Разпореждане по дело №117/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 119/14.10.2010 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 882/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия С. Ф. И. от Г.К. за виновен в това, че през периода 19.06.2010 год.- 21.06.2010 год. в Г.К., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Р. А. Б. от Г.К., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и с особена ловкост, отнел чужди движими вещи - 1 бутилка мастика „Търговище” от 0.700 литра на стойност 8.22 лв., 1 бутилка мастика „Узо” от 0.700 литра на стойност 14.20 лв., 1 бутилка мастика „Заарска” от 0.700 литра на стойност 8.90 лв., 1 бутилка водка „Търговище” от 1 литър на стойност 11.56 лв., 1 бутилка ракия „Карнобатска” от 0.200 литра на стойност 2.25 лв., 3 броя шоколад „Своге” фин млечен на стойност 3.06 лв., 3 броя шоколад „Милка Алпин” от 200 грама на стойност 7.68 лв., 3 броя шоколад „Милка" от 100 грама на стойност 4.05 лв., 5 броя шоколад „Млечен” от 85 грама на стойност 2.76 лв., 1 брой нескафе „Класик” от 250 грама на стойност 10.25 лв., 3 броя нескафе „Класик” от 100 грама на стойност 13.50 лв., 3 броя нескафе „Бразилия Голд” от 70 грама на стойност 9.45 лв., 1 чифт маратонки марка „Актив” на стойност 22.50 лв., 1 брой касов апарат марка „Елка 803-02” на стойност 168.98 лв. и пари в размер на 24.00 лв., всички вещи на обща стойност 311.36 лв., от владението на С.Ф.А. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4, във вр.с чл.194 ал.1, във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б”, във вр.с чл.26 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2, във вр.с чл.58а ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години, като е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Р. А. И. от Г.К. за виновен в това, че през периода 19.06.2010 год.- 21.06.2010 год. в Г.К., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, в съучастие като извършител със С. Ф. И. от Г.К., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и с особена ловкост, отнел чужди движими вещи - 1 бутилка мастика „Търговище” от 0.700 литра на стойност 8.22 лв., 1 бутилка мастика „Узо” от 0.700 литра на стойност 14.20 лв., 1 бутилка мастика „Заарска” от 0.700 литра на стойност 8.90 лв., 1 бутилка водка „Търговище” от 1 литър на стойност 11.56 лв., 1 бутилка ракия „Карнобатска” от 0.200 литра на стойност 2.25 лв., 3 броя шоколад „Своге” фин млечен на стойност 3.06 лв., 3 броя шоколад „Милка Алпин” от 200 грама на стойност 7.68 лв., 3 броя шоколад „Милка" от 100 грама на стойност 4.05 лв., 5 броя шоколад „Млечен” от 85 грама на стойност 2.76 лв., 1 брой нескафе „Класик” от 250 грама на стойност 10.25 лв., 3 броя нескафе „Класик” от 100 грама на стойност 13.50 лв., 3 броя нескафе „Бразилия Голд” от 70 грама на стойност 9.45 лв., 1 чифт маратонки марка „Актив” на стойност 22.50 лв., 1 брой касов апарат марка „Елка 803-02” на стойност 168.98 лв. и пари в размер на 24.00 лв., всички вещи на обща стойност 311.36 лв., от владението на С.Ф.А. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4, във вр.с чл.194 ал.1, във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б”, във вр.с чл.26 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2, във вр.с чл.58а ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години, като е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което всеки от подсъдимите И. и Б. е бил задържан за срок до 24 часа; както и е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски в размер на 30 лв.

От така постановената присъда са останали недоволни и двамата подсъдими И. и Б., които я обжалват чрез служебно назначения им З.. В жалбата се твърди, че наложеното на всеки от тях наказание е явно несправедливо. Защитника на подсъдимите излага съображения, че при определяне на наказанието на всеки от подсъдимите, първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността им обстоятелства – пълните им самопризнания, ниската стойност на предмета на престъплението, обстоятелството, че са безработни, както и че част от вещите са били върнати на собственика им. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намалено наказанието „лишаване от свобода” на всеки от подсъдимите към минималния предвиден в закона размер. В съдебно заседание подсъдимите и защитника им поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Не сочат нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, вкл. и в частите й относно наложените на подсъдимите наказания, които намира за справедливи, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията на подсъдимите, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявените на подсъдимите И. и Б. обвинения. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият С. Ф. И. е роден на **.**.**** год. в Г.К., постоянно живее в Г.К., не е женен, без образование е, безработен, многократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Р. А. Б. е роден на **.**.**** год. в Г.К., постоянно живее в Г.К., не е женен, без образование е, безработен, многократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Около полунощ на 18.06./19.06.2010 год. подсъдимите И. и Б., след като били употребили алкохол, отишли до склада за хранителни продукти и перилни препарати на „А.-А.Ю." – Г.К., находящ се в Г.К., на бУ.Б. № 98 /до ЖП гара – К./. От дясната страна на входната врата на склада на височина 1.70 метра имало прозорец с размери 0.27 x 0.80 м, а пред него имало монтирана метална решетка. Подсъдимият И. взел един камък, счупил с него стъклото на прозореца, качил се до същия, промушил главата и тялото си през металната решетка, като по този начин влязъл в склада. През това време подс. Б. стоял отвън пред прозореца и наблюдавал да не дойде някой. В близост до касата на склада подс. И. видял чифт черни на цвят маратонки марка „Актив”, които взел. От чекмеджето на касата взел пари общо в размер на 24.00 лв., както и взел и касов апарат марка „Елка 803-02”. Посочените вещи подс. И. подал през прозореца на подс.Б.. След това подс. И. излязъл от склада по същия начин, по който бил влязъл. Двамата подсъдими тръгнали да се прибират с вещите, които взели от склада, като подс.Б. носел касовия апарат и парите, а подс.И. носел маратонките. По пътя, след като видял, че касовият апарат няма чекмедже, подсъдимият Б. го изхвърлил зад склада в близост до жп - линията. На 19.06.2010 год., около 07.30 часа, св.С.А., който управлявал склада на „А. - А.Ю.”- Г.К., установил извършената кражба от склада и намерил изхвърления касов апарат на жп – линията зад склада. Свидетелят не сигнализирал органите на полицията, но същия ден поставил картон на мястото на счупеното стъкло на прозореца, а от вътрешната му страна заковал дъски.

Около полунощ на 20.06.2010 год. срещу 21.06.2010 год. двамата подсъдими отново отишли до склада за хранителни продукти и перилни препарати на „А. - А.Ю.” – Г.К., находящ се в Г.К., на бУ.Б. № 98 /до ЖП гара – К./. Подсъдимият И. скъсал картона и откъртил закованите от св.А. дъски, след което промушил главата и тялото си през металната решетка и влязъл в склада. През това време подс. Б. стоял отвън пред прозореца и наблюдавал да не дойде някой. От склада подс. И. взел 1 бутилка мастика „Търговище” от 0.7 литра, 1 бутилка мастика „Узо” от 0.7 литра, 1 бутилка мастика „Заарска” от 0.7 литра, 1 бутилка водка „Търговище” от 1 литър, 1 бутилка ракия „Карнобатска” от 0.2 литра, 3 броя шоколад „Своге” - фин млечен, 3 броя шоколад „Милка Алпин” от 200 грама, 3 броя шоколад „Милка” от 100 грама, 5 броя шоколад „Млечен” от 85 грама, 1 брой нескафе „Класик” от 250 грама, 3 броя нескафе „Класик” от 100 грама и 3 броя нескафе „Бразилия Голд” от 70 грама. Тези вещи подс.И. подал през прозореца на подс.Б.. След това подс.И. излязъл през прозореца по същия начин, по който бил влязъл – промушил главата и тялото си през металната решетка на счупения прозорец, като заедно с подс.Б. занесли откраднатите вещите в дома на подс.И., където от тях двамата изпили две бутилки мастика и една бутилка водка. На 21.06.2010 год., около 7.30 часа сутринта, св.А. установил извършената кражба от склада и съобщил в полицията. Бил извършен оглед на местопроизшествие, за което процесуално-следствено действие бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.06.2010 год., с което започнало досъдебното производство при условията на чл.212 ал.2 от НПК. При огледа на местопроизшествието, от кутия от суха сметана била иззета дактилоскопна следа.

Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебна дактилоскопна експертиза, откритата и иззета при огледа на местопроизшествието дактилоскопна следа от кутия от суха сметана, е била оставена от палеца на дясната ръка на подс.И..

На 21.06.2010 год. било извършено претърсване и изземване от дома на подс.И., при който под легло в една от двете стаи в къщата били намерени и иззети част от инкриминираните вещи, а именно: 1 бутилка мастика „Търговище” от 0.7 литра, 1 бутилка ракия „Карнобатска” от 0.2 литра, 3 броя шоколад „Своге” - фин млечен, 3 броя шоколад „Милка Алпин” от 200 грама, 3 броя шоколад „Милка” от 100 грама, 5 броя шоколад „Млечен” от 85 грама, 1 брой нескафе „Класик” от 250 грама, 3 броя нескафе „Класик” от 100 грама, 3 броя нескафе „Бразилия Голд” от 70 грама; а под дървена маса в същата стая били намерени и иззети 1 чифт маратонки марка „Актив”. За намерените и иззети вещи подс. И. обяснил, че ги е взел от склад до ЖП гара – К.. Процесуално-следствените действия по претърсване и изземване били одобрени при условията на чл.161 аÙ.2 от НПК от съдия от първоинстанционния съд с Определение № 100/23.06.2010 год. по Ч.н.дело № 588/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В хода на досъдебното производство намерените и иззети от дома на подс.И. вещи са били върнати на собственика им срещу разписка.

От писменото заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на откраднатите вещи възлиза общо на сумата 287.36 лв., към която следва да се прибави и стойността на откраднатите пари - 24.00 лв., или общо стойността на всички отнети вещи възлиза на 311.36 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите И. и Б., направени в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които същите са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимите пред органа по разследването; показанията на свидетелите С.А., Б.Ю. и А.Ю., дадени на досъдебното производство; Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.06.2010 год., ведно с фотоалбум към него; Протокол за претърсване и изземване от 21.06.2010 год., одобрено от съдия от първоинстанционния съд по реда на чл.161 ал.2 от НПК с Определение от 23.06.2010 год. по Ч.н.дело № 588/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд; писмено заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза № 184/24.06.2010 год.; писмено заключение на вещото лице К. по назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза - Протокол № 125/22.06.2010 год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 24.06.2010 год., ведно с фотоалбум; Заверени ксероксни копия от Удостоверение за актуално правно състояние на „А. – А.Ю.” – Г.К., ведно с търговско пълномощно; Заповеди с рег.№№ 231 и 232/21.06.2010 год.за задържане на лице по ЗМВР; 2 бр. справки за съдимост на подсъдимите И. и Б.; 2 бр. характеристични справки за подсъдимите И. и Б.; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, които доказателства изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че всеки от подсъдимите И. и Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” и „б”, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК - през периода 19.06.2010 год.- 21.06.2010 год. в Г.К., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, в съучастие като извършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и с особена ловкост, отнели чужди движими вещи - 1 бутилка мастика „Търговище” от 0.700 литра на стойност 8.22 лв., 1 бутилка мастика „Узо” от 0.700 литра на стойност 14.20 лв., 1 бутилка мастика „Заарска” от 0.700 литра на стойност 8.90 лв., 1 бутилка водка „Търговище” от 1 литър на стойност 11.56 лв., 1 бутилка ракия „Карнобатска” от 0.200 литра на стойност 2.25 лв., 3 броя шоколад „Своге” фин млечен на стойност 3.06 лв., 3 броя шоколад „Милка Алпин” от 200 грама на стойност 7.68 лв., 3 броя шоколад „Милка" от 100 грама на стойност 4.05 лв., 5 броя шоколад „Млечен” от 85 грама на стойност 2.76 лв., 1 брой нескафе „Класик” от 250 грама на стойност 10.25 лв., 3 броя нескафе „Класик” от 100 грама на стойност 13.50 лв., 3 броя нескафе „Бразилия Голд” от 70 грама на стойност 9.45 лв., 1 чифт маратонки марка „Актив” на стойност 22.50 лв., 1 брой касов апарат марка „Елка 803-02” на стойност 168.98 лв. и пари в размер на 24.00 лв., всички вещи на обща стойност 311.36 лв., от владението на С.Ф.А. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимите при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба по същество се прави оплакване само относно справедливостта на наложените на всеки от тях наказания, които Ж. считат за завишени по размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от всеки от подсъдимите И. и Б. от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимите на чужди движими вещи, собственост на „А. – А.Ю.” – Г.К., от владението на св.С.А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на кражбата, чрез използване на специален начин – с особена ловкост, тъй като за да проникне в магазина, подс.И. се промушил през металната решетка на прозореца; както и за осъществяването на престъплението чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъклото на прозореца и изкъртване на закованите от св.А. дъски, без които осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено. В тази връзка следва се отбележи следното: действително, установено е от доказателствата по делото, че особената ловкост и разрушаването на преграда, здраво направена за защита на имот са осъществени само от подс.И., който счупил стъклото на прозореца /разбил закованите от св.А. дъски/, както и се промушил през металната решетка на прозореца, докато подс.Б. стоял отвън до прозореца на склада, като наблюдавал дали не идва някой и поемал откраднатите вещи, които подс.И. му подавал от склада. Посочените квалифициращи деянието обстоятелства следва да бъдат отнесени и към осъщественото от подс.Б. деяние, с оглед общите и целенасочени действия и на двамата подсъдими по проникване в склада, прекъсване на фактическата власт на св.А. върху отнетите вещи и установяване на своя обща и трайна фактическа власт върху същите, като цялостната им дейност в тази връзка е съвместно осъществена и координирана. Деянието всеки от подсъдимите И. и Б. е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” и „б” от НК. Това е така, тъй като подс. И. е осъждан общо 15 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер /14 от които за кражби и 1 за грабеж/, по 12 от които е осъждан на наказания „лишаване от свобода”. Тъй като, обаче, по част от осъжданията му престъпленията подс.И. е извършил като непълнолетен /които съгласно разпоредбата на чл.29 ал.2 от НК не следва да се вземат предвид при приложението на разпоредбите на чл.29 ал.1 от НК/, то от значение за квалифициране на инкриминираното в настоящото производство деяние на подс.И. като извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” от НК са осъжданията му за тежки умишлени престъпления на наказания „лишаване от свобода” не по - малко от една година, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК - с присъди по Н.о.х.дело № 477/2003 год., Н.о.х.дело № 343/2003 год., Н.о.х.дело № 410/2003, Н.о.х.дело № 443/2003 год. и Н.о.х.дело № 608/2003 год. /деянията по които са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, поради което следва да се считат за едно осъждане/, по Н.о.х.дело № 273/2007 год. и Н.о.х.дело № 403/2007 год. /също деянията по които са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, поради което следва да се считат за едно осъждане/, и по Н.о.х.дело № 840/2009 год., всички по описа на РС-К.; и по чл.29 ал.1 б.”б” – посочените по-горе осъждания и осъжданията му за умишлени престъпления от общ характер: по Н.о.х.дело № 689/2001 год., Н.о.х.дело № 29/2002 год., Н.о.х.дело № 172/2002 год. и по Н.о.х.дело № 618/2002 год., всички по описа на РС- К., изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода” по които е било отложено по чл.66 от НК, и за които осъждания подсъдимият не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК. От своя страна, подс.Б. е осъждан с присъди за извършени тежки умишлени престъпления общо 6 пъти, по 5 от които на наказания „лишаване от свобода”, както следва: по Н.о.х.дело № 76/2003 год., по Н.о.х.дело № 477/2003 год., по Н.о.х.дело № 343/2003 год., по Н.о.х.дело № 67/2005год., и по Н.о.х.дело № 690/2005 год. От тях на наказание „лишаване от свобода” не по-малко от една годинÓ, изпълнението на което не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, са осъжданията на подс.Б. по Н.о.х.дело № 477/2003 год. и по Н.о.х.дело № 690/2005 год., и двете по описа на Кърджалийския районен съд; а по останалите три осъждания изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е било отложено по чл.66 от НК. Всъщност, тези пет осъждания на подс.Б. са били групирани по чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 в две групи, както следва: осъжданията му по Н.о.х.дело № 76/2003 год., Н.о.х.дело № 477/2003 год. и Н.о.х.дело № 343/2003 год. /които следва да се считат за едно осъждане/, и по Н.о.х.дело № 67/2005год. и Н.о.х.дело № 690/2005 год. /които следва да се считат за второ такова/. За тези осъждания подс.Б. не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК. Т.е., и за подс.Б. са налице условията за квалифициране на осъщественото от него деяние като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК. Деянието, предмет на предявеното обвинение, всеки от подсъдимите И. и Б. е извършил при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК – подсъдимите са извършили две деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна престъплението подсъдимите са извършили при форма на вината: пряк умисъл – всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението им – всеки от тях несъмнено е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на владелеца им, и установява своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги присвои /като това намерение на подсъдимите се установява от последващите отнемането действия – отнА. нето им в дома на подс.И., изпиването на част от отнетия алкохол, разпореждането с парите и скриването на друга част от откраднатите вещи под леглото и масата на подс.И./. Всеки от подсъдимите е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства – че кражбата се осъществява чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и по специален начин - чрез особена ловкост, както и че е извършена при условията на опасен рецидив. Именно посочената по-горе съвместна и координирана дейност на подсъдимите, техните общи и целенасочени действия по проникване в склада и по отнемане на инкриминираните вещи, сочат на общност на умисъла им, т.е. освен своя собствен умисъл, всеки от подсъдимите е съзнавал умисъла и на другия подсъдим.

При налагане на наказанията на подсъдимите първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността им обстоятелства: типичната степен на обществена опасност на деянието, съдействието на подсъдимите за разкриване на обективната истина и съжалението им за извършеното. А като отекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства първоинстанционния съд е приел обремененото им съдебно минало /извън осъжданията на всеки от тях, имащи значение за квалификацията на деянието/ и свързаната с това завишена обществена опасност на дееца, както и лошите им характеристични данни. Въз основа на тях, първоинстанционният съд е приел, че на всеки от подсъдимите следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” към средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, при баланс на смекчаващите и отекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: „лишаване от свобода” за срок от по 6 години за всеки от тях. Съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът е приложил разпоредбите на чл.58а от НК, като така определеното наказание на всеки от подсъдимите е намалил с по 1/3, като по този начин е постановил всеки от подсъдимите да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от по 4 години. Така направените изводи от първоинстанционния съд при определяне на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на всеки от подсъдимите И. и Б. за извършеното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, са обосновани и съобразени със закона. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на всеки от двамата подсъдими наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца, като същото е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимите към спазване на законите; да въздейства предупредително-възпиращо спрямо тях, както и възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото. Правилно първоинстанционният съд е отчел и изключителната престъпна упоритост и на двамата подсъдими при извършването на тежки умишлени престъпления от общ характер – кражби, което води до извода, че предходните им осъждания не са постигнали целите на наказанието, посочени по-горе, при което проявата на по-голямо снизхождение, чрез намаляване на така наложеното на всеки от тях от първоинстанционния съд наказание, е напълно неоправдано. Следва да се отбележи още и обстоятелството, че въпреки изразеното от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда съображение – че наказанието на всеки от подсъдимите следва да бъде определено към средния размер на предвиденото в закона, при баланс на смекчаващите и отекчаващи отговорността им обстоятелства, по същество съдът е определил на всеки от подсъдимите /преди редукцията с по 1/3-та/ наказание значително под средния размер и при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства. Ето защо настоящата инстанция намира, че наложените на подсъдимите И. и Б. наказания не са явно несправедливи – завишени по размер, а направеното с въззивната жалба оплакване в тази връзка е необосновано. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционния съд е постановил наложеното на всеки от подсъдимите И. и Б. наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, с оглед наличието на формални пречки за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – подсъдимите са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, а и наложеното на всеки от тях наказание е повече от 3 години лишаване от свобода. Правилно първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, на основание чл.59 ал.1 от НК.

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 119/14.10.2010 год. по Н.о.х.дело № 882/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.