Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.07.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на деветнадесети май през 2021 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 2020 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 338 от 03.01.2020 г. СРС, 150 с-в, по гр.д.№ 39287/2019 г.
е отхвърлил предявените от В.К. А.срещу „К.И.И.Б.“
ЕАД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД да заплати на ищцата В.К. А.сума в размер на
4 700,01 лв., платена на отпаднало основание по изп.д.№
20128380406516 по описа на ЧСИ М.Б., за която е издаден изпълнителен лист от
04.06.2019 г. по т.д. № 3475/2012 г. на СГС, ТО,VI-13 с-в със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-09.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата и с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на „К.И.И.Б.“ ЕАД да
заплати на ищцата В.К. А.сума в размер на 804,68 лв., представляващи събрани
принудително такси и разноски по изп.д.№
20128380406516 по описа на ЧСИ М.Б., с която сума ищцата е обедняла, а
ответникът се е обогатил ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-09.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищата- В.К. А.с оплаквания, че същото е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Въззивницата излага доводи, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че към момента на удържане на сумите по изпълнителното
дело погасителната давност не е изтекла и взискателят
не е получил сумите на отпаднало основание.Оспорва извода на първоинстанционния съд, че погасителната давност е
започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство по
силата на закона /т.н. перемпция/, а не от датата, на
която е извършено последното изпълнително действие.Твърди, че изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
24.08.2014 г., с което се преустановяват окончателно изпълнителните действия и
се обезсилват вече извършените такива, и че давността е изтекла на 24.08.2017
г. преди налагане на запор върху банковата й сметка, поради което събраната
сума в общ размер на 5 504,69 лв. е удържана на отпаднало основание.Излага
твърдения, че от приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и изричната отмяна на ППВС № 3/1980 г. последното е загубило силата си ретроактивно, считано от датата на влизане в сила на ЗЗД,
поради което е несъстоятелно да се твърди, че до приемането на цитираното
тълкувателно решение погасителна давност в полза на ищцата не е текла.Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „К.И.И.Б.“ ЕАД оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционният съд е постановил решението си при
спазване на материалния и процесуалния закон и правилно е приел, че към момента
на постъпване на сумата не е изтекла общата погасителна давност.Твърди, че взискателите са били достатъчно активни и са предприемали
изпълнителни действия за удовлетворяване на своето вземане от длъжника.Позовава
се на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност по време на
изпълнителното дело не тече, като едва от 26.06.2015 г. с приемането на ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС постановлението е загубило действието си, тъй като последващите тълкувателни решения нямат обратно
действие.Правилно първоинстанционният съд е приел, че
началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е датата
24.08.2014 г., когато е настъпила т.н. перемпция и
датата, на която вземането би се погасило по давност, е 24.08.2019 г. и
събраните суми не са недължими.Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.59,
ал.1 ЗЗД.Ищцата- В.К. А.твърди, че срещу нея е било образувано
изпълнително дело № 20128380406516 на ЧСИ М.Б. по молба на първоначалния взискател-„Профи Кредит България“
ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2012 г., издаден по т.д.№
3475/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ- 13 с-в за следните суми: 2 519,16 лв.-
главница по договор за револвиращ заем, 100 лв.-
разноски по арбитражното производство, 50 лв.- държавна такса в производството
по издаване на изпълнителен лист и 291,15 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.С разпореждане на ЧСИ М.Б.от 25.09.2018 г. на мястото на
първоначалния взискател е конституиран ответникът-„К.И.И.Б.“
ЕАД.Твърди, че не дължи на ответника посочените суми, тъй като същите са
погасени по давност, но въпреки това от банковата й сметка е била удържана
сумата от 4 700,01 лв. и е преведена в полза на ответното дружество, а
сумата в размер на 804,68 лв. е задържана от ЧСИ като такси и разноски по
делото.Твърди, че с образуване на изпълнителното производство на 13.07.2012 г.
давността е била прекъсната, като последното валидно изпълнително действие е извършено
на 24.08.2012 г., когато е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на
ищцата и погасителната давност е изтекла на 24.08.2017 г., тъй като вземането е
по договор за револвиращ заем, който се погасява с
5-годишна давност.Ищцата поддържа становище, че извършените изпълнителни
действия след прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция
са недопустими и не произвеждат правно действие.Твърди, че сумата от
4 700,01 лв. е преведена на ответника на отпаднало основание, а със сумата
от 804,68 лв., съставляваща такси и разноски, ответникът се е обогатил за нейна
сметка неоснователно, тъй като изпълнителното производство е образувано за
погасено по давност вземане.Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата в размер на 4 700, 01 лв. като платена
на отпаднало основание по изп.д.№ 20128380406516 на
ЧСИ М.Б., както и сумата в размер на 804,68 лв., представляваща събрани
принудително такси и разноски по изп.д.№
20128380406516 на ЧСИ М.Б., с която сума ответникът се е обогатил със законната лихва върху посочените суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.
С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни.Твърди, че по време
на изпълнителното производство погасителна давност не е текла съгласно ППВС № 3/1980
г., както и че ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. поражда действие от
момента на постановяването му, поради което плащането по изпълнителното дело е
дължимо и не подлежи на връщане.Излага и доводи, че е налице отказ от
субективното право на погасителната давност.При условията на евентуалност твърди,
че на дружеството е разпределена само сумата от 4 700,01 лв., а сумата от
804,68 лв. е послужила за погасяване на дължимите към ЧСИ такси и разноски по
изпълнителното дело, поради което не се е стигнало до разместване на
имуществени блага между страните по делото, нито до плащане в полза на взискателя, респ. погасяване на негови задължения.
По делото е представен изпълнителен лист от 04.06.2012 г., издаден на
основание чл.404, т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА от СГС, ТО, VI-3 с-в за осъждане на В.К.Г. да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 2 519,16 лв. със законната лихва от
11.12.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100
лв.-разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист
и сумата от 291,15 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Между страните не се спори, че вземането за главница произтича от договор
за револвиращ заем № **********/23.04.2007 г., сключен
между „К.И.И.Б.“ ЕАД и В.К. А..
По молба на „Профи Кредит България“ ЕООД въз основа на изпълнителния
лист от 04.06.2012 г. е образувано изп.д.№ 20128380406516
на ЧСИ М.Б. срещу В.К. А..С молбата взискателят е възложил на ЧСИ
всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
На 17.07.2012 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения
до „А.Б.Б.“ АД и др. банки за налагане на запор върху
банковите сметки на В.Г..
На 14.08.2012 г.
ЧСИ е изпратил искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост
на длъжника, находящ се в с.Горен Чифлик.Възбраната е
вписана на 24.08.2014 г.
С разпореждане от 25.09.2018 г. по молба
на взискателя „Профи Кредит
България“ ЕООД ЧСИ М.Б.е конституирал „К.И.И.Б.“ ЕАД
като нов взискател в качеството му на частен
правоприемник на първоначалния взискател след сключен
договор за цесия от 08.08.2018 г.
С молба
от 16.04.2019 г. взискателят „К.И.И.Б.“
ЕАД е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника.На
20.05.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Е.“
АД върху банковите сметки на длъжника.
С писмо вх.№
35246/21.06.2019 г. „Е.“ АД е уведомила ЧСИ, че
на 20.05.2019 г. банката е извършила пълно плащане по запора.
На 25.11.2019 г. ЧСИ М.Б.е
издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
Видно от представеното
удостоверение по изп.д.№ 20128380406516 на ЧСИ М.Б.
към датата на издаването му /04.07.2019 г./ по делото е постъпила в изпълнение
на наложения запор върху банкова сметка ***,69 лв., разпределена както следва:
сумата от 4 700,01 лв.-преведена на взискателя-„К.И.И.Б.“
ЕАД; сумата от 474,55 лв.-пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и сумата
от 330,13 лв.-такси и разноски в изпълнителното производство.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съдебен
състав счита, че вземането, предмет на изпълнителния лист от 04.06.2012 г., не
е погасено по давност.Изпълнителният лист е издаден на основание съдебно
решение, а съгласно разпоредбата на чл.117, ал. ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години.
Съгласно ТР № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.В
разясненията на тълкувателния акт е посочено, че последващите
тълкувателни решения нямат, подобно на
първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който
са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях
се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил
сила предшестващият тълкувателен акт.
Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и
от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този
момент.В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са
се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към
момента на настъпването на последиците.
В случая
изпълнителното дело е образувано през 2012 г. /преди 25.06.2015 г./ и за него
намира приложение ППВС 3/1980 г., съгласно което след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния
процес, прекъсната вече давност се спира и оплакванията във въззивната
жалба, свързани с действието на последващото
тълкувателно решение и с момента, от който започва да тече погасителната
давност, са неосонвателни.
След налагането на възбрана на 24.08.2012 г. в продължение на повече от две
години по делото не са извършвани изпълнителни действия, поради което на
основание чл.433, т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция на 24.08.2014 г., като до извършване на плащането
на 20.05.2019 г. погасителната давност не е изтекла.
Поради изложените съображения плащането по
изпълнителното дело не е извършено на отпаднало основание, съответно
изпълнителното дело не е било водено за събиране на погасено по давност
вземане, поради което разноските се дължат от ищцата, а предявените искове са
неоснователни.
Други конкретни оплаквания не са въведени
с въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1
от НЗПП въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна разноски за настоящата
инстанция в размер на 100 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
338 от 03.01.2020 г. на СРС, 150 с-в, по гр.д.№ 39287/2019 г.
ОСЪЖДА В.К. А.с ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на „К.И.И.Б.“ ЕАД с ЕИК ******и
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център ******сумата от 100
лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.