Р Е Ш Е Н И Е № 35
гр.
Видин, 21.07.2020
година
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.Л.
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЛ.С. 2. Д.В.
и при участието на секретаря А.А. и на прокурора от
ВОП Л.Ц., като разгледа докладваното от мл. съдия В. ЧНД № 107 по описа на
ВОС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона
за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано
е по искане на Федерална служба „Правосъдие“ на Федерална Република Германия,
за признаване и изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция №
01.2128.806748.5/14.12.2018г. на областна управа Халмщад /Landkreis
Helmstedt/, влязло в сила на 08.03.2019г., с което на Г.Ц.В., роден на ***г.,
с ЕГН ********** и адрес ***, е
наложена финансова санкция в размер на 163,50 /сто шестдесет и три евро
и петдесет цента/ евро.
В проведеното пред настоящата инстанция
съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура моли чуждото решение, относно финансовата
санкция, да бъде признато и да бъде допуснато
неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото лице Г.Ц.В., редовно призовано, не се явява.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение №
01.2128.806748.5/14.12.2018г. на областна управа Халмщад /Landkreis
Helmstedt/, влязло в сила на 08.03.2020г.,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови
санкции и в приложението към него,
както
и с приложените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция
№ 01.2128.806748.5/14.12.2018г. на областна управа Халмщад /Landkreis
Helmstedt/, влязло в сила на 08.03.2019г., с което на Г.Ц.В., роден на ***г.,
с ЕГН ********** и адрес ***, е
наложена финансова санкция в размер на 163,50 /сто шестдесет и три евро
и петдесет цента/ евро.
Предметът на делото са деяния на Г.Ц.В., които представляват административни нарушения съгласно следните
разпоредби от законодателството на издаващата държава: § 18 ал. 5, § 49 StVO (Наредба за движението по
пътищата); § 24 StVG (Закон за движение по пътищата);
11.1.1 BKat (Каталог за глобите); § 17, § 19 OWiG (Закон за административните
нарушения); § 23 ал. 1а, §49 StVO; §24 StVO; 246.1 BKat; §20 OWiG; §21a ал. 1, §49 StVO, §24 StVG, 100 BKat. Съдът, вземайки предвид, че в настоящия казус става
въпрос за поведение, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, следва да приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/,
съгласно която за признаване на решението на областна управа Халмщад /Landkreis
Helmstedt/,
постановено по административно – наказателно производство за налагане на
финансова санкция във Федерална Република Германия /държава членка на ЕС/, не е
необходимо да е изпълнена предпоставката за наличие на двойна наказуемост,
поради което няма да се изследва дали изложените факти представляват
административно нарушение и според българското законодателство.
На следващо място, видно от
справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянния и настоящ адрес на
засегнатото лице Г.Ц.В. ***. Имайки предвид, че засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област
/съдебен район на Окръжния съд
– Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа
производството - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за
деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища.
През призмата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС,
която не е императивна, но урежда възможност за Съда, при съответни основания,
да постанови отказ за признаване и изпълнение, следва да се има предвид
следното: от представеното
Удостоверение е видно, че производството е протекло писмено, а
засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Липсват данни, че срещу засегнатото
лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на
решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не
е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася
за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата
държава и
българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е
по-малка от 70 евро
или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в общ размер на 163,50
/сто шестдесет и три евро и петдесет цента/ евро. Решението е било постановено срещу физическо лице,
което по българското законодателство
поради възрастта си може да носи както административно-наказателна, така и
наказателна отговорност, и подлежи на
преследване за деянието, което обосновава решението. Наложената
финансова санкция /или част от нея/ не е платена.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт
следва да бъде признат и изпълнен. Тъй
като наложената финансова санкция е определена в EUR, съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 14.12.2018г., но тъй като фиксингът на курса на еврото на Българската
народна банка е
постоянен, следва, че и към горепосочената дата, той е бил 1.95583 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 163,50
/сто шестдесет и три евро и петдесет цента/ евро е приблизително 319
/триста и деветнадесет/
лева. 0.511292
Предвид изложеното съдът приема, че са налице
условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова
санкция, поради което и на
основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд, Наказателно отделение,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение за налагане на финансова санкция
№ 01.2128.806748.5/14.12.2018г. на областна управа Халмщад /Landkreis
Helmstedt/, влязло в сила на 08.03.2019г., с което на Г.Ц.В., роден на ***г.,
с ЕГН ********** и адрес ***, е
наложена финансова санкция в размер на 163,50 /сто шестдесет и три евро
и петдесет цента/ евро, като равностойността
в български лева е 319 /триста
и деветнадесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред САС в 7 - дневен срок от днес, а за
засегнатото лице от узнаването.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати на Националната агенция за приходите, съобразно
чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
СЛЕД
влизане в сила на решението, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да
бъде уведомен
компетентният орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от решението, а също да се изпрати копие от
решението и на Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: