., гр.д.1774/2005 г.,
ВКС, ІV-б отд. и решение № 645/05.10.2008 г., гр.д.6356/2007 г., ВКС, ІІІ г.о./.
Установителният иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е
основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 300 лв. – възнаграждение за един
юрисконсулт.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.02.2022 г., гр.д. 38555/2019 г., СРС, 46 с-в.
ОСЪЖДА „С.Т.“ ООД, със седалище: гр. С., бул. ****, офис 19 и С. И.
А., ЕГН ********** да заплатят на Българска академия на науките, с адрес:
гр. С., ул. **** сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението е постановено с участие на трети лица помагачи на
ответника – И. А. И. и С. И. А..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7