О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
22.03.2021 г. Дупница
Номер Година Град
V състав - НО
Районен съд – Дупница
22 Март 2021
на Година
Страхил
Гошев закрито
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Ч Н 304 2021
дело № по описа за година
Производството е по реда чл. 244, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК.
Пострадалата Д.Д., чрез своя повереник адв. Й. е обжалвала по
реда на чл. 244, ал. 5 от НПК Постановление за спиране на наказателно
производство от 23.02.2021 г., постановено по ДП ТОД-вх. № 2441/2019 г.,
ДП-903/2019г., по описа на РП-Кюстендил, ТО-Дупница и ДП № 707/2020 г., по
описа на РУ-Дупница, образувано срещу неизвестен извършител за престъпления от
общ характер по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК и по чл. 143, ал.1 от НК. Изразява
се становище за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност, като се
прави искане за отмяна на постановлението.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице
разполагащо с право да обжалва и в срок / подадена
е на 04.03.2021 г./. Липсва разписка за връчване на постановлението на
пострадалия или неговия повереник, в същото време
видно от датата на постановяване на обжалваното постановление и поставения
върху него печат с изх. № УРИ ЗМ-707/19 с
дата 24.02.2021 г., срокът за обжалване изтича именно на 04.03.2021 г.,
поради което и съдът приема, че същата е подадена в срок.
РС-Дупница, след цялостна служебна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, намира жалбата
за основателна, по следните съображения:
Фактическата обстановка установена от събраните до
настоящия момент в хода на ДП доказателства е описана изчерпателно в
обжалваното постановление и съдът не намира за необходимо да я преповтаря
наново, още повече следва да бъде обсъждано единствено наличието на
предпоставките по чл. 244 ал.1 т.2 НПК, които са възприети от прокурора като
годно основание за спиране на наказателното производство и евентуалната необходимост
от извършване на допълнителни действия по разследването. В тази връзка могат да
бъдат маркирани няколко правнозначими обстоятелства:
Неточно е посочена датата и часа на деянията, която видно
от събрания доказателствен материал е в ранните часове
на 28.11.2019 г., а не на 27.11.2019 г., , около 22:30 часа, както погрешно се
сочи. Тази дата и час е посочена в жалбата на пострадалата единствено като
време, в което същата заедно със св. З.е отишла в сградата на Община Дупница,
като сама след това е заявила, че е престояла там няколко часа до началото на
инцидента, за който сезира с жалбата си.
Наред с това от събраните доказателства, вкл. СМЕ и
медицинското свидетелство е установен безспорно и различен механизъм за
причиняване на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. Същото никъде не
се твърди и не се установява да е причинено вследствие на удари, както
неправилно се сочи в постановлението, а чрез хващане с ръка за дясната ръка на
пострадалата, от което последната е почувствала силна болка и е получила
установените в посочените писмени доказателства и описани от нея телесни
увреждания със съответните им подробно описани медико-биологични характеристики
и срок за възстановяване.
Относно описанието дадено в обжалваното постановление на престъплението
по чл. 143, ал.1 от НК също е налице една фактическа неточност, която
противоречи на събрания доказателствен материал.
Описана е осъществена спрямо пострадалата принуда да напусне „секционна избирателна комисия“, докато
видно от събраните доказателства същата се е намирала не в секционна, а в
общинската избирателна комисия /ОИК/ помещаваща се в сградата на Община
Дупница.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
обжалваното постановление за неправилно и абсолютно необосновано. В конкретния
случай не е налице хипотезата на чл. 244 ал. 1 т. 2 НПК. Тя би била
осъществена, ако нито едно лице не е установено като възможен извършител на
деянията. Изцяло в този смисъл е и практиката на въззивната
съдебна инстанция: Определение № 439 от
14.09.2016 г. по н. д. № 407 / 2016 г. на V състав на Окръжен съд – Кюстендил и
Определение № 3 от 06.01.2016 г. по н. д. № 536/2015 г. на Окръжен съд –
Кюстендил. По ДП до този момент са установени три
посочени поименно от прокурора в постановлението лица, които според неговата суверенна
преценка е възможно да са съпричастни към деянията и поради сериозната
противоречивост на доказателствения материал не може
да се определи от тях едно конкретно лице като извършител на
престъпленията.
Съдът без да се намесва по какъвто и да е начин в
конституционно установените правомощия на държавното обвинение и с оглед
единствено изпълнение на задълженията си по силата на служебното начало в
настоящото ограничено по обхват частно производство, което е по реда на чл. 244,
ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК следва да анализира
информацията съдържаща се в поднесените му, събрани до момента в хода на ДП,
доказателства и да изложи собственото си неангажиращо по никакъв начин пряко
прокурора виждане за информацията отразена във всяко от тях относно разкриване
на извършителя. В тази насока съдът категорично не се съгласява с доводите на
прокурора и приема самостоятелно следното:
На първо място в хода на ДП са събрани и оформени две
взаимоизключващи се групи гласни доказателствени средства,
които следва да се съпоставят критично по между си и спрямо останалия наличен доказателствен материал, вкл. писмените доказателства.
Първата съдържа показанията на пострадалата Д.Д., придружавалата я в процесната
вечер св. З.и намиращите се по същото време в сградата на Община Дупница
свидетели Г.Е.и Й.Д.. Д. и последните две свидетелки категорично, ясно, точно,
последователно и достатъчно детайлно описват присъствието на пострадалата и на
лицето рапитано като свидетел Е.Г., на процесното място, по едно и също време, както и случилото
се вербално и физически между тях двамата. И Д. и Е.и Й. по сходен начин
споделят възприятията си за поведението спрямо пострадлата
Д. единствено на Е.Г., а не на някое друго трето присъствало там по това време
лице. Никой от тези свидетели, както и който и да е друг от разпитаните до
момента в хода на ДП свидетели не заявява, не сочи и не описва по какъвто и да
е начин някакви фактически действия на физическо съприкосновение /хващане за
мишницата на дясната ръка на пострадалата/, които да твърди, че са извършени от
някое от другите лица – свидетелите И.К., К.М.или Г...
Липсва такова твърдение изобщо. Споделено е единствено от пострадалата Д. само
за едно последващо действията на ГУ.и напълно ирелевантно за случая и деянието викане /крещене/
осъществено от страна на св. Г.., но не и негови силови действия на физическа
принуда или друга невербална агресия, които да са били осъществени спрямо
пострадалата на процесната дата и да могат да се
отнесат към безспорно установените и доказани телесни увреждания, както и
съпътствалото ги принудителното извеждане, не по собствена воля, на пострадалата
от процесната зала и от сградата на общината. Нещо
повече следва да бъдат оценени според правилата на НПК и нормалната житейска
логика, релевантно и косвените за инцидента показания на свидетелката З..
Същата съвсем добросъвестно както при разпита си, така и при проведените с
нейно участие очни ставки със свидетелите Г., М.и К.еднопосочно и
последователно заявява, че е била хваната за якето и избутана извън залата на
ОИК. Твърди, че именно поради това лично и непосредствено не е видяла моментът
на физическо съприкосновение между пострадалата Д. и св. Е.Г., за което обаче и
е разказала непосредствено след инцидента самата пострадала, която се е държала
за ръката, тъй като се е оплакала пред нея, че я боли и е плакала отвън пред
сградата на Община Дупница, като е искала да извика и полиция. Налице е времево
и най-вече фактологично сходство и допълване в
заявеното от тримата свидетели сочещи се за очевидци – Д., Е.и Д.и свидетелят
неочевидец З., която не се опитва по никакъв начин да преиначава случилото се
или да си приписва качество на очевидец на факти и обстоятелства, които не са
се случили в нейно присъствие.
Другата група гласни доказателства се съдържа в показанията
на свидетеля Г., който единствено се сочи от първата група свидетели като пряк
извършител на деянията спрямо пострадалата Д.Д. и в
тези на останалите трима свидетели, които се сочи, че са били по това време с
него в сградата на Община Дупница - М., К.и Н.. Всички те твърдят, че не са
възприели или не си спомнят за конфликтна ситуация съпроводена с физическо
съприкосновение спрямо пострадалата Д., която да се е случила в сградата на
Община Дупница в процесната нощ. Противоречат си по
отношение на това, кой от тях, по кое време и с кого е отишъл към сградата на
общината, но всички са абсолютно единодушни, че причина за присъствието им там
са били множеството постъпили сигнали за пречене на работата на ОИК. Св. М.сочи,
че е видял една разправия на висок тон пред залата на ОИК, в която твърди, че
той не е влизал. Според него разправията се състояла между св. ГУ.и св. З.,
като там са присъствали още лицата Г.В.и А.А., които
не са били разпитани по ДП. Св. ГУ.сочи, че на място в процесната
нощ е бил с него и св. Н., както и лицето И.Ш., което също не е разпитано до
момента като свидетел по делото. Важен акцент е заявеното от самия Е.Г., че св.
Д. и св. З.напуснали залата на ОИК и сградата на Община Дупница, тъй като били
помолени за това от председателя на ОИК – св. М.Ч., което твърдение се отрича
от първата група свидетели и не се подкрепя изобщо от показанията на самата св.
Ч., която е разпитвана три пъти в хода на ДП. Тя сочи, че наистина е помолила
двете жени /Д. и З./ да напуснат, но те не са напуснали залата вследствие
на нейните молби – л. 12 от том II на ДП. Важно е и заявеното от тази свидетелка обстоятелство, че
когато св. ГУ.е влязъл в залата и искал да я попита нещо в залата е бил вече и
бащата на пострадалата, който нарича „г-н
Дангов“, заедно с други представители на партията
му. Същият не е бил разпитан в хода на ДП, като е напълно възможно като
присъствал на това място по това време, поне според св. Ч. – – л. 12 от том II на ДП и като баща на
пострадалата да е възприел пряко или дори само косвено определени относими факти и обстоятелства във връзка с деянието и
неговия евентуален автор.
Принципно неотносими към
инкриминираното деяние са показанията на св. Д.С., която не споменава за случил
се в нейно присъствие инцидент между пострадалата Д. и свидетеля Г.. Нейните
показания обаче категорично потвърждават присъствието на място на пострадалата Д.,
на св. З.и също така на св. Г.Е.през нощта на 27.10.2019 г. и след това в
ранните часове на 28.10.2019 г.
С оглед на тази обективирана в
наличните доказателства информация право, но и императивно задължение на
прокурора е да анализира точно казаното от всяка от групите свидетели и да даде
вяра на една от тях като за целта допълнително съпостави казаното от
свидетелите от тази група с безспорните според съда писмени доказателства
събрани в хода на ДП – Медицинско свидетелство от 28.10.2019 г., издадено от
д-р Никулчин, заключение по СМЕ, изготвена от д-р Дашков, Удостоверение за застъпник на пострадалата и др. В
такъв смисъл са били и указанията дадени в Определение
№ 172/12.05.2020 г., по ЧНД № 327/2020 г., на РС-Дупница, Н.О., I-състав, с което е постановена отмяна на Постановление от 13.03.2020 г. за прекратяване на настоящото ДП по реда
на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. Според съда, а и според прокурора е
безспорно установено от събраните писмени доказателства до момента, че е налице
леко по степен телесно увреждане, което е локализирано в описаната конкретно от
първата група свидетели област на тялото – горната част на ръката /дясна
мишница/ на пострадалата Д.Д.. Следва да се прецени
суверенно от прокурора, дали при евентуално бъдещо привличане на конкретно лице
в качеството му на обвиняем не следва да се изложат още и факти относно
допълнителните предвидени в закона съставомерни
признаци с оглед квалификацията на деянието избрана от прокурора - по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, а именно
„хулигански подбуди“, които се сочи от прокурора, че са се проявили от
обективна страна в случая.
Съобразно изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен
състав, отчитайки ясно ограниченията поставени в контролната му дейност,
съгласно задължителното действие на Решение № 7/2004 год. на Конституционния съд
приема, че изводите на прокурора не почиват на задълбочен и пълен анализ на
събраните в хода на ДП доказателства, чрез какъвто анализ биха се разкрили посочените
по-горе реални възможности за събиране на допълнителни нови относими
писмени и гласни доказателства и логично следващи ги процесуални действия. В
този смисъл относно липсата на анализ виж и Решение № 60/2003 год. На ВКС, І
Н. О.
Според съда спирането на ДП в настоящия му етап е лишено от
смисъл, тъй като след отмяната му и възобновяване на досъдебното производство
следва да се разпитат допълнително и посочените по-горе свидетели, за които има
данни от разпитаните до момента такива, че са присъствали – И.Ш., А.А., Г.В.и П.Д.. Наложително е да се изиска и нова справка
от тел. 112, но касаеща сигнал за инцидент в сградата
на Община Дупница, подаден в ранните часове на дата 28.10.2019 г., а не на дата 27.10.2019, както погрешно е процедирано от разследващия орган.
Наред с това следва да се изиска и писмена информация от
председателя на ОИК, респективно на ЦИК за това присъствала ли е св. Й.И.Д., с
ЕГН: ********** в процесната нощ в сградата на Община
Дупница в качеството и на зам. председател на СИК в Спортната зала в гр.
Дупница, както твърди. По-този начин може и следва да се провери предавала ли е
същата изборни книжа на ОИК за съответната секционна избирателна комисия, в
която твърди, че е участвала и евентуално по кое време на нощта се е случило
това, тъй като книжата се приемат под час и срещу подпис. Ако е наложително
следва да се разпита и председателят на тази секционна избирателна комисия или
нейният секретар, които следва да са участвали в предаването на книжата. Именно
тази свидетелка и разказаното от нея е ключово относно възможността за
разкриване на обективната истина, преценката за авторство на деянието и
неговите съставомерни белези. Това е така, тъй като
твърденията й съвпадат напълно със заявеното от пострадалата, почти изцяло с
казаното от св. Е., която единствено не си спомня дали Д.Д.
е била хваната от св. Е.Г. за лявата или за дясната ръка и се подкрепят
косвено, но в много голяма степен от казаното от св. З., която не е очевидец на
инцидента, но е разбрала за същия още в процесната
нощ от пострадалата и е възприела състоянието й.
Според съдебния състав разследващите органи могат да
предприемат съответните действия по разследването и без да бъде спирано
производството. Съобразно изложените аргументи обжалваното постановление следва
да бъде отменено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 244 ал. 5 НПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на РП-Кюстендил от 23.02.2021г., с което е
спряно наказателното производство по ТОД-вх. № 2441/2019 г., ДП-903/2019г., по
описа на РП-Кюстендил, ТО-Дупница и ДП № 707/2020 г., по описа на РУ-Дупница и ВРЪЩА
делото на РП-Кюстендил за изпълнение на указанията.
Препис от определението да се изпрати на прокурора и на
жалбоподателя.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: