Р Е Ш Е Н И Е
№ 27 11.02.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 342 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Р.Н.И.,
ЕГН********** ***, подадена чрез адвокат Б.К. *** срещу Решение
№2153-25-36/22.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-25-321/13.10.2021г. на ръководител ПО към ТП на
НОИ-Търговище, с което и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.
В жалбата като основание
се навежда противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, обосноваващи че
оспорващата И. отговаря на всички материални предпоставки по чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ в т.ч. и на изискването за възраст,
което за 2021г. е от 49г. и 8 месеца. Излага се становище, че решаващият орган
като приема, че чл.69б, ал.1 от КСО е приложима само по отношение на гражданите, които нямат необходимия
осигурителен стаж, неправилно стеснително тълкува разпоредбата на чл.18, ал.4
от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Излагат се и доводи обосноваващи,
че нормите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО са равнопоставени, с оглед
правните им последици и дават възможност на гражданите да упражнят правото си
на лична пенсия за ОСВ в един от двата вариянта, а при наличие на
предпоставките и по двата, следва да бъде приложена нормата в по-благоприятния
за заявителя вариант. Моли се оспореното решение да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата се явява
лично и с адвокат Б.К. *** и поддържа жалбата на наведените в нея основания.
Излага се становище, че не се оспорват фактическите констатации, на които е
издадена Заповедта. Навежда се, че спора е само по отношение правилното
приложение на материалния закон. Моли се оспорения акт да бъде отменен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съобразно
представен списък.
Ответникът по оспорването – Директорът на
ТП на НОИ -Търговище, в съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с
вх. № 2113-25-821/07.09.2021 г. Р.Н.И. е поискала да й бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 696, ал.1 от КСО, като
към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен
и трудов стаж -трудова книжка № 20/01.09.1990 г. и Образец В №
363000-21756/07.09.2021 г. издаден от ОД на МВР гр. Търговище. При така
представените от И. документи за трудов/осигурителен стаж и доход е извършена
преценка, като е установено, че към датата на подаване на заявлението -07.09.2021
г. И. има навършена възраст 49 г. 11 м. 14 дни и придобит осигурителен стаж
както следва: осигурителен стаж като държавен служител по ЗМВР - 26г.03м.23дни;
осигурителен стаж от трета категория – 02.11м.11дни. На основание чл. 104, ал.
4 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд-46г.09м.19дни.
Към датата на
заявлението г-жа И. е на длъжност държавен служител по чл. 69 от КСО в ОД на
МВР гр.
Търговище и полаганият от нея труд е зачетен по реда на чл. 104, ал.4 от КСО,
съгласно която- осигурителният стаж на лицата по чл, 69 се превръща, като три години действително изслужено
време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
По така подаденото
заявление от Р.Н.И. с Разпореждане № 2140-25-321/13.10.2021г. издадено от Станислав
Стефанов – ръководител „ПО” в ТП на НОИ –Търговище
на заявителката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж по
чл.69б, ал.1 от КСО. Прието е че И. има
изискуемия осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, а именно от 27 г. общ стаж, от който две трети /18 години / действително
положен като държавен служител по Закона за МВР, но към 07.09.2021 г. няма
навършена изискуемата възраст от 53 г. и
8 м., поради което и няма право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО.
Съгласно приложената по делото длъжностна
характеристика Станислав Стефанов на длъжност-началник на отдел „Пенсии“
упражнява функциите ръководител „ПО” в ТП на НОИ –Търговище.
С жалба с вх.№1012-25-93/01.11.2021г. Р.Н.И.
е обжалвала така постановеното Разпореждане пред Директора на ТП на
НОИ-Търговище.
С
Решение №2153-25-36/22.11.2021г. Директорът ТП на НОИ-Търговище е потвърдил горепосоченото
разпореждане. В решението органът е изложил мотиви, че законодателят е предвидил възможност за
прилагане нормата на чл. 696, ал. 1 от КСО,
във връзка с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, допускаща единствено
изключение за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО
поради недостигащ осигурителен стаж. Посочено е като мотиви, че държавните
служители по ЗМВР не са посочени в НКТП и за тях не се правят допълнителни осигурителни
вноски в професионален пенсионен фонд /ППФ/.
Прието е, че в процесния случай не е изпълнена хипотезата на посочената правна
норма, тъй като И. е придобила необходимия стаж, но не е навършила изискуемата
от закона за 2021г., възраст от 53 години и 8 месеца, съгласно чл.69, ал.9 от КСО.
Решение №2153-25-36/22.11.2021г. на Директора
на ТП на НОИ-Търговище е съобщено на И. на 25.11.2021г. видно от приложеното по
делото известие за доставяне.
Жалбата на Р.Н.И. срещу гореописаното
Решение е подадена до Административен съд-Търговище на 08.12.2021г. с
вх.№2103-25-21, чрез органа издал оспорения акт.
Безспорно по делото е, че към деня на
подаване на заявлението-07.09.2021г. оспорващата Р.Н.И. има навършени 49г.11м.14 дни, както и че същата има общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд от 46г.09м.19 дни, от
които 26г.03м.23 дни от първа категория труд и общ сбор от осигурителен стаж и
възраст от 96 точки.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок от надлежна страна и при наличие
на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение №2153-25-36/22.11.2021г. и потвърденото с него
Разпореждане №
2140-25-321/13.10.2021г. са издадени от материално и териториално компетентни
органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при липса
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
За да откаже отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на оспорващата, пенсионният орган е приел, че тя
не отговаря на условията за пенсиониране, както по чл. 69, ал. 2 от КСО, така и
по чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО
съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Те са еднакво приложими с оглед на правните
последици като норми от един и същ ранг. Това означава, че при осъществяване на
фактическия състав на една от тях или и на двете, следва да се приложи по –
благоприятната правна възможност за заявителя. В тази насока Решение
№2259/18.02.2021г. по ад.д.№10189/2020г. на ВАС и Решение №2291/18.02.2021г. по
ад.д.№9879/2020г. на ВАС.
От така събраните по делото доказателства
по делото се установява, че оспорващата не отговаря на законовото изискване за
навършила възраст по чл.69, ал.2, във връзка с ал.9 от КСО, която за 2021г.
следва да бъде 53г. и 8 месеца. Оспорващата обаче отговаря на законовото
изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т.1,т.2 от КСО, което съгласно
съдържанието на посочените разпоредби, за 2021г. за жените следва да е
от 49г. и 8 м., а не както органът е приел от 53г. и 8 м. Последният размер на
възраст е изискване за придобиване на право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само по отношение на мъжете.
Безспорно по делото е установено, че към
деня на подаване на заявлението си - 07.09.2021г оспорващата И. е имала
навършени 49г.11м.14 дни.
Едновременно с горното безспорно по
делото е установено и че към деня на подаване на заявлението си И. е имала
придобит осигурителен стаж превърнат към трета
категория труд от 46г.09м.19 дни, от които 26г.03м.23 дни от първа категория
труд и общ сбор от осигурителен стаж и възраст от 96 точки. Следователно Р.Н.И.
е отговаряла и на изискването по чл. 69б, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж от 10 г.
при условията на първа категория труд, както и на изискването по чл. 69б, ал. 1,т.1 от КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст
най-малко за жените от 94 точки.
По изложените съображения съдът приема,
че оспорващата Р.Н.И. към деня на подаване на заявлението си е отговаряла на
всички кумулативно предвидени законови предпоставки по чл. 69б, ал. 1
от КСО за отпускането на лична пенсия
ОСВ при условията на посочената разпоредба.
Въпреки, че към датата на подаване на
заявлението по отношение на И. са били налице всички условия за пенсиониране по
чл. 69б, ал. 1 от КСО, административният орган е приел, че на оспорващата не
следва да се отпуска пенсия, защото не отговаря на условията за възраст по нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а чл. 69б,
ал. 1 от КСО е неприложим с оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, както и че няма
осигуряване в ППФ. Тези изводи на пенсионния орган противоречат на материалния
закон.
Неправилно административният орган е
приел, че възможността за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО възниква само
ако е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава
привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен
стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не изключва
възможността за пенсиониране на лицата, които изначално отговарят на условията
за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО, какъвто е конкретния случай. Обратното
би означавало неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в
противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното
обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на
задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на
осигурените лица. Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС следва да бъде в смисъл,
че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО. Тя не може да
ограничава действието на нормите на КСО, поради което при противоречие между
двете следва да намерят приложение разпоредбите от по-висок ранг съгласно чл.
5, ал. 1 АПК. Не се споделя и стеснителното тълкуване на чл. 69б, ал. 1 от КСО,
че той се прилага само за дейностите и професиите от първа и втора категория
труд, посочени в НКТП, за които се правят допълнителни осигурителни вноски в
ППФ. В разпоредбата на чл.69б, ал. 1 от КСО е посочено, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд, имат право на ранно пенсиониране, без оглед на това дали за
положения труд са направени допълнителни осигурителни вноски в ППФ. В
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС изрично е посочено, че осигурителният
стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, какъвто безспорно по
силата на закона се явява положения такъв от оспорващата, като държавен
служител по ЗМВР от 26.03.23 дни.
На основание всичко гореизложено
настоящият съд приема, че по отношение на Р.Н.И. е приложима хипотезата на чл.
69б, ал. 1 от КСО. В случая безспорно по делото е доказано, че оспорващата Р.Н.И. отговаря на условията за пенсиониране по този ред, с
оглед на което така постановения отказ на пенсионния орган се явява издаден при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона.
По изложените съображения, съдът намира Решение
№2153-25-36/22.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-25-321/13.10.2021г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище,
за незаконосъобразни и следва като такива същите да бъдат отменени.
Предвид на това, че естеството на въпроса е от
компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, следва
преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2113-25-821/07.09.2021 г. подадено
от Р.Н.И., съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение
по тълкуването и прилагането на закона.
При така
следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че искането
на процесуалния представител на оспорващата за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. Следва на основание чл.120, ал.2 от КСО на Р.Н.И., да бъдат присъдени разноски в общ размер на 610
лева, съставляващи платена д.т. от 10 лева и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 600
лева.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.118, ал.3 от КСО, чл.120, ал.2 от КСО,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.Н.И., ЕГН**********
***, подадена чрез адвокат Б.К. ***/22.11.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище и потвърдено с него Разпореждане № 2140-25-321/13.10.2021г. на
ръководител ПО към ТП на НОИ-Търговище, с което на Р.Н.И., ЕГН********** *** е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.
ИЗПРАЩА /като правно действие/
преписката на Ръководителя на ПО при
ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление с вх. № 2113-25-821/07.09.2021 г. подадено от Р.Н.И. при
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и
прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на
Р.Н.И., ЕГН********** *** разноски по настоящото дело в размер на 610/ шестстотин и десет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: