№ 24311
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110117399 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д.Ф. ЕООД против А.Х. ООД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9490 лева –
възнаграждение по сключен между страните договор за изработка, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата. Представя документи, с искане да бъдат приети като
доказателства по делото.
Ответникът в срока за отговор подава такъв. Взима становище за
неоснователност на исковете. Представя документи с искане да се приемат
като доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът
е подал насрещна искова молба, с която моли съда да осъди ответника по
насрещния иск и ищец по главния, да му заплати сумата от 8793,66 лева –
имуществени вреди от неизпълнението на договора, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на насрещната искова молба до
окончателното изплащане на вземането. Представя документи с искане да
бъдат приети като доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск и ищец по
основния, подава отговор на насрещната искова молба. Взема становище за
неоснователност на насрещния иск. Прави искане за разпит на свидетели.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба и насрещната искова молба за допустими и
редовни, като не споделя наведените от ответника по насрещния иск и ищец
по основния съображения за нередовност на насрещната искова молба.
Представените от двете страни документи следва да се приемат като
доказателства, като за доказателствената им годност съдът ще се произнесе с
крайния си акт. Искането на ответника по насрещния иск и ищец по основния
за разпит на свидетели е основателно като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
съдът допуска на тази страна един свидетел.
1
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08
юли 2024 г. от 13:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в исковата молба, отговора и
насрещната искова молба документи така, както са описани в тях.
ДОПУСКА на ответника по насрещния иск и ищец по основния един
свидетел при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Делото е образувано по искова молба от Д.Ф. ЕООД против А.Х. ООД с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9490 лева –
възнаграждение по сключен между страните договор за изработка, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът твърди, че след проведена кореспонденция
ответникът му възложил да извърши изработка на каменен килим върху площ
от 55 кв. м., както и да положи тънкослойна епоксидна система върху площ
от 43 кв. м. на обект в гр. София. Материалите били закупени от ответника, а
трудът трябвало да бъде положен от ищеца. За възнаграждението си ищецът
издал фактура № 19 от 05.10.2023 г. и я изпратил на електронния адрес на
ответника. Двете дейности били извършени от ищеца съответно на 30.09.2023
г. и на 10.10.2023 г. и били приети без забележки от ответника, който обаче не
заплатил дължимото възнаграждение. Поради това ищецът моли съда да
осъди ответника да заплати сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по основния иск А.Х. ООД
подава отговор на исковата молба. Твърди, че на 20.09.2023 г. между страните
бил сключен неформален договор с посочените от ищеца параметри. Ищецът
поел задължение да извърши изработката в срок до 02.10.2023 г. и започнал
работа на 27.09.2023 г. На 28.09.2023 г. ответникът заплатил необходимите за
изработката материали на обща стойност 8234,40 лева. В процеса на работа
ответникът констатирал неточности в изпълнението, за което уведомил
ищеца съответно на 05.10.2023 г., на 09.10.2023 г. и на 16.10.2023 г., но които
ищецът отказал да отстрани. Поради това ответникът поръчал на трето по
делото лице – Специализирани подови покрития ЕООД – да постави нова
настилка върху площта от 43 кв. м., и заплатил на това трето лице сумата от
5220 лева за труд и материали. По отношение на положената от ищеца
настилка каменен килим ответникът твърди, че недостатъците по нея били
толкова съществени, че на практика били неотстраними. Поради това счита,
че искът е неоснователен и моли за неговото отхвърляне. При условията на
евентуалност прави възражение за прихващане със задължение на ищеца към
него. Твърди, че ищецът му дължал сумата от 18283,66 лева – сторени от
ответника разходи във връзка с неизпълнението на договора. Поради
некачествената изработка ответникът заплатил сумата от 5220 лева за труд и
материал на Специализирани подови покрития ЕООД, сумата от 7013,66 лева
за закупуване на материали, необходими за полагане на каменен килим от
2
трето по делото лице – Агрос 71 ЕООД, както и сумата от 6050 лева за труда
по полагане на настилката. Прави възражение за прихващане и със сумата от
823,88 лева – разходи за подмяна на повредени и надраскани аксесоари в
санитарния възел.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по основния иск А.Х. ООД
подава и насрещна искова молба срещу ищеца Д.Ф. ЕООД. Твърди, че
претендира пълно неизпълнение по договора, сключен между страните и чрез
насрещния иск прави изявление за развалянето му. Вследствие на този
договор твърди, че бил извършил разходи в размер на 1780 лева – за
отстраняване на епоксидната настилка и сумата от 7013,66 лева – разходи за
закупени материали за полагането на каменния килим. Моли съда да осъди
Д.Ф. ЕООД да му заплати сумата от общо 8793,66 лева – вреди вследствие на
неизпълнението на договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът по основния иск и ответник по
насрещния, подава отговор на насрещната искова молба. Взема становище за
неоснователност на насрещния иск. Оспорва правото на ищеца и ответник по
основния иск да развали договора. Оспорва неприемането на работата.
С главната искова молба е предявен иск с правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че на 20.09.2023
г. между тях бил сключен процесният договор. В тежест на ищеца е да
докаже, че е извършил работата в срок, както и че същата е била приета без
възражения. Представени са доказателства за установяване на тези факти.
Ответникът е длъжен да докаже, че е възразил срещу приемането на работата,
както и че е бил договорен срок до 02.10.2023 г. Представени са
доказателства за установяване на тези факти. В негова тежест е също така да
докаже твърдението си, че недостатъците на изработеното са били толкова
съществени, че работата е негодна за обичайното си предназначение. Не са
представени доказателства за установяване на този факт. По първото си
възражение за прихващане е длъжен да докаже, че е заплатил сумата от 5220
лева за труд и материал на Специализирани подови покрития ЕООД и сумата
от 7013,66 лева за закупуване на материали, необходими за полагане на
каменен килим от трето по делото лице – Агрос 71 ЕООД. Представени са
доказателства за установяване на тези факти. В негова тежест е също така да
докаже, че е заплатил сумата от 6050 лева за труда по полагане на настилката.
Не са представени доказателства за установяване на този факт. По
второто си възражение за прихващане е длъжен да докаже подмяната и
увреждането на посочените аксесоари, както и заплащането на сумата от
823,88 лева. Не са представени доказателства за установяване на тези
факти.
С насрещната искова молба е предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предложение трето, вр. чл. 88, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД. В тежест на
ищеца А.Х. ООД е да докаже неизпълнението на договора от страна на
ответника Д.Ф. ЕООД, както и заплащането на сумата от 7013,66 лева –
разходи за закупени материали за полагането на каменния килим.
Представени са доказателства за установяване на този факт. Длъжен е да
докаже също и заплащането на сумата от 1780 лева – за отстраняване на
епоксидната настилка. Не са представени доказателства за установяване
на този факт. С оглед становището си ответникът Д.Ф. ЕООД не е длъжен да
доказва факти по този иск.
УКАЗВА на всяка от страните по делото, че, ако тя или нейният
3
процесуален представител по делото живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
на това задължение, всички съобщения и призовки ще бъдат прилагани по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца по насрещната
искова молба да се връчи и препис от отговора на насрещната искова
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4