Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен,19.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенският районен
съд, ХI-ти граждански състав, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря П.
Иванова, като разгледа докладваното от съдията
ШИРКОВА гр. д. №5882 по описа на ПлРС за 2020 год. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.Ф.Б. против ОД на ***, в
която се твърди, че работи като държавен служител от 18 години и в момента
заема длъжността „младши инспектор“ в група ООР при ***при О.н.М.П. Твърди, че
трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на
труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от З***. Твърди, че през периода 01.04.2019г. до 31.10.2020г. е положил общо 792 часа нощен труд.
Съгласно чл.176 З***трудовото възнаграждение
се състои от основно и допълнителни месечни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното
време е регламентирана в чл.187 З***и е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Твърди,
че съгласно чл.187 ал.3 З***работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 и 24 часови дежурства сумарно за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време за
отработени до 70 часа се компенсира. По
силата на чл.178 ал.1 т.3 З***към основното месечно
възнаграждение се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а
според чл.179 З***се изплаща и възнаграждение за положен труд
на официални празници. Твърди, че това кореспондира и със ЗДСл. Твърди, че за посочения период е положил нощен труд
792 часа, който следва да се преизчисли с коефициент 1,143 и така възлиза на
113,256 часа, който следва да бъде заплатен допълнително. Твърди, че този
положен труд му се дължи възнаграждение в размер на 792,80 лева. В заключение
моли съда да осъди ответника да му заплати 792,80 лева възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие на преобразуване неа нощен към дневен труд,
както и лихва в размер на 100 лева за периода 01.07.2019г. – 31.10.2020г.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът оспорва
исковете. Твърди, че
на 20.07.2020г. е влязло в сила изменение на З***, считано от 11.07.2020, като
нормалната продължителност на работното време за служителите в системата на ***,
какъвто е ищеца е 8 часа. Съгласно
чл.187 ал.4 З***, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на работното време през деня,
което е 8 часа и нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1, което също е 8 часа. Твърди, че така посоченото съотношение дава
коефициент 1 (8:8). Поради това за периода 11.07.2020г. – 31.10.2020г. не му се
дължи заплащане на допълнително възнаграждение.
Не
оспорва, че ищецът е държавен служител и неговите служебни правоотношения се
уреждат единствено по З***. Твърди, че в чл.178 З***изчерпателно са уредени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. Съгласно
чл.179 З***, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
научна степен, за полагане на труд през нощта между 22 и 6 часа, за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположения. В ал.2 е посочено, че условията
и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с Наредба на
Министъра на ***, а техния размер - с
негова заповед. Към периода, който касае претенцията на ищеца е била в сила
Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители, като в
чл.22 ал.1 се сочи какво се включва в отработеното време на служителите. В
чл.179 ал.4 З***изрично се сочи, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1
и чл.178 ал.1, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с Акт на Министерски съвет за държавните
служители от ***. Поради това статутът
им е уреден в З***, и е различен от
статута на държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 и т.3 З***. В тази връзка
навежда доводи, че не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се
допуска преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143.
В
съдебно заседание ищецът е направил изменение на предявените искове, като
претенцията за главница да се счита предявен в размер на 883,03 лева, а за
лихва – в размер на 73,45 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от З***.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за
периода, посочен в исковата молба 01.04.2019г. до 31.10.2020г. ищецът е положил
труд 891 часа. За периода до 30.06.2020г. ищецът е положил 736 часа труд, като
от приложените графици по делото, вещото лице е установило и заяви в съдебно
заседание, че след 30.06.2020г ищецът няма положен нощен труд. С оглед
установеното по делото, че след тази дата, когато е в сила и изменението на З***,
в сила от 11.07.2020г, следва да се вземе предвид втори вариант на
заключението, съгласно който ищецът е положил 736 часа труд, като разликата с
приравнени часове с коефициент 1,43 е 841,248 часа, или 105,248 в повече
часове. След като е преценена ставката за периода, неизплатената сума за
извънреден труд възлиза в размер на 883,03 лева., а лихвата за забава – в
размер на 73,45 лева.
По иска с правно
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от З***Съгласно
разпоредбата на чл.176 от З***- брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на ***се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от З***.
Според нормата на чл.187, ал.9 от З***„Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на ***“.
За тези случаи през процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издадена от ***, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в ***. Съгласно чл.3, ал.3 „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
Преди нея действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
е предвиждала, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на ***, но тя от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. на
02.08.2016г., когато е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради
което съдът приема, че до този момент, именно за процесния по делото период –
01.04.2019г. – 31.10.2020г. е била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в ***часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в ***. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл.9,
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения
исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.
Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в
чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в ***, тъй като Конституцията на ***утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по З***. За преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се прилага нормата на чл.31,
ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в ***, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
По отношение на
периода след изменението на З***, в сила от 11.07.2020, следва да се отбележи,
че след този период, ищецът няма положен нощен труд, поради което изменението
на З***не оказва влияние. Ако беше положил нощен труд и в периода след
11.07.2020г до 31.10.2020, то претенцията на ищеца би била неоснователна, тъй
като изменението на З***не позволява субсидиарно прилагане на НСОРЗ.
Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 01.04.2019г. – 31.10.2020г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение
размер от 883,03 лева.
По иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок
/месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на изчисленията,
изготвени от вещото лице, съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 883,03 лева възлиза общо на
сумата от 73,45 лева, дължима за периода от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се дължи, до датата на исковата молба. Предвид
изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен в предявения си размер след изменението.
Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за назначена експертиза.
Като прецени сложността на делото и цената на предявените искове, с оглед
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
счита, че същото следва да бъде намалено в размер на 300 лева. Така, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 300 лева
адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за изготвената и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева - държавна такса върху
цената на уважените искове.
По тези
съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 от ***гр.***,
със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Ф.Б.
с ЕГН ********** ***, сумата 883,03 лева, представляваща възнаграждение за
положен 736 часа нощен труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 01.04.2019г. – 31.10.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 05.11.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***гр.***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Ф.Б.
с ЕГН ********** ***, сумата от 73,45 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 883,03 лева, изчислена за периода от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01.07.2019г. – 05.11.2020г./.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ***гр.***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Ф.Б.
с ЕГН ********** *** деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева и за назначена експертиза в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД ***гр.***,
със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от Директора, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата
от 100,00 лева – държавна такса върху цената на уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: