№ 414
гр. Бургас, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108283 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Ч. П. Ч. против Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с която са предявени два осъдителни иска.
Препис от книжата е връчен на ответника за отговор на 13.12.2024 г., като срокът за
отговор изтича на 13.01.2025 г. В него отговор на исковата молба не е подаден. На
14.01.2025 г. ответникът подава „становище“, в което по същество не оспорва, че ищцата е
държавен служител в системата на МВР от 2018 г. до настоящия момент. В становището се
застъпва тезата, че Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2024 г.,
ОСГК няма обратно действие. Въпреки това със заповеди на министъра на МВР от
29.11.2024 г. е разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена левовата равностойност на храната
за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР в
определен в заповедите размер. Тъй като главният иск според ответника е неоснователен,
неоснователен се явява и акцесорният иск. Към становището са приложени и писмени
доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи.
В съдебното заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на
ответника депозира молба, с която „потвърждава“, че за процесния период на ищцата не са
заплатени суми за храна, като това ще стане евентуално след влизане на осъдително
решение на съда в сила.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните следните обстоятелства: ищцата е служител в МВР (***
към РД „Гранична полиция“ – гр. Бургас към ГД „Гранична полиция“), назначена по реда
ЗДСл, като за периода 01.12.2021 г. – до 30.11.2024 г. не й е предоставена храна или левовата
й равностойност, като според ответника това следва да стане през 2025 г.
1
Нещо повече, в представената от ответника със становището му от 14.01.2025 г.
заповед на министъра на МВР от 29.11.2024 г. изрично е посочено, че на служители,
предявили по съдебен ред претенция с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР след
27.11.2024 г. (исковата молба е подадена на 02.12.2024 г.), левовата равностойност на храната
да се изплати след влизане на решението в сила. В същата заповед са отразени сумите, които
следва да се изплатят на служителя за предходен период, който съвпада с процесния, които
по размер съвпадат с претендираните в исковата молба, а именно: за месец декември 2021 г.
– 120 лева; за календарната 2022 г. – по 120 лева месечно; от януари до края на юли 2023 г.
по 120 лева месечно; от август до края на декември 2023 г. – 200 лева месечно; от януари до
края на ноември 2024 г. – по 300 лева месечно. За месец декември 2024 г. сумата за храна е
изплатена на ищцата, но този месец е извън процесния.
По делото са приети като доказателство Вътрешни правила за заплатите на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР (за краткост Правилата). Според чл.20,
ал.2 от Правилата периодичността на изплащане на заплатата на служителите е до два пъти
месечно – авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо число на текущия
месец.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, както и на
безспорните факти.
С измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., от текста на чл. 133
ГПК отпадна невъзможността след срока за отговор на исковата молба ответникът да посочи
доказателствата си и конкретните факти, които ще доказва с тях, както и да представи
всички писмени доказателства, доколкото така или иначе окончателната преклузия за това
настъпва едва в първото по делото съдебно заседание, след постановяването на доклада по
делото от съда и предоставяне от последния на страните възможност да вземат становище
по него, както и да ангажират доказателства във връзка с дадените от съда указания (чл. 146,
ал. 3 ГПК). Следователно неподаване на отговор не преклудира възможността на ответника
да представи доказателства след изтичане на срока за отговор. Ето защо съдът зачете
изявлението на ответника досежно основателността на исковете и прие приложените към
становището му от 14.01.2025 г. писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, в редакцията относима към процесния
период, на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2024 г., ОСГК
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се
осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно
разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР.
С оглед горното, признанието на ответника, заявено в молба от 24.02.2025 г., че на
ищцата не са заплатени суми за храна за исковия период и писмените доказателства по
делото следва, че главният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен,
като се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
По акцесорния иск:
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Според чл.142, ал.4 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител и с конкретни разпоредби на ЗМВР, сред които и
чл.181, ал.3. На основание на последната разпоредба е издадена Наредба № 8121з-105 от
2
26.01.2023 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на
полагащата се безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на
левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на Министерството на
вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. (за краткост Наредбата).
Според чл.10, ал.2 от Наредбата равностойността на храната се изплаща с възнаграждението
на служителя на МВР.
Според чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на
вътрешните работи (за краткост Наредба 2) служителите на МВР, на които не се осигурява
храна, получават ежемесечно левовата й равностойност. Вярно е, че Наредбата визира
служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМВР, сред които не е ищцата, но с оглед приетото
от тълкувателното решение тя следва да намери приложение и по отношение на
служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. Според чл. 11 от Наредба 2 сумата по чл. 4 се
начислява в Автоматизираната информационна система „Труд и работна заплата“.
От цитираните нормативни актове и конкретни разпоредби от тях следва, че
равностойността на храната на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР следва да се
изплати с възнаграждението им за труд.
По аргумент от чл.20, ал.2 от Правилата, това следва да стане най-късно до 27-мо
число на текущия месец, поради което от 28-мо число на месеца ответникът изпада в забава.
Следователно началният момент на забавата е 28.12.2021 г., тъй като се дължи левовата
равностойност за храна за месец декември 2021 г. За левовата равностойност за храна за
месец януари 2022 г. ответникът изпада в забава на 28.01.2022 г. и така до месец ноември
2024 г., за сумата за който ответникът изпада в забава на 28.11.2024 г. Лихвата обаче следва
да се присъди до 01.12.2024 г., защото от 02.12.2024 г., когато е входирана исковата молба в
съда, ответникът дължи законна лихва върху главницата и не може за една и съща дата да
бъде начислявана и мораторна, и законна лихва. Изчислена от съда на основание чл.162 от
ГПК сборната лихва е в размер на 1003,90 лева, до който размер искът следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран такъв от 1006,42 лева и за дата
02.12.2024 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира като разноски изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1070 лева (договор за правна защита и съдействие – л.41 от делото). Ответникът надлежно е
заявил възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, поради което съдът следва да се произнесе по неговата
основателност.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата), е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях – в този смисъл е и Определение № 350 от 15.02.2024 г.
на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда при извършване на преценката му при заявено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 от ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС – в този смисъл Определение № 1001 от 6.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
553/2024 г., III г. о.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Спор по фактите няма. Макар
в молбата от 24.02.2025 г. процесуалният представител на ответника да заявява, че „оспорва
3
исковата молба“, извън процесуалното поведение на работодателя налага извод, че той счита
претенцията за „основателна“ и единствено „отлага във времето“ погасяването на вземането.
По делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което бяха събрани само
писмени доказателства.
На последно място, исковата молба е подадена лично от ищцата, като договор за
правна защита и съдействие (л.41 от делото) е сключен на 22.01.2025 г., т.е. след
постановяване на определението на съда по чл.140 от ГПК. Ето защо, съдът намира за
справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. С оглед уважената част от
исковете ищцата има право на разноски в размер на 359,88 лева.
Ответникът също има право на разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение, като съдът определя за справедлив негов размер от 200 лева на основание
чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски
в размер на 0,07 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 318 лева, представляваща държавна такса за уважените искове.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. София, бул.
Мария Луиза, № 46, да заплати на Ч. П. Ч., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 6700
(шест хиляди и седемстотин) лева, представляваща левовата равностойност на дължимата й
храна за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. София, бул.
Мария Луиза, № 46, да заплати на Ч. П. Ч., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 1003,90
лева (хиляда и три лева и деветдесет стотинки), представляваща сборна лихва за периода от
28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. върху присъдената й левова равностойност на дължимата й
храна, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 1006,42 лева, както и за дължимост на лихва за дата 02.12.2024 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. София, бул.
Мария Луиза, № 46, да заплати на Ч. П. Ч., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 359,88
лева (триста петдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Ч. П. Ч., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплати на Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. София, бул. Мария Луиза, № 46, сумата от 0,07
лева (седем стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР, с адрес гр. София, бул. Мария Луиза, № 46, да заплати по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 318 (триста и осемнадесет) лева, представляваща дължима държавна
такса за уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4