РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Г.Ч., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № 5083602, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя в качеството
му на законен представител на „Г.” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 600 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност
на обжалвания акт. Сочи се, че в случая техническото средство не е било стационарно и в
тази връзка неправилно съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС е била
приложена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 зДвП, и е бил издаден електронен фиш. Излагат се
твърдения, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 189, ал. 5 зДвП и е посочил, кой е
управлявал автомобила на датата на нарушението, но тъй като не е представил СУМПС на
лицето, АНО неправилно не е анулирал издадения срещу жалбоподателя електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с адв. К..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане на
разноски в производството.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо моли да се потвърди наложеното на жалбоподателя наказание.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя в качеството му на законен представител на „Г.” ЕООД, ЕИК
********* е бил издаден от АНО електронен фиш К № 5083602 за това, че на 30.06.2021 г. в
07:45 часа в гр. Бургас, ул. ********************, до „А.“ ЕООД, в посока от
бензиностанция Ромпетрол към ПВ Запад с автоматизирано техническо средство е било
установено, че при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч,
собственият на дружеството товатрен автомобил „Форд Транзит” с рег. № ******* е бил
управляван със скорост 99 км/ч или с 49 км/ч над разрешената скорост. Констатираното
нарушение е било заснето със снимка № 11743D1/0152746. След получаване на електронния
фиш жалбоподателят е подал декларация по чл. 189, ал. 5 зДвП, в която е посочил, че в деня
и часа на нарушението, автомобилът е бил управляван от служител на дружеството – Г.К.И.,
който отказал да предостави своето СУМПС, поради което жалбоподателят не го приложил
към декларацията. АНО отказал да анулира издадения срещу жалбоподателя електронен
фиш, като приел, че не е била изпълнена процедурата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, тъй като
жалбоподателят е посочил единствено данните на водача, но без да представи копие на
неговото СУМПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
случая неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП и срещу
жалбоподателя е бил издаден електронен фиш за нарушение, което не е било установено със
стационарно техническо срество. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно
от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е
2
стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за
нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В
случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с
автоматизирано техническо средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за
приложение на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С
изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на
движение с мобилни технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно
решение.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост от 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
че на 30.06.2021 г. в 07:45 часа в гр. Бургас, ул. ********************, до „А.“ ЕООД, в
посока от бензиностанция Ромпетрол към ПВ Запад, собственият на „Г.” ЕООД, ЕИК
********* товатрен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******, е бил управляван в
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП с превишена скорост 99 км/ч при разрешена за движение в
населено място до 50 км/ч.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая
от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост
на „Г.” ЕООД, ЕИК *********. Видно от справка от Търговския регистър жалбоподателят е
едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител. По тази причина
правилно АНО е ангажирал отговорността му за процесното нарушение в качеството му
законен представител на юридическото лице собственик на автомобила. След като е узнал за
издадения срещу него електронен фиш, жалбоподателят е подал декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП, като е посочил, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от
служител на дружеството- Г.К.И.. Към декларацията жалбоподателят не е представил
СУМПС на водача. В действителност от показанията на свидетеля Д.Т. се установява, че И.
е отказал да предостави своето СУМПС. Незавосимо от това правилно АНО е отказал да
3
анулира издадения срещу жалбоподателя електронен фиш. Законодателят изрично е посочил
в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че освен декларацията следва да се представи и копие на СУПМС на
водача, който се сочи, че е управлявал. Единствено посочване на неговите данни не е
досатъчно да се приеме, че е била изпълнена процедурата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. За
процесното нарешение съгласно разпоредната на чл. 188, ал. 2 зДвП отговорността на
законния представител на собственика се презюмира, като в чл. 189, ал. 5 зДвП
законодателят е предвидил възможност собственикът да се освободи от отговорност, като се
накаже действителният нарушител. Тази възможност обаче е строго регламентирана в чл.
189, ал. 5 ЗДвП и законодателно не са предвидени изключения. Следователно след като
жалбоподателят не е представил копие на СУМСП на водача за когото се твърди, че е
управлявал автомобила, независимо по каква причина, отговорността му следва да бъде
ангажирана за извършеното със собствения му автомобил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство и заснета снимка.
От представената по делото снимка се вижда ясно изображение на рег. номер на процесния
автомобил, а именно *******. Относно техническата изправност на средството за измерване
на скоростта по делото са налични писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип
средство за измерване л.19, протокол от проверка от 18.05.2021 г. на л.20), които съдът
напълно кредитира.
На следващо място в чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени задължителните реквизити на
електронния фиш, като датата на съставяне на фиша и длъжностните лица, които са го
издали не са част от задължителното му съдържание. Ето защо непосочване на датата на
съставяне на електронния фиш и издателят му, не представялва нарушение при издаването
му. Също така неправилно се сочи в жалбата, че не става ясно дали е била отчетена
възможна грешка при измерването. Видно от заснетата от техническото средство снимка
засечената скорост на автомобила е била 102 км/ч. При отчитане на 3 % грешка съгласно
протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, в електронния
фиш е посочено, че наказуемата скорост е 99 км/ч., а не 102 км/ч.
Предвид установеното нарушение по ЗДвП наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП като относима към случая, тъй като е налице
превишаване на скоростта за населено място с 49 км/ч. За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 40 км/ч в
населено място - глоба от 600 лв. На жалбоподателя е била наложена глоба именно в този
размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5083602, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на И.Г.Ч., ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „Г.”
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5