№ 365
гр. Велико Търново, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20214110103597 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Предявен е иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и иск по
чл.86 от ЗЗД против ответника, за заплащане на имуществени вреди от 304.13 лв. с лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и
64.48 лв. лихва за забава от 15.11.2019г. до подаване на исковата молба от пострадалия от
ПТП ищец, против застрахователя на причинителя на вредата по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Ищецът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – Областно пътно управление –
Велико Търново, бул. България № 34, представлявано от юрисконсулт М.Д. твърди в
исковата си молба, че пострадал от настъпили на 11.08.2019 и 28.08.2019г. ПТП, причинено
от водачи на леки автомобили, застраховани със застрахователни полици при ответника по
застраховка Гражданска отговорност. Ищецът твърди, че в резултата на ПТП е претърпял
описаните имуществени вреди. Ищецът твърди, че е заявена претенция пред застрахователя,
който изплатил по-голямата част от застрахователните обезщетения, на не заплатил
претендираната с исковата молба разлика.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ EАД, чрез пълномощника си признава
фактическите твърдения на ищеца. Твърди, че е изплатил обезщетенията по образуваните
щети в дейстителната стойност на вредите. Позовавайки се на правната доктрина и съдебна
практика твърди, че претендираната от ищеца сума с исковата молба била начислено ДДС
върху изплатените обезщетения, но същата не се дължала, тъй като застрахователното
обезщетение не било сред предвидените за начислявяна на ДДС по чл.2 от ЗДДС и същото
1
не било сред предвидените доставки за начислявяна на ДДС, не представлявало облагаема
доставка по смисъла на този законов текст. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е увреден от ПТП, виновно причинено от водач на
автомобил застрахован при ответника, конкретно претърпените от него имуществени вреди,
които са в причинна връзка с ПТП-то. Касае се за две щети, настъпили на 11.08.2019 и
28.08.2019г. ПТП, причинене от водачи на леки автомобили, застраховани със
застрахователни полици при ответника по застраховка Гражданска отговорност. Видно от
уведомленията за щета, стойността им възлиза на сумите 435.70 лв. и 1389.07 лв., като и
двете са с включен ДДС. Ответникът е заплатил част от сумите по двете щети в размер
съответно 368.08 лв. и 1157.56 лв. Останали са незаплатени сумите 72.62 лв. и 231.51 лв.,
или общо сумата 304.13 лв.
Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. А според чл.386, ал.2 от
КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита
на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Следователно, задължението
е за плащане на застрахователно обезщетение.
В случая по общите правила за договорите за застраховане срещу вреди на чл.386,
ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. И тъй като се касае за застрахователно обезщетение,
което следва да е в размер на действително претърпените вреди, без правно значение при
заплащането на същото е разпоредбата на чл.2 от ЗЗД, според който обект на облагане с
данък върху добавената са: 1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга; 2.
всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало
задължение за регистрация; 3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови
превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; 4. всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни
стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, което не е регистрирано по този закон; 5. вносът на стоки.
С оглед разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, размерът на реалната стойност на вредите
в двата случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и
това са сумите 435.70 лв. и 1389.07 лв. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
2
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 400, ал.2 от КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може
да се купи друго такова, със същото качество. След като във възстановителната
застрахователна стойност са включени всички присъщи разходи за доставката, в него следва
да бъде включен и начисления ДДС за същата, в случай че се дължи по ЗДДС.
Поради изложените мотиви съдът намира предявеният иск за основателен и доказан,
като на ищецът следва да бъде присъдена сумата 304.13 лв., представляваща незаплатената
част от застрахователните обезщетения за двете щети от ПТП, с лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху определения
размер на обезщетенията от изискуемостта до предявяване на исковата молба в размер на
64.48 лв.. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: или изтичането на срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или, релевантното в
процесния случай, от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1. Съгласно последния член,
застрахователят следва да се произнесе по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Такова
предявяване е било сторено от ищеца на 2.10.2019г. С оглед на гореизложеното,
претенцията за обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на
обезщетението следва да се уважи от 15.11.2019 г. до подаване на исковата молба в търсения
размер от общо 64.48 лв.
Съобразно изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 100 лв., както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на
сонование чл.78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ EАД, ЕИК *********, гр.София, бул.
Витоша №89Б, представлявано по пълномощие от адвокат П.И. А., съдебен адрес гр.Плевен,
ул. Цар Симеон № 22 В, ет.2, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ –
Областно пътно управление – Велико Търново, бул. България № 34, представлявано от
юрисконсулт М.Д., сумата от 304.13 лева /триста и четири лева и тринадесет стотинки/,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди от настъпили на 11.08.2019г. и
28.08.2019г. ПТП, причинени от водачи на леки автомобили, застраховани със
3
застрахователни полици при ответника по застраховка Гражданска отговорност, от които:
сумата 72.62 лв. по щета № 43080411902860 и сумата 231.51 лв. по щета № 43080411902861,
ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението,
както и сумата 64.48 лв. /шестдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ лихва за
забава върху горната сума за периода от 15.11.2019 г. до 21.12.2021г., сумата 100 лв. /сто
лева/ разноски по делото и сумата 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4