МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД № 218/2017 Г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия Г.Д.Н. *** за това, че на 24.06.2016 г. в гр. Завет, обл.
Разград, е отнел чужди движими вещ:
пари сумата от 30.00 лева, от владението на
Е.Х.М. – 76-годишна и Х.С.М. – 84-годишен, двамата от гр. Завет, с намерение
противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – хванал
М. и М. за реверите на блузите и ги
блъскал, разтърсил - престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението така, както е било възведено с обвинителния акт. Излага
доводи относно безспорното установяване авторството на подсъдимия в извършване
на деянието, за което е обвинен с оглед събраните по досъдебното производство
доказателства. Пледира на подс.Н. да се наложи
наказание – лишаване от свобода за срок от три години, което бъде отложено за петгодишен
изпитателен срок.
В срока по чл.85, ал.3 от НПК
пострадалите от престъплението лица Е.Х.М. и Х.С.М. предявяват
граждански иск за сумата 30.00 лева – обезщетение за причинените им имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане, който е приет за съвместно разглеждане. Назначеният им служебно от
съда повереник пледира за постановяване на осъдителна
присъда и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият Г.Д.Н. както на
досъдебното производство, така и в
съдебно заседание не се признава виновен в извършване на деянието, за което е
обвинен. Твърди, че при извършеното процесуално-следствено действие –
разпознаване и двамата пострадали не са го посочили като лицето, влязло в дома
им. Заявява, че поради влошените отношения на семейството му с това на
свидетеля Ф.С.И., последният е дал неверни показания с цел да бъде уличен в
извършване на деянието. Назначеният му
служебно от съда защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда,
предвид това, че събраните по делото доказателства не установяват по
категоричен и несъмнен начин авторството на подзащитния
му при извършване на деянието.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Г.Д.Н. е 19–годишен, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, безработен.
Свидетелят И.С. ***, но закупил и
имот намиращ се в близост до дома му, на ул.Райна Княгиня № 6, където настанил
да живеят възрастните му родители - свидетелите Е.Х.М. – 76-годишна и Х.С.М. – 84-годишен.
Същите имали здравословни проблеми и били трудно подвижни, нуждаели се от
ежедневно обгрижване.
На 23/24.06.2016 г. св. Ф.С.И. – 13-годишен
и подс.Г.Д.Н. отишли в игралната зала в гр.Завет. На
24.06.2016 г. сутринта около 05:20 часа Н. предложил на малолетния И. да отидат
до къщата на св.М. в гр.Завет. Стигнали до имота, обитаван от възрастните
свидетели и през незаключената врата влезли в жилището им. Още с влизането Г.
започнал да вика към Е. и Х. М. „дайте парите“. Свидетелите казали, че нямат
пари, но въпреки това Г. настоявал да им даде пари, при което приближили до
възрастните хора и започнали да търсят пари под дюшеците, на които лежали. Подс.Г.Н. хванал първо М., а после и М. за реверите на
блузите и започнал да ги блъска, разтърсил ги, както ги държал за блузите, и
продължавал да иска пари от тях. Св.М. се изплашила много да не им сторят нещо
и извадила от джоба на дрехата си последните 30.00 лева, които била вързала в
носна кърпичка. Като видял парите Г. ги издърпал от ръцете на М.. След като
отнел от семейство М. сумата от 30.00 лева, Г. и Ф. напуснали жилището. Вървейки
по улицата рано сутринта, били забелязани от полицейските служители от УМВР –
Завет Ст. С. и В., които познавали Н. и семейството му, по повод извършени противоправни деяния. След това Ф. се прибрал в дома си, а Г.
заминал за гр. Шумен с отнетите пари.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-техническа експертиза на приложените като веществени доказателства два
броя дискове CD-R.
На 22.03.2017 г. с постановление
на РП-Кубрат, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр.
с чл. 32, ал. 2 от НК, частично е прекратено наказателното производство водено
срещу малолетния Ф.С.И..
По доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така
и индивидуализират деянието му. Показанията на разпитаните на съдебното
следствие свидетели И. С., Ст. С., В., Ф. И. и И. И., приобщените по реда на
чл. 281, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК показания
на свидетелите Е.М. и Х.М., се подкрепят от писмените доказателства по делото: съдебно-техническа
експертиза, протоколи за разпознаване на лица и предмети, справка за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на посочените свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по
делото доказателства. Съдът дава вяра на показанията на св.Ф.И., тъй като
неговите показания се подкрепят от показанията на св.Ст. С. и В. – полицейски
служители, които установили двете лица непосредствено след извършване на
деянието. Описанието на дрехите, с които са били облечени двете лица – подсъдим
и свидетел, дадено от полицейските служители, съвпада с описанието на дрехите,
което са възпроизвели свидетелите Е.М. и Х.М.. Обстоятелството, че при
извършеното разпознаване същите не са посочили подсъдимия като лицето влязло в
дома им, съдът възприема като резултат от влошеното им здравословно състояние,
както и от изпитания стрес. Показанията на свидетеля Ф. И. се подкрепят и от
приложената съдебно-техническа експертиза.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на неговия баща – св.Б..
Същите остават изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен
материал. Показанията на Б. целят да оневинят сина му и да подкрепят защитната
теза на подсъдимия, а именно че е уличен нарочно от св.Ф. И..
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
Така с действията си подс.Г.Д.Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1
от НК, тъй
като на 24.06.2016 г. в гр. Завет, обл. Разград,
е отнел чужди движими вещ: пари
сумата от 30.00 лева, от владението
на Е.Х.М. – 76-годишна и Х.С.М. – 84-годишен, двамата от гр.
Завет, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила
– хванал М. и М. за реверите на блузите
и ги блъскал, разтърсил.
От обективна страна първият акт
от изпълнителното деяние на престъплението осъществил хващайки свидетелите за блузите, блъскайки и
разтрисайки ги, като чрез това физическо въздействие била сломена тяхната
съпротива. Тези негови действия били достатъчни да сломят съпротивата на
пострадалите, за които се установи, че са възрастни, болни и трудно подвижни. След
това подс.Н. предприел обективно действия по отнемането на
инкриминираната вещ – другият акт от изпълнителното деяние – като взел сумата
30.00 лева.
При
извършване на деянието подсъдимият Г.Д.Н. е действал при пряк умисъл - съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в
поведението му: съзнавал, че вещите са чужда собственост, че няма съгласие от собственика да ги свои и това
несъгласие преодолял чрез упражнената сила върху свидетелите Е.М. и Х.М..
По
наказанията:
Предвид
изложеното съдът призна подс.Г.Д.Н. за виновен в
извършване на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, като
при индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността
обстоятелства: семейно и материално
положение; съдействието, което оказва за разкриване обективната истина;
сравнително ниска стойност на предмета на престъпление и отегчаващи –
няма. Отчитайки
предходното съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства при които най-лекото предвидено наказание за
извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко. Ето защо определи
наказанието при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като отмери
наказание една година лишаване от свобода.
С оглед постигане целите визирани в чл.36 от НК, съдът намери, че така определеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
от пострадалите лица Е.Х.М. и Х.С.М. граждански иск за обезщетение на
причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК се
явява основателен и доказан. Деянието на подсъдимия осъществява състава на
непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, той следва да репарира вредите, които е
причинил. Стойността на същите се установява от приложените по делото
доказателства, поради което съдът уважи иска в този размер от 30.00 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 24.06.2016
г. до окончателното плащане.
С оглед този изход на делото – осъдителна
присъда, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, подсъдимият Г.Д.Н. следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Разград 135.38 лева – разноски на досъдебното
производство и
по сметка на РС – Кубрат сумата 50.00 лева – държавна такса върху уважения граждански иск.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова