№ 219
гр. Пещера, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20245240100066 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ***, чрез адв. М. М. от АК - Пловдив,
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“,
ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени следните
осъдителни искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца А.
Б. Д. сумата в размер на 19,98 лв. (след допуснато с Определение от
11.04.2024 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез
увеличаване на неговия размер от 10,00 лв. на 19,98 лв.) - представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем №
4057344/10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да
заплати на ищеца А. Б. Д. сумата в размер на 128,00 лв. (след допуснато с
Определение от 11.04.2024 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от
ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 80,00 лв. на 128,00 лв.) -
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
предоставяне на поръчителство № 4057344/10.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
1
молба в съда – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем №
4057344/10.02.2021 г., по силата на който ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца А. Д. сумата в размер на 300,00 лв.
Във връзка с чл. 4 от Договора за паричен заем, на 10.02.2021 г. ищецът
сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство № 4057344/10.02.2021 г., с който бил обезпечен кредита по
сключения Договор за паричен заем. Въз основа на сключения Договор за
предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното
дружество „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер на 128,00
лв. Така общото задължение по двата договора възлизало на 448,00 лв.
Ищецът погасил задълженията по Договора за паричен заем, като заплатил
сумата в размер на 310,00 лв. по него. По Договора за предоставяне на
поръчителство ищецът заплатил сумата в размер на 80,00 лв.
Ищецът поддържа, че процесният Договор за паричен заем е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК
във вр. чл. 22 от ЗПК, а Договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока.
Акцентира, че в договора за заем следва изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателят ще направи при сключване на
договора и които са отчетени при формиране на годишния процент на
разходите (ГПР), а не само да бъде отразено цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, както е
сторено в случая. Твърди, че не е ясно посочената годишна лихва в Договора
за паричен заем как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. По този начин ищецът е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Сочи, че заплащането на възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
Договора за паричен заем, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Изтъква, че в Договора за предоставяне на поръчителство се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Уговореното
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство по своята
същност представлява разход по кредита и е следвало да бъде включено в
ГПР. Акцентира, че едноличен собственик на капитала на ответника
„Файненшъл България“ ЕООД е ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Така с Договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално
обезпечаване на Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе
2
си. Твърди, че със сключването на Договора за предоставяне на
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на Договора за
паричен заем, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това от своя страна води до
недействителност на Договора за паричен заем и Договора за предоставяне на
поръчителство. Изтъква, че посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поддържа, че Договорът за предоставяне на поръчителство
е нищожен, поради накърняване на принципа на добрите нрави. В случая не е
налице еквивалентност на насрещните престации, тъй като сумата, която се
претендира чрез Договора за предоставяне на поръчителство е в размер над
40 % от сумата на отпуснатия кредит от 300,00 лв. По този начин безспорно
се нарушава принципа на добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и принципа на справедливост. Сочи, че заемателят по
Договора за паричен заем е задължен да заплати възнаграждението по
Договора за поръчителство без да получава насрещна престация. Изтъква, че
същият е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то
с предварително избрано от заемателя дружество „Файненшъл България“
ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Така чрез Договора за предоставяне на
поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата по
кредита сума с над 40 % без каквато и да е насрещна престация.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените
осъдителни искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който оспорва предявения
срещу него иск, като намира същия за допустим, но изцяло неоснователен.
Твърди, че претендираната от ищеца сума е получена от дружеството –
ответник на валидно правно основание - Договор за паричен заем №
4057344/10.02.2021 г. Поддържа, че процесният Договор за паричен заем е
действителен и отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 от ЗПК. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото тази норма не
предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат изброени всички
разходи, включени в ГПР, нито да бъде посочен математическия алгоритъм,
по който се изчислява ГПР. Твърди, че ГПР по Договора включва всички
разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, че е изчислен
съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият размер е в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в процесния
Договор за паричен заем не е предвидена дължимост на възнаграждение за
поръчителство или на неустойка и в него не съществува изискване за
сключване на договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество.
3
Твърди, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство
не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия
разход по кредита за потребителя. Сочи, че Договорът за предоставяне на
поръчителство е отделно облигационно правоотношение с различни правни
субекти, възникнало след сключване на Договора за паричен заем и
възнаграждението на дружеството – гарант, което ищецът и дружеството –
гарант са уговорили, не представлява част от заемното правоотношение по
Договора за заем и не е пряк разход, свързан с кредита. То не представлява и
разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като
сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за
получаване на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че невключването на
възнаграждението по Договора за поръчителство в ГПР е заблуждаваща
търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за ГПР и
нищожност на клаузата за ГПР, като излага конкретни доводи в тази насока.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който ответникът
„Файненшъл България“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск, като
намира иска за процесуално допустим, но по същество неоснователен. Сочи,
че основният предмет на дейност, който осъществява е предоставяне на
гаранционни сделки по занятие, както и че по силата на сключения между
него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство, „Файненшъл
България“ ЕООД се задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на
А. Б. Д. по Договора за паричен заем, а ищецът се задължил да заплати
възнаграждение за предоставената услуга. Твърди, че „Файненшъл България“
ЕООД изпълнило задълженията си по Договора за поръчителство, като
обезпечило изпълнението на задължението на ищеца към „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г.
Възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство е насрещна
престация срещу задължението за обезпечаване на кредит и е получено на
валидно правно основание. Твърди, че Договорът за поръчителство е извън
приложното поле на ЗПК, както и че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
последиците от неприлагането й са относими единствено и само към
договори за потребителски кредит, какъвто процесният Договор за
предоставяне на поръчителство категорично не е. Оспорва твърдението на
ищеца, че Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в
противоречие с добрите нрави, както и че е нищожен на основание чл. 143 от
ЗЗП. Сочи, че преценката за нищожност, поради накърняване на добрите
нрави, се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването му.
Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство не е установен в
противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищеца явна
нееквивалентност на престациите. Посочва, че поемайки задължението да
4
отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя,
същият не получава насрещна престация в повече от това, което предоставя.
Поддържа, че при сключване на Договора за поръчителство „Файненшъл
България“ ЕООД е действало добросъвестно, като от съдържанието на
Договора за поръчителство всеки разумен потребител би могъл да разбере
икономическите последици от сключването му.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В открито съдебно заседание ищецът А. Д., редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило
писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. М. М., с което
поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт от ответниците.
В открито съдебно заседание ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че на 10.02.2021 г. ищецът А. Б. Д. е сключил с ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021
г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил
на ищеца сумата от 300,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца, както и че
ищецът е сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство № 4057344/10.02.2021 г. за обезпечаване
задълженията на А. Б. Д. към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Договор за
паричен заем № 4057344/10.02.2021 г. Сключването на посочените договори
се установява и от приетите като писмени доказателства по делото Договор за
паричен заем № 4057344/10.02.2021 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство № 4057344/10.02.2021 г.
От представения Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г. се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца
сумата от 300,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – заемател, да
върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 16
седмични погасителни вноски – всяка в размер на 20,00 лв. Договорена е
възнаградителна лихва в размер на 20,00 лв., годишен лихвен процент (ГЛП)
от 40,00 % и ГПР от 49,14 %. Общата дължима сума по кредита е 320,00 лв.
Крайният срок за погасяване на заема е 02.06.2021 г.
5
С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е установено
задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора,
заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1)
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство №
4057344/10.02.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, като
поръчител и ищеца А. Д., като потребител, последният е възложил, а
поръчителят - ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение
да сключи Договор за поръчителство с ответника „Изи Асет Мениджмънт“
АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за изпълнение на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, както
следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 300,00 лв. и
задължение за плащане на възнаградителна лихва, законна лихва за забава,
разходи за събиране на вземането, съдебни разноски. Съгласно чл. 3 от
Договора за предоставяне на поръчителство за поемане на задължението по
чл. 1 потребителят дължи възнаграждение в размер на 128,00 лв., платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 8,00 лв., дължими на падежа
на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество било овластено да
приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по Договора за за предоставяне на
поръчителство.
От заключението на извършена и приета съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че в
стойността на ГПР – 49,14 % е включена само договорната лихва. Ищецът е
заплатил общо 447,98 лв., от които по Договора за паричен заем са заплатени
общо 319,98 лв, разпределени както следва: 300,00 лв. – главница и 19,98 лв. –
възнаградителна лихва, а по Договора за предоставяне на поръчителство са
платени 128,00 лв. като възнаграждение. Ако сумата от 128,00 лв., бъде
включена в размера на ГПР до Договора за паричен заем, то размерът на ГПР
би бил равен на 289,99 %.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
6
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД.
По предявения от А. Б. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал.
1 от ГПК, че е заплатил сумата в размер на 19,98 лв. по сключения между
страните Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г., че тази сума е
постъпила в патримониума на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в частта относно процесната сума по
Договора за паричен заем е без правно основание, т.е. без да е бил налице
годен юридически факт.
В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже, че
процесната сума е заплатена на валидно правно основание - действителен
договор за паричен заем.
По предявения от А. Б. Д. против „Файненшъл България“ ЕООД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал.
1 от ГПК, че е заплатил сумата в размер на 128,00 лв. по сключения между
страните Договор за предоставяне на поръчителство № 4057344/10.02.2021 г.,
че тази сума е постъпила в патримониума на ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, че това разместване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника „Файненшъл България“ ЕООД относно процесната
сума по Договора за предоставяне на поръчителство е без правно основание,
т.е. без да е бил налице годен юридически факт.
В тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е да докаже, че
процесната сума е заплатена на валидно правно основание - действителен
договор за предоставяне на поръчителство.
Безспорно е по делото, че между ищеца и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021
г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на А. Б. Д.
сумата от 300,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца. Страните по договора
са договорили заплащането на договорна лихва в размер на 20,00 лв. при ГЛП
по заема – 40,00% и ГПР в размер на 49,14 %. Ищецът се е задължил да върне
заетата сума на 16 седмични погасителни вноски, с краен срок на погасяване
на кредита 02.06.2021 г. Било е уговорено предоставянето на едно от следните
три обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество – поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
Не е спорно по делото, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Ищецът А. Д. е физическо лице, което при сключване на Договора
е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР
7
на ЗЗП. Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС,
девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички
разходи, което ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за
8
кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на
главница.
В процесния Договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
49,14 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК,
доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителният такъв, тъй като
не включва част от разходите по кредита, а именно - възнаграждението на
поръчителя по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението в полза на
поръчителя е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по Договора и следва да се
включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за паричен заем и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство от заемателя с одобрено от заемодателя юридическо лице -
поръчител, сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
деня, в който е сключен самият договор за заем, както и с изричната уговорка
за изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с
основното задължение по заема. От служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, т.е.
налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ. Отделно
от това, съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. Установените данни за
свързаност на заемодателя с дружеството – поръчител, обстоятелствата около
„избора“ на поръчителя в деня на сключване на Договора за паричен заем,
заплащането на възнаграждението на поръчителя разсрочено на вноски по
начините установени в Договора за паричен заем и събиране на сумата от
заемодателя (едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител)
води до единствения възможен извод, че с предвиждане на „избор“ за
сключване на възмезден договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от заемодателя дружество – поръчител не се цели обезпечаване на
вземанията по Договора за паричен заем, а оскъпяване на кредита. На
практика се стига до разделяне на приходите от заема между две свързани,
формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и
да се реализира по-голяма печалба. Уговореното възнаграждение по Договора
за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрита
възнаградителна лихва за предоставения заем по Договора за паричен заем.
По този начин се постига скрито увеличаване на възнаграждението на
търговеца, предоставил заем на потребителя, което е забранено от
9
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на императивните
разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Анализът на клаузите относно обезпечението на заема не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на заема,
следва да сключи още и Договор за предоставяне на поръчителство с
конкретно посочено от кредитора юридическо лице поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай Договорът за
предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите
от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
В процесния казус, видно от приетата без възражения на страните по
делото съдебно-икономическа експертиза, плащането на възнаграждението за
поръчителя не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР –
49,14% по Договора за паричен заем. Ако същото бъде включено в общите
разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 289,99 %.
Възнаграждението на поръчителя се явява разход по заема и е следвало да
бъде включено в ГПР, доколкото сключеният Договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани с Договора за паричен
заем. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен
ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Умишленото
невключване на възнаграждението на поръчителя в ГПР по Договора за
паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а
именно недействителност на целия Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва (като това включва както възнаградителната лихва, така и
законната лихва за забава за периода до подаване на исковата молба) или
други разходи по кредита. Законна лихва върху чистата стойност на кредита
се дължи за периода след подаване на исковата молба. Вземането за
главницата (чистата стойност на кредита) по обявения за недействителен
договор за кредит е парично вземане, като за изпълнението му длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД), а
10
това в случая е моментът на подаване на исковата молба, поради което от този
момент до момента на погасяването на дълга следва да се дължи законна
лихва за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по Договора за паричен заем ищецът е заплатил общо 319,98
лв., от които: 300,00 лв. – главница (чистата стойност на кредита) и 19,98 лв. –
възнаградителна лихва. С оглед установената недействителността на
Договора за паричен заем сумата в размер на 19,98 лв. - възнаградителна
лихва се явява заплатена от ищеца без наличие на валидно правно основание
за това, поради което предявеният от А. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“
АД осъдителен иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена
и законната лихва върху процесната сума от 19,98 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, каквото искане изрично е направено в исковата
молба.
Последиците от недействителността на Договора за паричен заем
рефлектират върху Договора за предоставяне на поръчителство, поради
естеството на правоотношенията. Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, предвид
недействителността на Договора за паричен заем, който той обезпечава и във
връзка, с който е възникнало правоотношението по предоставянето на
поръчителство. Видно от извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза ищецът е платил възнаграждение на поръчителя по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 128,00 лв.
Предвид нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство,
ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 128,00 лв.,
представляващо платено при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024
г., до окончателното изплащане на вземането.
Eто защо, искът на А. Д. срещу „Файненшъл България“ ЕООД е доказан
по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор по предявените искове, право на
разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“
АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250,00 лв.,
от която: 50,00 лв. – разноски за държавна такса за разглеждане на
предявения срещу него иск и 200,00 лв. – разноски за депозит за вещото лице
по извършената и приета съдебно-икономическа експертиза по делото. На
същото правно основание ответникът „Файненшъл България“ ЕООД следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250,00 лв., от която:
50,00 лв. – разноски за държавна такса за разглеждане на предявения срещу
него иск и 200,00 лв. – разноски за депозит за вещото лице по извършената и
приета съдебно-икономическа експертиза по делото.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.
11
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. М. М. от АК – Пловдив,
видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 57).
Процесуалният представител на ищеца – адв. М. М. е регистриран по ЗДДС,
видно от представеното по делото удостоверение за регистрация по ЗДДС.
При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с §2а от ДР на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да включва ДДС – дължимият ДДС се начислява върху
възнаграждението по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото адвокатско възнаграждение (в този смисъл Решение №
50079/30.01.2024 г. по т.д. № 1300/2022 г. на ВКС, II т.о., Определение №
2600/19.09.2023 г. по гр.д. № 4236/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение №
50161/15.06.2023 г. по гр.д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение №
50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на ВКС, III т.о. Определение №
50139/10.05.2023 г. по гр.д. № 5156/2021 г. на ВКС, III г.о. Определение №
791/20.04.2023 г. по к.гр.д. № 3649/2022 г. на ВКС, I г.о, Определение №
287/06.07.2022 г. по ч.т.д. № 1360/2021 г. на ВКС, II т.о, Определение №
44/28.01.2022 г. по ч.т.д. № 2525/2021 г. на ВКС, II т.о, Определение №
50449/04.11.2022 г. по ч.т.д. № 2475/2021 г. на ВКС, I т.о, Определение №
306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т.о., Определение №
41/25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС, I т.о.). Ето защо в полза на
упълномощения процесуален представител на ищеца А. Д. - адв. М. М. следва
да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 480,00 лв. с
включен ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъществено процесуално представителство по
предявения срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск. В полза на
адв. М. М. следва да бъде присъдено и възнаграждение в минимален размер
от 480,00 лв. с включен ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално представителство
по предявения срещу „Файненшъл България“ ЕООД осъдителен иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на
19,98 лв. (деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем №
4057344/10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
12
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на А. Б. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пещера, ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в
размер на 128,00 лв. (сто двадесет и осем лева), представляваща недължимо
платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4057344/10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 250,00
лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо лице по извършената
съдебно-икономическа експертиза по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на А. Б. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пещера, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
250,00 лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв. М. В. М. – АК - Пловдив, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 81, ет. 3, ап. „Б“, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на
480,00 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв. М. В. М. – АК -
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 81, ет. 3, ап. „Б“, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата в размер на 480,00 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13