Определение по дело №3123/2016 на Районен съд - Плевен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 24. 06. 2016 год.

 

Плевенският районен съд, ІІ граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д. № 3123 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от инж.Я.Й.П. *** Директор на ТП-ДГС-Плевен, в която се твърди че със заповед № РД-13-2/08.01.2016г. на Директора на СЗДП гр. Враца е наложена принудителна административна мярка определяне внесената гаранция  в размер на 1064 лв по договор за управление № 18/28.06.2011г. да остане в полза на СЗДП ДП. Ищецът обжалва посочената заповед и отправя искане до съда да я отмени като незаконосъобразна.

Ответникът в представения по делото отговор е изразил становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че така предявения иск е недопустим. В закона няма предвиден ред за обжалване на заповедта, с която е определено представената от ищеца гаранция по договор за управление за остане в полза на предприятието.Съгласно чл. 172 ЗГ на ищеца е възложено управлението на държавно горско стопанство (като териториално поделение на държавно предприятие по чл. 163 ЗГ) и сключеният от ищеца договор е именно такъв. С договора за управление по чл. 328, ал. 2 КТ собственикът на едно предприятие (или негов представител) възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Извод, че договорът, сключен на основание чл. 173, ал. 3 ЗГ, е с облигационен характер, а не трудов се поддържа и в практиката на ВКС /Определение № 600/09.12.2013г. по ч.гр.д.№ 7162/2013г., І г.о., Определение № 313/27.04.2012г. по ч.гр.д. №261/2012г., ІVг., последното задължително по своя характер/. В тези актове е прието, че не е налице пречка, да бъде сключен договор за управление на държавно и общинско предприятие, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и създадени за задоволяване на някаква обществена потребност. Нормите, уреждащи трудовите правоотношения не може да бъдат приложени към на облигационните отношения между страните, следователно ищецът следва да реализира претенцията си по общия ред – чл. 55-59 от ЗЗД на плоскостта на неоснователно обогатяване. Ето защо съдът приема, че предявеният в настоящото производство иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на осн. чл. 130 от ГПК,  съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3123/2016 год. по описа на Плевенския районен съд поради недопустимост на предявения от инж.Я.Й.П. против  СЗДП Враца иск .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: