Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН …24.02.2017 г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря А.Д. и в присъствието на прокурора
……………….……… като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№169
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На 29.09.2016 г. в Плевенски
Окръжен съд е постъпила искова молба от „*******“ЕООД-гр. Плевен, в която ищецът твърди,
че съгласно договор
за услуга от 08.07.2015 г., „******“ЕООД му е възложил и той се е съгласил до
30.07.2015 г. да почисти дървесно-храстовата растителност от общинския път в
парк „Кайлъка“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 34 118.46 лв.
с ДДС.
Твърди се, че възложената с
договора работа е изпълнена от ищеца и приета без възражения от ответника.
Твърди се, че „*******“ЕООД е издало Фактура № 0000000***/04.08.2015 г.,
която е подписана от „******“ЕООД.
Твърди се, че „******“ЕООД е
извършило две частични плащания по фактурата-на 19.10.2015 г. и на 20.10.2015
г., с които е погасило общо 6 100 лв.
Твърди се, че „*******“ЕООД е
дало на „******“ ЕООД 7-дневен срок за доброволно плащане на дължимия остатък
по Фактура № 0000000***/04.08.2015 г. с покана, доставена на 25.03.2016 г.
Твърди
се, че въпреки поканата, „******“ЕООД не е издължило остатъка по фактурата в
размер на 28 018.46 лв., както и че за забавата дължи лихва в размерна
3 320.31 лв.
Съдът е
сезиран със следните
искове:
1. по
чл.79, ал.1 от ЗЗД с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 28 018.46 лв., явяваща се неплатената част от възнаграждение за
извършена услуга по договор от 08.07.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.09.2016 г. до окончателното и плащане.
2. по
чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 3 320.31 лв., явяваща се лихва за забавеното плащане на възнаграждение
за извършена услуга по договор от 08.07.2015 г., начислена за периода от
04.08.2015 г. до 115.09.2016 г., при отчитане на извършените на 19.10.2015 г. и
на 20.10.2015 г. частични плащания.
В
отговора на исковата молба ответникът твърди, че договора от 08.07.2015 г. е
унищожаем на следните основания:
-като
сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия;
-като
сключен при грешка в предмета;
-като
сключен чрез измама.
В о.с.з.
на 30.01.2017 г. процесуалният представител на ответника- адв. П. е уточнила,
че представляващият към 08.07.2015 г. „******“ЕООД – К. П. не е разбрал
предмета на процесния договор, поради което с него е възложил на „*******“ЕООД да извърши работа,
която е в предмета на дейност на „******“ЕООД и която последното
дружество има капацитета само да извърши.
Адв. П. е
уточнила още, че представляващият към 08.07.2015 г. „******“ЕООД – К. П. е бил
заблуден от представляващия „*******“ЕООД, че последното дружество има необходимите техника и
работници, за да изпълни възложената му с процесния договор работа.
В
отговора на исковата молба ответникът твърди още, че услугата – предмет на
договора не е извършена реално, за което е подаден сигнал до прокуратурата.
В о.с.з.
на 30.01.2017 г. процесуалният представител на ответника- адв. П. е уточнила,
че представеният от ищеца Акт за извършена работа касае работа, която не
съответства на предмета на процесния договор, поради което се явява документ с
невярно съдържание.
Посочено
е още, че представляващият „******“ЕООД – К. П., сключвайки процесния договор и
подписвайки Протокола от 30.07.2015 г. и Акта за извършена работа, е увредил „******“ЕООД.
Нещо повече – според адв. П. К. П. е извършил престъпление, за което е
сигнализирана Прокуратурата. Поискано е спиране на настоящото производство, но
съдът е отказал.
Като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Видно от договор за услуга от 08.07.2015 г., „******“ЕООД като „главен
изпълнител“ е възложило на „*******“ЕООД като „подизпълнител“ в срок до 30.07.2015 г. да
почисти дървесно-храстовата растителност от общинския път в парк „Кайлъка“
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 34 118.46 лв. с ДДС след
подписване на двустранен протокол и акт за приемане на извършената работа. В
договора не е посочено, но страните признават в о.с.з. на 30.01.2017 г., че
работата е възложена на „******“ЕООД от ОБЩИНА ПЛЕВЕН. От страна на „******“ЕООД
се признава и обстоятелството, че ОБЩИНА ПЛЕВЕН му е заплатила възнаграждение
на работата. Като причина да не бъде заплатено възнаграждението на „*******“ЕООД
се сочи разходването на платените от ОБЩИНА ПЛЕВЕН средства не по
предназначение.
Съдът намира този договор за
действителен и поради това обвързващ страните, защото:
Съгласно чл.297 от ТЗ, търговска сделка, сключена между търговци, не може
да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ответникът не направи уточнения,
от които може да се заключи, че е налице грешка относно съществени качества на
услугата-предмет на процесния договор. Следва да се отбележи, че грешната
преценка на представляващия „******“ЕООД дали дружеството може само почисти
дървесно-храстовата растителност от общинския път в парк „Кайлъка“ или е необходимо да ползва услугите на „*******“ЕООД
като „подизпълнител“, не може да се третира като грешка в предмета по смисъла
на чл.28 от ЗЗД.
Ответникът не изложи и фактически
твърдения за наличието на измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД.
Видно от двустранно подписан
Протокол от 30.07.2015 г., в срок и с много добро качество е бил почистен от
дървесно-храстовата растителност общинския път в парк „Кайлъка“-от ресторант
„Караджейката“ до язовира. В протокола е посочено, че извършената работа е
оценена и приета без забележки, съгласно
Акт за извършена работа. Видно от този акт, в него подробно са описани по
вид, количество и ед. цена работи на обща стойност 34 118.46 лв. с ДДС. По
вид тези работи съответстват на предмета на процесния договор.
Ответникът не е ангажирал
доказателства, с които да обори съдържанието на протокола и акта и в частност
да докаже, че към 30.07.2015 г. общинският път в парк „Кайлъка“-от ресторант
„Караджейката“ до язовира е бил обрасъл с дървено-храстова растителност,
пречеща пътя да се ползва безопасно по предназначение. С оглед така изложеното,
съдът намира за недоказано възражението на ответника за неизпълнен договор.
След подписване на Протокола от
30.07.2015 г. и Акта за извършена работа „*******“ЕООД е издало Фактура № 0000000***/04.08.2015 г. за
сумата от 34 118.46 лв., която е подписана от „******“ЕООД.
Видно от банково бордеро от 19.10.2015 г., „******“ЕООД е превело по сметка
на „*******“ЕООД сумата от 2 100 лв. за частично погасяване на дължимото
по Фактура № 0000000***/ 04.08.2015 г. Видно от друго банково бордеро от 20.10.2015 г., със същото основание е преведена
и сумата от 4 000 лв.
Видно от писменото заключение на
ВЛ Й.Л., фактурата е осчетоводена както при ищеца, така и при ответника. И в
двете счетоводства са отразени двете частични плащания по фактурата.
Видно от покана за плащане с изх. №04/24.03.2016 г., доставена на
25.03.2016 г., „*******“ЕООД е поканило „******“ ЕООД да издължи остатъка
по Фактура № 0000000***/ 04.08.2015 г. в размер на 28 018.46 лв. в
7-дневен срок от получаване на поканата.
Ответникът не е представил
доказателства за плащането на сумата от 28 018.46 лв.
С подписването на Протокола и
Акта за извършена работа задължението за плащането на сумата от 34 118.46
лв. е станало изискуемо. Ищецът обаче претендира лихва за забава от 04.08.2015
г., когато е издадена процесната факктура.
Видно от изчисления чрез calculator.bg, лихвата за забава върху
сумата от 34 118.46 лв. за периода от 04.08.2015 г. до 19.10.2015 г. /когато
е извършено първото частично плащане/ възлиза на 731.22 лв., а лихвата за
забава върху сумата от 28 018.46 лв. за периода от 20.10.2015 г. /когато е
извършено второто частично плащане/ до
15.09.2016 г. възлиза на 2 589.09 лв. Така е формирана общата сума
от 3 320.31 лв. Според изчисленията на ВЛ Й.Л., лихвата за забава възлиза
на 3 317.11 лв.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява
основателен и доказан за сумата от 28 018.46 лв., а иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за
сумата от 3 317.11 лв.
При този
изход на спора по същество, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца сумата от 1 253.55 лв., явяваща се разноски за ДТ; сумата от 200
лв., явяваща се депозит за възнаграждението на ВЛ; сумата от 71 лв., явяваща се
разноски за издаване на обезпечителна заповед и за образуване на изп. дело и
налагане на запор като обезпечителна мярка, дължими съгласно т.5 от ТР № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК; сумата от 1 470 лв.,
явяваща се редуцирания на основание чл.78, ал.5 от ГПК размер на заплатеното от
ищеца адв. възнаграждение. По делото няма доказателства за платено от ищеца по
банков път адв. възнаграждение в размер на 400 лв., поради което разноски за
такова не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД „******“ ЕООД-гр.
Плевен, с ЕИК: ******** да заплати в полза на „*******“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: ********
сумата от 28 018.46 лв.,
явяваща се неплатената част от възнаграждение за извършена услуга по договор от
08.07.2015 г., осчетоводено с Фактура № 0000000***/
04.08.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2016 г.
до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „******“ ЕООД-гр.
Плевен, с ЕИК: ******** да заплати в полза на „*******“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: ********
сумата от 3 317.11 лв., явяваща
се лихва за забавеното плащане на възнаграждение за извършена услуга по договор
от 08.07.2015 г., начислена за периода от 04.08.2015 г. до 15.09.2016 г., при
отчитане на извършените на 19.10.2015 г. и на 20.10.2015 г. частични плащания,
а иска за разликата до претендираните 3 320.31 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
„******“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: ******** да заплати в полза на „*******“ЕООД-гр.
Плевен, с ЕИК: ******** сумата от 1 253.55
лв., явяваща се разноски за ДТ; сумата от 200 лв., явяваща се депозит за възнаграждението на ВЛ; сумата от 71 лв., явяваща се разноски за издаване
на обезпечителна заповед и за образуване на изп. дело и налагане на запор като
обезпечителна мярка, дължими съгласно т.5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и сумата от 1 470
лв., явяваща се редуцирания на основание чл.78, ал.5 от ГПК размер на
заплатеното от ищеца адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: