№ 1866
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110204975 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. Я. ЕГН ********** с адрес *** срещу
Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-8 от 26.01.2024 г., издадено от
Председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което
на жалбоподателя на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията (ЗПК) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.2
във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ – отм./, и на
основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.3 във вр. с чл.35,
ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ – отм./.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото за бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Същият възразява срещу констатациите на наказващия орган и
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
установяването на административното нарушение. Посочва, че в случая се
касае за едно нарушение и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е неприложима.
1
Изразява несъгласието си с размера на наложените глоби, които са над
предвидения в закона минимум без да бъдат изложени мотиви за това.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява.
За него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който
поддържа изложените в жалбата доводи и моли процесното НП да бъде
отменено. В условията на алтернативност се застъпва становище за наличие
на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - Председателят на КПК, редовно призована, се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител. Същият
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като излага твърдения, че административно-наказателното
производство е проведено при спазване на императивните законови норми и
гарантиране правото на защита на жалбоподателя. По съществото на спора
заявява, че здравословното състояние на жалбоподателя не е било известно
нито на актосъставителя, нито на наказващия орган, доколкото доказателства
за неговото влошаване се представят едва на съдебното следствие.
Независимо от това, жалбоподателят е следвало да изпълни задълженията си и
да подаде процесните декларации в срок, но същият не го е сторил. Юрк. Р.
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ПР-
573/11.08.2023 г., съставен от ст. инспектор в Дирекция „Публичен регистър“
на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество след направена проверка на 14.07.2023 г. в Дирекция
„Публичен регистър“ на КПКОНПИ на получените и вписаните в
регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата,
които са задължени по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ да подават ежегодни
декларации относно придобитото имущество, получените доходи, дадните
обезпечения, и направените разходи в страната и в чужбина по чл.37, ал.1, т.1-
11 от ЗПКОНПИ през предходната календарна година в срок до 15 май на
текущата година, било установено, че жалб.И. Д. Я. не е подал в
законоустановения срок ежегодна декларация за имущество и интереси. На
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ лицето е било задължено да подаде
декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в срок до 15 май на текущата
година за придобитото имущество и доходи през предходната календарна
година. В законоустановения срок – 15 май на текущата 2023 г. жалб.Я. не е
подал в КПКОНПИ ежегодна декларация за придобитото имущество,
2
получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и
в чужбина през предходната 2022 г., с което на 16.05.2023 г. в гр.София –
КПКОНПК, където е следвало да подаде декларацията си, е нарушил
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Жалбоподателят бил длъжен да подаде декларацията си на основание чл.6,
ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ.
При направена проверка на 14.07.2023 г. в Дирекция „Публичен
регистър“ на КПКОНПИ на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени
по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ да подават декларации за имущество и
интереси по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9, т.12-14, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от
ЗПКОНПИ било установено, че жалб.Я. не е подал в законоустановения срок
декларация за имущество и интереси при освобождаването си от длъжност. С
писмо вх.№ ЦУ01-3495 от 12.05.2023 г. на Председателя на Общински съвет
Карлово КПКОНПИ била уведомена, че с Решение № МИ -261/12.04.2023 г. на
ОИК – Карлово са прекратени правомощията на жалб.И. Д. Я. като общински
съветник, считано от 12.04.2023 г. На основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ
лицето е било задължено да подаде декларация по чл.35, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ в едномесечен срок от освобождаването си от длъжност, а именно
от 12.04.2023 г. до 12.05.2023 г. В посочения срок – до 12.05.2023 г. жалб.Я. не
е декларирал имуществото и интересите си пред КПКОНПИ, с което на
13.05.2023 г. в гр.София, КПКОНПИ, където е следвало да подаде
декларацията си, е нарушил разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 във вр. с чл.35,
ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. И за двете декларации било установено, че не са
подадени и към момента на съставяне на АУАН.
С оглед неявяването на жалбоподателя, който е търсен многократно на
известните адреси, както и по мобилен телефон, но не е намерен, актът е
съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Срещу процесния АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не са постъпили писмени
възражения.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление.
След преценка на всички представени доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, административно-наказващият орган приел за
установено от фактическа и правна страна, че жалб.И. Д. Я. – общински
съветник в ***, задължено лице по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, отм. с §3, т.7
от ПЗРЗПК не е подал в законоустановения срок декларация за имущество и
интереси съгласно чл.38, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ –
отм.с §3, т.25 от ПЗРЗПК. Същият се позовал на §5, ал.3, пр.първо от
ПЗРЗПК, според който всички неприключили производства по налагане на
административни наказания се довършват по сегашния ред от КПК.
3
Наказващият орган посочил, че констатираните с процесния АУАН
нарушения не могат да се квалифицира като „маловажни“ и да обосноват
прилагането на чл. 28 от ЗАНН, предвид естеството на засегнатите
обществени отношения, безспорно установеното неподаване на декларациите
и към момента на издаване на НП, както и отсъствието на други смекчаващи
обстоятелства. Същият се позовал на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, като
приел, че в случая са налице две отделни нарушения, за които следва да бъдат
наложени отделни наказания.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля В. Е. З., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ /отм./вменява в
задължение декларация за имущество и интереси да се подава ежегодно до 15
май – за предходната календарна година, а разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от
същия закон конкретизира вида на декларацията. В процесния случай
безспорно се установява, че за жалбоподателя като задължено лице по чл. 6,
ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, е възникнало задължение до 15 май 2023 година да
подаде декларацията. Не само в законоустановения срок, но и до датата на
издаване на процесното НП жалбоподателят не е изпълнил задължението си, с
което е осъществил вмененото му във вина административно нарушение.
Нарушението е формално, на просто извършване, като същото се
осъществява чрез бездействие в указания от закона срок. По този начин –чрез
бездействието си жалбоподателят е нарушил разпоредбите по чл. 38, ал. 1, т.
2, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ и е осъществил състава на
чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм. с §3 т.34 от ПЗР на ЗПК/.
По отношение на субективната страна на нарушението съдът намира
за необходимо да отбележи следното:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение и от субективна страна, при форма на вината
4
непредпазливост – небрежност. Същият не е предвиждал настъпването на
общественно опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
На следващо място, настоящият съдебен състав следва да отбележи,
че принципно споделя изложеното в жалбата, че преценката дали
извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави не
само с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения и липсата или
незначителността на причинените в резултат от деянието общественоопасни
последици, но и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства. В конкретиката
на настоящия казус обаче такива смекчаващи отговорността обстоятелства не
са налице, поради което не следва да се приеме, че степента на обществената
му опасност е по-ниска от тази на обичайните случаи на нарушения по чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Санкционната разпоредба на чл. 115, ал. 1 от ЗПК предвижда, че на
лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в
срок, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1600 лв.. С
оглед приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че
здравословното състояние на жалбоподателя е влошено, съдът намира за
справедливо, да намали размера на наложената глоба до законоустановения
минимум от 1000 лв., който според настоящия съдебен състав съответства на
вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ /отм./вменява в
задължение декларация за имущество и интереси да се подава в едномесечен
срок от освобождаване на длъжността, а разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от
същия закон конкретизира вида на декларацията. В процесния случай
безспорно се установява, че за жалбоподателя като задължено лице по чл. 6,
ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, е възникнало задължение, считано от 12.04.2023 г.,
когато са били прекратени правомощията му като общински съветник, да
подаде докларацията до 12.05.2023 г. Не само в законоустановения срок, но и
до датата на издаване на процесното НП жалбоподателят не е изпълнил
задължението си, с което е осъществил вмененото му във вина
административно нарушение.
Нарушението е формално, на просто извършване, като същото се
осъществява чрез бездействие в указания от закона срок. По този начин –чрез
бездействието си жалбоподателят е нарушил разпоредбите по чл. 38, ал. 1, т.
3, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ и е осъществил състава на
5
чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм. с §3 т.34 от ПЗР на ЗПК/.
Санкционната разпоредба на чл. 115, ал. 1 от ЗПК предвижда, че на
лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в
срок, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1600 лв.. По
изложените вече съображения, свързани със здравословното състояние на
жалбоподателя, съдът намира за справедливо, да намали размера на
наложената глоба до законоустановения минимум, който според настоящия
съдебен състав съответства на вида, характера и тежестта на извършеното
нарушение.
Не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в
случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи
предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянията
не се явява незначителна и не следва да се приеме, че тези деяния не
съставляват нарушение. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обсъдена в НП и
правилно е приета за неприложима към настоящия случай, който следва да се
определи като типичен от този вид нарушения. Не са допуснати нарушения и
при приложението на чл.18 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно-
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като същевременно
съдът намира, че същите са издадени от компетентни органи. В акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
коректно са отразени датата на нарушението и описание на същото в
достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере
конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в присъствието
на свидетели, като описанието на нарушението в него съответства на
посоченото в наказателното постановление и в последното липсва отразяване
на нови факти.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), в чл. 63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал.
1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
6
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-8 от
26.01.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за противодействие на
корупцията (КПК), с което на жалбоподателя И. Д. Я. ЕГН ********** с адрес
*** на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията
(ЗПК) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600
/хиляда и шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.2 във вр.
с чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ – отм./, КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА НА 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА за нарушението по чл.
38, ал.1, т.2 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./, и на основание чл.
115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/
лева за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.3 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество /ЗПКОНПИ – отм./, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА
НА ГЛОБАТА НА 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА за нарушението по чл. 38, ал.1, т.3
във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Д. Я. ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Комисията за противодействие на корупцията сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7