№ 21354
гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110132370 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу
Т. Б. С. и Н. Ц. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 25.02.2025 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8546/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
С влязло в сила разпореждане, постановено по делото на 24.06.2025 г., съдът е
върнал исковата молба в частите, с които са предявени искове за стойността на
услугата дялово разпределение и лихва за забава върху това вземане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ищецът твърди, че ответниците са ползвали топлинна енергия на адреса
следния топлоснабдения имот, находящ се в гр. *********, аб. № *********, чиято
цена не са заплатили, като по този начин са се обогатили неоснователно за сметка на
ищеца. С оглед изложеното в исковата молба счита, че ответниците дължат да върнат
на ищеца онова, с което са се обогатили до размера на обедняването.
Ответниците са подали в срока по чл. 131 ГПК отговори, с идентично
съдържание, с които оспорват предявените искове. Заявяват, че не са потребявали
топлинна енергия в процесното търговско помещение. В имота топлоснабдяването е
било прекратено.Изрично заявяват, че не оспорват направените начисления, с оглед
което и считат за ненужно допускането на експертизи по делото. Оспорват да са
изпаднали в забава. Искането е за отхвърляне на предявените искове и за присъждане
на разноски. Ответницата Н. С. счита, че не е страна по облигационно
правоотношение с ищеца, както и отрича да дължи сумите въз основа на
неоснователно обогатяване. Ищецът бил с договорно отношение с другия ответник Т.
С., на чието име по искане на последния била открита партида. Молят за отхвърляне
на исковете и за присъждане на адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38 ЗАдв.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки:
1) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ
факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск.
В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите
цена.
С оглед направените оспорвания в тежест на ищеца е да установи, че в
процесния магазин е потребявана топлинна енергия, чиято стойност възлиза на
претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да установят, че друг, а не те са ползвали имота, както и че са
погасили задълженията си към ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи
наличието на главни задължения и изпадане на ответниците в забава за плащане на
същите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, са регулирани със
Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди.
Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди.
Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен
договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответниците
са били титуляри на вещното право на ползване върху процесния магазин № 2
съгласно договор за дарение № 177, том IV, рег. № 11146, дело № 692/2016 г. Не
спорно, че между страните не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди при общи условия, с оглед което и дадената от съда
правна квалификация на главния иск е по чл.59 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е обявил, че ответниците не оспорват размера на
начислената за процесния имот сума за топлинна енергия, както и размера на
начисленото обезщетение за забава. Страните не спорят също така, че ответниците не
са правили плащания за погасяване на процесните задължения.
При така очертаните като безспорни между страните обстоятелства, съдът
2
следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед
събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства относно
ползването на топлинна енергия в процесния обект, доколкото възникването на
твърдяното от ищеца притезателно право е обусловено от ползване от страна на
ответника на доставена му от ищеца топлинна енергия, за която не е заплатил
дължимата цена, с което е причинил обедняване на ищеца, обогатявайки се със
спестените разходи.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи,
че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния обект, по
отношение на който ответниците са вещни ползватели. С оглед представения по
делото нотариален акт за дарение, през 2016 г. със същия ответникът Т. С. е запазил за
себе си и е учредил в полза на ответника Н. С. право на ползване върху имота. Ето
защо и ищецът е доказал при условията на главно доказване, че именно ответниците
са били ползватели на процесния имот , респ. на услугите, доставяни от ищеца в
същия през периода.
На ответниците в качеството им на вещни ползватели на имота е указано, че
следва да докажат по делото обстоятелството, че друг, а не те са ползвали имота през
период, за което обстоятелство последните не са ангажирали доказателства.
В случая по делото е установено в имота, че в имота, на който ответниците са
ползватели, е потребявана топлинна енергия за подгряване на вода и за отопление на
същия, като е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. В
имота, ползван от ответниците, е имало водомер, показанията на който са отчитани,
както и един брой отоплително тяло. Последното налага извод, че ищецът е установил
в производството твърденията си, че е доставил в имота, ползватели на който се явяват
ответниците, ТЕ, а последните не са установили по делото друг, а не те да е ползвал
същата. Доколкото размерът на вземането за топлинна енергия ответниците са заявили,
че не оспорват, следва да се приеме, че именно те се явяват задължение за стойността
на тази енергия, която са ползвали, но не са заплатили. Последното се явява основание
да се заключи, че като не са заплатили цената за същата, ответниците са си спестили
разходи, а патримониумът на ищеца е намалял, тъй като е доставил съответното
количество топлинна енергия, което не му е било заплатено от ответниците (факт,
който също не е спорен по делото).
По изложените съображения и доколкото ищецът е доказал осъществяването на
фактическия състав на неоснователното обогатяване, то и главният предявен иск за
стойността на топлинната енергия е изцяло основателен, с оглед което и следва да
бъде уважен.
Възражението на ответниците за погасяване на главното вземане по давност е
неоснователно, тъй като същото произтича от неоснователно обогатяване и се погасява
с обща петгодишна давност.
В обобщение, искът за главница следва да бъде уважен срещу всеки ответник за
сумата от общо 408,23 лева, като се присъди и законна лихва за периода от подаване на
заявлението (12.02.2025 г.) до плащането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
От представените по делото доказателства не се установява да е отправена
покана, която да е получена от ответниците, за да се приеме, че са изпаднали в забава.
Ето защо и акцесорните искове не са доказани, с оглед което и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
3
ал. 1 и ал. 3 ГПК възниква и за двете страни.
Ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на сумата
25 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение съобразно
заявеното със списъка по чл. 80 ГПК искане в размер на 100 лева. От тези разноски
съобразно изхода от спора на ищеца се следва сумата 104,40 лева.
За заповедното производство разноските на ищеца съгласно заповедта за
изпълнение са в размер на сумата 75 лева, от които на ищеца се следва сумата 62,65
лева.
Ответниците не са сторили разноски, но са представлявани безплатно от адв. К.
и адв. Н. по реда на чл. 38 ЗАдв. Съдът, като съобрази ниската фактическа и правна
сложност на спора, срочното му разглеждане в едно съдебно заседание, както и цената
на предявените искове, определя адвокатски възнаграждения за исковото производство
в размер на суми от по 300 лева, а за заповедното производство за подаване на
възражения по реда на чл. 414 ГПК – в размер от по 50 лева. Съобразно изхода от
спора в полза на всеки адвокат следва да се присъди сума от по 49,40 лева за исковото
и по 8,25 лева за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците Т. Б. С., ВГН
**********, със съдебен адрес: гр. *********, и Н. Ц. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. *********, дължи на „Т.С.“ ЕАД при равни дялове сумата от общо
408,43 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода
м.05.2022 г. м.04.2024 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. *********, аб. №
*********, с която ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението /12.02.2025 г./ до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
25.02.2025 г. по ч.гр.д. № 8546/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.*********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от ответниците Т. Б. С., ВГН
**********, със съдебен адрес: гр. *********, и Н. Ц. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. *********, дължи на „Т.С.“ ЕАД при равни дялове сумата от общо
80,54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 01.07.2022г. - 10.02.2025 г., за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 25.02.2025 г. по ч.гр.д. № 8546/2025 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Т. Б. С., ВГН **********,
със съдебен адрес: гр. *********, и Н. Ц. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
*********, да заплатят на Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.*********, при равни дялове сумата 104,40 лева – разноски в исковото
производство (гр.д. № 32370/2025 г. по описа на СРС, 41 състав) и сумата 62,65 лева –
разноски в заповедното производство (гр.д. № 8546/2025 г. по описа на СРС, 41
4
състав).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на адвокат С. К. К., със
служебен адрес: гр. *********, сумата 49,40 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство (гр.д. № 32370/2025 г. по описа на СРС, 41
състав) и сумата 8,25 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното
производство (гр.д. № 8546/2025г. по описа на СРС, 41 състав) за осъществено
безплатно процесуално представителство на Т. Б. С..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на адвокат И. А. Н., със
служебен адрес: гр. *********, сумата 49,40 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство (гр.д. № 32370/2025 г. по описа на СРС, 41
състав) и сумата 8,25 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното
производство (гр.д. № 8546/2025г. по описа на СРС, 41 състав) за осъществено
безплатно процесуално представителство на Н. Ц. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5