Р
Е Ш Е
Н И Е № 260081
гр.
Пловдив, 14.06.2021 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди
двадесет и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
и при съдебен секретар Мила Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 496/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалби на ищеца Ф.Ж.Д., ЕГН ********** и на ответника „ А А.„ ЕООД, ЕИК ****** против Решение № 94/24.03.2020 г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 200/27.7.2020 г., постановени
по гр.д. № 109/2019 г. на Окръжен Съд – С.З., при участието на трето лице
помагач З. „ О.– клон Б. „ АД, ЕИК ********, с което ответното дружество „ А А.„
ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Ф.Д. обезщетение в размер на 7 000 / седем хиляди / лв. за
претърпени неимуществени вреди / болки и страдания / от средна телесна повреда,
настъпила вследствие ПТП от 03.03.2016 г. в землището на град Ш., община К. по
вина на водача на автобус марка „ С.„, модел *****, рег. № *****Д.Х.С.при изпълнение
на трудовите му задължения на заеманата при ответника – негов работодател,
длъжност „ шофьор на междуселищен автобус „, а за разликата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от
35 000 лв. искът е като неоснователен отхвърлен.
Жалбоподателят ищец Д. обжалва
решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и искане за
неговата отмяна и уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира
разноски.
Жалбоподателят ответник „ А А.„ ЕООД
обжалва решението в осъдителната му част с оплаквания за неправилност и искане
за неговата отмяна и уважаване на иска до размер на 4 500 лева. Претендира
разноски.
Всяка от страните е депозирала
отговор за неоснователност на жалбата на другата страна.
Третото лице помагач на ответника не
е депозирало отговор по жалбите.
Съдът установи следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Ф.Д. срещу „ А А.„ ЕООД
иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД - за осъждането на ответното
дружество да заплати на Д. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от причинена на ищеца средна телесна повреда вследствие настъпило
на 03.03.2016 г. в землището на гр. Ш.ПТП по вина на водач на автобус марка „ С.„,
модел *****, рег. № *****Д.Х.С.при изпълнение на трудовите му задължения на
заеманата длъжност „ шофьор на автобус „ при работодател ответника „ А А.„
ЕООД. Твърди се справедливото
обезщетение е в размер на 40 000 лв., а исковата сума представлява
разликата между този размер и платените му от застрахователя на ответника по
застраховка „ гражданска отговорност „ преди предявяването на иска 5 000
лева.
С отговора по чл. 131 от ГПК на ответното
дружество искът не се оспорва по основание – предвид влязлото в сила решение по
чл. 78а от НПК, а само досежно размера. Възразява се че размер от 40 000
лв. е несъответен – завишен, спрямо действително причинените вследствие ПТП
болки и страдания. Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия – ищец, изразяващо се в движение от негова страна по
пътното платно срещу движещото се насреща му едногабаритно ППС / автобус /
вместо по предназначената за пешеходци зона при наличие на избор за начина и
мястото на движение – банкет на пътното платно. Счита се че това му поведение
обосновава извод съпричиняването да е в размер над 90 % и след приспадане на
платените от застрахователя 5 000 лв. да не му се дължи обезщетение,
евентуално претендираното обезщетение да се присъди в справедлив размер –
непосочен.
От третото лице помагач на ответника
З. „ О.– клон Б. „ АД е депозиран отговор в същия смисъл – за несправедлив
претендират размер спрямо действително претърпените вреди и съпричиняване на
вредоносния резултат по начина, поддържан от ответника. Във връзка с което се
поддържа че с изплатената сума от 5 000 лв. ищецът е изцяло обезщетен за
процесните неимуществените вреди.
С влязло в сила Решение №
365/29.08.2017 г., пост. по адмнд № 882/2017 г. на РС – К. Д.Х.С.е признат за
виновен в това че на 03.06.2016 г. по ПП 1 – 5 км. ***+***, в посока юг – север
в землището на гр. Ш., при управление МПС – автобус марка „ С.„, модел *****, с
рег. № ********, собственост на „ А А.„ ЕООД – гр. А е нарушил правилата за
движение по чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1, чл. 20 ал. 2 и
чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Ф.Ж.Д., ЕГН **********
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора, трета и четвърта
предноходилни кости на дясното ходило, причинило трайно затруднение на
движенията на десния крак – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б „ вр. чл. 342
ал. 1 от НК – за което на основание чл. 78а ал. 1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба.
Безспорно и установено е също че работата,
при изпълнението на която е настъпило ПТП и съответно е причинена вредата
деликвента Д.С.е извършвал по възлагане от ответника „ А А.„ ЕООД – на
основание съществуващо между тях трудово правоотношение, по силата на което С.е
изпълнявал длъжността „шофьор на автобус междуселищен“ – представени безсрочен
трудов договор и длъжностна характеристика.
Установено е от заключението на СМЕ че
вследствие ПТП – то и в пряка причинна връзка с него на ищеца е причинена средна
телесна повреда, представляваща фрактура / счупване / на II,
III и IV – та предходилни
/метатарзални / кости на десния крак. Оказана е първа помощ в болница в гр. Г.,
след което е транспортиран до С.З.. Проведено е на 10.03.2016 г. оперативно
лечение в УМБАЛ – гр. С.З., отделение по ортопедия и травматология, както и
терапия с обезболяващи, антикоагуланти и кортикостероиди. Изписан е на
15.03.2016 г., на 22.03.2016 г. са отстранени конците от раната, като е
констатирано от лекуващия лекар че е зараснала първично. Счупването на II,
III и IV – та предходилни
кости е причинило на ищеца болки и страдания, като е затруднило трайно
движението на десния крак. При правилно протичане на оздравителния процес
счупванията се възстановяват в срок от 2 до 3, 5 месеца. Основната функция на
крайника – ходенето, е възстановена. През месец ноември 2016 г. е установено от
лекуващия лекар изглаждане на напречния свод на дясното ходило и болезненост в
тази зона – каквито при другото ходило не се констатират. С оглед което може да
се приеме че това е усложнение, което се дължи на увреждане и на съединително -
тъканните структури вследствие травмата, причинена от ПТП – то. Усложнението е
причина за дискомфорт при ходене, без да го затруднява.
Според показанията на свидетеля В.Н.Д.– майка
на ищеца, синът й изпитвал силни болки – периодът на които свидетелката не
сочи, около месец бил с гипс и ходел с патерици. След това отново бил опериран
за премахване на иглите. В рамките на възстановителния период не можел да се
придвижва самостоятелно, бил неспособен да се грижи за себе си, обгрижвала го
свидетелката, помагали й приятелите на Ф. – негови състуденти от ветеринарния
институт в С.З.. И до момента синът й не се е възстановил от травмата. Все още
куца, поради този си недъг се чувства
притеснен да установява социални контакти, особено с лица от
противоположния пол и се затворил в себе си, чувства се потиснат. Също така
вече не шофира – заявявал „ да не усеща
педала „. Прекъснал обучението, тъй като травмата не позволявала да завърши
учебната година.
Като свидетел е разпитан и водача на автобуса
Д.Х.С.. Депозира показания че в деня на инцидента движението към връх Ш.било
много натоварено. Той се движел в колона с други автомобили, на около 2 – 3
метра разстояние един от друг. Отляво и отдясно на пътното платно вървели
пешеходци. Не усетил да е ударил ищеца. В един момент видял че едно момче вика
и вдига ръце пред автобуса, тогава погледнал в огледалото и видял изправен
човек / ищеца / преди задна лява гума на автобуса. Спрял, отишъл до
пострадалия, дошли и полицаи.
При така събраните доказателства окръжният
съд е приел че искът е по основание доказан. Относно размера – справедливото
обезщетение за причинените болки и страдания да е 15 000 лв., като в тази
насока са отчетени вида на травмата, продължителността на лечението и
претърпените две операции и съпътстващите го физически болки, морални страдания
и дискомфорт, установени от заключението на медицинската експертиза и
показанията на свидетеля Д., както и че
ищецът е в млада трудоспособна възраст, студент към датата на ПТП – то.
Приел е за основателно възражението за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия – ищец, изразяващо се в това че той се е движел по пътното платно
между движещите се моторни превозни средства, а не по банкета на пътя, което му
поведение в нарушение на задълженията му като пешеходец по чл. чл.108 и 113 от ЗДвП, чийто размер е приет да възлиза на 30%. Извода за съпричиняване е
посочено да е формиран на база изложените в решението на наказателния съд
мотиви – относно механизма на настъпване на ПТП и показанията на виновния за настъпването
му водач Д.С.– разпитан като свидетел по настоящото дело, като е отказано
искането на третото лице помагач за назначаване на СТЕ относно възведеното
съпричиняване с аргумент че механизма на ПТП е изяснен от влязлата в сила
присъда, задължителна за гражданския съд – вж протокола от проведеното по
делото с.з. на дата 11.02.2020 г.. Отчетен е факта на заплатените на ищеца от
застрахователя на ответника 5 000 лв. за същите вреди. Размерът на
присъдените 7 000 лв. е определен както следва: От сумата 15 000 лв.
е извадена сумата 5 000 лв. и разликата от 10 000 лв. е намалена с 30
% .
Във въззивната жалба на ищеца се поддържа
неправилност на извода на съда че справедливия размер за обезвреда на
неимуществените вреди възлиза на 15 000 лв. в насока че този размер не
несъответства на действително претърпените болки и страдания – прекалено
занижен спрямо тях. Макар съдът да приел за доказани всички възведени
увреждания и сериозното засягане вследствие тях на неимуществената сфера на
ищеца, неправилно определил дължимото се за тях обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
Неправилен бил и извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат. В тази насока изводите на съда били необосновани и постановени при
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в кредитиране
изцяло показанията на водача С./ в нарушение на чл. 172 от ГПК / и отказ да се
назначи автотехническа експертиза, която да изясни както механизма на ПТП, така
и поведението на ищеца – пешеходец преди и непосредствено към момента на
неговото настъпване, както и налице ли е причинна връзка между това му
поведение и настъпването на произшествието. Поддържа се такава връзка да не е
налице, макар ищецът – в нарушение на чл. чл. 113 и 32 ал. 2 от ЗДвП, да се е
движил по пътното платно.
Във въззивната жалба на ответника се поддържа
че размерът на обезщетението е завишен спрямо действително претърпените
неимуществени вреди и по изложени доводи относно продължителността на
възстановителния период и пълното възстановяване на функцията на увредения
крайник се счита че справедливото по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е
сумата 10 000 лева. Поддържа се че правилно съдът отчел наличие на
съпричиняване на вредите от ищеца, но неправилно определил размера да е 30%,
като се настоява че този размер е 90% поради това че поведението на Д.
представлявало демонстративно игнориране на правилата за движение и
определянето на по малък размер би имало за резултат насърчаване на
противоправното поведение на участниците в движението. Възразява се още и
относно начина, по който е пресметнато дължимото обезщетение в размер на
7 000 лева. Неправилно съдът намалил определения размер 15 000 лв. с
изплатените от застрахователя 5 000 лв., и получената разлика /
10 000 лв. / намалил с 30%. Верният механизъм на изчисление е намаляването
на обезщетението 15 000 лв. с 30% съпричиняване – 10 500 лв., от
която сума след приспадане на платените от застрахователя 5 000 лв. се
дължи обезщетение в размер на 5 500 лв., а не присъдените 7 000 лева.
На основание чл. 266 ал. 3 от ГПК за
изясняване механизма на ПТП и поведението на пострадалия – във връзка с
възведеното възражение по чл. 51 ал. 2 от
ЗЗД от настоящия съд бе назначена САТЕ, от заключението на която се установява: На
03.03.2016 г. около 11 часа автобус „ С.***** „, управляван от водач Д.Х.С.по
платното за движение на път I.* –
*.* гр. Ш.– гр. Г. в посока от юг на север е ударил пешеходеца Ф.Ж.Д. в момент,
когато последният се е намирал на платното за движение, отляво на автобуса; Ударът
е настъпил в светлата част на денонощието на платното за движение на около 2 км
южно от връх Ш.по дължина, а по широчина на 2,2 – 2,5 м. в дясно от лявата
граница на платното, като точното място не може да се определили от наличните
данни; Пътният участък, на който е настъпило ПТП е с асфалтова настилка, суха;
Платното за движение на МПС е ограничено от дясна страна / по посоката на
движение на автобуса / със скат, отляво – мантинела, евентуално банкет, макар
по данни от АПИ / стр. 120 от приложеното досъдебно производство / при км ***+***
няма обособена зона за пешеходци; Към момента на ПТП предвид че датата Трети
март е национален празник движението от и към връх Ш.е било изключително натоварено,
като на пътния участък / на който е настъпило произшествието / е имало
паркирани автомобили и от двете страни на пътя, поради което движението на
пешеходците и в частност на ищеца Д. е било възможно единствено по платното за
движение, покрай паркираните автомобили; Автобусите по пътя към върха са са
движели в колона със скорост 10 – 15 км/ч , каквато е била скоростта и на
управлявания от С.автобус С.; Пешеходеца Д. се е движел по платното за движение
в посока север – юг срещу автобуса покрай паркираните в лявата част на платното
автомобили; Разстоянието между паркираните автомобили и автобуса е било от
порядъка на 30 см. до 50 см. и пешеходеца Д. би имал техническа възможност да
избегне удара само ако в момента на преминаването на автобуса се е намирал
между паркираните коли, а не до тях; Основната причина за настъпване на
произшествието от техническа гледна точка е че водачът на автобуса не е
реагирал своевременно на намиращия се на платното пешеходец – към който е имал
видимост и ако бе задействал спирачната система на разстояние 8 м. пред мястото
на удара би го избегнал; Пешеходеца Д. не е имал време да премине между
паркираните автомобили и така да избегне удара.
Заключението е изготвено на база съдържащите
се в досъдебното производство по нахд № 882/2017 г. писмени материали и
свидетелски показания на пострадалия Д., водача С.и лицата Г.Л.П., К.Г.Д., Р.Ж.Ш.. В тази връзка е заявено от въззивника –
ответник възражение / молба вх. № 262 965/30.03.2021 г. / че то не следва да бъде ценено, тъй като е
основано освен на обясненията на ищеца и на показанията на свидетеля по
настоящото дело Д.С.и на показанията на горепосочените свидетели П.,
Д. и Ш., които не са събрани в производството по настоящото дело по надлежния
ред. Счита се че след като свидетелските показания по наказателното
производство не са годни доказателства за гражданско - правния спор, то негодно
доказателствено средство се явява и заключението на експерта.
Така заявено възражението е неоснователно. За
изясняване на факти и обстоятелства във връзка с изпълнение на поставената
задача / какъвто е настоящия случай / вещото лице може да ползва и данни извън
приобщените такива по гражданското дело и конкретно съдържащите се в
приложеното наказателно производство. Това не означава че съдът ще основе
изводите си относно възведеното от ответника възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
на свидетелски показания, събрани по друго дело – каквото всъщност е заявеното
оплакване в молбата от 30.03.2021 г.. Съдът ще формира извода си на база
установените от заключението на вещото лице правнорелеванти относно
съпричиняването факти и обстоятелства, което заключение е събрано по надлежния
процесуален ред. В случая въззивника - ответник не е оспорил тези факти и
обстоятелства, установени от експерта и не е ангажирал доказателства в противна
насока - при лежаща върху него доказателствена тежест да установи принос на
пострадалия за вредоносния резултат.
Съгласно трайно установената съдебна практика
юридическото лице не е деликтоспособно и не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на юридическото лице е по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД – в случая по
чл. 49 от ЗЗД, която е безвиновна, гаранционно обезпечителна и цели да
овъзмезди причинени вреди от виновни противоправни действия/бездействия на
физически лица, извършени при и по повод възложена им от юридическото лице
работа. За да се ангажира отговорността на
физическото лице по чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: противоправни негови действия и/или бездейстия, да са
причинени вреди от тях и да е налице причинно следствена връзка между
противоправното поведение и вредите, която задължително трябва да е пряка и не
може да бъде опосредена.
Този фактически състав е в случая установен.
Съгласно чл. 300 от ГПК присъдата, респ. казаното по горе решението на
наказателния съд установява че деянието е извършено от Д.Х.С.като водач на автобус марка „ С.„, модел *****, с рег. № ********,
собственост на „ А А.„ ЕООД – гр. А, както и че е извършено виновно и
противоправно, че в пряка причинна връзка с ПТП и вследствие на него на ищеца е
причинена средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура / счупване / на втора, трета и четвърта предноходилни
кости на дясното ходило, причинило трайно затруднение на движенията на десния
крак, която телесна увреда е причинила болки и страдания. Безспорно и
установено е също че работата, при изпълнението на която е причинено ПТП, от
което са настъпили вредите деликвентът Д.С.е извършвал по възлагане от
ответника „ А А.„ ЕООД – на основание съществуващо между тях трудово
правоотношение, по силата на което С.е изпълнявал длъжността „шофьор на автобус
междуселищен“.
Следователно искът е по основание
доказан – както правилно е приел окръжния съд, и в която насока няма и спор
между страните.
Относно размера
Причинената средна телесна повреда е
засегнала сериозно неимуществената сфера на ищеца. Лечението й е оперативно,
възстановяването е продължило и след оперативните интервенции и за период
повече от месец и конкретно за 3,5 месеца / показанията на свидетеля В. Д.
във връзка и със заключението на СМЕ /. Крайникът е бил обездвижен,
придвижването е било възможно само с помощни средства, ищецът не е бил в
състояние да се обгрижва сам, в т.ч. и за елементарни житейски дейности и е бил
зависим изцяло от своите роднини и близки приятели. Търпял е физически болки със
значителен интензитет в началото и постепенно затихващи със зарастването на
костите. Това му физическо състояние е дало отражение и върху неговата психика
като е породило чувства на потиснатост, непълноценност, ограничаване на
социалните контакти, невъзможност да продължи нормалния ход на учебния си
процес. След възстановителния процес е констатирано през м. октомври 2016
г. и усложнение – засягане на
съединително - тъканни структури на
ходилото.
От друга страна в рамките на обичайния за
този вид травма период / до 3,5 месеца / счупванията са зараснали нормално,
двигателната функция на крайника е възстановена, не са ангажирани доказателства
– при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, констатираното през 2016 г.
усложнение да е трайно, необратимо, да съществува и понастоящем, същото да е с
практическа стойност и ищецът да изпитва функционални затруднения по отношение двигателната
активност на крайника.
С
оглед така приетото и отчитайки и съществуващата в страната през 2016
г. икономическа обстановка / работна заплата и социално –икономическите условия
за живот и тяхната динамика към датата на ПТП - март 2016 г. и в процеса на
лечение и възстановяване / настоящата инстанция намира че справедливия по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за процесните неимуществени
вреди е сумата 30 000 лева.
Относно съпричиняването
На база установеното от заключението
на САТЕ настоящият съд намира да не е налице твърдяното нарушение на
чл. 108 ал. 1 от ЗДвП от страна на ищеца, като и същият при установената по
делото хипотеза на чл. 108 ал. 2 т. 1 от същия закон се е движел правилно –
противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по
възможност най близо до лявата граница на пътното платно, както и да не е налице
и твърдяното нарушение на чл. 113 ал.1 т.1 - доколкото в случая непосредствено
преди и към момента на удара ищецът не е пресичал пътното платно. Същевременно
обаче – при движението си по пътното платно, той не се е съобразил с разстоянието до приближаващия
го автобус и неговата скорост на движение
- безусловно задължение на пешеходеца съгласно чл. 32 ал. 2 от ЗДвП, и това му поведение -
противно на поддържаното от него, е в
пряка причинна връзка с настъпването на ПТП. С оглед което правилен е извода на
окръжният съд ищецът да е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Неправилно обаче
размера на съпричиняването е определен на 30%. Предвид установените от експерта условията на
пътното платно и създадената организация на движение, както и предвид
поведението на деликвента - който изобщо не е възприел пешеходеца / в който
смисъл и показанията му като свидетел по настоящото дело/ при наличие на
техническа възможност да стори това, както
и да предотврати удара, настоящата инстанция определя степента на
съпричиняването на 10%.
Следователно дължимото се на
въззивника Д. обезщетение е в размер на 27 000 лева. Несъмнено следва да
се има предвид безспорния между страните
факт че за същите вреди той е получил обезщетение от застрахователя на
ответника в размер на 5 000 лв., при което размерът, който следва да
присъден по настоящото дело като обезвреда е сумата 22 000 лева.
Предвид така изложеното жалбата на
въззивника – ответник е изцяло неоснователна, а на въззивника – ищец - частично основателна.
Съобразно този резултат се определят
и разноските. За въззивното производство на въззивника – ответник не се следват
разноски / поради което не се коментира направеното от противната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение /, а на въззивника –
ищец разноски не се присъждат поради липса на доказателства да са направени.
За първоинстанционното производство
– решението в частта, с която ищецът Д. е осъден да заплати на ответното
дружество разноски за разликата от 1 516 лв. до 704, 23 лв. се отменя. На
ищеца не се присъждат разноски поради липса на доказателства за направени,
съответно присъдени от първоинстанционния съд разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава
Решение № 94/24.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
200/27.7.2020 г., постановени по гр.д. № 109/2019 г. на Окръжен Съд – С.З., при
участието на трето лице помагач З. „ О.– клон Б. „ АД, ЕИК ******** в частта, с която „А А.„ ЕООД, ЕИК ****** е осъдено да заплати на Ф.Ж.Д.,
ЕГН - ********** обезщетение в размер на 7 000
/ седем хиляди / лв. за претърпени неимуществени вреди / болки и страдания
/ от причинена му средна телесна повреда, настъпила вследствие ПТП от
03.03.2016 г. в землището на град Ш., община К. по вина на водача на автобус
марка „ С.„, модел *****, рег. № *****Д.Х.С.при изпълнение на трудовите му
задължения на заеманата при ответното дружество „ А А.„ ЕООД – негов
работодател, длъжност „ шофьор на междуселищен автобус „.
Отменя
Решение № 94/24.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
200/27.7.2020 г., постановени по гр.д. № 109/2019 г. на Окръжен Съд – С.З., при
участието на трето лице помагач З. „ О.– клон Б. „ АД, ЕИК ******** в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Ф.Ж.Д., ЕГН – ********** срещу „ А А.„ ЕООД, ЕИК ****** иск за
осъждането на „А А.„ ЕООД да заплати на Ф.Ж.Д.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди / болки и страдания / от
причинена му средна телесна повреда, настъпила вследствие ПТП от 03.03.2016 г.
в землището на град Ш., община К. по вина на водача на автобус марка „ С.„,
модел *****, рег. № *****Д.Х.С.при изпълнение на трудовите му задължения на
заеманата при ответното дружество „ А А.„ ЕООД – негов работодател, длъжност „
шофьор на междуселищен автобус „ за
сумата 15 000 лева / представляваща
разликата от 7 000 лв. до 22 000 лева /, вместо което Постановява:
Осъжда
„ А А.„ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Ф.Ж.Д., ЕГН – ********** на
основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени
вреди / болки и страдания / от причинена му средна телесна повреда / счупване
на Втора, Трета и Четвърта предноходилни / метатарзални / кости на дясното
ходило /, настъпила вследствие ПТП от 03.03.2016 г. в землището на град Ш.,
община К. по вина на водача на автобус марка „ С.„, модел *****, рег. № *****Д.Х.С.при
изпълнение на трудовите му задължения на заеманата при ответното дружество „А А.„
ЕООД – негов работодател, длъжност „ шофьор на междуселищен автобус „ в размер
на още 15 000 / петнадесет хиляди /
лева, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2016 г. до окончателното изплащане.
Потвърждава
Решение № 94/24.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
200/27.7.2020 г., постановени по гр.д. № 109/2019 г. на Окръжен Съд – С.З., при
участието на трето лице помагач З. „ О.– клон Б. „ , ЕИК ******** в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Ф.Ж.Д., ЕГН – ********** срещу „ А А.„ ЕООД, ЕИК ****** иск за
осъждането на „ А А.„ ЕООД да заплати на Ф.Ж.Д. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди / болки и страдания / от причинена му средна телесна
повреда, настъпила вследствие ПТП от 03.03.2016 г. в землището на град Ш.,
община К. по вина на водача на автобус марка „ С.„, модел *****, рег. № *****Д.Х.С.при
изпълнение на трудовите му задължения на заеманата при ответното дружество „ А А.„
ЕООД – негов работодател, длъжност „ шофьор на междуселищен автобус „ за разликата над 22 000 лева до пълния
предявен размер от 35 000 лева.
Отменя Решение №
94/24.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 200/27.7.2020
г., постановени по гр.д. № 109/2019 г. на Окръжен Съд – С.З., при участието на
трето лице помагач З. „ О.– клон Б. „ АД, ЕИК ******** в частта, с която Ф.Ж.Д., ЕГН – ********** е осъден да заплати на „
А А.„ ЕООД, ЕИК ****** деловодни разноски за
разликата от 1 516, 80 лева до 704,23 лева / седемстотин и четири лева и
двадесет и три стотинки/.
Решението е постановено при
участието на З.к.О. – клон Б. „ КЧТ, ЕИК
******** – гр.С като трето лице - помагач на „ А А.„ ЕООД, ЕИК ******.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: