№ 3340
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100508650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20001724 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 27481/2019 г. на
Софийски районен съд, 173 състав, е признато за установено по иск с правно основание на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 231, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Р. Е. Т. с
ЕГН:********** и С. Г. В. с ЕГН:**********, дължат солидарно на Г. Г. Ч. с
ЕГН:**********, сумата от 1341,15 лева, представляваща имуществени вреди, а именно -
извършени разходи за отремонтиране на причинените от тях повреди в предоставен им под
наем недвижим имот - апартамент в град София, кв. ******* ******* ведно със законната
лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.07.2018 г.) до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за горницата над 1341,15 лева
до пълния му предявен размер от 6025,15 лева, ведно с припадащата се законна лихва за
забава.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство Г. Г. Ч.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. И. У., в неизгодната за него
отхвърлителна част. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на
решението. Оспорва се извършената от районния съд преквалификация на предявения иск с
възражения, че в разглеждания случай не става въпрос за „дребни“ поправки и ремонти.
Оспорва се като неправилен направения доклад по реда на чл. 146 ГПК и дадената правна
квалификация. Възразява се срещу направени от районния съд изводи за недоказаност на
релеванти факти от значение за размера на предявения иск. Излагат се подробни
съображения за доказване в пълния претендиран размер на предявения иск и за
неправилност на решението в обжалваната част. Моли се решението да бъде отменено в
оспорената част, като предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на
сторените разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
От насрещната страна – Р. Е. Т. и С. Г. В., действащи чрез адв. А.П., е депозиран
отговор на въззивната жалба и насрещна въззивната жалба срещу неизгодната за тях
1
уважителна част на решение. С отговора се излагат подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба на Г. Г. Ч.. В насрещната въззивна жалба се изтъкват
аргументи за неправилност на решението на районния съд в оспорената част и за
недоказаност на предявения иск. Моли се решението в уважителната част да бъде отменено,
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло и да се присъдят сторените разноски в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
Ответникът по насрещната въззивната жалба - Г. Г. Ч., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на нея. В него се излагат
съображения за нейната недопустимост, респективно неоснователност.
Предмет на настоящото въззивното производство е частна жалба на Г. Г. Ч. срещу
решение № 20072464 от 19.03.2021 г., постановено по гр. д. № 27481/2019 г. на Софийски
районен съд, 173 състав, имащо характер на определение по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, в
частта му, с която е оставена без уважение молбата на Ч. за изменение в частта за разноските
на решение № 20001724 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 27481/2019 г. на Софийски
районен съд, 173 състав.
В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на оспорения съдебен
акт.
В законовоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Р. Е. Т. и С. Г.
В.. С отговора се оспорва частната жалба като неоснователна.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Относно решение № 20001724 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 27481/2019 г.
на Софийски районен съд, 173 състав:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно приетите за
доказани факти и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа обосновка.
Безспорно се установява от съвкупната преценка на събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, в т.ч. приобщените снимки от
процесния апартамент чрез оглед, от които се вижда състоянието му, събраните свидетелски
показания и приетото заключение по съдебно-техническа експертиза, че Р. Е. Т. и С. Г. В. са
били наематели на процесния апартамент в периода от 2008 г. до м.08.2016 г., като същите
следва на основание чл. 231, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД да заплатят разноските по смяната на паркета,
които е бил съществено увреден най-вече в резултат на отглежданите от наемателите кучета
в апартамента, които са уринирали върху него. Ето защо основателно е уважен предявеният
иск за сумата от 1341,15 лева, която е заплатена от Г. Г. Ч. за подмяната на паркета с нов.
2
Действително е не доказано от страна на ищеца, че останалите уреждания, които се твърдят,
на вещи в апартамента са причинени от наемателите по повод на ползването на апартамента
или виновно. Обосновано районният съд е констатирал, че не е доказано каквото и да било
увреждане по вратите на апартамента, налагащо тяхната цялостна подмяна и че липсват
доказателства, че уврежданията на касите на вратите се дължат на поведението на
наемателите. Също така правилно се изтъква от районния съд, че не са доказани
съществени увреждания, които да налагат подмяната на цялото кухненско обзавеждане и
вратите на гардеробите. Освен това действително се установява, че сумите за подмяна на
последните са заплатени, не от Г. Г. Ч., а от бившата му съпруга. Поради това единствено
последната може да претендира тяхното им възстановяване от бившите наематели. В тази
насока обосновано е заключението, че тези суми не са заплатени от ищеца, поради което в
неговия патримониум не е възникнала имуществена вреда, която да бъде обезщетявана.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
частично предявения иск за сумата от 1341,15 лева, а в останалата част го е отхвърлил, са
законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на
събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди. Депозираните първоначална
въззивна жалба и насрещна такава са неоснователни.
Неоснователни са всички възраженията на въззивника, обективирани във въззивната
жалба. На първо място следва да се посочи, че дадената в мотивите на съдебното решение
правна квалификация на предявения иск е правилна и точна. Вредите, които претендира с
исковата си молба ищеца, са свързани с ползването на апартамента от страна на
наемателите, имат текущ и несъществен характер, поради което предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 231, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 233,
ал. 1 ЗЗД е по-обща, но тя по никакъв начин не променя предмета на доказване и
разпределението на доказателствената тежест. В тази насока и независимо дали правната
квалификация ще включва чл. 233, ал. 1 ЗЗД или не, това не се отразява на правилно
разпределената с доклада по реда на чл. 146 ГПК доказателствена тежест от страна на
районния съд. Останалите възражения се основават на твърдения за доказани увреждания на
вратите на стаите, кухненското обзавеждане и гардеробните врати. Тези възражения са
напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното
производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен
характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд
не намира за необходимо да ги обсъжда по-детайлно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Относно разноските във въззивното производство:
Предвид неоснователността на първоначалната въззивна жалба и насрещна такава,
разноски във въззивното производство страните не следва да си дължат. За сметка на всяка
от страните следва да останат сторените разноски от тях.
Относно частта от решение № 20072464 от 19.03.2021 г., постановено по гр. д. №
27481/2019 г. на Софийски районен съд, 173 състав, имащо характер на определение по реда
на чл. 248, ал. 3 ГПК:
Правилно районният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение в
частта за разноските на решение № 20001724 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. №
27481/2019 г. на Софийски районен съд, 173 състав. На първо място съобразно изхода от
делото право на разноски са имали и ищецът, и ответниците, които своевременно са заявили
претенции в тази насока пред районния съд, като са представени и списъци по чл. 80 ГПК.
Основателно районният съд се е произнесъл и по разноските в заповедното производство.
Действително от съдържанието на представените договори за правна защита и съдействие
съответно в заповедното и първоинстанционното исково производство не се доказва, че е
заплатено в брой съответно адвокатско възнаграждение в размер на 441,00 лева и 1000,00
3
лева в полза на адв. И. У.. В договорите е уговорено, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде заплатено в брой, но е останала празна графата, в която се посочва сумата
заплатена в брои от Г. Г. Ч. при подписването им. От цялостното съдържание на тези
договори може да се заключи, че е установен размера на дължимо адвокатско
възнаграждение от съответно 441,00 лева и 1000,00 лева, което е следвало да бъде заплатено
в брой, но липсват данни, че това е сторено при подписването им. Освен това не са
представени други доказателства, които да установяват, че след подписването на договорите
дължимото адвокатско възнаграждение е заплатено. Поради изложените съображения
частната жалба на Г. Г. Ч. следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната част с нея от
решение № 20072464 от 19.03.2021 г. да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001724 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. №
27481/2019 г. на Софийски районен съд, 173 състав.
ПОТВЪРЖДАВА в обжалвана част решение № 20072464 от 19.03.2021 г.,
постановено по гр. д. № 27481/2019 г. на Софийски районен съд, 173 състав, имащо
характер на акт по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4