Р Е Ш Е Н И
Е №..
гр.Козлодуй,
17.03.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
заседание на 15 март 2021 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Стела Бочева
като
разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 718 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Ф.Д.А., ЕГН ********** с
адрес ***, с която са предявени против „А.2." ООД ***,
ЕИК:********* обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение
за месеците 02, 07 и 08 2019г. в размер
на общо 759.00 лева; за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск за
7 работни дни от 2019г. в размер на 250 лева и за неспазено предизвестие по
т.VI от трудовия договор в размер на 560.00 лв.
В съдебни заседания ищецът участва лично и с пълномощник
адвокат М.С. *** и поддържат исковете.
Ответникът в срок е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете и излага подробни съображения.
В съдебни заседания за ответното дружество не се явява
представляващ.
В хода
на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, от които съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и страните не спорят за
обстоятелствата, че ищецът е работила при ответника по трудов договор на длъжност „работник озеленяване" за
времето от 08.05.2018г. до 16.08.2019г.. На 15.08.2019г.
работодателя е прекратил трудовото правоотношение с ищеца със Заповед № 18 от
15.08.2019г. приложена на л.6 в делото. Според основанието записано от
работодателя, основанието за прекратяване е по взаимно съгласие. Ищецът оспорва
това твърдение и излага, че трудовия й договор е прекратен от работодателя едностранно.
Ищецът
твърди, че не е получила от ответника дължимото трудово възнаграждение за месеци 02, 07 и 08 от 2019г. общо в размер на 759.00 лева. Претендира и при прекратяване на
трудовия договор обезщетение за неползван отпуск от 7 дни за 2019г. в размер на
250.00 лева и една заплата от 560 лева за неспазен срок на предизвестие
съгласно уговореното в трудовия договор.
По иска за неизплатени трудови възнаграждения
ответникът твърди, че за посочените месеци на ищеца е изплатено в брой трудовото
възнаграждение за реално отработените дни и са издадени разходни касови ордери
/РКО/ за същото. Представя такива в копия.
По отношение претендираното обезщетение за неползван
платен годишен отпуск твърди, че на работника действително е дължимо
обезщетение за неползване на отпуска за 5 работни дни за 2019 г. и предлага
ищеца да посочи начин за плащането на тази сума.
По отношение претенцията за обезщетение при
прекратяване на трудовия договор на ищеца, излага съображения, че прекратяването
е станало по взаимно съгласие на чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, поради което не
дължи претендираното обезщетение.
По делото е представено личното трудово досие на ищеца,
от което е видно, че в него се съдържа копие на молба на ищеца от 14.08.2019г.
до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. След
оспорване на този документ и искане на ищеца, ответникът не е представил
оригинала на молбата.
Установява се от писмените доказателства на ищеца и
показанията на разпитаните свидетели Екатерина Иванова и Генка Вашкова, че
трудовите възнаграждения на работниците, включително и на ищеца са изплащани от
ответника само по банков път. Сумите изплащани с РКО са били само за
допълнителен труд.
От показанията на свидетелите се установява и, че молбите
за прекратяване на трудовия договор не са били подавани от работниците към
датата на прекратяване на трудовия договор, а са били попълвани от всеки
работник още към датата на подписване на трудовия договор с ответника, като
полето за дата е оставено празно и впоследствие датата е дописвана.
Ответника представя и седем разходни касови ордера без
номера от дати 5.07.2019г.; 11.07.2019г.; 26.07.2019г.; 16.07.2019г.;
19.07.2019г.; един без дата и от 15.08.2019г., за които твърди, че с тях са
изплатени трудовите възнаграждения на ищеца. Доколкото съда изрично е изискал
от ответника оригинали на тези РКО и те не са предоставени след изрично
оспорване на ищеца, съда намира, че по правилата на ГПК не може да кредитира
копията а тези платежни документи за факта на плащане от ответник каквото той
твърди.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, като
обективни логични и кореспондиращи с останалите писмени доказателства събрани
по делото.
Съдът не кредитира представени от ответника молба за
прекратяване на трудовия договор на ищеца по взаимно съгласие от 14.08.2019г. и
цитираните по-горе общо седем РКО, тъй като не а представени оригинали на тези
доказателства по реда на ГПК въпреки оспорването на ищеца и изричното искане от
съда за представянето им.
При
тези безспорно установени обстоятелства, съда приема от правна страна следното:
По делото е безспорно и страните не спорят, че ищеца е
работила при ответника по трудово правоотношение от 08.05.2018г. до 15.08.2019г. на длъжност „Работник озеленител”. Безспорно е и страните не
спорят и за обстоятелството, че със Заповед № 18 от 15.08.2019г. трудовия
договор на ищеца е прекратен по взаимно съгласие.
Съда намира, че ответника не доказа твърдението си за
основанието за прекратяване на трудовия договор – по взаимно съгласие, тъй като
след изричното указание на съда не представи оригинал на молбата на ищеца.
Следователно е доказано твърдението на ищеца, че работодателя едностранно е
прекратил трудовия договор и следователно дължи на работника обезщетение за
неспазено предизвестие, тъй като в трудовия договор изрично е уговорено такова
в размер на едно БТВ от 560.00 лева.
Според съда ответника не доказа и твърдението си, че е заплатил
претендираните трудови възнаграждения на ищеца за месеците 02, 07 и 08 2019г. в
размер на общо 759.00 лева с цитираните общо седем РКО. Напротив по делото
безспорно се доказа от показанията на свидетелите, че трудовите възнаграждения
са изплащани само по банков път, а с РКО са правени допълнителни и различни
плащания. Освен това ответника не представи и оригинали на тези РКО, а съда не
може да кредитира оспорените копия на тези платежни документи.
В този смисъл съдът намира, че ответника дължи на ищеца
трудовите възнаграждения за месеците 02, 07 и 08/2019г. в размер на общо 759.00
лева. Доколкото ответника сам признава претенцията на ищеца за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, то съдът намира че само на това основание
следва да уважи и тази претенция на ищеца. По отношение размер на това
обезщетение, ищеца претендира и съда намира, че е доказан от 250.00 лева. Не се
доказа твърдението на ответника да е заплатил на ищеца част от това обезщетение
с РКО по съображенията изложени по-горе досежно съдържанието и достоверността
на тези РКО.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 27.08.2020г..
При този изход на спора ответника дължи на ищеца
направените разноски за адвокатско възнаграждение определено в хипотезата на
чл.38 от ЗА вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатките възнаграждения в размер на 340.53
лева.
Ответника дължи на Районен съд – Козлодуй по компенсация
държавна такса от 4% от стойността на уважените искове – 62.76 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Агроспектър 2000"
СЮД със седалище ***, ЕИК:********* да заплати на Генка
Иванова Вашкова, ЕГН ********** с адрес ***, трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08 2019г. в размер на общо 759.00
лева, ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане;
обезщетение за неползван платен отпуск за 7 работни дни от 2019г. в размер на 250.00
лева, ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане и
обезщетение за неспазено предизвестие по т.VI от трудовия договор в размер на 560.00
лева, ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Агроспектър 2000"
СЮД със седалище ***, ЕИК:********* да заплати на адвокат М.С. *** адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 340.53 лева.
ОСЪЖДА „Агроспектър 2000"
СЮД със седалище ***, ЕИК:********* да заплати по компенсация на районен съд -
Козлодуй държавна такса в размер на 62.76 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен
съд Враца в двуседмичен срок от връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: